Ще бъде ли признат извънреден закон за КТБ в други държави от ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ще бъде ли признат извънреден закон за КТБ в други държави от ЕС

Ще бъде ли признат извънреден закон за КТБ в други държави от ЕС

Ако това не се случи, срещу имуществото на КТБ в съответните държави може да има изпълнителни действия

3653 прочитания

© Надежда Чипева


При опасност от неплатежоспособност на банка, лицензирана у нас, Българската народна банка (БНБ) може да я постави под специален надзор, налагайки редица мерки, уредени в Закона за кредитните институции, в това число – да спре изцяло изпълнението на задълженията й, и да спре изцяло дейността й. В момента такива мерки са наложени за Корпоративна търговска банка АД (КТБ).

В такъв случай действията на банката в нарушение на наложените забрани (напр. плащане на парично задължение) са нищожни, а изпълнителните производства срещу банката се спират.

1. Може ли да се признае специалният надзор извън България и защо това е важно?

Специалният надзор трябва да се признае автоматично в другите държави членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП) въз основа на Директива 2001/24/ЕО (Директивата). Тя урежда, че оздравителни мерки, предприети от компетентен орган на държава членка спрямо банка, лицензирана в тази държава членка, се признават пряко и без формалности във всички други държави-членки.

Директивата урежда и изключения, но в ограничени хипотези. Така например българският специален надзор не засяга правата на кредитори по обезпечения върху активи, които принадлежат на банката, но се намират на територията на друга държава членка. С други думи, въпреки спирането на принудителните изпълнения върху обезпечения у нас, по отношения на обезпечения в друга държава членка на ЕИП, упражняването на правата на обезпеченото лице може да стане по общите правила в съответната друга държава членка.

Извън изрично уредените изключения, признаването на българския специалния надзор в други държави членки на ЕИП е важно, защото така забраните за плащане, и за принудително изпълнение срещу банката, защитават нейното имущество, намиращо се в чуждата държава членка.

Освен това, признаването на специалния надзор в друга държава членка на ЕИП защитава индиректно българската банка от изпълнителни действия и в трети държави, извън ЕИП, в които поначало специалният надзор може и да не бъде признат. Какво имам предвид? Лице от трета държава извън ЕИП, където българският специален надзор не се признава, може да иска принудително изпълнение срещу българската банка върху нейно имущество в съответната трета държава. Ако обаче български съд осъди това лице да върне събраното в нарушение на забраните по специалния надзор, това решение може да се изпълни принудително върху имуществото на нарушителя в друга държава членка на ЕИП[1]. Доколкото държавите от ЕИП включват някои от най-важните икономики в света, може да се очаква, че по-големите контрагенти на българската банка, макар и от трети държави, имат някакво имущество в ЕИП. Затова те биха се въздържали от изпълнителни действия в третата държава, знаейки, че иначе рискуват своето имущество в ЕИП.

2. Какви са предпоставките българският специален надзор да се признае в други държави-членки на ЕИП?

Директивата определя "оздравителните мерки" като мерки, имащи за цел защита или възстановяване на финансовото състояние на кредитна институция.

Освен това на признаване в други държави членки подлежат само такива оздравителни мерки, наложени спрямо конкретната банка от административен или съдебен орган. С други думи, мерки, наложени пряко от законодателен орган спрямо конкретната банка не подлежат на признаване.

3. Може ли извънреден закон за КТБ да предизвика проблеми с признаването му в други държави членки и каква е тяхната практика досега?

Макар да няма официално оповестен проект на специален закон за КТБ, в съобщение на БНБ от 11 юли 2014 г. се посочва, че БНБ предлага закон за прехвърляне на всички "добри" активи и пасивите на КТБ в Креди Агрикол, и обявяването на КТБ в несъстоятелност.

Подобни специални закони е имало спрямо няколко банки в Исландия, като тяхното признаване е породило проблеми в редица държави членки. Тук ще се спра на два такива проблема.

3.1 Проблеми във връзка с липсата на оздравителна цел

По отношение на исландската банка Кауптинг, през 2008 г. е открито оздравително производство, като впоследствие е решено нейните активи, необходими за продължаване на банкова дейност да се прехвърлят на новосъздадена кредитна институция, след което спрямо проблемната банка е открито производство по несъстоятелност.

При спор във връзка с признаване на тези мерки в Англия, английски съд приема obiter dictum, че изземването на активите на проблемната банка е пречка производството да се определи като такова, целящо нейното оздравяване, защото с това изземване, банката на практика се поставя в несъстоятелност, извън всякакво съмнение[2].

Няма пречка, обаче, за признаване на оздравително производство преди момента на такова прехвърляне на активи, и затова при такъв сценарий, би следвало приключването на оздравителното производство, прехвърлянето на активите на проблемната банка, и отнемането на лиценза й да станат в един и същ ден.

3.2 Проблеми, ако евентуалното производство по несъстоятелност се открие директно чрез закон

Доколкото идеята на БНБ предвижда и евентуално откриване на производство по несъстоятелност, тук ще се спра и на един проблем във връзка с признаването на това производство извън България. Директивата всъщност обхваща не само оздравителни мерки (като специалния надзор у нас), но и несъстоятелност на банка, като отново – за да бъдат признати последиците от откриване на производството по несъстоятелност в друга държава членка, откриването трябва да е станало с решение на административен или съдебен орган.

Проблем във връзка с това е възникнал при една друга исландска банка - Ландесбанки, за която също е било открито оздравително производство през 2008 г., като извънреден закон впоследствие урежда, че спрямо нея ще се прилагат някои от последиците на несъстоятелността, а от определена бъдеща дата, пак по силата на закона - че банката влиза в производство по несъстоятелност.

През 2010 г. френски съд отказа да признае последиците от въпросното производство по несъстоятелност, защото е открито със закон, а не с решение на административен или съдебен орган, съгласно Директивата. Исландският законодател реагира незабавно като само няколко дни след решението уреди законово изискване за решение от административен орган за откриване на производството в конкретния случай, след което такова решение е прието и на практика.

Впоследствие при обжалването на френското съдебно решение, Френският касационен съд отправи запитване до Съда на ЕС с въпрос дали мерки като исландските в конкретния случай, могат да се квалифицират като приети от административен или съдебен орган по смисъла на Директивата. Съдът на ЕС прие, че мерките могат да се приемат за такива, и че в конкретния случай производството по несъстоятелност не е открито въз основа на закона[3].

За целите на извънреден закон у нас, важното е, че ако няма решение на административен или съдебен орган за откриване на производството по несъстоятелност, то не може да се признае по Директивата в друга държава членка на ЕИП. Затова, ако се реши, че такова производство е необходимо, откриването му трябва да стане със съдебно решение, а не директно чрез извънреден закон.

[Цитат] В рамките на специалния надзор, на признаване подлежат само мерки, целящи оздравяване, а не такива, които допринасят за несъстоятелността на банката. Освен това - мерките трябва да бъдат наложени спрямо конкретната банка от съдебен или административен орган, а не пряко от законодателя

[1] Judgment of the ECJ of 16.01.2014; Case C-328/12

[2] Rawlinson & Hunter Trustees SA v Kaupthing Bank hf; Queen’s Bench Division, 16.03.2011

[3] Judgment of the ECJ of 24.10.2013; Case C-85/12


1 коментар
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Още една причина ДА НЯМА специален закон за КТБ.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK