С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
18 авг 2014, 14:48, 3887 прочитания

Инвестициите в публична инфраструктура и ДДС – правилата на бюджетната игра

Противоречивата съдебна практика е на път да се унифицира с тази на Съда на ЕС, но може да се помисли и за законова промяна

адв. Тодор Тодоров | адвокатско дружество Камбуров и съдружници
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Независимо от случаите, решени в полза на инвеститорите, възможността за различно тълкуване според конкретиката на отделните казуси все още е открита.
Нееднократно Националната агенция за приходите (НАП) е обвинявана в твърде фискална интерпретация на данъчните закони, понякога справедливо, често пъти не. Един от най-нашумелите въпроси, поставяни пред съдилищата в последните години, е този за приспадането на ДДС при изграждане на държавна или общинска инфраструктура от независимо лице. Макар в последно време противоречивата съдебна практика да е на път да се унифицира с тази на Съда на Европейския съюз, не без значение би била и евентуална законова промяна, съдържаща еднозначно разрешение.

Едностранната промяна в правилата


Защо някой ще заплаща подобряването на обект, който е нечия друга собственост и вероятно винаги ще остане такава? Основната причина – за повишаване атрактивността и ефективността на неговия собствен имот в съседство. Това засяга както наемателите на малки заведения, облагородили общинска градинка, така и инвеститорите в търговски центрове или ваканционни селища, изградили тунели, кръстовища и светофарни уредби в чужд имот, обикновено общински или държавен. А е възможно и изграждането на публична инфраструктура да е условие в сделка на инвеститора с държавата или общината като част от цената за придобиване на собствения му имот или срещу друга форма на съдействие (концесия, право на преминаване и др.) Обикновено за осъществяването на необходимите инвестиции се ангажират строителни дружества, а в стойността на техните услуги се включва ДДС, който по правило подлежи на приспадане от бюджета от страна на заплатилото го лице.

Мнението на НАП обаче е по-различно. Според тях право на приспадане на данъчен кредит не възниква, доколкото коментираните подобрения не остават в собственост на инвеститора и съответно получените строителни работи не са последвани от възмездна доставка, каквото е едно от законовите изисквания. Този подход води до директно обогатяване на бюджета, доколкото ДДС вече веднъж е бил заплатен към държавата от строителната компания. Тежестта понася инвеститорът, който не ползва кредит за данъка, платен като част от цената на строителната услуга, а при доставката към своите клиенти отново ще начисли ДДС. Отделен е въпросът за предвидимостта и планирането на инвестицията, финансирана традиционно с банков заем.

Наистина Законът за ДДС предвижда, че право на приспадане на данъчен кредит не възниква, когато получените услуги са предназначени: 1) за безвъзмездни доставки или 2) дейности, различни от основната икономическа дейност на лицето. Но наистина ли обсъжданите случаи са такива?



Правилата

Обикновено при една инвестиция в съседна публична инфраструктура е видимо, че строителните работи се намират в пряка връзка с икономическата дейност на възложителя, дори и само от гледна точка на неговата конкурентоспособност. При ваканционно селище на морския бряг например не е достатъчно да се осигури изолирано жилищно пространство, а и пречиствателна помпена станция за питейна вода. В тази насока вече е категоричен и Върховният административен съд (ВАС), който отбеляза в поредица от решения, че правото на данъчен кредит не може да се обуславя от обстоятелства, непредвидени в закона, в това число в чий имот е била извършена услугата, макар видимият ефект, явяващ се всъщност съпътстващ, да е създаването на подобрение в чужд имот. Приема се от българския съд за икономически обосновано, а не с дарствено намерение, изграждането на съседна общинска или частна инфраструктура с оглед повишаване икономическата стойност на изгражданите в непосредствена близост сгради, когато е съобразено с инвестиционните намерения и одобрените инвестиционни проекти.

Обичайно също толкова логично е използването на получените строителни работи за последваща възмездна доставка. Най-често срещаната интерпретация на приходната администрация, според която доставките на строителни работи може и да се използват за икономическата дейност на лицето, но не служат за последваща възмездна доставка, поначало е крайно формална. Действително в закона двете възможности са формулирани алтернативно, но подобно разделение е мислимо само в силно ограничен кръг хипотези. При осъществяването на една нормална стопанска дейност е много трудно придобита стока или услуга да се използва за тази дейност, но да не е предназначена за последваща възмездна доставка, доколкото самата независима икономическа дейност се свързва с размяна на престации. До подобен извод, а именно, че при нормалния търговски оборот използването на получена доставка за икономическата дейност на лицето в крайна сметка се свързва с последваща възмездна доставка, достига и ВАС в част от своята актуална практика.

Друг традиционен довод на органите по приходите е референцията към Решение от 16.02.2012 г. по дело С – 118/11 на СЕС, с което съдът прие, че отказът на право на данъчен кредит е допустим, когато определените като дълготраен материален актив стоки не са включени в имуществото на предприятието. Въпросният критерий обаче е приложим единствено при придобиване на стоки и твърде избирателен е подход, при който той се прилага спрямо подлежащия на подобрение чужд актив. По отношение на доставките на услуги съдът ясно заявява в същото решение (т. 45 и т. 47), че критерият следва да е това разходите за съответната услуга да са част от общите разходи на лицето и по този начин да представляват елемент, формиращ цената на стоките или услугите, които то доставя.

Част от практиката на ВАС се синхронизира с тази концепция и беше прието, че за евентуална безвъзмездност на последващата доставка се съди според реалното калкулиране на разходите за услугата в дейността, т.е. според обвързаността между получените и извършените доставки. И ако се върнем към примера с ваканционното селище и пречиствателната станция, разходите на инвеститора за изграждане и профилактика на общинска станция безспорно са последвани от възмездна доставка, доколкото такава не е преминаването на станцията в собственост на общината (тя изначално си е нейна), а това е доставката от инвеститора към неговите клиенти. Ако тези разходи повишават наемната цена или в други случаи продажната цена на предлаганите продукти, логично получените строителни работи рефлектират в последваща възмездна доставка.
В едно от най-актуалните си решения ВАС коментира и случаите, при които ангажиментът за инвестиции в публична инфраструктура се поема като част от сделка със съответната община. Съдът заключи, че когато се касае за разходи по строителство, дължими на държавата или общината като насрещна престация по сключена с нея сделка, безвъзмездният характер на разходите е изключен (решение № 9485/07.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10528/2013 г.). В този случай според съда възмездността на последващата доставка е налице, дори когато задължението за инвестиции не е залегнало, като условие например в тръжната документация за продажба на частен общински имот, но е било прието от общината за част от сделката.

Възможностите

Независимо от случаите, решени в полза на инвеститорите, възможността за различно тълкуване според конкретиката на отделните казуси все още е открита. Самият факт, че значителен брой дела са достъпни в електронните страници на съдилищата, говори ясно за трайна тенденция в дейността на администрация, довела до тяхното образуване. Тази тенденция засяга както по-малките инвеститори, които не са в състояние да ангажират съответната защита, така и участници на пазара, лишени за дълъг период от време от значителни средства. Поради липсата на предвидимост, прозрачна среда и ясни правила евентуална законодателна промяна би допринесла за сигурността на търговската и инвестиционната дейност, предвиждайки изричната възможност за приспадане на данъчен кредит при инвестиции в държавен или общински имот, когато те се явяват част от общата инвестиция на едно лице. Дотогава последната дума очевидно ще бъде предоставена на българските магистрати според тяхното вътрешно убеждение и чувството им за справедливост.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Черен петък за директния маркетинг след GDPR Черен петък за директния маркетинг след GDPR

Как регламентът за защита на личните данни промени правилата в дигиталната реклама

19 ное 2018, 5095 прочитания

Търговската тайна - вече защитена в закон Търговската тайна - вече защитена в закон

Европейска директива е причината за новия български проектозакон. Стоки, предмет на нарушение, могат да бъдат изтеглени от пазара, пише в проекта

27 сеп 2018, 5098 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Външни анализи" Затваряне
Ще помогнат ли еврофондовете за интеграцията на ромите

През новия програмен период основно ще бъдат подкрепяни общинските планове в тази посока

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Изкуството, майна

Нощта на музеите и галериите се завръща в Пловдив (13-15 септември) със силно международно участие

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател