С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 24 ное 2013, 13:08, 4040 прочитания

Реформи с изтекла давност

Законопроектът за изменение на Закона за задълженията и договорите има редица недостатъци, които могат да компрометират целите, които се поставят с реформата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Намеренията на законодателните органи да приемат закон за несъстоятелността на физическите лица остават неясни, но той би бил ефективно средство срещу съществуването на "вечни" длъжници.
Да бъде ли въведен институтът на абсолютната давност в България? Този въпрос е част от пакета мерки, подготвян от мнозинството в Народното събрание, чиято цел е да се подпомогнат българските домакинства в справянето с един от дългосрочните ефекти от икономическата криза – големия дълг, натрупан в предходните години.

Законопроектът за изменение на Закона за задълженията и договорите ("законопроекта"), който предстои да бъде гласуван от Народното събрание, предвижда въвеждането на режим на абсолютна давност за определени категории вземания. Към настоящия момент се предвижда периодът на абсолютната давност да бъде десет години. Този срок не подлежи на "удължаване" (спиране и прекъсване) и след неговото изтичане искът на кредитора следва да бъде отхвърлен, а правата му не подлежат на принудително изпълнение.
 
По принцип институтът на давността цели да постигне по-справедливо правораздаване, като се счита, че колкото по-дълъг период от време е изминал от дадено събитие, толкова по-трудно може да бъде разкрита обективната истина въз основа на доказателствата. В допълнение към това този срок стимулира кредитора да предяви своевременно иска си, създава определена правна сигурност за длъжника и облекчава работата на съда да разглежда искове въз основа на събития, които са настъпили отдавна.
 
Приложното поле на законодателните изменения касае единствено задълженията на физически лица, които не са обезпечени, разсрочени или отсрочени, и цели облекчаването на тяхното социално положение. Въпреки това настоящият законопроект има редица недостатъци, които могат да компрометират заложените в мотивите цели.
 
Далеч от европейските образци
 
На първо място, продължителността на абсолютната давност по законопроекта е изключително по-къса от сходните срокове, които се предвиждат в законодателните образци във Франция, Германия и Англия. Това е така, при положение че съдебните процедури в България отнемат в пъти повече време, отколкото в държавите в Западна Европа. При липса на реформирана и ефективна съдебна система и прекомерни срокове за правораздаване въвеждането на такъв срок може доведе до това редица кредитори да бъдат несправедливо лишени от своите права. На практика това означава, че през голяма част от периода на абсолютната давност повечето кредитори ще прекарат времето си в съда, без никаква възможност ефективно да реализират правата си по друг начин. Дори да успеят да осъдят своя длъжник, те не биха имали достатъчно време впоследствие да проведат изпълнително производство за събиране на вземанията си докрай. От мотивите към законопроекта не може да се установи защо и въз основата на какво вносителите са се спрели на срок от десет години.


В допълнение трябва да се посочи, че западните законодателства предвиждат изключение от приложението на давността в случаите, когато става дума за укриване на доказателства и възпрепятстване на съдебния процес по друг начин, въпроси, на които настоящият законопроект не дава отговор.

Трябва да бъдат взети предвид и проблемите с липсата на установена съдебна практика, свързана с установяване на началния момент на погасителната давност при институтите на неоснователното обогатяване или при непозволени увреждания, които имат дългосрочни последици и чиито вреди настъпват дълго след първоначалното увреждане. При липса на яснота по тези въпроси в практиката тези реформи значително ще ерозират правната сигурност за българските граждани.
 
Дискриминация между кредиторите
 
Друга особеност на законопроекта е, че всъщност редица вземания са изключени от обхвата на новия режим. Така за всички обезпечени, отсрочени и/или разсрочени вземания на физически лица абсолютната давност няма да се прилага. Това означава, че различни кредитори на дадено лице могат да се окажат в неравнопоставено положение при защитата на своите права. Този кредитор, чието вземане е разсрочено, отсрочено или обезпечено, ще избегне изцяло действието на абсолютната давност. При това не се предвижда изключение от приложението на срока на давността, дори длъжникът след десет години да има имущество и да е способен да погаси собствените си задължения. По този начин необосновано се въвежда дискриминация между кредиторите. Можем основателно да предположим, че банките, финансовите институции и другите професионални кредитори много лесно биха заобиколи приложението на този институт, като предвидят обезпечение в договора или успеят да убедят длъжника да се съгласи на разсрочване или отсрочване на дълга.
 
Легитимни очаквания
 
Ако бъде приет законопроектът и измени вече съществуващите правни отношения между кредитори и длъжници, той трябва да бъде съобразен и с изискванията на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Съдът в Страсбург счита, че възникналите вземания попадат под закрилата на конвенцията [Pressos Compania Naviera SA and others v Belgium (App. 17849/91)]. При това положение всяка намеса и ограничаване на правата трябва да преследва легитимни цели, да е пропорционална, обоснована и да не нарушава легитимните очаквания на страните по правоотношението [Stubbings v United Kingdom (App. 22083/93 )].
 
Реален ефект от промените
 
Предвижданите изменения не са съобразени с правната действителност в България и вероятно ще имат контрапродуктивен резултат. На практика лесно може да се предвиди, че режимът на абсолютната давност няма да се прилага за ипотечните кредити, тъй като те са обезпечени. Поради тази причина заявеният социален ангажимент няма да бъде изпълнен. Същото важи и за финансовите институции, които имат широки възможност да убедят своите длъжници да преструктурират своите кредити. Следователно кредиторите, които най-вероятно биха били засегнати от новия режим, са също обикновени физически лица, като крайният ефект от "реформата" би бил прехвърляне на проблемите към други граждани, които ще платят цялата цена от облекчаването на длъжниците.

За съжаление изложеният в мотивите и реалният ефект на законопроекта най-вероятно ще се разминат силно. В същото време не са ясни намеренията на законодателя за приемане на закон за несъстоятелността на физическите лица, който би бил наистина ефективно средство срещу съществуването на "вечни" длъжници. Това е така, въпреки че аргументите срещу този законопроект във връзка с възможните злоупотреби с режима на давността са сходни с тези срещу въвеждането на института на несъстоятелността.



За лицата с непосилни задължения остава възможността по Регламент № 1346/2000 да се установят в друга държава от ЕС, чието законодателство предвижда режим на несъстоятелност на физически лица, и да обявят несъстоятелност там.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

31 октомври 2019
София Ивент Център

Конференция HR & Leadership Forum 2019


Кои са ключовите тенденции, които ще трансформират работата на бъдещето?
Включете се във форума на Капитал, за да разберете повече за възможностите от използването на новите технологии на работното място и начините хората да останат ценни в технологичната ера. Ще проследим какви качества ще трябва да притежават на лидерите от бъдещето и кои ще са търсените умения при наемане на служители.

Сред лекторите на събитието ще бъдат:


  • Даниел Съскинд, Balliol College, University of Oxford
  • Джои Прайс, Jumpstart
  • Судир Сасийдаран, LEGO Workplace Design

Конференция HR & Leadership Forum 2019 Запазете билет

Прочетете и това

Черен петък за директния маркетинг след GDPR Черен петък за директния маркетинг след GDPR

Как регламентът за защита на личните данни промени правилата в дигиталната реклама

19 ное 2018, 5173 прочитания

Търговската тайна - вече защитена в закон Търговската тайна - вече защитена в закон

Европейска директива е причината за новия български проектозакон. Стоки, предмет на нарушение, могат да бъдат изтеглени от пазара, пише в проекта

27 сеп 2018, 5205 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Външни анализи" Затваряне
Ролята на финансовия инженеринг при европейските проекти

Гъвкавите финансови инструменти и публично-частните партньорства намират все по-голямо приложение в европейската политика на финансиране

Още от Капитал
Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10