Особености на едностранните клаузи за подсъдност
Те предоставят безспорни предимства на страните, в чиято полза са уговорени, но действителността им все по-често се поставя под съмнение
Йоана Жечкова и Аделина Механджийска
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Досега Съдът на Европейския съюз не се е произнасял по въпроса дали едностранните клаузи за подсъдност са действителни и поради тази причина има противоречива съдебна практика на национално ниво.
Едностранните клаузи за подсъдност са клаузи от договори, които дават изключително право на една от страните да избира къде да отнесе за разрешаване възникнал между страните спор. Насрещната страна няма право на избор – тя е задължена да сезира единствено и само посочения в клаузата правораздавателен орган - арбитраж или съд, в изрично определена юрисдикция. Такива клаузи обикновено са уговорени в полза на икономически по-силната страна. Пример за едностранна клауза за подсъдност е уговорка в договор за кредит в полза на финансиращата институция, съгласно която всички спорове между страните следва да бъдат разрешавани от компетентния английски съд, като финансиращата институция има право да започне производство по своя преценка в която и да е друга компетентна юрисдикция, докато кредитополучателят е длъжен да отнесе спора единствено и само до английския съд.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
3 коментара
Федерализацията напредва, допреди 5 години подобен въпрос не би се обсъждал.
Съгласен съм с Френския и българския съд. Чрез тези клаузи макар и предварително, отнапред дадени под формата на съгласие противоречи на основни принципи на гражданското съдопроизводство.
"Арбитражен съд в България е отказал да разгледа спор поради липса на компетентност, считайки едностранната арбитражна клауза за недействителна съгласно българското право, тъй като подобна клауза накърнява принципа за равнопоставеност на страните и съдържа недопустим отказ от право на една от тях да получи справедлива съдебна защита (Определение от 15.11.2006 г. по ВАД No. 106/06).
Подобни решения, които поддържат тезата, че едностранни арбитражни клаузи са недействителни, са постановени и в Полша, Румъния и Русия."
Моето мнение, е че това повече се доближава до справедливостта, колкото и абстрактно да звучи, защото каква равнопоставеност има, когато само едната страна избира съд или арбитраж?
Това е форма на отстъпление от човешките права, която ще ни доведе до последицата да се избира съдебния състав, решаващия орган - арбитраж, едностранно.
Това е все едно да няма правосъдие...
Интересно е защо българският съд не се произнесе и по доста други неравноправни клаузи в договорите за кредит ?! Една от страните диктува условията, а другата има само едно право - да приеме условията, такива каквито са или да не подпише....
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.