Особености при изпълнение на залог на дялове от дружества
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Особености при изпълнение на залог на дялове от дружества

Залогът върху дружествени дялове се вписва в Търговския регистър.

Особености при изпълнение на залог на дялове от дружества

Заложният кредитор има право да упражни правата си извънсъдебно

17626 прочитания

Залогът върху дружествени дялове се вписва в Търговския регистър.

© ЦВЕТЕЛИНА НИКОЛАЕВА


Нематериалните права на съдружника не могат да бъдат предмет на залог, защото имат неоценим и личен характер.

Въпреки че традиционно законът изисква предаване на заложеното имущество, Законът за особените залози (ЗОЗ) урежда залогът да бъде учредяван без предаване на държането, или това е т.нар. особен залог, чиито видове са изброени изчерпателно в ЗОЗ. Особеният залог произтича от формален договор между залогодателя и заложния кредитор, който се сключва в писмена форма, а когато предмет на залога е търговско предприятие или дял от търговско дружество, договорът се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите. При условията и по реда на ЗОЗ могат бъдат учредявани особени залози върху "дружествени дялове от събирателни и командитни дружества, командитни дружества с акции или дружества с ограничена отговорност", както и върху търговско предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения и т.н.

Важно е да се отбележи, че залогът върху дружествени дялове се вписва в Търговския регистър. След учредяването на особен залог върху дружествен дял на даден съдружник, той остава собственик на заложените дялове. Предмет на залога ще е дружественият дял на съдружник, съставляващ част от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно основния му дял, ако не е уговорено друго. Всеки дружествен дял дава материални права (като ликвидационен дял) и нематериални права (като право на глас, право на участие в управлението на дружеството) на съдружника. Нематериалните права на съдружника не могат да бъдат предмет на залог, защото имат неоценим и личен характер. Следователно само материалните права могат да бъдат предмет на залог, тъй като само към последните може да бъде насочена процедурата по изпълнение.

Изпълнение по реда на Закона за особените залози

Неоспоримо предимство на ЗОЗ е, че заложният кредитор има право да упражни правата си извънсъдебно. Особеният характер на изпълнението е предопределен от спецификата на предмета на залога. По-долу ще разгледаме хипотезата на дружествен дял в дружество с ограничена отговорност. В тази връзка ЗОЗ изрично препраща към разпоредбите на Търговския закон (ТЗ), уреждащи прекратяването на членство на съдружника, съгласно които един съдружник има право да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, изпратено най-малко 3 месеца преди прекратяването. Така ЗОЗ предвижда възможност заложният кредитор да упражни правото на съдружника за едностранно прекратяване на членството в дружеството и съответното задължение на дружеството да изплати дружествения дял на съдружника-залогодател. В ЗОЗ се предвижда изявлението за пристъпване към изпълнение да бъде съпроводено от извлечение от регистъра за вписания залог (удостоверение за актуално състояние, издадено от Търговския регистър по партидата на съответното дружество).

Тъй като юридическото лице – дружество с ограничена отговорност се различава от съдружника, изявлението трябва да бъде адресирано до самото дружество. Законът не предвижда срок за прекратяване на членството, но съдебна практика приема, че прекратяването се счита за настъпило от момента на изтичане на срока на писменото уведомление и, че прекратяването не се свързва с други формалности (т.е. общо събрание на съдружниците).

Като последица от прекратяването заложният кредитор може да се удовлетвори от цената на заложеното имущество, тъй като дружеството се задължава да заплати дружествения дял на съдружника-залогодател. В съответствие с разпоредбите на ТЗ последиците от прекратяването се уреждат на базата на счетоводния баланс към последния ден от месеца на прекратяване на участието. Заслужава да се отбележи, че залогът е право на удовлетворение от цената на заложеното имущество и по никакъв начин не трябва да бъде позволено придобиването на заложения предмет (т.е. дружествени дялове).

Освен това, законът не предвижда гаранции срещу евентуалното намаляване на капитала на дружеството. Самото дружество се счита за трета страна по договора между заложния кредитор и залогодателя-съдружник. Следователно, налице е правен риск ликвидационният дял да бъде намален по време на дейността на дружеството. Също така, в случай на невъзможност за продажба на дялове (т.е. съдружниците не са склонни да ги купят), съществува риск дружеството да бъде прекратено и в последствие обявено в ликвидация. Независимо от това за заложния кредитор съществува правна възможност да упражни правата си по съдебен ред.

Изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК)

Съгласно ГПК процедурата започва по искане на заложния кредитор чрез съдия изпълнител, с изпращане на запорно уведомление до Търговския регистър по партидата на съответното дружество. Запорът има действие от момента на вписването му и от този момент нататък длъжникът-съдружник не упражнява правото си да се разпорежда със запорираните дялове.

В случай на неудовлетворяване на кредитора (т.е. неплащане), съществува риск дружеството да бъде прекратено с решение на съда (окръжният съд по седалището на дружеството). Съдебният изпълнител изпраща на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника-съдружник в дружеството. След изтичането на три месеца съдебният изпълнител трябва да овласти заложния кредитор да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля искането, ако реши, че дружеството е изплатило на заложния кредитор дела от имуществото, принадлежащо на съдружника. Ако установи, че твърдението е основателно, съдът прекратява дружеството. Прекратяването трябва да бъде регистрирано служебно, след което се извършва процедурата по ликвидация.

Процедурата по ликвидация се извършва в Търговския регистър по партидата на съответното дружество и впоследствие дружеството се заличава. Счита се, че последствията от прекратяването се уреждат въз основа на счетоводния баланс към последния ден от месеца на прекратяване на участието на съдружника. Трябва да се обърне внимание на две хипотези. В случай че дружеството е било прекратено и ликвидирано чрез съдебно решение, стойността на дела на съдружника-длъжник следва да бъде неговият ликвидационен дял и това се уточнява след уреждане на всички задължения на дружеството. Следователно съществува риск ликвидационният дял да бъде намален по време на дейността на дружеството или задълженията на дружеството да бъдат увеличени в значителна степен и като следствие заложният кредитор да не може да бъде изцяло удовлетворен от цената на заложеното имущество. В случай на доброволно плащане на дълга от страна на дружеството, размерът на дяловете се определя съгласно последния счетоводен баланс на дружеството. От практиката може да се направи изводът, че по-често заложният кредитор предпочита да насочи процедурата по изпълнението по-реда на ГПК.

Нематериалните права на съдружника не могат да бъдат предмет на залог, защото имат неоценим и личен характер.

Въпреки че традиционно законът изисква предаване на заложеното имущество, Законът за особените залози (ЗОЗ) урежда залогът да бъде учредяван без предаване на държането, или това е т.нар. особен залог, чиито видове са изброени изчерпателно в ЗОЗ. Особеният залог произтича от формален договор между залогодателя и заложния кредитор, който се сключва в писмена форма, а когато предмет на залога е търговско предприятие или дял от търговско дружество, договорът се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите. При условията и по реда на ЗОЗ могат бъдат учредявани особени залози върху "дружествени дялове от събирателни и командитни дружества, командитни дружества с акции или дружества с ограничена отговорност", както и върху търговско предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения и т.н.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK