Приоритети в програмата за селските райони 2014 - 2020
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Приоритети в програмата за селските райони 2014 - 2020

Приоритети в програмата за селските райони 2014 - 2020

Нужни са по-малко на брой мерки и опростяване на процедури

13587 прочитания

© Shutterstock


България подготвя основните документи на национално ниво за прилагане на политиките на ЕС в областта на селското стопанство за периода 2014 - 2020. Това налага предварителен анализ за определяне на приоритетите за развитие на отрасъла и на бюджетната рамка за тази програма.

През 2006 г. приключи предприсъединителната програма САПАРД. Веднага след нея започна изпълнението на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013, без да бъдат взети предвид грешките и "тесните места" на отминалата програма. Затова в голяма степен

механично бяха прехвърлени

процедури, правила и хора от САПАРД в новата ПРСР. Началото на програмния период 2007 – 2013 г. се забави с четиринадесет месеца. След това стартираха едновременно двадесет и две мерки, което обяснява административните проблеми в управлението на програмата. Наблюдава се ниска ефективност - до март 2011 г. одобрените проекти са основно за закупуването на машини за полски култури и само няколко - за други отрасли като животновъдството, плодовете и зеленчуците. Изпълнението на програмата е силно небалансирано, тежестта пада върху няколко мерки, някои селскостопански подсектори, няколко вида публични инфраструктурни проекти и някои административни области. Налице е голям риск, че някои мерки няма да успеят да оползотворят програмираните си бюджети.

Друга важна особеност на този период е липсата на средно управленско ниво с делегиране на функции и отговорности, което е необходимо за работеща администрация. Ежегодно се обработват стотици хиляди заявления за плащане. Прозрачността е осигурена, но отговори на запитвания към определени кандидати идват със сериозно закъснение. Има голямо количество сгрешени заявления и проекти от кандидатите. Данните за заявленията/проектите се съхраняват в различни бази, като всяка от тях съдържа само тези, които представляват интерес за конкретното административно звено.

Подготовката и подаването на заявленията за кандидатстване/плащане се изразява в разходи и загуба на време, които представляват административно натоварване за кандидатите на ПРСР. В тази връзка важна роля играят публичните/частните консултанти, взимащи участие в реализирането на даден проект.

Честите промени и специфичната терминология на законодателството, дългите срокове за обработване на заявленията и неспазването на индикативните графици за отваряне на прием пораждат допълнително напрежение за кандидатите за субсидии. Добрата новина е, че ползването на интернет и съответно електронни услуги ще се повишава през следващите години, а и част от документите за кандидатстване вече се изискват от Разплащателната агенция в електронен формат.

Необходима е промяна на логиката

и опростяване на процедурите по ПРСР за периода 2014 - 2020, тъй като процедурите, наследени от САПАРД и използвани през 2007 - 2013 г., не функционират адекватно. Една от първите стъпки, които следва да се предприемат, е децентрализиране на администрирането на някои мерки. Някои дейности по изпълнението - например информация, класиране и избор на проекти, могат да се делегират на различни организации – например Националната служба за съвети в земеделието или Изпълнителната агенция по горите (ИАГ). Необходима е приемственост на персонала, така че да се запазят натрупаните специфични знания и управленски умения, които в голямата си част липсват. Нужна е специализация на служителите по отношение на ефективното изпълнение на мерките за развитие на селските райони, както и създаване на ключови експерти (водещи експерти), които да бъдат административната памет на организацията.

Необходимо е също:

- Да се позволи при строителство до 25 000 евро (например по мерки 121, 123, 311, 312) то да се извършва от самия бенефициент.

- Да се автоматизират/компютъризират всички административни операции. - Да се изгради интерфейс на система за информация, свързана с управлението. Необходимо е системата да може да се захранва от базата данни с мониторингова информация за програмата, с информация за ежедневния напредък по изпълнението на мерките, като се вземат предвид не само данни за договорираните проекти, но също така и мониторингови данни за проектите, за които има подадени заявления, за отхвърлените и отменени проекти. - Да се осигури навременна обратна връзка с кандидатите за отстраняване на дребни нарушения или грешки.
- Да се даде гласност както на добри практики, така и на некоректните кандидати, за да се илюстрира какво е позволено и какво не е позволено по програмата. - Ползване на външна експертиза (експерти, регистрирани в база данни на фонд "Земеделие") за консултации при трудни и комплексни проекти. Публикуване на съвети и насоки за конкретните мерки/типове проекти/кандидати. - Да се изготвят и използват добри практики и научени уроци за разработване и управление на проектите като средство за обучение на целеви групи (асоциации, консултанти, физически или юридически лица), които да бъдат публикувани на електронната страница на фонд "Земеделие" и ПРСР.

Нужен е

"различен поглед" към новите реалности

в земеделието при следващия програмен период, като част от това е да се използват в максимална степен възможностите за обмен на опит от страни - членки на ЕС. Добре е да се развие мрежа от публични консултанти по програмата (от типа на Националната служба за съвети в земеделието) чрез промяна на логиката на финансиране. Трябва да се извърши цялостен анализ на комуникационната и информационната стратегия с цел пренасочване на разходи към по-релевантни дейности.

За новия програмен период следва да се обособят по-малък брой мерки, за които има голям интерес, а останалите да се делегират и да се прилагат след анализ. По отношение на администрирането на програмата ключът е специализация на служителите и създаване на работещо средно мениджърско ниво. По отношение на администрирането е необходимо да се увеличи контролът на качество и да се елиминират дългите съгласувателни процедури, които така или иначе са неефективни. При добре разработени контролни листа и инструкции проверка на принципа ДА/НЕ от експерт и проверка за извършена работа от последващ експерт е напълно достатъчна. Елиминират се подпис от ръководител екип, началник-отдел, заместник изпълнителен директор, изпълнителен директор. Необходимо е при промени това да се прави адаптивно децентрализарно и чрез делегиране на функции. Критериите са основно голям обем ползватели, малки суми субсидия.

Важен елемент е прилагането на гаранционни схеми за постигане целите на ПРСР за мостово финансиране. То може да бъде в две основни направления на този етап: Гаранционна схема за допълване на обезпечението по заеми на предприятията и гаранции за авансово плащане на фирмите с одобрени проекти по ПРСР. Подобен опит в момента се прилага чрез Българската банка за развитие и управлявания от нея Национален гаранционен фонд, като на този етап са включени три мерки от ос 1: Мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства"; Мярка 122 "Подобряване на икономическата стойност на горите"; Мярка 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти".

-------

* Свилен Колев е експерт по управление и еврофинансиране. Той е магистър по аграрна икономика от УНСС. Работил е в Държавен фонд "Земеделие" като експерт, началник-отдел, началник-сектор и заместник изпълнителен директор. Бил е съветник по земеделие и анализи на вицепремиера Меглена Плугчиева (май 2008 – февруари 2009 г.). Има множество специализации в областта на мениджмънта и общата селскостопанска политика

Свилен Колев
Фотограф: Архив

България подготвя основните документи на национално ниво за прилагане на политиките на ЕС в областта на селското стопанство за периода 2014 - 2020. Това налага предварителен анализ за определяне на приоритетите за развитие на отрасъла и на бюджетната рамка за тази програма.

През 2006 г. приключи предприсъединителната програма САПАРД. Веднага след нея започна изпълнението на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013, без да бъдат взети предвид грешките и "тесните места" на отминалата програма. Затова в голяма степен


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK