Законът за офшорките[1] обаче показва, че добрите намерения, с които е започнало изработването на един нормативен акт, не могат да компенсират нито двусмисления му текст, нито резултатите, до които актът води. Казано с други думи – желателно е законите повече да помагат, отколкото да вредят.

Въпреки краткостта си (едва осем члена) законът за офшорките е пример за това как с малко думи законодателят може да обърка и без това обърканите адресати на неговата дейност.

И тъй като със закона се дава 6-месечен срок на лицата да приведат дейността си в съответствие с изискванията му, наложително е да обърнем внимание на основните неясноти (без претенция за изчерпателност) в този акт. Защото след 1 юли много хора ще бъдат изненадани от това колко много последствия могат да донесат добрите намерения в осемте члена на закона за офшорките.

Проблем 1 – връзката между офшорките и правото на собственост

В стремежа си да забрани по всякакъв начин участието на офшорки в публичния живот, законодателят се е постарал да посочи над 15 закона, по които офшорките и свързаните с тях лица не могат да кандидатстват за получаване на лицензии и придобиване на собственост. Така например една офшорка и свързаните с нея лица не могат да придобиват акции и дялове в банки, договорни фондове, инвестиционни посредници, застрахователни дружества, борсови пазари, всякакви дружества - производители на енергия, дружества за електронни пари, собственост в земя  и гори от държавния горски фонд и т.н.

Обхватът на забраната е доста широк. И докато несъмнено доброто намерение на законодателя е било да не позволи на офшорките да участват в тези важни за обществото дружества, то изразът "и свързаните с нея лица" на практика води до силно смущаващ резултат.

Представете си, че имате бизнес с жито. Преди време са ви посъветвали да го прехвърлите на ваша офшорка във Вирджинските острови. Щяло да ви спести данъци. Дотук нищо лошо. Безспорно вие сте свързано с нея лице. Тя е 100% ваша. В същото време имате и дялове в няколко колективни инвестиционни схеми. И дяловете са лично ваши. Или сте си купили акции на Корпоративна търговска банка. Или на Тексимбанк. Или на Първа инвестиционна банка. Те всички са публични дружества. Всеки може да си купи. И акциите също са си лично ваши.

От 1 юли обаче може да ви се наложи да си прехвърлите акциите и дяловете. Защо?  Защото чл.3 от закона за офшорките забранява на офшорки и свързани с тях лица да притежават дялове и акции в банки, договорни фондове и още един куп дружества, посочени в закона. Буквалният текст на чл.3 е такъв. Вие може да го тълкувате различно. Логично е да се тълкува различно.

Трудно е да се повярва, че законодателят е желал да лиши българските граждани от правото им на собственост само защото имат офшорка, която по никакъв начин не е свързана с това право на собственост. Очевидно е, че такова тесногръдо тълкуване не постига целта на закона, която най-общо е недопускане на управление на средства в ущърб на публичния интерес (чл.2). Проблемът е, че когато се стигне до тълкуване на нормативен акт, резултатите ще бъдат толкова, колкото са и тълкуващите го. Опитайте се да убедите съдията каква е била волята на законодателя. Стенограмата от обсъжданията на закона в парламента също не помага особено. Въпросът е кому е нужно да се стига до правни еквилибристики, когато може и трябва текстът на закона да се прецизира.

Проблем 2 – как да се действа?

Вие сте изпълнителен директор на управляващо дружество. Дружеството ви управлява няколко договорни фонда. Дяловете може, а може и да не се търгуват на регулиран пазар. Броят на дялодържателите във вашите фондове всеки ден варира, но е около 10 000 души. С влизането в сила на закона вие сте силно заинтересуван дали някой от тях има офшорка. А шансът е доста голям. Какво правите? Карате всички да се закълнат, че нямат офшорки? Подписват декларации?

В кампанията на подписването обаче някой честен човек декларира, че е съгрешил и освен че има дялове от вашия фонд, е дръзнал да си направи и офшорка. Която се занимава с търговия с жито. Въпросът е точно с кой правен инструмент ще го накарате да си прехвърли акциите от фонда на трето лице. Защото, ако той не ги прехвърли, съгласно чл.8 от закона "компетентната администрация", тоест Комисията за финансов надзор, би следвало да наложи административно наказание на дружеството ви. Например отнемане на лиценз/разрешение, както удобно е предвидил чл.5, т.1 от Закона.

Следователно, колкото и да изглежда налудничаво, всички дружества, попадащи в обхвата на чл.3 от закона, следва да прегледат акционерната си структура и да преценят дали не попадат в съответните забрани на закона.

Проблем 3 – изключенията

Законът предвижда четири изключения, които, ако са налице, изключват прилагането на забраните по чл.3 от закона. Всички изключения обаче се отнасят само до офшорката и в общи линии се свеждат до това действителните собственици на офшорката – физически лица, да се разкрият по един или друг начин и дружеството, в което офшорката участва, да се търгува на регулирания пазар. Никъде в текста на изключенията (чл.4) не се споменава израза "свързаните с нея лица".

Това идва да покаже, че целта на законодателя действително е била да изключи от публичния живот именно офшорките и лицата, които искат да участват посредством тях в придобиването на участия. А не лицата, които просто имат офшорки по една или друга причина, но лично или посредством други дружества, без намесата на офшорки, целят участие в банки, договорни фондове и т.н. Чл.6 от Закона предвижда изключенията да бъдат вписвани в Търговския регистър (ТР). От март тази година ТР е предвидил вписването на нотариално заверена декларация относно тези обстоятелства.

Горното идва да покаже, че поне няколко текста на закона следва да се прецизират. Съществуващата опасност от превратно тълкуване не е в полза нито на бизнеса, нито на административните органи компетентни в различните сфери на публичния живот – БНБ, КФН, ДКЕВР и т.н.

Ясно е, че в настоящата ситуация на българския политически живот всяка законодателна дейност се извършва като за последно. Следователно законът в този си вид ще съществува още дълго време. А след 1 юли всички дружества, посочени в него, следва да са съобразили дейността си с текстовете му. Приемете тази статия и като предупреждение да се запознаете с тези осем члена на закона и да съобразите дейността си (или тази на дружеството ви) дотолкова, доколкото здравият разум и възможностите позволяват.

Статията не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Поради ограничения й обхват същата не претендира за изчерпателност по темата. За повече информация по засегнатите по-горе въпроси можете да се обърнете към автора на e-mail: kaldamukov@tmlawoffice.bg или на www.tmlawoffice.bg

[1] Закон за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици

адв. Димитър Калдамуков, адвокатско дружество "Точева и Мандажиева"