Как да направим програмата за бизнеса по-ефективна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как да направим програмата за бизнеса по-ефективна

Как да направим програмата за бизнеса по-ефективна

Новата структура е добра, но все още някои от целите трябва да бъдат по-реалистични

3453 прочитания

Проектът за газова връзка България - Сърбия трябва да бъде отделен от програмата за бизнеса и да има ясен бюджет, за да не се окаже, че ще бъде поставен под въпрос приносът за подобряване на енергийната ефективност.
Теодора Овчарова
е изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на "Елана Инвестмънт". Тя е консултант с 14-годишен опит в предприсъединителни и оперативни програми на ЕС. Участва в изготвянето на становища за повишаване на ефективността на изпълнение на ОП "Конкурентоспособност, ПРСР, ОПРР, ОПОС като член на работни групи в БАКЕП, както и в работната група по предложения за ОП "Иновации и конкурентоспособност". Член е на Тематична работна група за разработване на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Член е на Инвестиционния комитет на "Регионален фонд за градско развитие" АД, с финансиране по инициативата JESSICA.

Теодора Овчарова се присъединява към "Елана Инвестмънт" през 2000 г. като финансов аналитик. През 2001 г. е назначена за мениджър проекти и ръководител отдел "Сливания и придобивания". В периода 2006-2007 г. работи като мениджър "Бизнес развитие" на "Елана Холдинг". От 2007 г. отново е в екипа на "Елана Инвестмънт", вече като ръководител отдел "Европейски програми", а от 2009 г. като член на Съвета на директорите. От май 2012 г. е изпълнителен директор на компанията и член на Съвета на директорите.


Теодора Овчарова е участвала като консултант и ръководител екипи по проекти по ОП "Конкурентоспособност", ОП "Околна среда", Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., ФАР и САПАРД. Изготвяла е програми за преструктуриране, сливания и придобивания, включително е участвала във финансовото структуриране на Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници".


Завършила е магистратура по "Финанси" от УНСС.

До края на май 2014 г. е публикуван за обществено обсъждане последният проект на новата програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) - най-очакваният инвестиционен ресурс за българския бизнес в следващите 7 години. Подготвената програма отговаря напълно на нуждите на българския бизнес, като приоритизира насърчаването на предприемачеството, технологичното развитие и иновациите. Идентифицирани са нуждите от повишаване на енергийната и ресурсната ефективност на предприятията, както и необходимостта от развитие на експортния потенциал на предприятията, за да се върви към по-конкурентоспособна икономика. 

Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП) оценява усилията на Управляващия орган по програмата да поддържа диалог с представителите на бизнеса и експертите, за да може следващият програмен период да се базира на научените уроци и да бъде планиран като целенасочена инвестиция от 1.4 млрд. евро в българската икономика. Все пак консултантите имат някои предложения за гарантиране на устойчивост във функционирането на програмите. Някои от предложенията са следните:

Енергийна ефективност за всички

Енергийната ефективност е посочена като основен приоритет за икономиката. По инвестиционен приоритет "Енергийни технологии и енергийна ефективност" е заложено да бъдат подкрепени 300 компании с проекти при отделен ресурс от 22.57% от общия бюджет на програмата. Това означава, че се планира 300 фирми да имат проекти от по 1 млн. евро, за да допринесат за енергийната ефективност на икономиката. БАКЕП препоръчва да се даде възможност на по-голям брой фирми с по-малки проекти, за да се постигне по-мащабен ефект.

От друга страна, макар бюджетът да изглежда достатъчно голям за важен приоритет, тук е включен проект "Изграждане на междусистемна газова връзка България - Сърбия", фаза 2. Това означава, че изобщо не е ясно каква част от бюджета ще отиде за енергийна ефективност при фирмите. БАКЕП смята, че проектът за газова връзка България - Сърбия трябва да бъде отделен и да има ясен бюджет, за да не се окаже, че ще бъде поставен под въпрос приносът за подобряване на енергийната ефективност в икономиката за сметка на проект със съмнителен ефект. 

Големите предприятия са водещи за ресурсната ефективност

Инвестиционен приоритет "Ресурсна ефективност" цели повишаване на ресурсната ефективност на предприятията чрез подкрепа на дейности за увеличаване оползотворяването на отпадъци и намаляване на тяхното образуване, намаляване разходването на суровини и др. Бенефициенти по него са само МСП, а големите не са допуснати. Реално последните са тези, които имат производства с множество отпадни продукти и имат капацитет да подобрят ресурсната ефективност така, че да допринесат за общата оптимизация в икономиката. Затова считаме, че трябва да се допуснат за кандидатстване и големи предприятия. 

От друга страна, отделеният бюджет за тази цел е само 2.59% от общия размер на програмата. Той се равнява на парите, отделени за "Техническа помощ". При съществуващи общо 28 000 МСП с този бюджет е планирано да се подкрепят само 60. От БАКЕП предлагаме да се цели подкрепа за 140 МСП, което по-реалистично ще подкрепи икономическата среда. Смятаме, че може да се използват средства от ос 3 "Техническа помощ за подкрепа на капацитета на бенефициентите". Усвояемостта на ОПК 2007 - 2013 показва значителен капацитет на бенефициентите и анализите за липса на такъв не са обективни.

Реалистични очаквания и индикатори за успеваемост

Индикаторите по отделните приоритети служат, за да се прецени в края на програмата дали заложените цели са били изпълнени.  Експертите от БАКЕП имат забележки по някои от тях, понеже считат, че не са реалистични и не кореспондират с натрупания досега опит. В инвестиционен приоритет "Предприемачество" например се залага подкрепа за 6179 новосъздадени предприятия и 250 съществуващи с иновативни идеи. Считаме за нереалистична появата на над 6000 иновативни нови компании, след като досега иновациите основно идват от съществуващия бизнес, а подкрепените от фондовете по JEREMIE за 2 години са 110.  Нашето предложение е бройката да се балансира, като поне се изравни броят на работещите и новите фирми. Друг пример е инвестиционен приоритет "Енергийни технологии и енергийна ефективност". Фирмите, които ще получат подкрепа, ако постигнат 25% намаление на консумираната енергия спрямо цялата дейност на предприятието. Това е ефект, който не може да се постигне дори компанията да промени вида на енергийния източник, камо ли с промяната на оборудване или необходимите спестяващи дейности по сградите. Практиката показва, че оптимизацията на енергийното потребление може да достигне максимум до 10%, като средно смяната на машина може да допринесе с до 2%. БАКЕП предлага да се прецизира като намаляване на енергийната консумация с 25% спрямо актива или дейността. Това означава един нов производствен процес или оборудване да бъде с една четвърт по-ефективен от предишния. 

Икономиката има нужда от иновации, а не от бройки фирми

Иновациите от бизнеса се подкрепят в приоритети "Технологично развитие и иновации" и "Предприемачество". Опитът от проведените схеми досега показва, че големият интерес идва от съществуващи компании за внедряване на иновации – през 2013 г. интересът беше 7 пъти по-голям от наличния бюджет. По данни от Патентното ведомство е видно, че иновациите в страната идват от работещи фирми. БАКЕП смята, че философията на схемите, насочени към иновациите, трябва да се фокусира върху резултатността да има иновации в икономиката, а не да се поставя фокус върху създаване на бройки нови фирми или на партньорства между бизнеса и университети или научни организации. По инвестиционен приоритет "Предприемачество" стартиращите фирми е добре да се подкрепят чрез грантове и финансов инженеринг. По принцип подходът да се предоставят грантове за стартиране на бизнес винаги се е доказвал като по-малко ефективен в сравнение с интегриран подход от рода на инструментите на финансовия инженеринг, който не само дава капитал, а предлага обучение и менторство за предприемача и възможности за допълнително развитие и инвестиции в компанията.

Гарантиране на прогнозируемост и устойчивост

Един от най-големите проблеми на бизнеса по отношение на програмата досега е, че често се правят изненадващи структурни, нормативни и документални промени, които водят до забавяне на проекти, неяснота кога ще може да се кандидатства, липса на прогнозируемост за инвестициите. За да се гарантира устойчивост на програмата и да сме по-сигурни, че заложените цели ще могат да се изпълнят, смятаме, че ще бъде добре, ако структурата на управление на ОПИК  бъде заложена в документа на програмата.  Така можем да имаме някаква гаранция, че политически промени или решения на други институции няма да навредят на основния инвестиционен ресурс за българската икономическа среда.    

*Изпълнителен директор на "Елана инвестмънт" и член на работна група по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" към Българската асоциация на консултантите по европейски

проекти (БАКЕП)

Проектът за газова връзка България - Сърбия трябва да бъде отделен от програмата за бизнеса и да има ясен бюджет, за да не се окаже, че ще бъде поставен под въпрос приносът за подобряване на енергийната ефективност.
Теодора Овчарова
е изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на "Елана Инвестмънт". Тя е консултант с 14-годишен опит в предприсъединителни и оперативни програми на ЕС. Участва в изготвянето на становища за повишаване на ефективността на изпълнение на ОП "Конкурентоспособност, ПРСР, ОПРР, ОПОС като член на работни групи в БАКЕП, както и в работната група по предложения за ОП "Иновации и конкурентоспособност". Член е на Тематична работна група за разработване на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Член е на Инвестиционния комитет на "Регионален фонд за градско развитие" АД, с финансиране по инициативата JESSICA.

Теодора Овчарова се присъединява към "Елана Инвестмънт" през 2000 г. като финансов аналитик. През 2001 г. е назначена за мениджър проекти и ръководител отдел "Сливания и придобивания". В периода 2006-2007 г. работи като мениджър "Бизнес развитие" на "Елана Холдинг". От 2007 г. отново е в екипа на "Елана Инвестмънт", вече като ръководител отдел "Европейски програми", а от 2009 г. като член на Съвета на директорите. От май 2012 г. е изпълнителен директор на компанията и член на Съвета на директорите.


Теодора Овчарова е участвала като консултант и ръководител екипи по проекти по ОП "Конкурентоспособност", ОП "Околна среда", Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., ФАР и САПАРД. Изготвяла е програми за преструктуриране, сливания и придобивания, включително е участвала във финансовото структуриране на Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници".


Завършила е магистратура по "Финанси" от УНСС.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK