Правната същност на гаранцията по Закона за енергията от ВЕИ

През 2012 г. министерството на икономиката и енергетиката обяви, че целите на страната за 16% производство от ВЕИ до 2020 г. на практика са постигнати, а ДКЕВР обяви драстично намаляване на цените на изкупуването на електроенергията от ВЕИ.

Правната същност на гаранцията по Закона за енергията от ВЕИ

Повече от 5 млн. лв. са запорирани като обезпечение на бъдещите искове на инвеститорите

5353 прочитания

През 2012 г. министерството на икономиката и енергетиката обяви, че целите на страната за 16% производство от ВЕИ до 2020 г. на практика са постигнати, а ДКЕВР обяви драстично намаляване на цените на изкупуването на електроенергията от ВЕИ.

© красимир юскеселиев


В нито един проект НЕК не е понесъл каквито и да е разноски по извършване на строителни работи или свързани дейности, които да му бъдат възстановени от банковата гаранция.

Мотивите към Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) ясно посочиха, че: "Приемането на нов закон е продиктувано от задължението за транспониране на разпоредбите на Директива 2009/28/ЕО ..., както и от необходимостта за въвеждане на ясни правила за предоставяне на преференциите в сектора на възобновяемата енергия."

Костадин Сирлещов,

CMS Cameron McKenna

ЗЕВИ ясно регламентира ограничаването на броя на новите проекти и допълнително постанови, че съществуващите към онзи момент становища за присъединяването на няколко хиляди мегавати ВЕИ проекти в развитие, по силата на закона и след неговото влизане в сила престават да съществуват. Едновременно с това законодателят постанови, че заварените и най-напреднали в развитието си проекти с окончателни договори за присъединяване запазват съществуващия към момента на влизането в сила на ЗЕВИ статут при евентуалното условие за заплащане на цената за присъединяване. Особен остана статутът на онези проекти, които имаха само предварителни договори за присъединяване към момента на влизане в сила на ЗЕВИ и това не беше случайно.

Законодателят знаеше, че само проектите с окончателни договори не са достатъчни за достигане на минималните цели на страната за дела на енергия от ВЕИ, но едновременно с това направи опит по нормативен път да създаде условия за елиминиране на спекулативните инвеститори в сектора. Ето защо инвеститорите в тези проекти следваше в рамките на един месец да изпълнят няколко условия, сред които и предоставянето на гаранция за сумите по евентуалното авансовото плащане по чл. 29 от ЗЕВИ.

Гаранцията покрива евентуалните разходи на НЕК

При тълкуването на §6, ал. 2 и 3 от ЗЕВИ става ясно, че гаранцията има за основна функция да обезпечи покриването на евентуални разходи на НЕК произхождащи от "изграждането на присъединителните и други съоръжения".

Изпълнилите това и останалите условия проекти се приравняваха със статута на тези с окончателен договор за присъединяване и продължаваха съществуването си в правния мир, а неуспелите – преставаха да съществуват. По този начин законодателят се стремеше да ограничи съществуващите проекти в рамките на необходимите минимални мощности за постигането на приетата за България цел от 16% дял на енергията от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г.

Към средата на 2012 г. МИET обяви, че целите на страната за 16% производство от ВЕИ до 2020 г. на практика са постигнати, а ДКЕВР обяви драстично намаляване на цените на изкупуването на електроенергията от ВЕИ, както и нулево количество на нови мощности, като тази тенденция продължава и до днес. Вторият национален доклад за напредъка на България в насърчаването и използването на енергия от ВЕИ посочва, че: "През 2012 г. производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници (ВИ) в страната значително се увеличи, което доведе до постигане през 2012 г. на задължителната национална цел от 16 % дял на енергия от ВИ в брутното крайно потребление на енергия".

Видно от горепосоченото, функцията на гаранцията по §6, ал. 2 и 3 от ЗЕВИ след средата на 2012 г. не съответства на тази при приемането на закона. Изграждането на съответните проекти и присъединителни съоръжения след средата на 2012 г. вече не са необходими с цел постигането на задълженията на страната във връзка с инвестициите във ВЕИ и следователно е в интерес на НЕК договорите за присъединяване, които бяха релевирани с механизма, посочен в §6, ал. 2 и 3 от ЗЕВИ, да бъдат прекратени. 

В нито един проект НЕК не е понесъл разноски

Построяването и въвеждане в експлоатация на енергийния обект е всъщност право на инвеститора по ЗЕВИ. Систематичното тълкуване на ал. 4 във връзка с ал. 2 от чл. 29 от ЗЕВИ показва, че сумата по чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ и респективно се обезпечава с банкова гаранция, цели да осигури средства, които да покрият разноски, направени от НЕК по изграждането на съоръженията, с които е присъединен производителят, страна по договора за присъединяване. Видно е, че ЗЕВИ обвързва изграждането на енергийния обект и разноските по съоръженията, които са необходими за неговото присъединяване, със заплащането на авансовата сума или обезпечаването й с банкова гаранция. Усвояване се допуска само ако е необходимо да се компенсират вече направени от

електропреносното и електроразпределително предприятие разноски по изграждането на присъединителните съоръжения. В нито един проект НЕК не е понесъл каквито и да е разноски по извършване на строителни работи или свързани дейности, които да му бъдат възстановени от авансовата сума по чл. 29, ал 1 от ЗЕВИ, като банковата гаранция се изисква от закона само за тази цел. В годишния финансов отчет на НЕК за 2013 г.1, дружеството изрично признава, че "получените аванси и депозити подлежат на възстановяване…".

След 2012 г. именно такава е практиката на електроразпределителните дружества, които върнаха банковите гаранции издадени на основание на §6, ал. 2 от ЗЕВИ на инвеститорите. Съдебната практика потвърждава, че "авансово усвоените гаранции подлежат на връщане, като получени без основание".

Над 5 млн. лв. са запорирани като обезпечения

Въпреки горепосоченото, НЕК продължи да прилага противоправната си политика в противоречие с обществения интерес и настоява за построяването на още ВЕИ проекти и след 30 юни 2012 г., когато финансирането за тях е невъзможно поради регулаторните условия. Нещо повече, дружеството усвои и банковите гаранции по §6, ал. 2 от ЗЕВИ, без да е инвестирано нищо в присъединяването на тези проекти.

Предвид тази противоправна практика на НЕК, а след това и не ЕСО, законодателят се опита да направи прецизиране на ЗЕВИ и затова на 20 септември 2013 г. в Народното събрание беше внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, който е приет на първо четене, и с който се предлагат промени в чл. 29, ал. 2 от ЗЕВИ. Мотивите на законопроекта са изцяло в горепосочения смисъл, а именно, че липсата на основание е единствено условие за връщане на полученото, когато липсва насрещна престация. Волята на законодателя е ясна – водещо е да се преодолее празнотата, която при недобросъвестното тълкуване на НЕК и ЕСО води до поставяне на инвеститорите в неравноправно положение.

С решение от 11 декември 2013 г. "БЕХ" ЕАД разреши преобразуването и прехвърлянето на вземанията и правата на НЕК към ЕСО. Решението е вписано в Търговския регистър на 4 февруари 2014 г.  ЕСО се явява универсален правоприемник на НЕК за дейността "пренос на електрическа енергия". На основание т. 3.2.4., б. "а" от Решението от 11 декември 2013 г. към ЕСО преминават договорите за присъединяване на големи производители (над 5 МВ), като към ЕСО преминават и всички аванси, гаранции, депозити и други обезпечения, по сключени от НЕК предварителни и окончателни договори за присъединяване. За съжаление ЕСО продължава практиката на НЕК. Съдебната практика във връзка с гаранциите, предоставяни на основание §6, ал. 2 от ЗЕВИ, предоставя възможност за обезпечаването на бъдещи искове на това основание.

В резултат на това понастоящем повече от 5 млн. лв. са запорирани като обезпечение на бъдещите искове на инвеститорите, като тази сума вероятно ще се увеличи многократно. Остава да се надяваме, че ЕСО ще разбере правната същност на авансовото плащане и гаранцията по §6 във връзка с чл. 29 от ЗЕВИ, преди да се наложи да заплати разноските по производствата, които започнаха и предстоят занапред.

В нито един проект НЕК не е понесъл каквито и да е разноски по извършване на строителни работи или свързани дейности, които да му бъдат възстановени от банковата гаранция.

Мотивите към Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) ясно посочиха, че: "Приемането на нов закон е продиктувано от задължението за транспониране на разпоредбите на Директива 2009/28/ЕО ..., както и от необходимостта за въвеждане на ясни правила за предоставяне на преференциите в сектора на възобновяемата енергия."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал