Как се руши доверието в либерализирания електроенергиен пазар

Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване

Ограничаването на концентрацията на държавния контрол в основните производствени мощности е важна част от реформата на електроенергийния сектор. Предпочитайки сигурността на доставките и предвидимостта на цените, множество клиенти на търговци може да предпочетат непазарните условия на снабдяване и да останат (при значително по-високи цени) при доставчика от последна инстанция. А това само ще забави либерализацията на енергийния пазар.

Николай Кискинов е управляващ съдружник на адвокатско дружество "Владимиров - Кискинов". Специалист е в областта на енергийното право и правото на информационните технологии. В края на 2008 г. и началото на 2009 г. участва в подготовката на Третия енергиен пакет и Климатичния пакет като експерт на докладчика по Газовия регламент в Европейския парламент (докладът "Папаризов"). През 2011 и 2012 г. участва активно в дискусиите по промените в Закона за енергетиката и по въпросите на възобновяемите енергийни източници. Преподавател е в енергийните дисциплини на УНСС и гостуващ лектор по енергийните специалности на Нов български университет. Завършил е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Либерализацията на пазара на електрическа енергия в България е факт още от 2007 г., като пазарните отношения отбелязаха значително развитие в последните няколко години, особено след излизането на пазара на потребителите на средно напрежение от лятото на 2013 г. Понастоящем на свободния пазар са излезли над 3000 предприятия и техният брой постоянно расте с предлагането на нови иновативни продукти от страна на търговците на електрическа енергия. Съответно с утвърждаването на пазарните отношения се повиши и доверието на потребителите, че могат да бъдат снабдявани от търговци на електрическа енергия по свободно договорени цени, без това да уврежда енергийната сигурност на доставките на предприятията и същевременно да гарантира ценова стабилност за периода на договора.

Правилата на свободния пазар
Доверието в сигурността на енергийните доставки е фундаментално за успешното функциониране на либерализираните енергийни пазари. В условията на българския либерализиран електроенергиен пазар сигурността на снабдяването и съответните ценови равнища се гарантират от двата най-големи производителя на електрическа енергия с количества за свободния пазар – АЕЦ "Козлодуй" и "Марица-изток 2". В потвърждение на този факт всички активни на българския пазар търговци на електрическа енергия участват в организираните от двете централи търгове за продажба на електрическа енергия. Обикновено след провеждането на търговете се сключват договори за период до една година, което създава двустранна сигурност на страните по сделката – 1) за производителите, че ще осигури продажбата на количества енергия по фиксирана цена, и 2) за търговците, че ще могат да гарантират количество и цена на енергийния микс, от който снабдяват клиентите си. Тези отношения на сигурност са в основата на настоящия модел на функциониране на свободния пазар на двустранни договори в България при липсата на организиран борсов пазар на електрическа енергия, от който да се извършва част от снабдяването на потребителите.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Следвайки гореизложените механизми на функциониране на пазара, в момента търговците на електрическа енергия снабдяват клиентите си с преобладаващо количество енергия, закупено по едногодишни договори от двете най-големи централи с фиксирана за съответния период цена. Съответно доверието на клиентите към търговците и към свободния пазар като цяло зависи предимно от изпълнението на задълженията на основните производители към търговците на електрическа енергия.

И техните изкривявания
В последната седмица обаче са налице притеснителни сигнали, че основните производители в България като част от вертикалната структура, към която принадлежат, се стремят съгласувано да предоговорят цените по вече сключените с търговците на електрическа енергия договори, преди срокът им да е изтекъл. Тези договори са сключени след проведени търгове, на които при равнопоставени условия са участвали всички търговци на електрическа енергия, а количествата закупена електроенергия се предплащат през определени периоди от време.

Едностранната промяна в ценовите условия по вече сключените с търговците договори ги поставя пред следните дилеми с оглед запазването на репутацията им на предвидим партньор в отношенията с клиентите им: 1) да предложат промяна на цените по договорите, сключени с клиентите, или 2) да понесат загубата за своя сметка, за да запазят репутацията си. В тази ситуация рисковете за клиентите, които са решили да се възползват от възможностите, които предоставя либерализираният енергиен пазар, са следните:



- Липсва сигурност за вече договорените цени за покупко-продажба на електрическата енергия
- За клиентите, които са сключили договорите за покупко-продажба чрез процедури по обществени поръчки, е налице законово ограничение за изменение на цената по договора и възложителите ще усвоят банковите гаранции, предоставени от търговците. Независимо от това договорите ще бъдат прекратени поради неизпълнение на търговците
- За клиентите няма сигурност, че ще намерят изисканите количества електрическа енергия от други търговци, които вероятно ще са поставени в сходна ситуация
- На практика клиентите на търговците са изцяло зависими от съгласуваната практика на основните производители в страната по отношение на промяната на цената, дори по вече сключените договори. В този смисъл дългосрочната или дори краткосрочната сигурност на сключените договори ще се окаже невъзможна за постигане освен за количествата от внос.

Какви са последствията
В контекста на прохождащите пазарни отношения наличието на съгласувана практика от основните производители на електрическа енергия в страната би имало съществено негативно въздействие върху цялостното доверие в пазара. Предпочитайки сигурността на доставките и предвидимостта на ценовото равнище, множество клиенти на търговци може да предпочетат непазарните условия на снабдяване и да останат (при значително по-високи цени) при доставчика от последна инстанция в опит да ограничат несигурността, която създават основните производители в страната. Всичко това ще забави с години фактическата масова либерализация на пазара на електрическа енергия. А до този момент тя беше свързана с повече ползи за потребителите, нови услуги и гарантиранe на сигурността на снабдяването от производители, които са се доказали като надеждни партньори в последните години.

Изводите, които могат да се направят от описаната ситуация са, че както изисква Третият енергиен пакет, разделянето на дейностите в енергетиката от вертикално интегрираните предприятия трябва да се провежда ефективно и докрай. В българския контекст това дава основание отново да осмисли доколко ефективно е управлението и доколко пазарно независимо от държавната холдингова структура е поведението на основните държавни производители на електрическа енергия в българската електроенергийна система.

Настоящата ситуация отново ни връща към модерните предложения за реформиране на електроенергийния сектор чрез ограничаване концентрацията на държавния контрол в основните производствени мощности. Това може да се осъществи чрез частичната им приватизация, листване на фондовата борса и насърчаване на участието им на свободния пазар на електрическа енергия вместо изпълнението на чисто социални функции.