Новите правила за онлайн търговия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новите правила за онлайн търговия

Законът приема за електронна търговия не всеки вид търговски сделки в интернет, а тези, които са специфични и отговарят на критериите на ЗЕТ.

Новите правила за онлайн търговия

Какво ново след въвеждането на Директива 2011/83/ЕС

28074 прочитания

Законът приема за електронна търговия не всеки вид търговски сделки в интернет, а тези, които са специфични и отговарят на критериите на ЗЕТ.

© Reuters


Електронната търговия, наречена още E-Commerce, все по-мащабно навлиза в търговския обмен. За това безспорно допринася и обстоятелството, че чрез нея по най-бърз и нискорисков за бизнеса начин се създават възможности за преодоляване на национални бариери с оглед адресатите на предлаганите сделки. След като китайската Alibaba набра 25 милиарда долара от листването си на  Нюйоркската борса, на международната сцена отново се заговори за инвестиционния аспект на електронната търговия в интернет. Още повече че според информация на BBC годишните продажби на Alibaba надхвърлят тези на Amazon и eBay за 2013 г.

Във връзка с това си заслужава да се обърне по-задълбочено внимание на влезлите наскоро в сила (в края на юли 2014 г.) промени в Закона за защита на потребителите. Не само защото двигател за тези промени в българската нормативна уредба отново е европейското законодателство – цели се имплементирането на европейска директива (Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. – "Директивата"), а и защото Директивата въвежда един сравнително нов за националната ни правна доктрина принцип – принципа на максимална хармонизация. Съгласно този принцип държавите членки не могат да запазват или въвеждат в своето национално законодателство разпоредби, различни от предвидените в директивата, освен ако не е предвидено друго.

Електронната търговия в България се регулира основно от Закона за електронната търговия (ЗЕТ), който я дефинира като предоставяне на услуги на информационно общество. Тук е важно да се отбележи, че законът приема за електронна търговия не всеки вид търговски сделки в интернет, а тези, които са специфични за информационно общество и отговарят на критериите на ЗЕТ (чл. 1, ал. 3): т.е. сделки/услуги, които обикновено са възмездни и се предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства след изрично изявление от страна на получателя на услугата (вкл. рекламните съобщения за тях).

ЗЕТ добавя конкретни изисквания към сключването на договори с електронни средства. Изискват се най-общо 3 стъпки, като законът прибавя специфики към всяка една от стъпките:

- предложение за сключване на договор от страна на търговеца (оферта);

- изявление за сключване на договор от клиента;

- потвърждение от страна на търговеца за получаване на изявлението за сключване на договора (напр. уебстраница, която потвърждава поръчката, имейл и т.н.).

Задължителни правила

В допълнение към горните законови предпоставки, когато става въпрос за отношенията търговец - потребител, се прилагат и разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Изхождайки от определението за потребителя като физическо лице, което при сделка действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, ЗЗП изисква от търговците да спазват определени задължителни правила, осигуряващи защита на потребителите. Там е уреден и договорът от разстояние, чиито правила са приложими при сключване на договори в интернет. С измененията от юли 2014 г. бяха въведени допълнителни изисквания към търговците при сключването на договори от разстояние, по-важните от които са следните:

- Извършените промени уреждат по нов и по-пълен начин предоставянето на задължителна преддоговорна информация за договорите от разстояние. Тя съставлява неразделна част от договора и не може да бъде променяна, освен ако страните изрично не уговорят друго. В случай че търговецът не изпълни изискванията за предоставяне на информация за допълнителните разходи или за начина на изчисляване на общата сума на разходите, или за разходите за връщане на стоките, потребителят няма да дължи тези разходи.

- С измененията се въвежда допълнително изискване, приложимо за договорите, които се сключват чрез използване на интернет сайт, който предвижда задължение за плащане. В тези случаи търговецът е длъжен да предостави най-важната част от преддоговорната информация в непосредствена близост до бутона, чрез който потребителят прави своята поръчка. Освен това търговецът е длъжен да обезпечи, че когато потребителят прави своята поръчка, изрично потвърждава, че знае, че поръчката е свързана със задължение за плащане от негова страна. Съгласно разпоредбите на закона потребителят ще бъде обвързан от договора или от поръчката само ако е потвърдил, че знае за задължението за плащане и това изрично потвърждаване ще се счита като условие за валидността на договора. Новият ЗЗП предвижда задължение за търговеца да посочи най-късно в началото на извършване на поръчката дали има ограничения за доставка на стоките и какви платежни средства се приемат от него.

- Друг нов елемент в уредбата на онлайн договорите е предвиденото задължение за търговеца да предостави на потребителя на траен носител потвърждение за сключения договор най-късно в момента на доставка на стоката или преди да е започнало изпълнението на услугата. Потвърждението за сключения договор трябва да съдържа цялата преддоговорна информация за договора от разстояние, освен ако търговецът не е предоставил тази информация преди сключване на договора на траен носител. В случаите, когато е приложимо, търговецът ще трябва да предостави също така и потвърждение на изричното предварително съгласие и приемане от потребителя за започване изпълнението на договора преди изтичане на срока, през който потребителят може да се откаже от договора.

- Разпоредбите на Директивата хармонизират срока за упражняване на правото на потребителя да се откаже от сключения договор. Сега той се увеличава от 7 работни дни на 14 дни за случаите, в които търговецът е уведомил потребителя за наличието на това право. В рамките на този срок потребителят ще може да се откаже от договора, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да било разходи. Когато търговецът не е предоставил на потребителя информация за правото му на отказ, потребителят има право да се откаже от договора в срок от една година и 14 дни (в предишната редакция на закона този срок беше 3 месеца). В случай на отказ търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя (срокът за възстановяване на сумите е съкратен в полза на потребителя от 30 на 14 дни).

- Измененият ЗЗП съдържа подробен списък от договори, при които потребителят няма право на отказ от договора: например, когато услугата е предоставена напълно и изпълнението й е започнало с изричното предварително съгласие на потребителя или за стоки, изработени по поръчка на потребителя или с кратък срок на годност. Интересно е да се отбележи, че потребителят има право да се откаже от договора, сключен по време на онлайн търг, например през e-bay, но няма това право при договор, сключени по време на публичен търг.

- Максималният срок за доставка на стоки (приложим за всички видове договори, а не само за договорите от разстояние) е 30 дни, считано от сключване на договора (освен ако страните не са договорили друг срок). Когато търговецът не достави стоката в рамките на срока, потребителят ще има право да развали договора, като преди това определи допълнителен срок за изпълнение съобразно обстоятелствата. В случай че търговецът не достави стоката в допълнително определения срок, потребителят ще може да развали договора.

Още важни изменения

Освен измененията, касаещи договорите от разстояние, ЗЗП съдържа и други важни изменения относно договорите извън търговския обект; общото задължение за търговците за предоставяне на информация за всички видове договори; изменения в материята на нелоялни търговски практики, рекламациите и гаранциите на стоките и др. Необходимостта от създаване на нова законова регламентация за защита на потребителите по тези въпроси е обусловена от европейската идея за създаване на правна рамка за защита на потребителите, отговаряща на бързото развитие на новите техники за продажба на стоки и на бързо навлизане на информационните технологии при продажбата на стоки, услуги, цифрово съдържание; хармонизиране на законодателството в ЕС и насърчаване доверието на потребителите и улесняване на трансграничната търговия.

С въвеждането на принципа на максимална хармонизация на европейското законодателство обаче, както е предвидено в чл. 4 от Директивата, правоприлагащите съдебни органи в България тепърва следва да изяснят как точно ще се осъществява тълкуването на разпоредби, имплементирани с Директивата. Най-вероятният отговор на този въпрос е, че всеки един случай, касаещ прилагането на транспонирани с Директивата разпоредби, ще бъде решаван чрез използването на института на преюдициалните запитвания с оглед избягване на опасността от неправилно тълкуване на европейското законодателство. Предстои да видим обаче доколко това ще доведе до бързо и ефективно правораздаване за търсещите закрила.

Електронната търговия, наречена още E-Commerce, все по-мащабно навлиза в търговския обмен. За това безспорно допринася и обстоятелството, че чрез нея по най-бърз и нискорисков за бизнеса начин се създават възможности за преодоляване на национални бариери с оглед адресатите на предлаганите сделки. След като китайската Alibaba набра 25 милиарда долара от листването си на  Нюйоркската борса, на международната сцена отново се заговори за инвестиционния аспект на електронната търговия в интернет. Още повече че според информация на BBC годишните продажби на Alibaba надхвърлят тези на Amazon и eBay за 2013 г.

Във връзка с това си заслужава да се обърне по-задълбочено внимание на влезлите наскоро в сила (в края на юли 2014 г.) промени в Закона за защита на потребителите. Не само защото двигател за тези промени в българската нормативна уредба отново е европейското законодателство – цели се имплементирането на европейска директива (Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. – "Директивата"), а и защото Директивата въвежда един сравнително нов за националната ни правна доктрина принцип – принципа на максимална хармонизация. Съгласно този принцип държавите членки не могат да запазват или въвеждат в своето национално законодателство разпоредби, различни от предвидените в директивата, освен ако не е предвидено друго.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    g0nzi avatar :-?
    Моди трий нищо да не остане!

    На мен не ми стана ясно това - В случай че търговецът не изпълни изискванията за предоставяне на информация за допълнителните разходи или за начина на изчисляване на общата сума на разходите, или за разходите за връщане на стоките, потребителят няма да дължи тези разходи. - т.е ако е написано, че при връщане на стоката потребителя дължи транспортните раходи?
    И по-долу - В случай на отказ търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително разходите за доставка.

    В крайна сметка тоя проблем не е решен все още? Ако всички разходи трябва да са за сметка на търговеца това не е равнопоставеност и е елементарен начин за "набутване" на конкуренти! Дори и когато връщаш стока във физически магазин транспортните разходи са си за сметка на клиента!

    Може ли някой да го разталкува?

  • 2
    skitnikapozemqta avatar :-|
    skitnikapozemqta

    "На мен не ми стана ясно това - В случай че търговецът не изпълни изискванията за предоставяне на информация за допълнителните разходи или за начина на изчисляване на общата сума на разходите, или за разходите за връщане на стоките, потребителят няма да дължи тези разходи. - т.е ако е написано, че при връщане на стоката потребителя дължи транспортните раходи?
    И по-долу - В случай на отказ търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително разходите за доставка.

    В крайна сметка тоя проблем не е решен все още? Ако всички разходи трябва да са за сметка на търговеца това не е равнопоставеност и е елементарен начин за "набутване" на конкуренти! Дори и когато връщаш стока във физически магазин транспортните разходи са си за сметка на клиента!

    Може ли някой да го разталкува?"

    Искам да те допълня и също да попитам нещо: Това отнася ли се за сайтове, където всеки може да ти продаде нещо независимо дали е търговец или не, защото в тези онлайн платформи си излиза в уебсайта, че има сключена сделка?

    И също така В тези сайтове за многолюдни онлайн продажби, където една част от хората ти показват нещо на снимка, пращат ти с наложен платеж 400 лева, където доставката е на твое име и излиза към 10лв оказва се че не е това, което е трябвало да бъде и от къде на къде ще плащаш още 10 лева, само защото доставката се поема от купувача ? ?
    Значи ставам и си тръгвам, въпреки че съм отворил пакета и куриерите да се разправят с продавача. Аз не съм виновен, че някой си решил да изкарва пари от будали по интернет!

  • 3
    g0nzi avatar :-|
    Моди трий нищо да не остане!

    До коментар [#2] от "skitnikapozemqta":

    Това само показва, че новия закон всъщност не решава големите проблеми от предишния, а напротив, задълбочава ги.
    Много ще ми е интересен отговора на автора на статията на поставените въпроси.

  • 4
    nobeard avatar :-P
    nobeard

    До коментар [#3] от "Моди трий нищо да не остане!":

    Усещам, как хората са малко объркани от лиспата на информация по темата. Не съм авторът, но се надявам, да мога да помогна със следното:

    1. Коментар:
    Ако купиш обувки за 100 лева със стандартен транспорт 5 лева, като ги върнеш в срок от 14 дена, ти носиш разходите за връщането на стоката, а търговецът ти връща 105 лева.

    2. Коментар:
    На платформи за обяви и платформи тип "ebay" както и при всеки сключен договор се гледа, дали и двете страни по договорът са потребители или продавачът е търговец.
    Първи пример: Аз продавам скъсаните си маратонки в ebay. Ти ги купуваш за 5 лева с 5 лева доставка. Това е хубаво, обаче нямаш потребителски права, защото аз не съм търговец.
    Втори пример: Аз продавам 100 чифта обувки за 5 лева чифта и 5 лева доставка. Ти купуваш един чифт. Аз съм търговец и ти имаш правата на потребител.

    3. Коментар:
    Имайки предвид, че новият закон имплементира директива на ЕС, която има за цел хармонизация на търговията в ЕС, той съдържа същите принципи които съдържат и немският и френският и румънският и т.н. закони.
    Директивата поправя нелепите грешки допускани в нашето законодателство до сега и смекчава много от обстоятелствата за потребителите, което ще помогне на онлайн търговията в България по много начини.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK