19 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Искът на обеднелия

Трябва да има неоснователно имуществено разместване между даващия и получаващия облагата

6147 прочитания

© Капитал


Вземанията следва да бъдат предявени пред съда, преди да са погасени с изтичането на петгодишната давност.

Неоснователното обогатяване води своето начало от римското частно право като основен мотив на законодателя при уредба на института както в древността, така и в днешни дни е справедливостта и принципът, който забранява неоснователното разместване на блага. Всяко изпълнение предполага наличие на дълг, а когато такъв не съществува, няма никакво оправдание да се позволи на обогатилия се да задържи полученото. То следва да се върне на този, който го е дал, за да се възстанови неоснователното имуществено разместване.

Затова предпоставките, които трябва да бъдат доказани от ищеца по делото за неоснователно обогатяване, са наличие на обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание за имущественото разместване. При липса на някой от тези елементи няма да е налице съставът на неоснователното обогатяване.

Съвременната правна уредба на неоснователното обогатяване включва няколко отделни искове, с които обеднелият разполага, за да защити правата си.

На първо място, това са исковете за връщане на даденото без основание при отпаднало и неосъществено основание, при които има пряка връзка между обеднялото и обогатилото се лице, тоест пряко изпълнение между двете лица. Касае се за конкретни активни действия, които водят до пряко имуществено разместване между даващия и получаващия облагата. Втората основна възможност е т.нар. общ иск, по силата на който всеки обогатил се без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

В тази хипотеза обогатяването и обедняването се извършват по косвен път, имущественото разместване не се дължи на пряка предметна престация, а може да бъде твърде усложнено, като задължението, което възниква от това правоотношение, е за възстановяване на определена стойност - разликата между обедняването и обогатяването.

ВРЪЩАНЕ НА ДАДЕНОТО БЕЗ ОСНОВАНИЕ С ОГЛЕД НА НЕОСЪЩЕСТВЕНО ИЛИ ОТПАДНАЛО ОСНОВАНИЕ

Общото в тези хипотези е прякото даване и получаване на определено имуществено благо и липсата на основание, липсата на валидно правоотношение между даващия и получаващия, въз основа на което да е налице преминаване на имуществени блага между тях. В законодателството е предвидено, че липсата на основание може да се прояви по три различни начина:

1. В случаите на предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на благата от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице, когато предаването е станало без наличието на някакво правоотношение между страните. Най-често като пример за даване на нещо без основание се сочи изпълнение по нищожна сделка, която от самото начало страда от такъв порок, че изобщо не може да породи правните си последици. Когато е извършено плащане по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен в обикновена писмена форма, а не във форма на нотариален акт, поради нищожността на сключения договор купувачът има право да заведе иск срещу продавача, за да му върне платеното без основание по сделката.

Изначална липса на основание има и в хипотезата на плащането на цена в резултат на извършени от страна на електроенергийните дружества корекции на сметки на потребителите. В тези случаи съдът намира, че изчислената вследствие на корекцията сума не е дължима и съответно не е заплатена на годно правно основание, поради което предявените искове от потребителите за връщането на тези суми биват уважени като основателни.

2. В случаите, когато престацията е извършена с оглед на очаквано в бъдеще основание с оглед на една бъдеща цел, която не се е осъществила, се приема, че се дължи връщане на полученото поради неосъществено основание. Най-често това става при сделки с отлагателно условие. Даването на благото е направено след сключването на сделката, но преди сбъдването на условието. В този смисъл, ако условието не се сбъдне, то тогава даденото се оказва без основание и трябва да бъде върнато.

Даване на неосъществено основание има и в случаите, когато се престира по силата на предварителен договор. В редица съдебни решения съдът счита, че искът, въз основа на който се претендира връщане на сума, получена по предварителен договор за продажба, който не може да бъде обявен за окончателен поради липса на предпоставки за това, е основателен и ответникът следва да бъде осъден да я заплати на ищеца, като дължима поради неосъществено основание.

3. При иска за връщане на даденото при отпаднало основание е характерно, че към момента на даването основанието съществува, т.е. между страните е налице валидно правоотношение, въз основа на което се извършва престирането и което оправдава имущественото разместване, но впоследствие това основание отпада с обратна сила. Отпадането на правното основание може да се дължи на различни причини – при разваляне на договор поради неизпълнение, при унищожаване на договор, ако той е сключен от недееспособни, при грешка, измама, заплашване, при сбъдване на прекратително условие по отношение на задължението, което е изпълнено, при изпълнение въз основа на влязло в сила решение, което впоследствие е отменено. Изпълнение при отпаднало основание има и в хипотезите, когато задължението произтича от издаден индивидуален административен акт, подлежащ на предварително изпълнение, който впоследствие е отменен от съда като незаконосъобразен. Тази отмяна съгласно законовата уредба и трайно установилата се съдебна практика има обратно действие, като заличава с обратна сила правните му последици. Ето защо по силата на закона възниква задължение за възстановяване на съответната имуществена облага на лицето, престирало по силата на отменения административен акт.

В заключение без значение кой от съставите се е осъществил за едното лице възниква задължение да върне на другото даденото. Тези вземания следва да бъдат предявени пред съда, преди да са погасени с изтичането на петгодишната давност, която тече от деня, в който вземането по различните хипотези е станало изискуемо. Следва да бъде отбелязано обаче, че във всички случаи за успешното провеждане на иска за връщане на полученото без основание пред съда обеднелият, т.е. ищецът, следва да докаже факта на имуществено разместване между него и ответника, докато в тежест на обогатилия се, т.е. на ответника, е да докаже факта, от който произтича вземането му, или иначе казано - наличието на основание.

Когато не са налице елементите на някой от трите описани състава и липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, за обеднелия остава възможността да претендира от другиго онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Антония Пеева

McGregor & Partners


8 коментара
  • 1
    kitenik avatar :-|
    Натътрузен десебар, слуга на БСП

    Хубаво момиче.

  • 2
    kony avatar :-|
    kony

    И каква е практическата полза за мен, че прочетох статията? ВЕрно, че авторката е хубава, ама така не се пише за неспециализирана публика - дай малко примери, поговори с адвокати и съдии по такива дела....виж спазва ли се закона на практика или с каква тънкост се заобикаля....

  • 3
    andthensome avatar :-|
    andthensome

    Реклама на фирмата им. Безсмислен текст без никаква добавена стойност....

  • 4
    deadwing avatar :-|
    deadwing

    С каква тънкост се заобикаля и дали се спазва в практиката? Това е институт на 2000 години. Дали не се спазва в практиката?

    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    sinergy avatar :-|
    Sinergy

    Добра статия, но ако не се лъжа, нашата правна система е мнооого далеч от Римското право и не виждам голям смисъл за всички, които не сме имигрирали и живеем в държавата...

  • 6
    tims avatar :-|
    tims

    Капитал, все пак сте масмедия, а не дъска за публикуване на студентски записки по право.

  • 7
    itoskov avatar :-|
    Woland

    До коментар [#5] от "Sinergy":

    Никаква статия не е това, дори курсова работа на третокурсник по "Право" не е.

  • 8
    izabell avatar :-|
    izabell

    Наистина някакви неясноти.От правна гледна точка се говори за облигационни отношения,но за дружествата важи Търговския Закон.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK