Законни ли са прихващанията, докато КТБ е под специален надзор
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Законни ли са прихващанията, докато КТБ е под специален надзор

Законни ли са прихващанията, докато КТБ е под специален надзор

БНБ няма законово правомощие да ограничи подобна практика

12644 прочитания

© Shutterstock


Проф. Огнян Герджиков е ръководител на работната група по създаване на Търговския закон. Председател на 39-ото Народно събрание (2001 – 2005). Специализира във Виенския университет и в Хамбургския институт "Макс Планк". Асистент при проф. Нисим Меворах, един от близките ученици на проф. Живко Сталев, а по-късно професор по търговско право в СУ "Св. Климент Охридски" и ръководител на катедрата по Гражданскоправни науки.

Освен широкия публичен отзвук поставянето на КТБ под  специален надзор (с Решение на БНБ от 20.06. 2014 г.) предизвика и сериозни правни дискусии за последиците от този акт на БНБ. Тези дискусии имат за предмет основно правомощието на БНБ по реда на чл. 116, ал. 2, т. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), което тя е упражнила в случая с КТБ. Става дума за постановеното от БНБ спиране от КТБ на изпълнението на всички задължения на банката за срока на специалния надзор (този срок беше определен в решението на БНБ на 3 месеца).  Спирането на изпълнението на парични и други задължения не е уникално решение в българското законодателство. Сходен е случаят при т.нар. непреодолима сила по чл. 306, ал. 4 от ТЗ. По принцип при настъпването на непреодолима сила изпълнението на задължението също се спира.

Изискуеми ли са задълженията на банката

Съгласно чл. 119, ал. 5 от ЗКИ спирането на изпълнението на задълженията на банката в периода на специален надзор не води до имуществена отговорност на банката за неизпълнение, в това число за плащане на лихви за забава и неустойки. Това не означава, че задълженията на банката, в случая на КТБ, се превръщат в неизискуеми задължения. От практическа страна могат да се обособят две възможни хипотези. В първата налагането на специален надзор върху банката засяга задължения на банката, в това число и такива към нейни депозанти, които са били изискуеми към датата на налагането на надзора. С други думи, банката е следвало да плати на клиентите си, но не го е направила или клиентите не са поискали това на падежа. Друга група задължения на банката са станали изискуеми в периода на специалния надзор съобразно клаузите на договорите, които банката е сключвала с нейни клиенти и контрагенти. Например специалният надзор е наложен на 20.06.2014, съгласно договора с клиента банката е следвало да изплати главницата и договорената лихва на 01.07.2014 г.

Не съществува законова опора да се приеме, че задълженията на банката не могат да станат изискуеми предвид решението на БНБ по чл. 116, ал. 2, т. 2 от ЗКИ в рамките на  периода на специалния надзор. Също така няма законова опора да се приеме, че вече станали изискуеми задължения на банката (към датата на решението за поставянето й под специален надзор от БНБ), да загубят изискуемостта си, т.е. изведнъж да станат неизискуеми предвид надзора. Коректното тълкуване на разпоредбата на  чл. 116, ал. 2, т. 2 от ЗКИ, която урежда възможността за спиране на изпълнението на задълженията на банката, е, че в периода на специален надзор  длъжникът (банката) може да не престира, тоест може да не плаща на клиентите си, без това да води да възникване на нови задължения за плащане на компенсаторни престации за забава.

Ограниченията в дейността на банката под специален надзор, засягат само нейни действия. Поради това чл. 119, ал. 1 от ЗКИ постановява, че са нищожни сделките и действията на банката, извършени след налагането на специалния надзор  в нарушение на постановените от БНБ ограничения по чл. 116 , ал. 2 от ЗКИ. Ограничението обаче засяга само действия на банката, но не и действията на нейните контрахенти, в това число и клиенти. Доколкото такива действия не са изрично забранени или ограничени от специалните норми, регулиращи материята на специалния надзор върху банка,  същите следва да се приемат за законосъобразни.

Например извършването на прехвърляне на вземане (цесия) от клиент на банката на трето лице, включително на друг неин клиент, е само действие на кредитора и придобиващия вземането. Затова такова действие не е ограничено от закона. Общоизвестно е, че в тези случаи цедираният длъжник (в случая банката) следва само да бъде уведомен по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД за прехвърлянето, но това не изисква нейно изявление (сделка) по смисъла на чл. 119, ал. 1 от ЗКИ. Затова такава цесия не може да се счита като извършена в противоречие с закона. Напротив, такава цесия ще породи действие за банката с факта на съобщаването й. Прехвърленото вземане обаче ще се придобие такова, каквото е, предвид специалния надзор на банката, тоест банката не би се увредила от извършеното прехвърляне.

Може ли да има прихващания

От практическа страна е важен и въпросът какво би станало, ако вземането на кредитор на банката (например неин депозант) бъде прехвърлено на длъжник на банката, например лице, което има парично задължение към нея, включително което е получило кредит, който следва да върне. Може ли длъжник (кредитополучател) да прихване придобитото по линия на цесията вземане към банката със своето задължение към нея?

Съществуват мнения, че това не би било възможно, тъй като, за да се извърши прихващането,  съгласно чл. 103 от ЗЗД е необходимо активното вземане (прихващащото) да бъде изискуемо, каквото не можело да е налице при банка под специален надзор. Както се опитах да обясня по- горе, мерките на   БНБ по реда чл. 116, ал. 2, т. 2 от ЗКИ не създават пречка задълженията на банката да са или да станат изискуеми в периода на специален надзор. Освен това се възразява и това, че прихващането било вид принудително изпълнение, а то е изрично забранено в периода на специален надзор съгласно на чл. 119, ал. 2 от ЗКИ.

Нормата на чл. 119, ал. 2 от ЗКИ обаче е ясна - тя засяга само спирането на висящи изпълнителни производства и такива по реда на ЗОЗ. Прихващането не е принудително изпълнение по смисъла на чл. 119, ал. 2 ЗКИ, защото то не е упражняване на процесуалното право на принудително изпълнение. Принудителният характер на прихващането засяга само материалния, погасителния ефект, който настъпва за длъжника (банката), независимо от волята му или евентуалното му противопоставяне. Следователно в описания пример прихващащият длъжник на банката ще погаси до съответния размер задължението към нея и тази последица не е забранена или ограничена от закона.

Не е налице установено от закона правомощие на БНБ изрично да ограничи подобни действия на цесия или прихващане и причината за това е, че такова правомощие не е предвидено в чл. 116 от ЗКИ, а правомощията на БНБ при налагане на специален надзор по волята на законодателя са numerus clausus, тоест изчерпателно определени от закона.

Проф. Огнян Герджиков е ръководител на работната група по създаване на Търговския закон. Председател на 39-ото Народно събрание (2001 – 2005). Специализира във Виенския университет и в Хамбургския институт "Макс Планк". Асистент при проф. Нисим Меворах, един от близките ученици на проф. Живко Сталев, а по-късно професор по търговско право в СУ "Св. Климент Охридски" и ръководител на катедрата по Гражданскоправни науки.

Освен широкия публичен отзвук поставянето на КТБ под  специален надзор (с Решение на БНБ от 20.06. 2014 г.) предизвика и сериозни правни дискусии за последиците от този акт на БНБ. Тези дискусии имат за предмет основно правомощието на БНБ по реда на чл. 116, ал. 2, т. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), което тя е упражнила в случая с КТБ. Става дума за постановеното от БНБ спиране от КТБ на изпълнението на всички задължения на банката за срока на специалния надзор (този срок беше определен в решението на БНБ на 3 месеца).  Спирането на изпълнението на парични и други задължения не е уникално решение в българското законодателство. Сходен е случаят при т.нар. непреодолима сила по чл. 306, ал. 4 от ТЗ. По принцип при настъпването на непреодолима сила изпълнението на задължението също се спира.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

93 коментара
  • 1
    stenli1 avatar :-?
    stenli1

    Такива прихващания ощетяват данъкоплатеца!!!!
    Тогава повече пари на данъкоплатците ще са необходиим за покриване на гарантираниет депозити

  • 2
    today avatar :-|
    today

    Защо да ощетяват данъкоплатеца? Парите на данъкоплатците не би трябвало да имат нищо общо с частна банка. Лицето Х имало 1000 лева задължение към банката, лицето У имало да взима 1000 лева от банката, прихващат си ги.

  • 3
    chichka avatar :-|
    chichka

    От три седмици повтарям: указанието на БНБ към квесторите да приемат покриване на задължения чрез прихващане и с отстъпка е кражба от банката. Самия акт на БНБ да лиши от права собствениците на банката и да им попречи да я оздравят.... е престъпление. Служебното намаление на лихвите по депозитите също е престъпление.
    От цялата схема на убиване и открадване активите на КТБ, държавата ще плати двойно, веднъж депозитите на гражданите и втори път целия обем на активите след осъдителна присъда от международен съд!

  • 4
    subaru avatar :-|
    subaru

    Блестящ анализ!!!

  • 5
    stenli1 avatar :-|
    stenli1

    До коментар [#2] от "today ;)":

    Имат при такива прихващания, този който има депозити над гарантираните "спасява" поне част от негарантираният, с активи, които би трябвало да отидат да връщане на гарантираният депозит.
    И това допълнително се покрива от нас

  • 6
    info111 avatar :-|
    info111

    До коментар [#4] от "subaru":


    И кое точно - ако не възразяваш да попитам - е БЛЕСТЯЩОТО В НЕГО и ти блести толкова?

  • 7
    today avatar :-|
    today

    До коментар [#5] от "stenli1":

    Само че депозитите следва да се изплащат от фонда за гарантирането, а не от данъкоплтците. Нормалната схема беше да се изплатят гарантраните, останалите да се трансформират в акции и кредиторите на банката да станат по този начин съсобственици и вече да си търсят схеми.
    Идеята данъкоплатците да покрият ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ щетите от корупцията сред политиците и назначаваните от тях чиновници затова е толкова вредна.

  • 8
    stenli1 avatar :-|
    stenli1

    До коментар [#7] от "today ;)":

    Ако средствата във Фонда не достигат, откъде ще се вземе недостига, според теб?
    Спомни си, че Данчо Цанев и Бойко искаха няколко милиарда от Бюджета, точно за покриване на недостига по гарнатираните депозити. Предложението за актуализация на бюджута

  • 9
    today avatar :-|
    today

    До коментар [#8] от "stenli1":

    Нали излязоха изчисления, че във фонда имало горе-долу толкова пари, освен това можело да поискат от банките да дадат по-рано следващата вноска.

  • 10
    ivanko77 avatar :-|
    ivanko77

    Законно - ДА, морално - НЕ. Предвид острият недостатък на морал в цялото общество, това е нормално действие.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK