Как общините да се подготвят за следващия програмен период
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как общините да се подготвят за следващия програмен период

Shutterstock

Как общините да се подготвят за следващия програмен период

Възможностите за достъп до финансиране за местните власти съществено ще се променят заради изменения териториален обхват на програмите

6935 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Визитка

Теодора Павлова е бакалавър по Международни икономически отношения в УНСС и магистър по финанси и банково дело в СУ "Св. Климент Охридски". Тя има 10-годишен опит в изготвянето и управлението на проекти в държавни институции, неправителствения и частния сектор.

Консултантската компания "Интеладвайзърс", на която тя е управител, е специализирана в подготовката и управлението на инвестиционни проекти, публично-частни партньорства, управленско консултиране и стратегическо планиране. Фирмата е изпълнила успешно над 50 договора за подготовка, изпълнение и управление на европейски проекти за български общини и държавни институции в секторите регионално развитие, води и отпадъци, трансгранично сътрудничество и стратегическо планиране.
За да имат добра проектна готовност, за общините е добре да използват възможностите на Закона за обществените поръчки, който позволява сключване на дългосрочни рамкови споразумения за проектиране и подготвителни дейности.

В условията на продължаваща икономическа криза българските общини разчитат все повече на еврофондовете за инвестиции в своята инфраструктура, градска среда, пътища и обществени обекти. Гражданите и бизнесът очакват тази базисна инфраструктура да създаде предпоставки за нормален живот и стопанска дейност във всички населени места. Тези инвестиции решават различни проблеми в градските и селските райони. В градските агломерации предизвикателствата са свързани с нарастващото население и липса на инфраструктура, която да обслужва нуждите му (недостиг на образователни заведения, проблеми с трафика и др.), докато в селските райони тези инвестиции целят да смекчат процесите на обезлюдяване и затихваща стопанска дейност. Как общините да се възползват максимално от предстоящия програмен период?

Източниците на финансиране

На първо място те трябва да са наясно кой е основният източник на финансиране според категорията им. В края на 2012 г. правителството одобри Национална концепция за пространствено развитие, която категоризира градовете в 5 нива и която е основа за демаркация на финансирането по различните програми. Градовете от първо до трето ниво, както и някои градове от четвърто ниво (общо 67 града) ще бъдат финансирани чрез интегрираните планове за градско възстановяване и развитие по оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 (ОПРР). Всички останали градове, а вероятно и селата към 67-те общини, чиито градски центрове ще се финансират по ОПРР, ще се финансират по Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020. Това разпределение съществено се различава от териториалния обхват на програмите от текущия програмен период, при който ОПРР финансираше цялата територия на 86 общини от градските агломерационни ареали и ключови дребномащабни инвестиции в останалите 178 общини. На практика това териториално разпределение означава, че бюджетът на ПРСР за общински мерки ще трябва да покрие нуждите на много по-голяма територия и население и конкуренцията за средствата по тази програма ще се повиши.

По-добро планиране

Един от основните "научени уроци" от текущия програмен период е фактът, че конкурентният подбор на проекти създава предпоставки за подготовка и одобрение на множество качествени проекти, които не се реализират поради недостиг на финансов ресурс. Това води до излишни разходи за проектиране и подготовка, които остават за сметка на общините, и ненужно натоварва административния им капацитет. Тези недостатъци бяха отчетени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството още през 2010 г. Тогава се зароди идеята през следващия програмен период финансирането да се отпуска на базата на прецизно планиране чрез интегрираните планове, които се разработват за 67-те града, които ще бъдат финансирани по ОПРР. Предстои плановете да се одобрят от Министерството на регионалното развитие, след което общините ще могат да стартират подготовката и проектирането на заложените в тях проекти, които ще разполагат с относително "гарантирано" финансиране.

Не така стои въпросът с ПРСР, а подобен подход при нея е още по-необходим, тъй като териториалният обхват на програмата при почти запазен бюджет е значително разширен, т.е. конкурентният подбор ще породи още по-голяма конкуренция за ограничения ресурс. Ролята на общините – бенефициенти по ПРСР, за следващия програмен период е да предложат механизми за финансиране по програмата, които да осигурят адекватно предварително разпределение на ресурса или критерии, които да предотвратят разпиляване на средствата.

Навременна подготовка, включително чрез рамкови споразумения

Един от основните проблеми на текущия програмен период е недостигът на "зрели" и качествени инвестиционни проекти, с които общините да кандидатстват в срока, определен от съответната програма. Причините за това са разнообразни – късно обявяване на конкретните условия за финансиране, недостиг на време за тръжни процедури за проектиране и др. Последствията от това са неодобрение на проекта или проблеми в хода на изпълнението. Тези рискове могат да се избегнат чрез предварителното планиране и възлагане на проектирането.

Друга възможност за поддържане на добра проектна готовност е използването на възможностите на Закона за обществените поръчки, който позволява сключване на дългосрочни рамкови споразумения за проектиране и подготвителни дейности. Чрез тях общините могат да спестят дългите срокове за избор на проектанти, юристи, консултанти, еколози и други външни изпълнители при подготовката на проектите. Засега рамковите споразумения се използват от малък брой общини, но тази добра практика може да се мултиплицира в по-голям мащаб през следващия програмен период.

Финансов инженеринг и публично-частни партньорства

Съществена промяна в следващия програмен период е широкото въвеждане на финансовите инструменти за проекти, генериращи приходи по всички програми. Най-общо казано, това са инструменти (дялово участие, гаранции, кредити и др.), различни от безвъзмездната финансова помощ, на която общините са свикнали да разчитат по европейските фондове. Те ще се прилагат широко за обекти като спортни съоръжения, културна инфраструктура, паркинги, градски транспорт и други обекти, чието управление се осъществява на икономически принцип, т.е. ползват се срещу заплащане. Финансовите инструменти не се възприемат еднозначно от общините, тъй като са свързани с много по-голям финансов ангажимент от тяхна страна. От друга страна, те предлагат гъвкави и по-устойчиви икономически модели на стопанисване за обекти, които могат да се управляват ефективно в партньорство с частния сектор, включително чрез новите възможности на Закона за публично-частното партньорство. Това до голяма степен ще минимализира риска да се изграждат обекти, които общините нямат средства да поддържат и управляват.

Местните власти трябва да знаят, че програмният процес все още не е приключил и да следят за предстоящи промени до одобрението на всички oперативни програми и ПРСР. Същевременно те имат възможността да инициират промени в програмните документи, които ще ги улеснят при планирането на проектите и ще повишат ефективността на европейските средства.

Визитка

Теодора Павлова е бакалавър по Международни икономически отношения в УНСС и магистър по финанси и банково дело в СУ "Св. Климент Охридски". Тя има 10-годишен опит в изготвянето и управлението на проекти в държавни институции, неправителствения и частния сектор.

Консултантската компания "Интеладвайзърс", на която тя е управител, е специализирана в подготовката и управлението на инвестиционни проекти, публично-частни партньорства, управленско консултиране и стратегическо планиране. Фирмата е изпълнила успешно над 50 договора за подготовка, изпълнение и управление на европейски проекти за български общини и държавни институции в секторите регионално развитие, води и отпадъци, трансгранично сътрудничество и стратегическо планиране.
За да имат добра проектна готовност, за общините е добре да използват възможностите на Закона за обществените поръчки, който позволява сключване на дългосрочни рамкови споразумения за проектиране и подготвителни дейности.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    offshore avatar :-|
    Offshore Banking

    ЗА ГР. СОФИЯ ИМА БЕЗПЛАТНИ ИНФОРМАЦИОННИ ДНИ: Общински новини ОИЦ - София
    продължава с
    кампанията за
    бенефициенти по европейски проекти 25.9.2013 г. На 26 и на 30 септември от 09:30
    часа в Essence Center (гр. София, ул. „6-
    ти Септември“ 37) екипът на Областен
    информационен център София-град и
    София-област (ОИЦ – София) ще
    проведе информационни срещи и съпътстващи кръгли маси на тема
    „Научени уроци“. Срещите са
    насочени към бенефициенти по
    оперативните програми и са част от
    национална кампания на мрежата от
    28 областни информационни центъра, която цели да оптимизира
    процедурите за изпълнение на
    проекти, финансирани по
    оперативните програми.
    Кампанията „Научени уроци“
    стартира през месец юли с попълване на анкети от страна на
    бенефициентите, в които те отчетоха
    основните проблеми, които срещат в
    процеса на кандидатсване и
    изпълнение на проекти. Целта на
    настоящите кръгли маси е тези проблеми да бъдат обсъдени и да
    бъдат начертани пътища за тяхното
    решаване, които след това ще бъдат
    представени на Управляващите
    органи на съответните оперативни
    програми. На третия етап от кампанията Централният
    информационен и координационен
    офис в администрацията на
    Министерския съвет ще проведе
    среща на всички Управляващи
    органи и вицепремиера Зинаида Златанова, на която да се дискутират
    предложенията на бенефициентите.
    Резултатите от кампанията ще бъдат
    обявени през месец ноември.
    Областен информационен център –
    София (Договор за безвъзмездна финансова помощ
    №BG161PO002-3.3.02-0027-C0001) е
    част от мрежата от 28
    информационни центъра за
    популяризиране на Кохезионната
    политика на Европейския съюз, създадени с финансовата подкрепа на
    Оперативна програма „Техническа
    помощ“, съфинансирана от
    Европейския съюз чрез Европейския
    фонд за регионално развитие.

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK