Реформи с изтекла давност

"Друга особеност на законопроекта е, че всъщност редица вземания са изключени от обхвата на новия режим. Така за всички обезпечени, отсрочени и/или разсрочени вземания на физически лица абсолютната давност няма да се прилага."

Не знам какъв е този законопроект (подозирам целите и, че го правят инженери), но ако в него има нещо такова, ще взема и ще се гръмна! Принципът е, че давността започва да тече от момента, в който задължението стане изискуемо. Следователно, не започва да тече давност за събирането на всякакви "отсрочени и/или разсрочени вземания (?!)", тъй като те по презумпция не са станали изискуеми.
И накрая ще изкрещя, че единственият истински закон в тази държава не трябва да се докосва от крадливите червени ръчички! Оставка, некадърници!

Доста неубедителен и неконструктивен анализ, критиката е самоцелна, а слабостите на проекта не са прецизно описани, нито пък са предложени смислени корекции, които да го направят годен да изпълни замисъла си.

А това е относително лесно да стане, ако в проекта се добави следното изречение: Абсолютната давност започва да тече от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което се признава вземането.

Чудесно, но, първо, това няма да премахне неравноправното третиране на кредиторите. Второ, не всички изпълнителни основания са съдебни решения. Трето, давността по този начин няма да е "абсолютна", защото времето до завеждане на иска + времето на съдебния процес ще варира.

Затова, мисля, че несъстоятелността на физически лица е по-адекватно и цялостно решение на тези проблеми, а не законодателните изменения на парче - ипотеки, давност, т.н.

Първо, обезпечените и необезпечените кредитори са по дефиниция неравноправно третирани. То това е същността на обезпечението. Въобще "равноправното третиране на кредитор" какво представлява, някаква нова ценност на гражданското право?

Второ, по действащия сега ГПК няма несъдебни изпълнителни основания.

Третото възражение не го разбирам...струва ми се не е толкова важно дали ще се нарича "абсолютна" или по друг начин, а какъв е резултатът от нормата.

Иначе безспорно несъстоятелността на ФЛ е далеч по-адекватно и цялостно решение, но то предполага сериозна подготовка и ще отнеме доста години дори от началото на работата по такъв проект. А за 24 години виждаме, че това начало все още НЕ Е поставено. Така че "абсолютната" давност (или както щете я наричайте, но по същество институт, който освобождава ФЛ от вечни задължения) е едно смислено преходно решение на проблема.

Благодаря ви за коментара, но мисля следното:

1) Законопроектът изключва не само обезпечените, но разсрочените и отсрочените вземания от приложното поле на тази давност. Кредиторите с отсрочени и разсрочени вземания не са обезпечени кредитори по българското право.

"Пари пасу" третирането на кредиторите не е нова ценност за гражданското право, а датира от времето на английския крал Хенри 8-ми, ако не греша.

Предпочтителното удовлетворяване на обезпечените кредитори, не изключва удовлетворяването на непревилигированите кредитори. Докато, в случая, възможността непривилигированите кредитори да се удовлетворят от имуществот напълно изчезва поради изтичането на давността. Въобще, привилегиите и давността са институти с приложно поле.

2) Споменах, че не всички изпълнителни основания са съдебни решения, а не че ГПК предвижда несъдебни изпълнителни основания. Не всички съдебни актове са съдебни решения. Решението, което предлагате, не покрива останалите случаи.

3) 10 години отгоре на съдебното решение + плаващ срок по досегашните правила се съмнявам да бъде търсеното бързо решение на социалните проблеми.

Ако казвате, че за закон за несъстоятелност на физически лица се изисква много време, то 10 години мисля, че ще стигнат. Преди да изтече този срок така или иначе длъжниците ще висят или по сегашните, или по правилата, които предлагате.

1) Не виждам каквото и да е противоречие с принципа pari passu, още повече, че той не е общ принцип на гражданското право, а специфичен институт на несъстоятелността (като споменавате Henry VIII, предполагам визирате Statute of Bankrupts Act 1542), а и този принцип не изравнява всички кредитори въобще, а само тези от еднакъв клас. Но дори и да се приеме за общ принцип, то предложената абсолютна давност не му противоречи, доколкото не третира различно кредитори от един клас. Дори бих казал, че съществуващият режим на кратката 3-годишна давност повече би противоречала на Вашата логика, защото води до дискриминация на кредитори с определен тип вземания (периодични) - и макар разпоредбата да е от 1950 г., аз до момента не съм попадал на критика в литературата или съдебната практика на кратката давност, поради неравноправно третиране на кредитори. За да го онагледя по-добре, би противоречала на такъв принцип "абсолютната" давност, ако от нея бяха изключени примерно вземания на дружества с над 25% държавно участие. Или примерно всички вземания на КТБ. Такова нещо обаче, поне в ЗИД, не е предложено.

Всъщност, ако сте последователен в логиката си следва да се противопоставяте и на несъстоятелността на ФЛ, защото в това производство в държавите, в които е уредено, съществуват доста специални случаи, вкл. и задължения, които не се погасяват. Прочие, такива противоречия между аргументите са нормално явление при резултатно насочена аргументация, което беше и първоначалната ми критика към анализа, при който изводът не е резултат от аргументите, а се усеща наличието на предварително възприет извод, в чиято подкрепа се търсят разнородни аргументи.

По отношение отсрочените и разсрочените вземания - както и първият коментиращ уместно е отбелязал, в случая става дума за юридически non sence, тъй като за вземания с ненастъпил падеж няма как да започва да тече давност и в тази си част законопроектът е глупав, но и без какъвто и да е регулиращ ефект, защото повтаря така или иначе съществуващо положение на нещата.

2) Преднамерено съм формулирал предложението си по този начин с ясното съзнание, че не покрива всички случаи, с цел да Ви провокирам за конструктивна дискусия. Вместо обаче да коригирате предложението по начин, обхващащ всички случаи, към което се опитах и да Ви насоча (а то е с проста замяна на думата "решение" с "акт"), Вие предпочетохте да обясните защо не става. Това беше и втората ми критика към анализа - че не търси конструктивни решения, а сипе самоцелна критика. Няма никаква стойност в това да се обясни защо нещо не може да стане (ако това да е преобладаващата обществена нагласа у нас). Консруктивният анализ и конструктивната критика означава да се аргументират причините КАК да стане и ЗАЩО ще е по-добре да е по този начин. ЗИД ЗЗД определено търпи сериозна критика, но ако тя съдържа конструктивни предложения.

3) Както и по-горе споменах, за 24 години не е поставено началото на работата по уреждане на несъстоятелността на ФЛ. В този контекст надеждата Ви, че 10 години ще стигнат за това много бих искал да я споделя, но не намирам фактически основания за такъв прекомерен оптимизъм. Иначе нагласата "да не се прави нищо, защото така или иначе незнамсикво" е също много характерна обществена нагласа у нас и не по-малко дразнеща.

Разбирам вашите съображения.

Накратко, според мен този законопроект е зле подготвен и мотивиран, и не трябва да бъде подобряван, а изцяло да бъде отхвърлен, като започне работа по разумното за мен решение (виждам и за вас) - режим на несътоятелност на ф.л. Последното впрочем беше обявено миналата седмица, което естествено не е никава гаранция, както отбелязвате.