Може ли длъжник на банка под специален надзор да прави прихващане с вземане срещу нея

При сегашната уредба на специалния надзор над банка има възможности за извършване на прихващане. За да се избегне противоречива съдебна практика, законодателят трябва да приеме изрична уредба, както това е направил за прихващането в несъстоятелността.

За разлика от оздравителното производство за търговец, което е част от производството по несъстоятелността (и се развива пред съд), това за банка е обособено като самостоятелно производство по специален надзор над нея, което се развива изцяло пред БНБ и е извън производството по несъстоятелност. Проблемът с прихващането, предмет на настоящата статия, възниква поради обстоятелството, че в регламентацията на специалния надзор над банка няма изрични норми за прихващането, както това е в производството по несъстоятелност (чл. 59 от Закона за банковата несъстоятелност - ЗБН). Това налага решаването на този въпрос да стане пътят на тълкуването.

Във връзка със специалния надзор над КТБ, в доклада на квесторите, назначени от БНБ, се споменава за множество получени изявления на кредитори относно прехвърляне на техни вземанията към КТБ, както и за прихващания, направени от длъжници на КТБ с такива вземания. В настоящата ситуация необезпечените кредитори на банката, чийто вземания при поставянето на банката под специален надзор не са гарантирани по Закона за гарантиране на влоговете в банки, не могат да получат плащане. Ето защо въпросът дали кредиторите могат да направят прихващане срещу банка под специален надзор, в момента има голямо практическо значение.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В бр. 169 на в-к "Капитал Daily" от тази година вече беше аргументирано разбиране от други юристи, че специалният надзор над банка е пречка вземанията срещу нея да бъдат изискуеми, а тъй като изискуемостта е предпоставка за прихващането, то и прихващането срещу банката е недействително. Като алтернатива се предлага, изявление до банката за прихващане под отлагателно условие, което да породи автоматично действие след специалния надзор.

Споменатата алтернатива е оспорима, защото законът забранява прихващането с вземане под отлагателно условие. Съгласно чл. 104, ал. 1 Закона за задълженията и договора (ЗЗД) то не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено.

Освен това е спорно  дали прихващане срещу банката, докато тя е под специален надзор, е недействително. Трябва да се има предвид, че специалният надзор поначало не води до отпадане на изискуемостта на вземането срещу банка. Съответно, и прихващане срещу банката, докато тя е под специален надзор, също би следвало да е допустимо, ако са налице предпоставките за това. По-долу в настоящата статия ще се опитаме да аргументираме това разбиране.

1. Въпросът за "изискуемостта"



Изискуемостта е понятие на гражданското право, като изискуемостта за различни вземания настъпва в различен момент. В повечето случаи, вземанията срещу банка са с уговорен падеж и с настъпване на датата на падежа, вземането става изискуемо. Специалният надзор не отлага настъпването на падежа, и съответно - не е пречка за изискуемостта на вземането. Нещо повече, изискуемостта, може да настъпи и по време на самото производство по специален надзор. По арг. на чл. 59, ал. 1 ЗБН при настъпване на изискуемостта, кредиторът на банката, макар да не може да получи реално плащане, би могъл да направи прихващане. Свързаната с поставянето на банката под особен надзор забрана тя да плаща собствените си задължения не води до отпадане на изискуемостта на тези задължения, т.е. не ги прави неизискуеми по смисъла на гражданското право.

2. Дали забраната една банка под специален надзор да изпълнява свои задължения води до отпадане на изискуемостта на вземанията срещу нея и съответно - до невъзможност за прихващане с такива вземания?

Едно от правомощията на БНБ при поставянето на банка под специален надзор е да "спре изпълнението" на всички или на част от нейните задължения. Доколкото такова "спиране на изпълнението" беше постановено по отношение на задълженията на КТБ, стои въпросът дали това води до отпадане на изискуемостта, и съответно до невъзможност за прихващане.
Формулировката да "спре изпълнението", не е много ясна. Последиците от това спиране, обаче, са изчерпателно уредени в чл.119 Закона за кредитните институции (ЗКИ). Първо – нищожни са действията на банката в нарушение на постановеното от БНБ спиране на изпълнението – т.е. банката не може да плаща или да изпълнява по друг начин свои задължения, в т.ч. чрез прихващане. Чл.119 не обявява за недействително прихващане, извършено от страна на кредитор на банката. Цитираната норма се отнася само за действия, извършени от банката.

Другите изрично уредени последици от "спирането на изпълнението" са това, че се смята, че банката не е в забава, че не носи имуществена отговорност за неизпълнението, и че производствата за принудително изпълнение срещу нея се спират.

Прихващането не е производство за принудително изпълнение. То е гражданско правно средство за погасяване на двете насрещни вземания чрез едностранно волеизявление на носителя на компенсационното право. Прихващането е средство за гражданско правно принудително удовлетворяване (независимо от волята на насрещния длъжник, кредитор), а не е производство за принудително изпълнение. Касае се за коренно различни способи за удовлетворяване на изискумото вземане. Като специален гражданско правен способ за удовлетворяване на вземането на прихващащия чрез погасяване на двете насрещни вземания, прихващането е със специален режим по отношение на производството за принудително изпълнение. В производствата по несъстоятелност законодателят прави ясна разлика между изпълнение и прихващане (сравни чл. 59 и чл. 3 ЗБН; чл. 645 и чл. 646 ТЗ), както и между прихващане и принудително изпълнение (вж. чл.638 ТЗ; чл.21 ЗБН).

3. Необходимост от законодателни промени

При откриване на производство по несъстоятелност срещу банка е изрично уредено, че вземанията срещу нея стават изискуеми по силата на закона, въпреки че в същото време е забранено на банката да плаща, като обаче, изрично се урежда и възможност на кредитора на несъстоятелната банка да направи прихващане (с, на практика, неплатимо вземане към банката). Представлява ли проблем липсата на подобна уредба, изрично допускаща прихващането от кредитор, докато банката е под специален надзор (с, отново - едно неплатимо вземане към банката)? Без съмнение това е пропуск на българския законодател, който ще трябва да се запълни чрез изрична уредба, аналогична на чл. 59 ЗНБ и чл. 645 ТЗ. Необходимо е също да бъде въведен чл. 77 от Директива 2014/59/ЕС, според който: "държавите членки осигуряват подходяща защита на споразумения за прихващане, така че да се предотврати изменение или прекратяване на правата и задълженията, които са защитени съгласно споразумение за прихващане".