С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 3 авг 2014, 16:55, 3551 прочитания

Ще бъде ли признат извънреден закон за КТБ в други държави от ЕС

Ако това не се случи, срещу имуществото на КТБ в съответните държави може да има изпълнителни действия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
При опасност от неплатежоспособност на банка, лицензирана у нас, Българската народна банка (БНБ) може да я постави под специален надзор, налагайки редица мерки, уредени в Закона за кредитните институции, в това число – да спре изцяло изпълнението на задълженията й, и да спре изцяло дейността й. В момента такива мерки са наложени за Корпоративна търговска банка АД (КТБ).
В такъв случай действията на банката в нарушение на наложените забрани (напр. плащане на парично задължение) са нищожни, а изпълнителните производства срещу банката се спират.

1. Може ли да се признае специалният надзор извън България и защо това е важно?
Специалният надзор трябва да се признае автоматично в другите държави членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП) въз основа на Директива 2001/24/ЕО (Директивата). Тя урежда, че оздравителни мерки, предприети от компетентен орган на държава членка спрямо банка, лицензирана в тази държава членка, се признават пряко и без формалности във всички други държави-членки.
Директивата урежда и изключения, но в ограничени хипотези. Така например българският специален надзор не засяга правата на кредитори по обезпечения върху активи, които принадлежат на банката, но се намират на територията на друга държава членка. С други думи, въпреки спирането на принудителните изпълнения върху обезпечения у нас, по отношения на обезпечения в друга държава членка на ЕИП, упражняването на правата на обезпеченото лице може да стане по общите правила в съответната друга държава членка.


Извън изрично уредените изключения, признаването на българския специалния надзор в други държави членки на ЕИП е важно, защото така забраните за плащане, и за принудително изпълнение срещу банката, защитават нейното имущество, намиращо се в чуждата държава членка.
Освен това, признаването на специалния надзор в друга държава членка на ЕИП защитава индиректно българската банка от изпълнителни действия и в трети държави, извън ЕИП, в които поначало специалният надзор може и да не бъде признат. Какво имам предвид? Лице от трета държава извън ЕИП, където българският специален надзор не се признава, може да иска принудително изпълнение срещу българската банка върху нейно имущество в съответната трета държава. Ако обаче български съд осъди това лице да върне събраното в нарушение на забраните по специалния надзор, това решение може да се изпълни принудително върху имуществото на нарушителя в друга държава членка на ЕИП[1]. Доколкото държавите от ЕИП включват някои от най-важните икономики в света, може да се очаква, че по-големите контрагенти на българската банка, макар и от трети държави, имат някакво имущество в ЕИП. Затова те биха се въздържали от изпълнителни действия в третата държава, знаейки, че иначе рискуват своето имущество в ЕИП.

2. Какви са предпоставките българският специален надзор да се признае в други държави-членки на ЕИП?

Директивата определя "оздравителните мерки" като мерки, имащи за цел защита или възстановяване на финансовото състояние на кредитна институция.
Освен това на признаване в други държави членки подлежат само такива оздравителни мерки, наложени спрямо конкретната банка от административен или съдебен орган. С други думи, мерки, наложени пряко от законодателен орган спрямо конкретната банка не подлежат на признаване.

3. Може ли извънреден закон за КТБ да предизвика проблеми с признаването му в други държави членки и каква е тяхната практика досега?

Макар да няма официално оповестен проект на специален закон за КТБ, в съобщение на БНБ от 11 юли 2014 г. се посочва, че БНБ предлага закон за прехвърляне на всички "добри" активи и пасивите на КТБ в Креди Агрикол, и обявяването на КТБ в несъстоятелност.
Подобни специални закони е имало спрямо няколко банки в Исландия, като тяхното признаване е породило проблеми в редица държави членки. Тук ще се спра на два такива проблема.

3.1 Проблеми във връзка с липсата на оздравителна цел

По отношение на исландската банка Кауптинг, през 2008 г. е открито оздравително производство, като впоследствие е решено нейните активи, необходими за продължаване на банкова дейност да се прехвърлят на новосъздадена кредитна институция, след което спрямо проблемната банка е открито производство по несъстоятелност.

При спор във връзка с признаване на тези мерки в Англия, английски съд приема obiter dictum, че изземването на активите на проблемната банка е пречка производството да се определи като такова, целящо нейното оздравяване, защото с това изземване, банката на практика се поставя в несъстоятелност, извън всякакво съмнение[2].
Няма пречка, обаче, за признаване на оздравително производство преди момента на такова прехвърляне на активи, и затова при такъв сценарий, би следвало приключването на оздравителното производство, прехвърлянето на активите на проблемната банка, и отнемането на лиценза й да станат в един и същ ден.

3.2 Проблеми, ако евентуалното производство по несъстоятелност се открие директно чрез закон

Доколкото идеята на БНБ предвижда и евентуално откриване на производство по несъстоятелност, тук ще се спра и на един проблем във връзка с признаването на това производство извън България. Директивата всъщност обхваща не само оздравителни мерки (като специалния надзор у нас), но и несъстоятелност на банка, като отново – за да бъдат признати последиците от откриване на производството по несъстоятелност в друга държава членка, откриването трябва да е станало с решение на административен или съдебен орган.

Проблем във връзка с това е възникнал при една друга исландска банка - Ландесбанки, за която също е било открито оздравително производство през 2008 г., като извънреден закон впоследствие урежда, че спрямо нея ще се прилагат някои от последиците на несъстоятелността, а от определена бъдеща дата, пак по силата на закона - че банката влиза в производство по несъстоятелност.
През 2010 г. френски съд отказа да признае последиците от въпросното производство по несъстоятелност, защото е открито със закон, а не с решение на административен или съдебен орган, съгласно Директивата. Исландският законодател реагира незабавно като само няколко дни след решението уреди законово изискване за решение от административен орган за откриване на производството в конкретния случай, след което такова решение е прието и на практика.



Впоследствие при обжалването на френското съдебно решение, Френският касационен съд отправи запитване до Съда на ЕС с въпрос дали мерки като исландските в конкретния случай, могат да се квалифицират като приети от административен или съдебен орган по смисъла на Директивата. Съдът на ЕС прие, че мерките могат да се приемат за такива, и че в конкретния случай производството по несъстоятелност не е открито въз основа на закона[3].
За целите на извънреден закон у нас, важното е, че ако няма решение на административен или съдебен орган за откриване на производството по несъстоятелност, то не може да се признае по Директивата в друга държава членка на ЕИП. Затова, ако се реши, че такова производство е необходимо, откриването му трябва да стане със съдебно решение, а не директно чрез извънреден закон.
 
[Цитат] В рамките на специалния надзор, на признаване подлежат само мерки, целящи оздравяване, а не такива, които допринасят за несъстоятелността на банката. Освен това - мерките трябва да бъдат наложени спрямо конкретната банка от съдебен или административен орган, а не пряко от законодателя

[1] Judgment of the ECJ of 16.01.2014; Case C-328/12

[2] Rawlinson & Hunter Trustees SA v Kaupthing Bank hf; Queen’s Bench Division, 16.03.2011

[3] Judgment of the ECJ of 24.10.2013; Case C-85/12
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Черен петък за директния маркетинг след GDPR Черен петък за директния маркетинг след GDPR

Как регламентът за защита на личните данни промени правилата в дигиталната реклама

19 ное 2018, 5272 прочитания

Търговската тайна - вече защитена в закон Търговската тайна - вече защитена в закон

Европейска директива е причината за новия български проектозакон. Стоки, предмет на нарушение, могат да бъдат изтеглени от пазара, пише в проекта

27 сеп 2018, 5339 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Външни анализи" Затваряне
Добре дошли на работа в България

Или как да "посрещнем" чужденец в компанията

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10