Законни ли са цесиите и прихващанията в КТБ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Законни ли са цесиите и прихващанията в КТБ

Законни ли са цесиите и прихващанията в КТБ

Прихващанията, извършени от кредитори на банката - преди и след отнемането на лиценза, не би следвало да бъдат обявени за нищожни в производството по несъстоятелност

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


В действащото законодателство няма забрана за прехвърляне на вземане, произтичащо от договор за банков влог.

През последните седмици в публичното пространство широко се обсъждат цесиите и прихващанията в КТБ. Изказват се различни тези по въпроса дали са законни и дали ще бъдат "признати". В тази връзка в настоящата статия отговарям на няколко въпроса от гледна точка на действащото в момента в България законодателство.

Законни ли са цесиите?

Цесията е договор между едно лице (цедент) и друго лице (цесионер), по силата на който първото прехвърля на второто свое вземане от трето лице (длъжник по вземането). Длъжникът по прехвърляното вземане не е страна по договора за цесия. Неговото съгласие не е необходимо, за да породи цесията действие. Длъжникът по прехвърленото вземане само се уведомява за настъпилата цесия, за да знае, че неговият кредитор е сменен.

Съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) едно вземане може да бъде прехвърлено, освен ако законът, договорът от който произтича вземането или естеството на вземането, не допускат това.

В действащото законодателство няма забрана за прехвърляне на вземане, произтичащо от договор за банков влог. В общите условия на КТБ, приложими към договорите за откриване и поддържане на сметки в банката, публикувани на уеб страницата на банката, също няма такава забрана.

Следователно, ако и в индивидуалния договор на цедента за откриване на сметка в КТБ също няма такава забрана, цесията е законна, защото не противоречи нито на закона, нито на договора, от който произтича вземането.

Гарантирани ли са цедираните суми?

Съгласно Закона за гарантиране на влоговете в банки (ЗГВБ) гаранцията, осигурена от Фонда за гарантиране на влоговете в банки (фонда), не се прилага, ако лицето е придобило права по влога в резултат на извършени разпоредителни действия с влога след отнемането на лиценза на банката от БНБ. По аргумент за обратното, ако едно лице е придобило права по влог в КТБ, преди отнемането на лиценза на КТБ фондът следва да му изплати гарантираната сума.

Прехвърлянето на вземане, произтичащо от договор за банков влог, е именно действие на разпореждане с влога. Следователно, ако едно лице, което има влог в КТБ, е прехвърлило вземането си по влога или част от него на друго лице преди отнемането на лиценза на КТБ на 6 ноември 2014 г., то второто лице следва да получи от фонда плащане на прехвърленото му вземане до размера на гарантираната по ЗГВБ сума – 196 хил. лв.

Може ли фондът да откаже да плати гаранцията на цесионера?

По действащото законодателство, както беше посочено по-горе, фондът няма правно основание да откаже плащане на гарантираната сума на цедента, ако цесията е извършена преди отнемане на лиценза на КТБ.

В случай че фондът смята, че цесията е извършена в заобикаляне на закона, т.е. единствената й цел е цедентът да получи плащане от фонда над гарантирания по закон размер, без страните по цесията да са имали някакво друго основание за цесията, то фондът би следвало да установи нищожността на цесията с иск пред съда.

Законни ли са прихващанията?

Съгласно ЗЗД едно лице има право да прихване свое парично задължение към друго лице, което също му дължи пари, ако вземането на първото лице (това, което прави прихващането) е изискуемо и ликвидно.

С отнемането на лиценза на КТБ от БНБ на 6 ноември 2014 г. действието на предишното решение на БНБ от 20 юни 2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор и спиране на изпълнение на задълженията й следва да се счита за прекратено.

Следователно изявленията за прихващане, изпратени до КТБ преди 6 ноември 2014 г., са породили действие, считано от 6 ноември, а уведомленията за прихващане, изпратени след 6 ноември – от датата, на която са получени в КТБ, като и в двата случая е без значение дали и кога КТБ ще извърши осчетоводяване на тези.

Могат ли прихващанията да бъдат обявени за недействителни?

Съгласно Закона за кредитните институции поставянето на банка под специален надзор не засяга правото на кредиторите й за прихващане на свои вземания срещу вземания на банката към тях, стига условията за прихващането съгласно закона, приложим към вземането на банката, да са налице. Ако допуснем, че по принцип договорите за кредит, сключвани от КТБ, се уреждат от българското право, изводът е, че прихващанията са по принцип допустими, ако условията за това по българския закон са налице. Тези условия бяха посочени по-горе.

Разбира се, следва да се отчитат и условията на самия договор за кредит, т.е. в него не трябва да има забрана за прихващане от страна на кредитополучателя, което следва да се преценява за всеки конкретен случай. Ето защо по принцип извън производството по несъстоятелност на КТБ, което тепърва предстои да бъде открито, извършените с изявления до квесторите на КТБ прихващания не могат да бъдат обявени за недействителни.

Съгласно Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) кредитор на КТБ има право в производството по несъстоятелност да прихване свое задължение към КТБ с вземането си спрямо нея. Това се прави с изявление за прихващане, отправено до синдиците на КТБ с нотариална заверка на подписа на прихващащия.

Съгласно ЗБН прихващането може да бъде обявено за недействително само ако прихващащият е придобил вземането, с което прихваща (т.е. цесията е била направена), след като е знаел, че е настъпила неплатежоспособност на КТБ.

Законът въвежда презумпция за наличие на такова знание, ако цесията е извършена след вписването в Търговския регистър на отнемането на лиценза на КТБ от БНБ на основание неплатежоспособност или отрицателен собствен капитал. Т.е. ако цесията е извършена преди отнемането на лиценза на КТБ, синдиците на КТБ следва да докажат конкретно наличие на знание за настъпилата неплатежоспособност на прихващащия към момента на извършване на цесията.

Доколкото БНБ е единственият орган в България, които има право да поиска откриване на производство по несъстоятелност на банка поради неплатежоспособност, то по закон единствено БНБ има право на преценка дали една банка е в състояние на неплатежоспособност. Ето защо, независимо от широкия отзвук на проблемите на КТБ в публичното пространство не следва да се счита, че депозантите, кредитополучателите или което и да било друго лице имат знание по смисъла на закона за настъпила неплатежоспособност на КТБ преди отнемането на лиценза й от БНБ на това основание, особено като се вземе предвид сложността на материята и множество тези, понякога диаметрално противоположни, които различни експерти и политици застъпваха в медиите.

Ето защо, ако останалите законови изисквания са били налице, прихващанията, извършени от кредитори на КТБ както преди отнемането на лиценза, така и след това (или в производството по несъстоятелност на КТБ) не би следвало да бъдат обявени за нищожни в производството по несъстоятелност на КТБ, когато то бъде открито.

В медиите се появи теза, че прихващанията могат да бъдат обявени за недействителни, ако са извършени преди началната дата на неплатежоспособността на КТБ (която може да бъде определена назад във времето, преди отнемането на лиценза на банката и дори преди поставянето й под специален надзор). Тази теза е неправилна, защото ЗБН не позволява такава възможност. Той действително предвижда, че прихващане, извършено след началната дата на неплатежоспособността, може да бъде обявено за недействително (освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество), но това важи само когато прихващането е извършено от самата банка (КТБ), т.е. с нейно изявление до кредитора й, а не в обратния случай.

ЗБН предвижда по принцип също така възможност в производството по несъстоятелност на банка да бъдат обявени за недействителни редица сделки и действия, които засягат кредиторите на банката (безвъзмездни сделки, сделки под пазарната стойност, сделки с администратори на банката или свързани с банката лица и др.), но това важи само за сделки или действия, извършени от самата банка. Прихващането, извършено от кредитор на КТБ, не е сделка или действие, извършено от КТБ, и затова не попада в категорията на т.нар. отменителни искове.

Фотограф: Капитал
В действащото законодателство няма забрана за прехвърляне на вземане, произтичащо от договор за банков влог.

През последните седмици в публичното пространство широко се обсъждат цесиите и прихващанията в КТБ. Изказват се различни тези по въпроса дали са законни и дали ще бъдат "признати". В тази връзка в настоящата статия отговарям на няколко въпроса от гледна точка на действащото в момента в България законодателство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    true_original avatar :-|
    true_original

    не е ли редно , Капитал, да поискате от адв. Симеонов и кантората на Боянов информация дали те са съветвали да се извършват такива цесии и следователно тази статия не е ли писана , за да се влияе на съда и да си вържат гащите или каквото е останало от тях.

    това не се ли наричаше журналистически професионализъм, който безпощадно приложихте за влоговете на ив. костов?

  • 2
    djb95 avatar :-|
    djb95

    Ясно е , че големият губещ от цесиите е фондът за гарантиране на влоговете. С цесирането намалява най-ликвидната част от масата на несъстоятелността- тази на кредитополучателите с реални активи зад кредитите си.В момента тече спор между различни лобита на тема законни или незакинни са цесиите. Факт е обаче , че кредиторите / вложители / на банката с активи над гарантиранитие изпреварват фонда за гарантиране на влоговете и го оставят с пръс в уста при осребряването на масата та несъстоятелността. Тук трябва да се обърне внимание.Кои пръв има право да си възстанови сумите , а това по - закон е фонда , а не дали са законни цесиите или не.Бих добавил , че цесията е предвидена като законова възможност за сделки между икономически субекти от стопанския оборот , а не като способ за прихващане на вземания при фалиране на банки.

  • 3
    boian.ikonomov avatar :-|
    jgold

    Доста поръчково звучи.
    Не става върос за незаконни ли са цесиите и прихващания - ясно е че са законни. Въпросът е, че съгласно чл. 645 ал. 4 от ТЗ прихващанията са недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността (в т.ч. Фонда за гарантиране на влоговете) ако са направени след началата дата на неплатежоспособност (т.е. след 20.06.2014, когато банката е поискала специален надзор защото не е могла да плаща).
    Съответно с отменителни искове Фонда и всеки друг кредитор може да ги отмени.
    Просто съда, ако е безпристрастен ще обяви за начална дата на неплатежоспособност датата 20.06.2014, която е очевидна за всеки трезвомислещ и всички прихващания, ако са правени след 20.06.2014 ще бъдат отменени.
    Това би било в интерес на всички данъкоплатци, депозанти и кредитполучатели на банки в България, освен на малцината кредитполучатели на КТБ, които с прихващания са си платили кредитите и големи депозанти, които са предредили Фонда, успявайки да си осребрят поне частично депозитите.
    Типичен пример за ситуация, в която всички плащаме по малко, а малцина печелят много.

  • 4
    western_ avatar :-|
    western_

    До коментар [#2] от "djb95":

    "Бих добавил , че цесията е предвидена като законова възможност за сделки между икономически субекти от стопанския оборот , а не като способ за прихващане на вземания при фалиране на банки."

    то и БНБ, прокуратурата и медиите не са способ за фалиране на банки, но явно и за това могат да се ползват.

  • 5
    miet avatar :-|
    miet

    Хватките , които се правят в КТБ , могат да облагодетелсват само мошенници и тарикати , които искат да спечелят задкулистно , използвайки връзки , информация - недостъпна за простосмъртните , властовите позиции на някои лица и корупцията на държавните и банковите служители. Именно заради това , задкулисията с всички цесии и прихващания от депозити и сметки на други лица , а не от собствените такива на самия кредитополучател , трябва да се обявят от съда за недействителни , за да се защитят интересите на обикновенните спестители и вложители. Ако това не стане хората ще използват банките в чужбина , за да си държат там парите , защото няма да имат доверие нито в България , нито в българските банки , нито в БНБ , нито в прокуратура , нито в съдебната ни система. Не трябва , за сметка на задкулисието , една част от вложителите с негарантирани от закона суми над 196 000 лв , които честно са спечелили с труда си в чужбина , а не от далавери , да ги загубят , а други да печелят от това или да "спасяват" милионите си !

  • 6
    prince_of_bankya avatar :-?

    Логично идва въпросът откъде цесионерите са получили информация кои са цедентите? Целият случай КТБ прилича на една много добре планирана, подготвена и проведена мащабна измама

  • 7
    black_recluse avatar :-|
    black_recluse

    Не че нещо, но в предвид създадената ситуация, преди съда да постанови решение по искането на Централната банка за откриване на производство по несъстоятелност и по молба на фонда за гарантиране на влоговете не може ли да вземе решение за обевяване на цесиите за нищожни. Като основание да бъде, че фонда има предимство пред останалите кредитори по закон, а цесиите извършени по време на специалния надзор представляват сами по себе си обезпечителни мерки на част от кредиторите спрямо останалите такива. Или по просто казано - цесиите извърпени по време на специалния надзор са обещетили неправомерно кредиторите, които са ги извършили и по този начин са нарушили принципа за равнопоставеност. Нещо такова... Трябва да бъде. Но при всички случай трябва да се случи преди съда да открие производството по несъстоятелност. Като основание на съда може да бъде - обещетяване наличното имущество на банката...

  • 8
    antea avatar :-|
    antea

    .... и също толкова логичен и следващият въпрос - как така един вложител със сума примерно 300000 лв, ще има право да получи 196000 от фонда, а за остатъка ще си чака реда в списъка на кредиторите, а кредитополучател, придобил такъв влог чрез цесия, ще има право да си направи прихващане с пълната му сума? изглежда не просто нечестно, а нарочно измислено
    не вярвам някой да имаше нещо против, ако прихващанията се правеха до гарантирания размер на влоговете, който така или иначе подлежи на изплащане от фонда

  • 10
    stavrogin avatar :-|
    Stavrogin

    Набива се на очи една преднамерена юридически спорна теза за законосъобразността на цесиите и прехващанията, ама всички мастити юристи явно са забравили, че съгласно ЗЗД нищожни са сделките, накърняващи добрите нрави, помислете върху това уважаеми магистрати


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK