С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 10 дек 2013, 18:15, 6023 прочитания

Съфинансирането остава основен проблем пред изпълнителите на европроекти

Единственият начин за намаляване на загубите на евросредства за бизнеса е ревизиране на политиката на ББР за отпускане на кредити и осигуряване на банкови гаранции

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Визитка

Деница Николова е партньор и мениджър "Европейски проекти" в консултантската компания "ИЮ консулт" ООД. Тя има над 10-годишен опит в предприсъединителните и оперативните програми на ЕС и други международни донорски програми. В практиката си има над 50 успешно финансирани и реализирани проекта в различни области. Тя е вицепрезидент на Европейска асоциация за образование за устойчиво развитие, член на УС на Българската асоциация на консултантите по европейски проекти (БАКЕП), ръководител на експертни работни групи по програмите "Развитие на човешките ресурси" и "Регионално развитие" към асоциацията и член на работните групи по ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика", "Европейското териториално сътрудничество" и Програма за развитие на селските райони.
Осигуряването на финансиране е сред ключовите проблеми пред бизнеса в момента. Междуфирмената задлъжнялост нараства, малките и средните предприятия в България изпитват затруднения за привличане на външен финансов ресурс, отлагат инвестиционните си планове и свиват дейността си. А достъпът до финансиране, включително и от европейски програми, има водеща роля за цялостното икономическо представяне на фирмите.
 
Колко сериозен е проблемът
Резултатите от анализ на агенция Noema, изготвен по поръчка на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия в началото на 2013 г., показват, че над две трети от българските МСП (69%) отчитат, че достъпът им до финансиране е затруднен, а 86% от компаниите посочват, че не разполагат с достатъчен ресурс за финансирането на инвестициите си. Близо 45% от българските предприемачи смятат, че достъпът им до финансиране е недостатъчен, а над половината от тях (54%) се страхуват от фалит, отчита още докладът.
Най-добрата възможност за повишаване конкурентоспособността и развитие на българските малки и средни предприятия е финансов ресурс предоставян под формата на безвъзмездна помощ по оперативна програма "Конкурентоспособност" (ОПК) и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Затрудненият достъп до кредитиране обаче отказва много фирми от кандидатстване за финансиране по програмите и е причина за отказ от реализация на около 30% от вече одобрените проекти. Условията за получаване на одобрената помощ изискват осигуряване на собствен ресурс за реализация на проекта и едва след одобрение на реализирани дейности - получаване на одобрената помощ.
В период на криза, продължаваща няколко години, свит вътрешен пазар и висока фирмена задлъжнялост, малкият бизнес вече е използвал възможните обезпечения, за да осигури дейността си и трудно може да покрие високите нива на обезпечения изисквани от банките. А реализацията на проекти на стартиращи предприятия е обречена, освен ако не са дъщерни предприятия на фирми с ресурс и история.
Десетки стартиращи предприятия с одобрени за финансиране проекти в приоритетни за страната области на иновации, хранително-вкусова промишленост или разнообразяване на икономиката в селски райони са в парадоксалната ситуация да имат одобрен проект с възможност за финансиране на 70-90% от предвидените разходите и невъзможност да осигурят финансиране за проектите си поради липса на стопанска история и обезпечения. Да, държавата е определила проектите им като приоритетни за страната и е одобрила отпускане на безвъзмездна помощ, но не е помислено за механизъм, който да осигури реалната реализация на тези проекти. Банките определят тези проекти като високорискови и предлагат неизгодни до абсурдност условия за тяхното кредитиране.
 
Какво може да се подобри
Същевременно в самия край на периода за договаряне на проекти по двете програми данните показват, че към края на октомври по ОПК са изплатени едва 55.5% от средствата, като 30% от тях са предназначени за инициативата JEREMIE. По ПРСР изплатените средства са 50%, но те включват и изплатените суми за инфраструктурни проекти на общини в селски райони. Така се оказва, че за оставащите 2 години, през които държавата може да изплаща проекти, финансирани през настоящия програмен период, трябва да се извършат плащания към бизнеса на стойност повече от половината от всички с подобна насоченост, извършени за 7 години.
Като положителна стъпка за увеличаване на плащанията към бизнеса по проекти се отчита възможността за увеличаване на авансовите плащания – от 20% от одобрената помощ на 50% по ПРСР и 65% по ОПК. Друго решение е свързано с това да може да се получават междинни плащания по ОПК след превеждане на аванс към доставчиците, а не само след завършен етап от проекта. Но за да се възползват от тази възможност, фирмите с одобрени проекти трябва да предоставят банкова гаранция за размера на аванса, покриваща целия период на проекта до одобрение на финалния отчет за всички изпълнени дейности.
 
По-облекчени условия за бизнеса
Една добра възможност за "отпушване" на  плащанията по двете програми е предоставянето на мостово финансиране за проекти на МСП при облекчени условия от Българска банка за развитие (ББР). Тя е създадена със закон през 2008 г. с основна цел подобряване, стимулиране и развитие на общия икономически, експортен и технологичен потенциал на МСП чрез улесняване на достъпа им до финансиране.
Реалността обаче показва, че предлаганите продукти от банката не само не са при по-облекчени условия от предоставяните от останалите търговски банки, но и дори са по-неизгодни. В момента 40% от целия кредитен портфейл на ББР е концентриран в 10-15 големи компании. ББР предлага инвестиционни кредити с лихва близка и по-висока от останалите търговски банки по специални продукти и изисква по-високо обезпечение (120%) от редица от конкурентните продукти, като при това иска и по-високо задължително собствено участие - минимум 20%. Таксите за разглеждане са сред най-високите, таксите за обслужване също са високи, сравнено с предлаганите условия на някои други банки, които нямат такива такси за специалните си кредитни линии, насочени към финансиране изпълнението на европроекти.
Предлаганите гаранции от Гаранционния фонд към ББР също не се различават съществено. Гаранционната схема в помощ на проекти по ПРСР показва слаб успех на този етап, като освен това обхваща само проекти одобрени по Ос 1 на програмата, но не и тези по Ос 3 (проекти за диверсификация на икономиката в селските райони). От есента на 2013 г. в ББР вече работи нов мениджърски екип, който демонстрира амбиции да реформира банката в насока приоритетно кредитиране на малките и средните предприятия при максимално добри финансови условия.
 
Единственият възможен изход
Към момента единственият механизъм България да намали загубите от договорените средства в помощ на бизнеса е българската държавна банка да влезе в ролята си и да предложи на малките и средните предприятия реалистични и адекватни на ситуацията продукти, които да им помогнат да реализират одобрените си инвестиционни проекти. По този начин ще се намалят драстично нереализираните проекти. Вариантите за това са няколко:
-          ревизиране на условията на отпусканите банкови гаранции от Гаранционния фонд към ББР през търговски банки
-          облекчени условия за инвестиционни кредити за мостово финансиране на европейски проекти
-          договаряне с Министерството на финансите и МИЕ за създаването на механизъм за специални тристранни банкови сметки за одобрени проекти, които да са достатъчна гаранция за изплащане на аванс по проект, без да се изисква допълнително обезпечение от страна на бенефициентите. Изплащането на аванси по проект по специална банкова сметка е вече доказал се успешен механизъм при реализация на проекти по предприсъединителните програми и би бил най-ефективният инструмент за ускоряване реализацията на проектите и намаляване риска от нереализирани такива. Условията за управление на средствата в подобна банкова сметка осигуряват достатъчна сигурност, за да се елиминира злоупотреба с отпуснатата помощ.
Разработените продукти сега и усъвършенстването им на практика през следващата година ще са стъпка напред към по-успешно реализиране на европроектите на бизнеса за следващия 7-годишен период и наваксване на очертаващата се като нулева 2014 г.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Черен петък за директния маркетинг след GDPR Черен петък за директния маркетинг след GDPR

Как регламентът за защита на личните данни промени правилата в дигиталната реклама

19 ное 2018, 5508 прочитания

Търговската тайна - вече защитена в закон Търговската тайна - вече защитена в закон

Европейска директива е причината за новия български проектозакон. Стоки, предмет на нарушение, могат да бъдат изтеглени от пазара, пише в проекта

27 сеп 2018, 5896 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Външни анализи" Затваряне
Мерило за мениджъри

Още от Капитал
Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

Кино: "18% сиво"

През Европа към себе си със стил и чувство

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10