Източниците на финансиране

На първо място те трябва да са наясно кой е основният източник на финансиране според категорията им. В края на 2012 г. правителството одобри Национална концепция за пространствено развитие, която категоризира градовете в 5 нива и която е основа за демаркация на финансирането по различните програми. Градовете от първо до трето ниво, както и някои градове от четвърто ниво (общо 67 града) ще бъдат финансирани чрез интегрираните планове за градско възстановяване и развитие по оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 (ОПРР). Всички останали градове, а вероятно и селата към 67-те общини, чиито градски центрове ще се финансират по ОПРР, ще се финансират по Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020. Това разпределение съществено се различава от териториалния обхват на програмите от текущия програмен период, при който ОПРР финансираше цялата територия на 86 общини от градските агломерационни ареали и ключови дребномащабни инвестиции в останалите 178 общини. На практика това териториално разпределение означава, че бюджетът на ПРСР за общински мерки ще трябва да покрие нуждите на много по-голяма територия и население и конкуренцията за средствата по тази програма ще се повиши.

По-добро планиране

Един от основните "научени уроци" от текущия програмен период е фактът, че конкурентният подбор на проекти създава предпоставки за подготовка и одобрение на множество качествени проекти, които не се реализират поради недостиг на финансов ресурс. Това води до излишни разходи за проектиране и подготовка, които остават за сметка на общините, и ненужно натоварва административния им капацитет. Тези недостатъци бяха отчетени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството още през 2010 г. Тогава се зароди идеята през следващия програмен период финансирането да се отпуска на базата на прецизно планиране чрез интегрираните планове, които се разработват за 67-те града, които ще бъдат финансирани по ОПРР. Предстои плановете да се одобрят от Министерството на регионалното развитие, след което общините ще могат да стартират подготовката и проектирането на заложените в тях проекти, които ще разполагат с относително "гарантирано" финансиране.

Не така стои въпросът с ПРСР, а подобен подход при нея е още по-необходим, тъй като териториалният обхват на програмата при почти запазен бюджет е значително разширен, т.е. конкурентният подбор ще породи още по-голяма конкуренция за ограничения ресурс. Ролята на общините – бенефициенти по ПРСР, за следващия програмен период е да предложат механизми за финансиране по програмата, които да осигурят адекватно предварително разпределение на ресурса или критерии, които да предотвратят разпиляване на средствата.

Навременна подготовка, включително чрез рамкови споразумения

Един от основните проблеми на текущия програмен период е недостигът на "зрели" и качествени инвестиционни проекти, с които общините да кандидатстват в срока, определен от съответната програма. Причините за това са разнообразни – късно обявяване на конкретните условия за финансиране, недостиг на време за тръжни процедури за проектиране и др. Последствията от това са неодобрение на проекта или проблеми в хода на изпълнението. Тези рискове могат да се избегнат чрез предварителното планиране и възлагане на проектирането.

Друга възможност за поддържане на добра проектна готовност е използването на възможностите на Закона за обществените поръчки, който позволява сключване на дългосрочни рамкови споразумения за проектиране и подготвителни дейности. Чрез тях общините могат да спестят дългите срокове за избор на проектанти, юристи, консултанти, еколози и други външни изпълнители при подготовката на проектите. Засега рамковите споразумения се използват от малък брой общини, но тази добра практика може да се мултиплицира в по-голям мащаб през следващия програмен период.

Финансов инженеринг и публично-частни партньорства

Съществена промяна в следващия програмен период е широкото въвеждане на финансовите инструменти за проекти, генериращи приходи по всички програми. Най-общо казано, това са инструменти (дялово участие, гаранции, кредити и др.), различни от безвъзмездната финансова помощ, на която общините са свикнали да разчитат по европейските фондове. Те ще се прилагат широко за обекти като спортни съоръжения, културна инфраструктура, паркинги, градски транспорт и други обекти, чието управление се осъществява на икономически принцип, т.е. ползват се срещу заплащане. Финансовите инструменти не се възприемат еднозначно от общините, тъй като са свързани с много по-голям финансов ангажимент от тяхна страна. От друга страна, те предлагат гъвкави и по-устойчиви икономически модели на стопанисване за обекти, които могат да се управляват ефективно в партньорство с частния сектор, включително чрез новите възможности на Закона за публично-частното партньорство. Това до голяма степен ще минимализира риска да се изграждат обекти, които общините нямат средства да поддържат и управляват.

Местните власти трябва да знаят, че програмният процес все още не е приключил и да следят за предстоящи промени до одобрението на всички oперативни програми и ПРСР. Същевременно те имат възможността да инициират промени в програмните документи, които ще ги улеснят при планирането на проектите и ще повишат ефективността на европейските средства.