Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 13 авг 2014, 15:01, 5379 прочитания

Проблемите на банките и техните клиенти

БНБ има водеща роля при поставяне на банка под специален надзор

Дамян Симеонов | Адвокатско дружество Боянов и Ко.
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Целта на специалния надзор е да се направи опит да се оздрави банката. Ако това не стане в максималния срок от шест месеца, се пристъпва към обявяване в несъстоятелност.
Събитията в банковия сектор в България през последните няколко месеца извадиха от рафта на теорията и поставиха най-отгоре на бюрото редица въпроси, свързани с правната регламентация на банките в България. В поредица от няколко статии ще разгледаме някои от основните въпроси, като се надяваме читателите да намерят сред тях отговорите, които търсят. Първата е за поставяне на банка под специален надзор.

Кога банка се поставя под специален надзор?


В България БНБ има функцията освен на централна банка и на надзорен орган на банките. Съответно БНБ има широки правомощия по отношение на тях. Едно от тях е да постави банка под т.нар. специален надзор, когато има опасност от неплатежоспособност на банката. Такава опасност има, когато общата капиталова адекватност на банката е под определен законоустановен минимум или ликвидните активи на банката не са достатъчни, за да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост, или банката не е изпълнила в срок едно или повече изискуеми задължения към свои кредитори. Целта на специалния надзор е да се направи опит да се оздрави банката, т.е. тя да не бъде обявена формално в несъстоятелност.

Какво се случва с банката, докато е под специален надзор?

Когато БНБ постави банка под специален надзор, тя й назначава т.нар. квестори - физически лица, които поемат изцяло управлението на банката и по същество изместват ръководните й органи.



БНБ може също така да предприеме различни мерки по нейна преценка, например да намали лихвите по депозитите в банката до средния им пазарен размер, да спре временно изпълнението на всички или на някои от задълженията на банката, да ограничи дейността й изцяло или частично, да лиши акционери с над 10% от акциите от право на глас, да разпореди намаляване или увеличаване на капитала на банката и др.
Какви конкретни мерки ще бъдат взети, зависи изцяло от преценката на БНБ в конкретния случай.

Колко време може да продължи специалният надзор?

По закон специалният надзор може да продължи най-много 6 месеца. След това банката трябва или да бъде оздравена, или да бъде обявена в несъстоятелност.

Могат ли вложителите в банката да теглят и нареждат суми от сметките си, докато трае специалният надзор?

Това зависи от решението на БНБ за налагането му. Тя има право да спре за определен срок, изцяло или частично, изпълнението на всички или на някои от задълженията на банката, докато трае специалният надзор. Това означава, че преценката дали на вложителите в банката да бъде разрешено да ползват депозитите си и ако да, в каква степен и за какво, принадлежи на БНБ.

Следва ли заемополучателите да изплащат заемите си към банката, докато трае специалният надзор?

Да, при налагане на специален надзор БНБ може да разпореди банката да преустанови временно изпълнението на своите задължения, например на задължението да изплаща депозити или да прави преводи от сметки в нея. Заемополучателите на банката обаче остават по принцип длъжни да спазват задълженията си по договорите за кредит. Изключение от това задължение би било налице, когато например самата банка прави невъзможно това изпълнение, например, ако тя не е в състояние да приеме плащането.

Начислява ли се лихва за забава на заемополучател, ако той не може да погасява кредита си от банката, защото сметките му при нея са блокирани и няма други парични средства за погасяване на кредита?

По този въпрос може да има различни мнения. От една страна, по общо правило длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. В случая очевидно невъзможността на заемополучателя да погасява вноските си по кредита не е по негова вина. От друга страна обаче, пак по общо правило, обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Въпросът е спорен, защото в случая кредитополучателят разполага с парични средства, но не по негова вина не може да се ползва от тях.

Отговорът на въпроса във всеки конкретен случай би изисквал задълбочен анализ на договорните отношения между банката и кредитополучателя както по договора за кредит, така и по договора за откриването на съответните сметки. Така например, ако сметките са открити в изпълнение на задължение по договора за кредит, би могло да се приложи хипотезата на чл. 90 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. Това обаче също не е безспорно, защото, ако БНБ е постановила спиране на задълженията на банката да изплаща депозити и да прави плащания по сметки, докато трае специалният надзор, може да се приеме, че задължението на банката не е изискуемо в периода на специалния надзор.

Може ли да се правят прихващания на вземания от банката срещу задължения към банката, да се цедират вземания от банката и да се придобиват вземания срещу нея, докато трае специалният надзор?

Отговорът на този въпрос стои по сходен начин. Спорно е дали, ако БНБ е постановила спиране на задълженията на банката да изплаща депозити и да прави плащания по сметки, докато трае специалният надзор, задължението на банката е изискуемо. Иначе е привлекателна хипотезата, при която заемополучател изкупува с отстъпка вземания по депозити в банката и погасява кредита си с прихващане на вземанията по тези депозити. Тук обаче следва да се имат предвид и разпоредбите на Закона за банковата несъстоятелност, според които прихващането може да бъде обявено за недействително, ако кредиторът, който го прави, е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, или ако прихващането е извършено след началната дата на неплатежоспособността (която може и да предхожда момента на налагането на специалния надзор).

Статията отразява становището на автора по въпросите по принцип и не представлява правен съвет по конкретен случай.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Черен петък за директния маркетинг след GDPR Черен петък за директния маркетинг след GDPR

Как регламентът за защита на личните данни промени правилата в дигиталната реклама

19 ное 2018, 5723 прочитания

Търговската тайна - вече защитена в закон Търговската тайна - вече защитена в закон

Европейска директива е причината за новия български проектозакон. Стоки, предмет на нарушение, могат да бъдат изтеглени от пазара, пише в проекта

27 сеп 2018, 6295 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Външни анализи" Затваряне
Инвестициите в публична инфраструктура и ДДС – правилата на бюджетната игра

Противоречивата съдебна практика е на път да се унифицира с тази на Съда на ЕС, но може да се помисли и за законова промяна

Още от Капитал
Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10