С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 8 сеп 2013, 15:40, 3893 прочитания

(Х)ипоте(ти)чни неволи

Законодателните реформи на ипотечните кредити ще създадат излишен правен риск за кредитните институции

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Новите инициативи за законодателни реформи на ипотечните кредити са пример за търсене на опростено решение на сложен социален проблем. Наистина в България има 35 хиляди просрочени ипотечни кредита, част от които касаят единственото жилище на редица длъжници. Предложените реформи, при които остатъкът от вземането на дадена банка се погасява след извършване на публична продан на ипотекирания недвижим имот - жилище, обаче не могат да постигнат желания баланс между интересите на всички страни и ще създадат излишен правен риск за кредитните институции. Предложенията за промени ще се сблъскат с редица бариери в разпоредбите на Европейската конвенция за защита правата на човека (конвенцията), няма да бъдат съобразени с правото на ЕС и ще създадат допълнителна несигурност в правоприлагането. Предвидимият резултат от опита да бъде прехвърлена социалната тежест от длъжниците с ипотекирани жилища към кредитните институции ще доведе до това, че цената от генерирания правен риск ще бъде платена от изрядните длъжници.

Юридически пречки пред ипотечната реформа

Ако бъдат приети предложените законодателни изменения, на практика ще бъдат принудително опростени вземанията на банките по кредити, обезпечени с ипотекирани жилища, при които имотът е "под водата". Принудителната продан на недвижимия имот ще ликвидира остатъка от вземането, ако получената цена е по-малка от вземането по кредита. Така проектирана, реформата пряко ще наруши правото на собственост на банките по чл. 1 от Протокол 1 на конвенцията. Вземанията на банките попадат под защитата на тази разпоредба, защото тя изрично предвижда защитата на частната собственост на юридически лица. Съдебната практика на Съда в Страсбург тълкува разширително правото на всяко лицe "мирно да се ползва от своите притежания", като включва в обхвата му не само правото на собственост върху вещи, но и широк спектър от права като дялове, акции [Bramelid and Malmström v. Sweden (1982)], интелектуална собственост, включително и вземания. В приложното поле на разпоредбата попадат не само случаите на отчуждаване на частна собственост в полза на държавата, но и случаите, в които правото на собственост на едно частно лице се ограничава в полза на друго частно лице [Mellacher v. Austria], както е в настоящия случай.


Ограничаване на правото на собственост по конвенцията е допустимо само ако е уредено в закон в защита на публичния интерес и е необходимо в едно демократично общество. Въпреки че реформите ще бъдат приети с нормативен акт и преследват легитимна цел за разрешаването на социалните проблеми на длъжници с ипотекирани жилища, те най-вероятно ще нарушат третото изискване. Съгласно практиката на Съда в Страсбург, за да са "необходими в едно демократично общество", законодателните мерки трябва да са необходими за постигането и пропорционални на преследваната цел, както и да са съобразени с легитимните очаквания на засегнатите лица. Законодателните изменения трудно биха се квалифицирали като пропорционални, защото без "справедлив баланс" възлагат "индивидуална и прекомерна тежест" единствено върху банките [Hentrich v France] при липса на надлежна процедура за защита на техните права за всеки отделен случай (както би било в производство по несъстоятелност) и без да бъде предвидена адекватна алтернативна компенсация за погасените права [Pressos Campania Naviera SA v. Belgium]. Също така при липса на надлежна процедура няма да е оправдано и пропорционално да бъдат погасявани вземания на банките срещу длъжници в случаите, в които длъжниците притежават и друго имуществото освен ипотекираното жилище, върху което може да бъде насочено допълнително принудително изпълнение за погасяване на задълженията.

Законодателните мерки ще бъдат в нарушение и на чл. 14 от конвенцията, който забранява дискриминацията при упражняването на права по конвенцията (включително правото на собственост), защото единствено вземанията на банките по ипотечните кредити ще бъдат погасени след публична продан, докато вземанията на останалите кредитори (обезпечени и необезпечени) ще останат незасегнати. По този начин ще бъде постиганото и уникално за световната практика положение, в което обезпечените кредитори ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от необезпечените, чиито вземания ще останат непогасени след публичната продан на ипотекираното жилище.

Европейски риск


Към настоящия момент сериозен правен риск за българските банкови ипотечни кредити произтича от решението на Съда на ЕС по казуса Mohamed Aziz v Catalunyacaixa (C-415/11). Казусът касае г-н Aziz, който губи ипотекираното си жилище в полза на банката Catalunyacaixa, след като преустановява плащането на вноските по ипотечния си кредит. В решението съдът посочва, че потребителите трябва да имат възможност да искат спиране на принудителното изпълнение, ако в договора за кредит има клаузи, които могат да се счетат за неравноправни по смисъла на Директива №93/13. Този извод пряко касае действието на чл. 419, ал. 2 от ГПК, който силно ограничава възможностите за спиране на принудителното изпълнение при заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Ефектът на това решение предстои да бъде усетен в българската съдебна система през предстоящата година, а българският законодател не предвижда приемането на изменения в тази материя, за да приведе българското законодателство в съответствие с европейските изисквания и да внесе яснота в отношенията между банки и длъжници.



Разумни алтернативи

Вместо да предприема рискови от конституционна гледна точка реформи и да създава допълнителен риск за пазара на ипотечни кредити, българското Народно събрание следва да почерпи опит от законодателните образци в ЕС. Най-удачното решение на натрупаните социални проблеми е приемането на закон за несъстоятелността на физическите лица. Други възможни алтернативи включват създаване на публични гаранционни фондове за определени категории ипотечни длъжници, учредяване на публични фондове за изкупуване на ипотекирани жилища на длъжници в затруднение, пряка финансова помощ, данъчни облекчения за физически лица и др. Подобни решения трябват да бъдат анализирани в светлината на уредбата на принудителното изпълнение в българското законодателство, както и да бъдат съгласувани със законодателството, регламентиращо предоставянето на държавна помощ.

В заключение може да се каже, че българският законодател няма подръка бързи и лесни решения на социалните проблеми, натрупани през годините на финансовата криза.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Черен петък за директния маркетинг след GDPR Черен петък за директния маркетинг след GDPR

Как регламентът за защита на личните данни промени правилата в дигиталната реклама

19 ное 2018, 5512 прочитания

Търговската тайна - вече защитена в закон Търговската тайна - вече защитена в закон

Европейска директива е причината за новия български проектозакон. Стоки, предмет на нарушение, могат да бъдат изтеглени от пазара, пише в проекта

27 сеп 2018, 5907 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Външни анализи" Затваряне
5-те неща, които вашият HR отдел иска да знаете за него

Или опит за разсейване на схващането, че специалистите по човешки ресурси се занимават само с организиране на фирменото парти и изчисляват заплатата ви

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Реклама за слушане

Чрез подкаст рекламите компаниите могат да достигнат до нишова аудитория, фокусирана върху съдържанието.

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10