Несъстоятелност на физически лица
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Несъстоятелност на физически лица

Държавата ще се опита да въведе правила за несъстоятелност и на физичеси лица, освен на юридически.

Несъстоятелност на физически лица

Да възприемем ли потребителската несъстоятелност по немския закон

18419 прочитания

Държавата ще се опита да въведе правила за несъстоятелност и на физичеси лица, освен на юридически.

© Юлия Лазарова


През 6-годишния период на "добро поведение" работодателят на длъжника превежда част от възнаграждението му на управителя на несъстоятелността.

Системата на несъстоятелността е основен елемент за финансовата стабилност на всяка държава. Нормативният режим на процедурата намира приложение в законодателствата на всички модерни правни системи, но търпи известни различия, що се касае до кръга от правни субекти, спрямо които може да се открие производството по несъстоятелност.

Българският законодател се отличава като доста консервативен спрямо този кръг от лица и продължава да следва принципа, че производството по несъстоятелност може да се открие само спрямо търговци, с изключение на хипотезите, които се отнасят до откриване на производство по несъстоятелност при скрито съучастие, неограничено отговорен съдружник и при починал или заличен ЕТ.

В България институтът на несъстоятелността намира приложение в Търговския закон (ТЗ) и по своята същност представлява универсално принудително изпълнение под ръководството и надзора на съда. Предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност биха могли да се обособят като търговското качество на длъжника и установяването на неплатежоспособност, както и обявително съдебно решение. Целта на процедурата е справедливото удовлетворяване на кредиторите чрез приемане на план за оздравяване на предприятието или чрез осребряване на имуществото на длъжника.

В българското законодателство не е засегнат

въпросът за несъстоятелност на физическите лица, познат още като потребителска несъстоятелност. Оправдан или не, този факт свидетелства за своеобразното изоставане на нашия законодател от съвременните международни тенденции за разширяване на обхвата на производството по несъстоятелност и спрямо физически лица нетърговци.

На ниво Европейски съюз

съществува Регламент 1346/2000 от 29 май 2000 г., който урежда производството по несъстоятелност на територията на ЕС. Той се прилага "независимо дали длъжникът е физическо или юридическо лице, търговец или частно лице" и има за цел да въведе общи рамки на процедурата по несъстоятелност и общ кръг от правни субекти, срещу които може да бъде насочено производството. По принцип би следвало регламентът да се прилага и в България, но на този етап остава извън приложното поле на местното законодателство.

Това обстоятелство по всяка вероятност ще претърпи промяна, тъй като ЕС се стреми към ефективното прилагане на регламента по отношение на всички държави членки. Въвеждането на регламента в България ще доведе до необходимостта от приемането у нас на подробна уредба на несъстоятелността на физически лица, тъй като европейското право очертава само общите рамки, свързани с процедурата. За специалните правила се предвижда приложение на законодателството на съответната държава членка, на територията на която съдът е започнал производството по несъстоятелност.

Немският модел

Изследвайки въпроса за евентуалното реципиране в България на института на несъстоятелност на физическите лица нетърговци, познат още като потребителска несъстоятелност, бихме могли да обърнем внимание на немския модел на производството, имайки предвид, че българската система на организация на гражданското право е принципно пандектна, тоест е свързана най-вече с немската правна школа.

Немското право приема, че всяко лице, което може да е страна в гражданския процес, може да бъде обявено в несъстоятелност - принцип, който намира силен израз в уредбата на потребителската несъстоятелност.

Правната уредба на потребителската несъстоятелност е въведена в Германия с приемането на Закона за несъстоятелността от 1994 г. Целта на този институт е да се даде възможност на неплатежоспособния длъжник сам да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност и по пътя на извънсъдебното споразумение да се освободи от остатъчния дълг. Немският закон определя субектите, които могат да се ползват от предимствата на потребителската несъстоятелност. Длъжникът трябва да е "физическо лице, което не упражнява или не е упражнявало самостоятелно търговска дейност".

Целта на потребителската несъстоятелност

е сходна с тази на производството по несъстоятелност според ТЗ у нас. Приоритетно пред немския законодател е подпомагането на длъжника в неговото оздравяване чрез спиране на индивидуалните принудителни изпълнения на отделните кредитори, постигане на извънсъдебно споразумение с кредиторите, приемане на план за изплащане на задълженията на длъжника и максимално удовлетворяване на всички кредитори в производството по несъстоятелност. Към тази цел е добавена и възможността добросъвестният длъжник да се освободи от по-нататъшни задължения, което разкрива, че по своята същност потребителската несъстоятелност е свързана с института на "освобождаване от дълг".

От възможността за освобождаване от непогасената част от дълга могат да се ползват само физически лица, но то не настъпва по силата на закона, а трябва да бъде поискано изрично от длъжника. Искането трябва да бъде направено във формата на писмена молба, към която се прилага декларация на длъжника, че в следващите 6 години се задължава да изплаща на управителя на масата на несъстоятелността определена част от постоянните си приходи, като например тези, получени по трудово правоотношение.

Период на "добро поведение"

Периодът от 6 години, през който длъжникът се задължава да изплаща на управителя на масата на несъстоятелността определена част от приходите си, се нарича период на "добро поведение". През него длъжникът поема и допълнителни задължения, а именно да предостави половината от наследството си на управителя на масата на несъстоятелността, да предоставя своевременно данни за смяна на местоживеене и месторабота, да не прави предпочитателни удовлетворявания на кредитори, тъй като плащанията са единствено правомощие на управителя на масата на несъстоятелността.

През този 6-годишен период на "добро поведение" работодателят на длъжника превежда от неговото възнаграждение предвидената част по сметка на управителя на несъстоятелността, който от своя страна веднъж годишно разпределя и превежда сумите на кредиторите. Ако длъжникът упражнява самостоятелна трудова дейност, вноските му към управителя трябва да бъдат в размер, съответстващ на размера на вноските, които той би правил, ако работи по трудово правоотношение.

След изтичане на 6-годишния период на  "добро поведение" съдът след изслушване на кредиторите трябва да излезе с публично решение дали длъжникът ще бъде освободен от непогасената част от дълга, което при положително решение би дало възможност на длъжника да не плаща на кредиторите си тази част от задълженията, за които са се договорили в споразумението си.

Разгледаното производство по потребителска несъстоятелност, особено в частта си с освобождаване от дълг, има както предимства, така и недостатъци. По-важното е, че това е един механизъм, който не е чужд на българската правна система и би могъл да спомогне за регулирането на обществените отношения и финансовата стабилност на страната.

През 6-годишния период на "добро поведение" работодателят на длъжника превежда част от възнаграждението му на управителя на несъстоятелността.

Системата на несъстоятелността е основен елемент за финансовата стабилност на всяка държава. Нормативният режим на процедурата намира приложение в законодателствата на всички модерни правни системи, но търпи известни различия, що се касае до кръга от правни субекти, спрямо които може да се открие производството по несъстоятелност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    wood123 avatar :-?
    Арон

    Мисля, че на България най-подхождат американските закони. както и американските парични значци..

  • 3
    philipk avatar :-|
    Phik

    Закон за несъстоятелността на ФЛ не е приложим в България тъй като ще се злоупотребява масово и чудовищно. "Нашите" хора ще се освобождават от дълговете си, а другите няма да бъдат допуснати. Все пак при несъстоятелността на търговски дружества "наказанието" за тях е заличаване, което не е приложимо за ФЛ

  • 4
    rumenvl avatar :-|
    rumenvl

    Това е една добра практика. Реално в момента ако имате задължение към Бнка и не сте в състояние да изплащате вноските, Банката няма да има мотивация да преговаря с Вас. Според сегашното законодатеслтво ще дължите парите до живот, ще ви се вземат от заплатата до живот и след това ще го дължат децата и наследниците Ви ако изрично не се откажат от завещание.

    Разбира се всички знаем силата на банковото лоби и на хора като ЦВ. Тоест хубава статия Капитал и в Германия нещата са уредени но банките в БГ това няма да го допуснат. (докато Европа не ни принуди)

  • 5
    bluewater avatar :-?
    BlueWater

    Нито един коментар по темата за законово уреждане на фалит на гражданите!

    Това е тема ковто засяга пряко или косвено почти всички българи, но политиците не и обръщат необходимото внимание. В българия банките се държат като диктатори с дребните си кредитополучатели. Променят едностранно както си искат лихвата по вече взети заеми. Преследват длъжниците и техните наследници дори и след получаване на обезпечението по ипотечни кредити. Сега гражданите са на практика без защита от банките!

    Такъв закон за фалит на гражданите е краймо необходим, а не актуализация на бюджета за 2013г.!

  • 6
    jonson avatar :-|
    jonson

    До коментар [#5] от "BlueWater":

    Фалитът на физическо лице не е универсална панацея за ликвидиране на кредити, както голяма част от хората си мислят. Един вид "вземам заем, обявявам фалит и банката пие една студена вода". Няма такива филми! Банките, лизинговите дружества и всякакъв род кредитодатели може и да получат по-малко, но на длъжника хич няма да му е леко! Всъщност за много години наред ще му оставят само толкова пари, колкото да не умре от глад и ще му прибират всичко, което заработи. Според мен сегашния парламент, не че се е затичал, но по-добре нищо да не прави по въпроса, защото каквито са ми "социални", ще вземат да праснат някоя глупост за лесно отърваване от кредит, което ще качи лихвите до небесата или изобщо ще блокира достъпа до кредити. Нали се сещате, че всяко повишаване на риска за банките веднага ще се калкулира в лихвите и ще се окаже, че добросъвестните платци са здраво натоварени за сметка на фалиращи хитреци.
    Все пак, общия съвет е прост: вземайте кредит, само ако имате ясна идея как ще го изплатите в рамките на обозримото бъдеще.

  • 7
    radovel avatar :-|
    radovel

    До коментар [#6] от "jonson":

    Браво за мнението, но малоумниците няма да го разберат, а тарикатите (каквито са повечето в България) ще искат да правят такава "врътка" постоянно. Само че и в Германия и в САЩ (за където се пише по-нагоре) при личен фалит основното жилище не е защитено, а го напускаш и отиваш в социално и цял живот си там, освен ако случайно не погасиш предишните си дългове, както и има много други ограничаващи фактори. Факт е, че Тръмп например няколко пъти обявява личен фалит, но впоследствие погасява и предишните си дългове, за да има право на кредити.

  • 8
    2.5 avatar :-?
    2.5

    [quote#6:"jonson"]Фалитът на физическо лице не е универсална панацея за ликвидиране на кредити, както голяма част от хората си мислят.[/quote]

    [quote#5:"BlueWater"]В българия банките се държат като диктатори с дребните си кредитополучатели.[/quote]

    Съгласен съм и с двата коментара.
    Все пак не е зле да се има предвид, че медалът има две страни. Вината е колкото в банките, ако не толкова, то поне отчасти и у потребителите... Колко хора си поставят цели в живота, изпълними единствено на кредит, който е неясно дали могат да погасяват?!

  • 9
    mary777 avatar :-|
    mary777

    До коментар [#5] от "BlueWater":

    ++++++++++++++++++

    Така е. Обикновените граждани са като длъжници на мафията.Ако не можеш да плащаш ти вземат живота- не в преносен смисъл.

  • 10
    demos20002000 avatar :-|
    demos20002000

    До коментар [#5] от "BlueWater":

    Абсолютно подкрепям мнението ти. За мен е изненада че почти никои не коментира. Това май вече става практика в БГ да не се коментират и обсъждат важните теми. Царе сме на глупоста ,но и затова ни е и такава държавата :-)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK