В очакване на последните евросубсидии за производителите

Бизнесът може да планира следващите инвестиции с безвъзмездна помощ, свързани с парите от новия програмен период, чак за 2015 г.

По последната схема за технологична модернизация в предприятията са предвидени 50 млн. евро.
По последната схема за технологична модернизация в предприятията са предвидени 50 млн. евро.    ©  Красимир Юскеселиев
По последната схема за технологична модернизация в предприятията са предвидени 50 млн. евро.
По последната схема за технологична модернизация в предприятията са предвидени 50 млн. евро.    ©  Красимир Юскеселиев
Бизнесът няма да може да ползва евросредства през следващата година, затова е разумно фирмите с инвестиционни проекти да се мобилизират и да кандидатстват по схемата за технологична модернизация

Бизнесът с нетърпение очаква обявяването на последния прием на проекти по любимата си процедура "Технологична модернизация в малки и средни предприятия". Тя е и последната възможност за българските производители да получат европейски субсидии преди 2014 г.

Любимата схема

С натрупания опит тази процедурата вече е устойчива и е привлекателна за подпомагане на инвестиционните намерения на микро-, малки и средни фирми за разширяване на бизнеса или обогатяване на продукцията им. Финансирането за технологична модернизация възлиза на 60-70% от всички разходи по съответния инвестиционен проект, което е съчетано с голяма свобода в най-необходимите елементи за създаване на капацитет на бизнеса – оборудване, технологично обновление като хардуер и софтуер, допълнени с покриване на разходи за консултантските услуги за подготовка на проектите.  Единственото условие е инвестициите да са подчинени на цели, свързани с разширяване на дейността и продуктовия асортимент.

Кой може да кандидатства

Изискванията за допустимост са същите като преди.  Бенефициенти могат да бъдат български микро-, малки и средни предприятия, които имат приключени поне 3 финансови години и през 2012 г.  са реализирали нетни приходи от продажби на стойност от 150 000 лв. до 750 000 лв. според типа предприятие. За тази схема са определени няколко сектора, към които е насочена. Подходът да се фокусира схемата към определени области е приемлив в момент, в който се очакват много проекти и не остават други възможности за безвъзмездна помощ за българските фирми. Първият сектор включва всички преработвателни предприятия в България, което на практика означава покриване на местното производство, с изключение на производителите, финансирани по Програма за развитие на селските райони. Вторият сектор, към който се насочва финансиране, е сектор J "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения", по-специално кодове на основна икономическа дейност от раздели "Далекосъобщения, дейности в областта на информационните технологии" и J63 "Информационни услуги".  Това са бизнеси, свързани с далекосъобщенията, целият ИТ бранш, включително уебагенции и медии. И третият сектор е М72 "Научноизследователска и развойна дейност", насочен към изследователските организации и институти. Предимства с повече точки ще имат фирмите, които представляват високотехнологични производства, както и научноизследователската дейност.

За какво може да се кандидатства

В схемата има два елемента: "Инвестиции" и "Услуги". Проектът на бенефициента задължително трябва да включва инвестиционен компонент.  Инвестицията може да представлява дълготрайни материални и нематериални активи, което дава голяма свобода за различни инвестиционни намерения на кандидатите. Само е необходимо тя да е подчинена на разширяване на дейността, разнообразяване на продуктите или пък стартиране на нова дейност в отрасъл, който е допустим по схемата.  В частта на услугите се финансират консултантските услуги по подготовка на проекта до 10 000 лв. и разходите по задължителната визуализация на помощта по европрограми.

Кой колко може да получи

Цялата схема предвижда 50 млн. евро за субсидии, като има квоти за отделните типове предприятия.  За микропредприятия са отделени 4.5 млн. лв.; за малки предприятия – 30 млн. лв., а за средни – 63 291 500 лв.  Разходите на проектите на микро- и малките предприятия могат да бъдат финансирани до 70% от общата им стойност, а на средните – до 60%.  Има определени минимални и максимални прагове на безвъзмездната помощ за различните фирми.  Микропредприятията могат да очакват минимум 100 000 лв. и максимум 500 000 лв.  Малките фирми могат да получат минимум 200 000 лв. грант и максимум 1 млн. лв., а средните – минимум 300 000 лева и максимум 2 млн. лв.

Какво остава за бизнеса до 2014 г.

Подготовката на следващия програмен период от 2014 г. е на етап, който предполага, че най-рано в края на 2013 г. може да има одобрени документи. Това означава, че най-оптимистичното начало на прием на проекти по нови схеми може да се очаква в средата на 2014 г.  Значи бизнесът може да планира следващи инвестиции с безвъзмездна помощ чак за 2015 г.  Така че е важно каква е ситуацията сега и какво реалистично остава за ползване в рамките на настоящите инвестиционни планове на фирмите.

Тази година за бизнеса има три възможности по оперативна програма "Конкурентоспособност". Първата е схемата "Енергийна ефективност и зелена икономика", която тече втора година и изтича в края на октомври, но практически проекти при асистента по схемата се подават до 30 септември 2013 г. Тя има бюджет от 150 млн. евро, а са одобрени само 56 проекта с обща стойност на безвъзмездната помощ от 15 956 375.76 лв. (към 19 август 2013 г.). Схемата получи нужния интерес чак с наближаването на крайния срок. Общият брой подадени проекти за разглеждане при асистента по схемата са над 400 (към 11 септември 2013 г.). При очаквани над 750 проекта по схемата за договориране на целия ресурс и очаквани около 500 проекта до крайния срок се очаква средствата да не бъдат усвоени.

Но добрата новина за бизнеса е, че прехвърлянето на неусвоени средства от една схема в друга е лесно, когато те са в рамките на една ос. "Енергийна ефективност и зелена икономика" е в приоритетна ос 2 "Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда" заедно със схемата за технологична модернизация, така че е реалистично да се очаква прехвърляне на средства към бюджета от 50 млн. евро, определен за предстоящата процедура. Това на практика означава, че процедурата за технологична модернизация може да получи впоследствие увеличение на бюджета и така да бъдат финансирани проекти, които иначе биха останали в резервен списък.

Не дава такава светла перспектива ситуацията с вече затворената схема "Внедряване на иновации в предприятията", която беше втората възможност за бизнеса тази година.  Тя е с бюджет от 45 млн. евро, а посрещна кандидатствали около 800 проекта.  Ако пресметнем, че всеки от тези проекти търси средно субсидия от 200 000 евро, тогава са необходими 160 млн. евро бюджет за финансиране на подадените проекти.  За съжаление тази схема е в друга ос -  ос 1 "Развитие на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности" - и прехвърлянето на средства към нея от други оси би било доста по-сложно. Остава надеждата, че управляващият орган ще извърши наддоговаряне по схемата, за да одобри повече качествени иновативни проекти.

Така че като имаме предвид, че бизнесът няма да може да ползва евросредства през следващата година, би било разумно фирмите с инвестиционни проекти да се мобилизират и да кандидатстват по схемата за технологична модернизация. Тя остава последният шанс за субсидиране на българската икономика за един дълъг период напред, но с възможност за по-голямо финансиране от другите налични процедури. Тази ситуация е също добра възможност да осъзнаем защо е важно програмирането и планирането на европарите да бъде в абсолютно съответствие с реалността, за да не се стига до изгубени шансове и напразни усилия на бизнеса  особено в доста труден етап за българската икономика.

* Теодора Овчарова е изпълнителен директор и член на съвета на директорите на "Елана инвестмънт". Тя е консултант с 13-годишен опит в предприсъединителни и оперативни програми на ЕС.

Още от Капитал