-      Особени залози по ЗОЗ

За особените залози по ЗОЗ е уредено, че залогодателят може да прехвърли ценните книжа, върху които има особен залог, само ако пред ЦД се представи и заявление, подписано от заложния кредитор. Макар че и преди тази промяна Наредба №38 на КФН забраняваше на инвестиционните посредници да изпълняват нареждания за прехвърляне на заложени ценни книжа, ако няма съгласие за това от заложния кредитор, на практика забраната невинаги се спазваше. А тъй като тази забрана по Наредба №38 на КФН е насочена само към инвестиционните посредници, ЦД изпълняваше нарежданията на инвестиционните посредници за прехвърляне, без да проверява дали те наистина са получили съгласиeто на заложния кредитор. С промяната рискът да се впише прехвърляне на заложени ценни книжа без съгласието на заложния кредитор се ограничава сериозно, защото вече и ЦД следи за това дали е налице съгласие на заложния кредитор. По отношение на заварени особени залози, учредени по стария Правилник на ЦД, при които заложените ценни книжа са в същото време и блокирани, в новия правилник е уредено, че след вписване на пристъпване към изпълнение блокировките се вдигат служебно.

-      Залози по ЗДФО

При залога по ЗДФО също има нови механизми (различни от блокирането), гарантиращи, че няма да бъде извършено разпореждане със заложените ценни книжа без съгласие на заложния кредитор. По-специално уредено е, че за оттегляне на финансово обезпечение е необходимо да се подадат нареждания и от двете страни по договора за финансово обезпечение чрез членовете на ЦД. Това означава, че финансово обезпечение при ЦД не може да се оттегли без съгласие на обезпеченото лице.

Значително по-високи такси

По отношение залозите по ЗОЗ няма промяна във фиксираните и сравнително ниски такси за вписване и заличаване на залога, но е въведена нова такса за администриране на особен залог, за която е уредено, че се заплаща еднократно заедно с таксата за вписване на обстоятелствата по особения залог. Нейният размер е 0.03% от паричната сума, за която е учреден залогът, но не по-малко от 100 лв. и не повече от 10 000 лв.

По отношение на залозите по ЗДФО има сериозно увеличение на таксата за първоначално вписване. Тя става 0.03% (по стария Правилник на ЦД размерът беше 0.01%) от съвкупната номинална стойност на ценните книжа предмет на обезпечението, но не по-малко от 50 лв. и не повече от 10 000 лв. (преди беше не повече от 3000 лв.). Въведена е нова такса за реализиране на обезпечение по ЗДФО в размер на 0.003% от съвкупната номинална стойност на ценните книжа предмет на изпълнението, но не по-малко от 50 лв. и не повече от 5 000 лв., като върху тази такса се начислява и 20% ДДС.

Възможност български ДЦК да се прехвърлят и залагат по чуждо право

По отношение на ДЦК има интересна нова възможност в Наредба №5 на МФ и БНБ (наредбата), даваща възможност залог върху български ДЦК да се учреди въз основа на чуждо право. Кое ни дава основание да мислим така?

Централни депозитари от други държави - членки на ЕС и ЕИО, могат да бъдат поддепозитари на български ДЦК. Съгласно последните промени в наредбата от момента на регистрирането на български ДЦК по съответните сметки, поддържани от чужд депозитар в друга държава членка за всички сделки и операции с тях се прилага действащото законодателство на държавата членка, което е приложимо спрямо съответната сметка на съответния централен депозитар на ценни книжа. Понятието "всички сделки" е достатъчно широко, за да обхване и сделките по залагане на ДЦК.

Възможността български ДЦК да се използват като финансово обезпечение в друга държава - членка на ЕС и ЕИО (по съответното чуждо право), може да повиши интереса към тях, което от икономическа гледна точка може да доведе до намаляване на лихвите, които държавата ще плаща.

Все още липсва уредба за вписване на залог по ЗДФО върху ДЦК

В наредбата продължава да няма изрична уредба за вписване на залог по ЗДФО върху ДЦК, което затруднява практиката. В глава четвърта от наредбата, озаглавена "залог на ДЦК", в някои от нормите се говори за залог на ДЦК по ЗОЗ, а в други - просто за "залог на ДЦК". В повечето релевантни норми от наредбата се говори за залог на ДЦК, което е достатъчно широко, за да обхване и залога по ЗДФО – това са например нормите за възможността да се впише залог на ДЦК както в регистрите на БНБ, така и в регистри на поддепозитарите, както и нормите за това, че разпореждане от страна на залогодателя със заложените ДЦК е възможно само със съгласието на заложния кредитор. Затова би било разумно наредбата да се тълкува като уреждаща както залог по ЗОС, така и залог по ЗДФО, като нормите, в които има позоваване на ЗОС, просто да се смятат за специални.

Проблемът е, че поне що се отнася до регистрите на ДЦК, водени от БНБ, наредбата явно се тълкува като отнасяща се само за залози по ЗОЗ, а не е по ЗДФО. Така в чл.1, ал.1, т.1 от вътрешните правила на БНБ за регистриране и обслужване на залози върху безналични ДЦК изрично се посочва, че с тях се урежда вписването на залог по ЗОЗ. С цел правна сигурност наредбата би следвало да се допълни, като се посочи изрично, че тя се отнася и за залог на ДЦК по ЗДФО като цитираните вътрешни правила на БНБ би следвало също да се съобразят с възможността за залог на ДЦК по ЗДФО.