Оздравяване на банка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Оздравяване на банка

Оздравяване на банка

Нова евродиректива уеднаквява мерките в целия Европейски съюз

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Всяка държава в ЕС ще бъде длъжна да създаде специален фонд за финансиране на оздравяване на банки. Той ще се попълва от вноски от всички банки, опериращи в страната, в зависимост от пазарния им дял.

Банките привличат депозити от частни лица и бизнеси и използват привлечените средства, за да предоставят заеми на други лица, като по този начин играят много важна роля както в икономиката, така и в личните спестявания на гражданите. Дейността и съществуването на банките се гради основно върху доверието. Загубят ли вложителите доверие в банката си, те изтеглят депозитите си от нея, като я лишават от ликвидност. Няма банка, която може да издържи, ако повечето вложители в нея поискат да изтеглят своите влогове. Загуба на доверието в една голяма банка лесно може да доведе до загуба на доверието и в други банки и т.нар. ефект на доминото, който да ерозира цялата банкова система.

Защо се налага да има специални правила за оздравяване на банка, различни от общите правила за несъстоятелност, които важат за всички други икономически субекти?

Общите правила за несъстоятелност са твърде бавни, докато правилата за оздравяване на банка трябва да бъдат спешни и решителни поради посочената по-горе важна роля на банките в икономиката. Докато общите правила за несъстоятелност целят основно да защитят кредиторите на несъстоятелното дружество, като максимизират стойността на активите му при разпродажба, правилата за оздравяване на банка целят да защитят основно вложителите в банката (защото, както е отбелязано по-горе, именно на тяхното доверие се основава самото съществуване на банковата система) и функционирането на платежните системи. Именно тези части от бизнеса на банката трябва да бъдат спасени (за да се запази доверието в конкретната банка и в банковата система като цяло), докато други несъществени части от бизнеса на банката могат да бъдат оставени да фалират по нормалните правила за несъстоятелност.

През последните години редица банки в Европа и света бяха изправени пред фалит. Някои от тях бяха спасени с наливане в тях на пари от държавния бюджет на принципа "твърде голяма, за да фалира". Това се правеше в името на запазване стабилността на финансовия сектор и на реалната икономика.

В ЕС по принцип е забранено предоставянето на държавна помощ на частни икономически субекти освен в определени изключителни случаи. В началото на банковата криза в Европа имаше известно либерализиране на това ограничение с цел спешно да бъдат спасени големи европейски банки. В последно време обаче в ЕС се възприе отново, че не е справедливо повече банки да бъдат спасявани с пари на данъкоплатците, особено предвид изтънелите държавни бюджети и все по-големите нужди, които трябва да се посрещат с тях. През май т.г. в ЕС беше приета нова директива за банковото преструктуриране и оздравяване, която е в сила от 2 юли. Целта й е да уеднакви мерките за оздравяване на банки в рамките на ЕС, защото в момента те са доста разнообразни на национално ниво, което не осигурява необходимата единност на банковата система в ЕС като цяло, особено като се имат предвид взаимовръзките между банките в ЕС и факта, че много от тях оперират в повече от една държава.

Какво предвижда новата директива?

Новата директива съдържа много подробни правила и процедури за оздравяване на банка. Основният принцип в нея е, че тежестта на оздравяването следва да се поеме основно от акционерите и кредиторите на банката, а не от държавата (данъкоплатците).

Най-съществените елементи на новата директива са следните:

Подготовка и превенция: Банките и компетентните органи (у нас БНБ) са длъжни да изготвят предварително планове за оздравяване в случай на финансова нестабилност на банка. Ако компетентният орган установи пречки за прилагане на плана, той може да изиска от банката да предприеме различни мерки, в това число корпоративни промени, за да се избегнат те.

Ранна интервенция: На компетентния орган (у нас БНБ) се предоставят широки възможности за ранна интервенция, ако банка има финансови затруднения, преди още проблемите да ескалират до критично ниво. Това включва правомощия да се освободят ръководните органи на банката и да се назначи квестор, свикване на общо събрание на банката и други.

Мерки за оздравяване: Целта на мерките е да минимизира степента, до която разноските по спасяването на банката се понасят от държавата (данъкоплатците). За целта компетентният орган (у нас БНБ) има право да продаде дейността на банката на друга банка или да слее проблемната банка с друга (независимо дали акционерите на проблемната банка са съгласни); да създаде временна банка (т.нар. добра банка или мостова банка), която да изпълнява важни функции и да продължи да съществува; да отдели "добрите" от "лошите" (или още "токсични") активи (в т.нар. лоша банка, която да бъде обявена в несъстоятелност); да конвертира в акции от банката или дори да отпише дългове на банката (но не и тези по депозити, които са гарантирани, заплати, осигурителни вноски и други подобни).

Тези мерки целят да се осигури продължаването на важните функции на банката и че акционерите и кредиторите на банката ще понесат справедлива част от тежестта на оздравяването.

Може ли да се приложат и други мерки?

Да, стига те да отговарят на основните принципи на директивата. При изключително извънредни обстоятелства на систематичен стрес компетентните органи може да предоставят помощ на банката и под формата на държавни средства, при условие обаче че акционерите и кредиторите на банката поемат поне 8% от загубите и бъде одобрена съответната държавна помощ.

Откъде ще се финансира оздравяването на банка?

При всички положения оздравяването на банка ще изисква определен свеж паричен ресурс. Откъде ще дойде той? Според новата директива всяка държава ще бъде длъжна да създаде специален фонд за финансиране на оздравяване на банки. Той ще се попълва от вноски от всички банки, опериращи в страната, в зависимост от пазарния им дял до достигане на минимум 1% от размера на всички депозити в банки в страната. Тези национални фондове ще могат да се финансират взаимно при нужда, т.е. фонд от една държава ще може да заеме при нужда пари на фонд от друга държава.

Този фонд ще финансира оздравяването на банката само след като акционерите и кредиторите първо са понесли поне 8% от загубите и след това само до 5% от загубите. Това ограничение се налага по морални съображения – не следва акционерите и кредиторите на банката да останат безнаказани в такава ситуация.

Фотограф: Капитал

Всяка държава в ЕС ще бъде длъжна да създаде специален фонд за финансиране на оздравяване на банки. Той ще се попълва от вноски от всички банки, опериращи в страната, в зависимост от пазарния им дял.

Банките привличат депозити от частни лица и бизнеси и използват привлечените средства, за да предоставят заеми на други лица, като по този начин играят много важна роля както в икономиката, така и в личните спестявания на гражданите. Дейността и съществуването на банките се гради основно върху доверието. Загубят ли вложителите доверие в банката си, те изтеглят депозитите си от нея, като я лишават от ликвидност. Няма банка, която може да издържи, ако повечето вложители в нея поискат да изтеглят своите влогове. Загуба на доверието в една голяма банка лесно може да доведе до загуба на доверието и в други банки и т.нар. ефект на доминото, който да ерозира цялата банкова система.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK