Младите фермери ще получават допълнителни субсидии след 2015 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Младите фермери ще получават допълнителни субсидии след 2015 г.

Светлана Боянова, Институт за агростратегии и иновации

Младите фермери ще получават допълнителни субсидии след 2015 г.

България може да въведе обвързани с производството плащания и повече средства за малките стопанства

7129 прочитания

Светлана Боянова, Институт за агростратегии и иновации

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


От 2015 г. Европейската комисия (ЕК) променя правилата за директните субсидии за фермерите, като въвежда задължително зелени плащания и дава възможност на държавите да избират дали да сложат таван на плащанията за големите стопанства, или да осигурят по-висока от средната сума за малките. Освен това всяка държава може да избере приложението на различни схеми доброволно - за обвързани с производство плащания, подпомагане на най-малките производители и др. Затова какво представляват отделните схеми и кое е по-добре за България, потърсихме мнението на Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации. В предходното правителство тя беше зам.-министър на земеделието и пряко участваше в преговорите по новите правила.

Във вчерашния брой ви представихме анализ на схемата за единно плащане на площ, ефектите от евентуалното въвеждане на таван на субсидиите или преразпределителни плащания, както предвижданите "зелени" изисквания към земеделските производители. Сега може да прочетете какво представлява схемата за млади производители, която задължително трябва да бъде прилагана, както и какви допълнителни схеми е възможно да влязат в сила по решение на България. До края на юли е срокът, в който ЕК трябва да бъде уведомена кои доброволни схеми избира да прилага.

Плащане за млади земеделски стопани – задължителна за държавата схема

Предоставяне на годишно плащане за млади фермери като допълнение към плащането по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) с цел стимулиране създаването на стопанства от млади земеделски производители. Изискването е младите земеделски стопани за пръв път да създават земеделско стопанство, да са били ръководители на стопанството или вече да са създали такова стопанство в рамките на пет години преди подаването за пръв път на заявление по схемата за единно плащане на площ. Също така трябва да са на не повече от 40 години в годината на подаване на заявлението по схемата за единно плащане на площ.

За земеделските стопани схемата е доброволна и тези, които желаят да участват, го заявяват в сроковете, определени по СЕПП. Плащането се отпуска на годишна база при деклариране на отговарящите на условията за подпомагане хектари от земеделския стопанин най-много за 5 години. Този период се намалява с броя на годините, които са изминали от създаването на стопанството и първото подаване на заявлението за плащане по схемата за млади земеделски производители. Бюджетът за тази схема е до 2% от националния таван за директни плащания, като подпомаганите хектари ще бъдат от 25 до 90. Размерът на плащането ще се изчислява по следните методи:

- Всяка година се изчислява размерът, като се умножат 25% от схемата за единно плащане на площ по броя на допустимите хектари, заявени от земеделския стопанин или

- Всяка година се изчислява размерът, като се умножат 25% от средното национално плащане на хектар по броя на допустимите хектари, заявени от земеделския стопанин.

- Предоставя се обща годишна сума на всички земеделски стопани, която се получава, като се умножи фиксиран брой хектари със стойността, равностойна на 25% от средното национално плащане на хектар.

Ние не подкрепяме метода на фиксиран брой хектари, защото според нас е по-справедливо плащането да отговаря на хектарите, които реално се обработват от младите фермери.

Обвързано с производството подпомагане – доброволна схема

Обвързаното с производството подпомагане може да се отпуска на следните сектори и производства: зърнени култури, маслодайни семена, протеинови култури, бобови растения, лен, коноп, ориз, черупкови плодове, картофи за нишесте, мляко и млечни продукти, семена, овче и козе месо, говеждо и телешко месо, маслиново масло,копринени буби, сух фураж, хмел, захарно цвекло, захарна тръстика и цикория, плодове и зеленчуци и дървесни култури с кратък цикъл на ротация.

Такова подпомагане може да се отпуска само на онези сектори или онези региони от дадена държава членка, в които отделни видове селскостопански практики или отделни селскостопански сектори, които са особено важни по икономически, социални или екологични причини, имат определени трудности.

Този тип помощ се получава годишно и се отпуска в рамките на определени граници и въз основа на определени площи и добиви или определен брой животни. За България средствата за обвързана подкрепа могат да бъдат 13% от пакета за директни плащания. Освен това, за да се запази автономията на животновъдството и в режима на хранене да продължи да има достатъчно протеини, се дава възможност на държавите, които решат, да използват най-малко 2% от националните си тавани за подпомагане на производството на протеинови култури. Анализът ни показва, че тази схема трябва да се избере за България и по нея да се подпомагат животновъдството и секторът на плодовете и зеленчуците. Схемите, които се прилагаха до момента като национални доплащания и специфична подкрепа, следва да се трансформират така, че да доведат до по-голям ефект върху двата сектора (например да се промени броят на животните по схемите за говеда, овце и кози, да се обвържат с отглеждането на фуражни бобови и бобови смески, да се допълни списъкът с плодове и зеленчуци и ставките за тях по схемата за сертифициране на плодове и зеленчуци и т.н.).

Схема за дребни земеделски стопани – доброволна схема

Схемата предвижда финансиране на земеделски стопани със сума от 500 до 1250 евро, като регламентът дава две възможности за изчисляване - твърда сума или диференцирана ставка според размера на стопанството. Финансирането по тази схема може да бъде заявено най-късно до 15 октомври 2015 г. Важното е, че бенефициентите ще са освободени от зелените селскостопански практики.

Според нас за България, ако се реши да се приложи тази схема, по-правилно ще бъде да се използва диференцираната ставка според размера на стопанството. Това ще допринесе за намаление на административната тежест и разходи на администрацията, както и до по-лесно управление на стопанствата от страна на дребните фермери. По тази схема можем да заделим до 10% от директните плащания и тя ще замести всички останали плащания, които може да получи стопанинът, ако не избере да се включи за участие по схемата. Тъй като 70% от земеделските стопанства в България са са размер до 10 дка, а изискването за участие в схемата е минимум 10 дка, както е по схемата за единно плащане на площ, считаме, че реално тя няма да покрие голяма част от малките стопанства в България.

От 2015 г. Европейската комисия (ЕК) променя правилата за директните субсидии за фермерите, като въвежда задължително зелени плащания и дава възможност на държавите да избират дали да сложат таван на плащанията за големите стопанства, или да осигурят по-висока от средната сума за малките. Освен това всяка държава може да избере приложението на различни схеми доброволно - за обвързани с производство плащания, подпомагане на най-малките производители и др. Затова какво представляват отделните схеми и кое е по-добре за България, потърсихме мнението на Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации. В предходното правителство тя беше зам.-министър на земеделието и пряко участваше в преговорите по новите правила.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK