Командироване в държава - членка на ЕС

Ако работникът е командирован за повече от 30 календарни дни, се изисква неговото изрично писмено съгласие

Динамичното развитие на трансграничното предоставяне на услуги в Европейската общност доведе до необходимостта за много български предприятия временно да назначават хора зад граница, за да извършват работа на територията на друга държава членка. Това намира правна регламентация в института на командироването, който е уреден в редица местни и европейски актове.

Основни разпоредби

Кодексът на труда въвежда някои общи правила относно командироването. Според разпоредбите му, ако нуждите на предприятието го налагат, работодателят може да командирова работника за изпълнение на неговите трудови задължения извън мястото на постоянната му работа. В случай че работникът е командирован за повече от 30 календарни дни, се изисква неговото изрично писмено съгласие. Засилена е защитата спрямо бременна жена или жена в напреднал стадий на оплождане ин витро процедура, или майка на дете до 3-годишна възраст. В тези случаи, независимо от срока на командироване, винаги се изисква писменото съгласие на работника. Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на съвета относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги урежда три случая на командироване на работници в друга държава членка: 1) Когато работодателят командирова работник на територията на държава членка за собствена сметка и под свое ръководство по договор, сключен между него и лицето в приемащата държава, за което са предназначени услугите
2) Когато работодателят командирова работник в организация или предприятие, притежавано от групата на територията на държава членка

3) Когато работодателят е предприятие, което осигурява временна работа и предлага за наемане работник на фирма, действаща или имаща седалище на територията на държава членка.

Необходимо ли е разрешително за работа

Съгласно Договора за присъединяване на България към ЕС през първите седем години от членството заварените държави членки имат правото да ограничават свободното движение на български граждани чрез налагане на разрешителен режим за работа на техните територии. Понастоящем повечето страни членки не прилагат ограничения, но има и такива, които все още се възползват от дадената им правна възможност. Според правилата на ЕС командированите работници от български работодател в държава членка не попадат в обхвата на този общ режим и на тях не е необходимо да им бъде издавано разрешително за работа, доколкото трудовото правоотношение между работника и работодателя бъде поддържано през целия период на командироване. Изключение от това правило правят Германия и Австрия, които налагат временни ограничения за командироването на работници от България от компании в определени отрасли.

Изисквания

Командироването на работника се извършва въз основа на писмена заповед на работодателя, която трябва да съдържа специални реквизити, определени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Работодателят е длъжен да осигури на командирования работник в допълнение към месечното му възнаграждение:
· пътни разходи в размер на действително направените разходи по най-краткия или икономически най-изгодния маршрут, освен ако командированото лице ползва под някаква форма безплатно пътуване · дневни и квартирни разходи в размери и валути съгласно приложение No2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и съгласно условията на същата наредба, като работодателя има право да определя различен от установения в приложение No2 размер на дневните пари, стига той да не надвишава двойния размер на нормативно определените квоти (в случай че приемащата страна осигурява пълен пансион в натура, на командированите лица следва да се изплаща 30% от размера на полагащите се дневни пари)

· медицинска застраховка за времето на командироването.

Специфични правила

В съответствие с изискванията на Директива 96/71/ЕО българското законодателство въвежда специфично правило, че когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на ЕС, е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава по отношение на:
· продължителността на работния ден и размера на междудневната и седмичната почивка и на почивките в работния ден · размера на платения годишен отпуск · размера на трудовото възнаграждение · заплащането на извънреден труд
· безопасните и здравословни условия на труд.

Предприятията, осигуряващи временна работа в рамките на предоставяне на услуги в друга държава членка, също трябва да осигурят на командированите лица поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.

Осигуряване

Преди да замине в командировка, работникът трябва да получи от своя работодател формуляр А1, който в България се издава от Главната инспекция по труда. Този формуляр позволява на работника и лицата на негова издръжка да останат част от домашната система за социално осигуряване. Условие за това е командироването в държавата членка да бъде за период не по-дълъг от 2 години. Работникът трябва да може да представи формуляра A1 на властите по всяко време от престоя си в държавата членка, където е командирован. Ако не го направи, може да му се наложи да плаща социалните си осигуровки там. Ако обаче бъде проверен и има валиден формуляр A1, приемащата държава членка е длъжна да го признае.
Ако след края на командировката работникът поиска да запази осигуряването в родната си страна за втори период на командировка в чужбина, между двете командировки трябва да има прекъсване от поне 2 месеца. В случай че работникът продължи да работи в чужбина без подобно прекъсване, автоматично ще получи статут на "експатрирано лице", което означава, че ще трябва да плаща осигуровки в страната, в която е командирован.

Изключение от това общо правило би било налице само ако работникът не е успял да довърши работата, посочена във формуляр A1, поради непредвидени обстоятелства (болест, лошо време, закъснели доставки и др.). В този случай работникът или неговият работодател могат да поискат удължаване на първоначалния период на командироване до приключване на планираната работа, без да се налага да бъде спазено прекъсването от 2 месеца. Удължаване на срока следва да се поиска от издаващия орган преди края на първоначалния командировъчен период.

Въпреки това общият период от време, през което работникът ще може да работи в приемащата държава членка и да остане социално осигурен в родната си страна, остава ограничен до 2 години.

Още от Капитал