Законни ли са цесиите и прихващанията в КТБ

В действащото законодателство няма забрана за прехвърляне на вземане, произтичащо от договор за банков влог.

През последните седмици в публичното пространство широко се обсъждат цесиите и прихващанията в КТБ. Изказват се различни тези по въпроса дали са законни и дали ще бъдат "признати". В тази връзка в настоящата статия отговарям на няколко въпроса от гледна точка на действащото в момента в България законодателство.

Законни ли са цесиите?

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Цесията е договор между едно лице (цедент) и друго лице (цесионер), по силата на който първото прехвърля на второто свое вземане от трето лице (длъжник по вземането). Длъжникът по прехвърляното вземане не е страна по договора за цесия. Неговото съгласие не е необходимо, за да породи цесията действие. Длъжникът по прехвърленото вземане само се уведомява за настъпилата цесия, за да знае, че неговият кредитор е сменен.

Съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) едно вземане може да бъде прехвърлено, освен ако законът, договорът от който произтича вземането или естеството на вземането, не допускат това.

В действащото законодателство няма забрана за прехвърляне на вземане, произтичащо от договор за банков влог. В общите условия на КТБ, приложими към договорите за откриване и поддържане на сметки в банката, публикувани на уеб страницата на банката, също няма такава забрана.



Следователно, ако и в индивидуалния договор на цедента за откриване на сметка в КТБ също няма такава забрана, цесията е законна, защото не противоречи нито на закона, нито на договора, от който произтича вземането.

Гарантирани ли са цедираните суми?

Съгласно Закона за гарантиране на влоговете в банки (ЗГВБ) гаранцията, осигурена от Фонда за гарантиране на влоговете в банки (фонда), не се прилага, ако лицето е придобило права по влога в резултат на извършени разпоредителни действия с влога след отнемането на лиценза на банката от БНБ. По аргумент за обратното, ако едно лице е придобило права по влог в КТБ, преди отнемането на лиценза на КТБ фондът следва да му изплати гарантираната сума.

Прехвърлянето на вземане, произтичащо от договор за банков влог, е именно действие на разпореждане с влога. Следователно, ако едно лице, което има влог в КТБ, е прехвърлило вземането си по влога или част от него на друго лице преди отнемането на лиценза на КТБ на 6 ноември 2014 г., то второто лице следва да получи от фонда плащане на прехвърленото му вземане до размера на гарантираната по ЗГВБ сума – 196 хил. лв.

Може ли фондът да откаже да плати гаранцията на цесионера?

По действащото законодателство, както беше посочено по-горе, фондът няма правно основание да откаже плащане на гарантираната сума на цедента, ако цесията е извършена преди отнемане на лиценза на КТБ.

В случай че фондът смята, че цесията е извършена в заобикаляне на закона, т.е. единствената й цел е цедентът да получи плащане от фонда над гарантирания по закон размер, без страните по цесията да са имали някакво друго основание за цесията, то фондът би следвало да установи нищожността на цесията с иск пред съда.

Законни ли са прихващанията?

Съгласно ЗЗД едно лице има право да прихване свое парично задължение към друго лице, което също му дължи пари, ако вземането на първото лице (това, което прави прихващането) е изискуемо и ликвидно.

С отнемането на лиценза на КТБ от БНБ на 6 ноември 2014 г. действието на предишното решение на БНБ от 20 юни 2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор и спиране на изпълнение на задълженията й следва да се счита за прекратено.

Следователно изявленията за прихващане, изпратени до КТБ преди 6 ноември 2014 г., са породили действие, считано от 6 ноември, а уведомленията за прихващане, изпратени след 6 ноември – от датата, на която са получени в КТБ, като и в двата случая е без значение дали и кога КТБ ще извърши осчетоводяване на тези.

Могат ли прихващанията да бъдат обявени за недействителни?

Съгласно Закона за кредитните институции поставянето на банка под специален надзор не засяга правото на кредиторите й за прихващане на свои вземания срещу вземания на банката към тях, стига условията за прихващането съгласно закона, приложим към вземането на банката, да са налице. Ако допуснем, че по принцип договорите за кредит, сключвани от КТБ, се уреждат от българското право, изводът е, че прихващанията са по принцип допустими, ако условията за това по българския закон са налице. Тези условия бяха посочени по-горе.

Разбира се, следва да се отчитат и условията на самия договор за кредит, т.е. в него не трябва да има забрана за прихващане от страна на кредитополучателя, което следва да се преценява за всеки конкретен случай. Ето защо по принцип извън производството по несъстоятелност на КТБ, което тепърва предстои да бъде открито, извършените с изявления до квесторите на КТБ прихващания не могат да бъдат обявени за недействителни.

Съгласно Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) кредитор на КТБ има право в производството по несъстоятелност да прихване свое задължение към КТБ с вземането си спрямо нея. Това се прави с изявление за прихващане, отправено до синдиците на КТБ с нотариална заверка на подписа на прихващащия.

Съгласно ЗБН прихващането може да бъде обявено за недействително само ако прихващащият е придобил вземането, с което прихваща (т.е. цесията е била направена), след като е знаел, че е настъпила неплатежоспособност на КТБ.

Законът въвежда презумпция за наличие на такова знание, ако цесията е извършена след вписването в Търговския регистър на отнемането на лиценза на КТБ от БНБ на основание неплатежоспособност или отрицателен собствен капитал. Т.е. ако цесията е извършена преди отнемането на лиценза на КТБ, синдиците на КТБ следва да докажат конкретно наличие на знание за настъпилата неплатежоспособност на прихващащия към момента на извършване на цесията.

Доколкото БНБ е единственият орган в България, които има право да поиска откриване на производство по несъстоятелност на банка поради неплатежоспособност, то по закон единствено БНБ има право на преценка дали една банка е в състояние на неплатежоспособност. Ето защо, независимо от широкия отзвук на проблемите на КТБ в публичното пространство не следва да се счита, че депозантите, кредитополучателите или което и да било друго лице имат знание по смисъла на закона за настъпила неплатежоспособност на КТБ преди отнемането на лиценза й от БНБ на това основание, особено като се вземе предвид сложността на материята и множество тези, понякога диаметрално противоположни, които различни експерти и политици застъпваха в медиите.

Ето защо, ако останалите законови изисквания са били налице, прихващанията, извършени от кредитори на КТБ както преди отнемането на лиценза, така и след това (или в производството по несъстоятелност на КТБ) не би следвало да бъдат обявени за нищожни в производството по несъстоятелност на КТБ, когато то бъде открито.

В медиите се появи теза, че прихващанията могат да бъдат обявени за недействителни, ако са извършени преди началната дата на неплатежоспособността на КТБ (която може да бъде определена назад във времето, преди отнемането на лиценза на банката и дори преди поставянето й под специален надзор). Тази теза е неправилна, защото ЗБН не позволява такава възможност. Той действително предвижда, че прихващане, извършено след началната дата на неплатежоспособността, може да бъде обявено за недействително (освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество), но това важи само когато прихващането е извършено от самата банка (КТБ), т.е. с нейно изявление до кредитора й, а не в обратния случай.

ЗБН предвижда по принцип също така възможност в производството по несъстоятелност на банка да бъдат обявени за недействителни редица сделки и действия, които засягат кредиторите на банката (безвъзмездни сделки, сделки под пазарната стойност, сделки с администратори на банката или свързани с банката лица и др.), но това важи само за сделки или действия, извършени от самата банка. Прихващането, извършено от кредитор на КТБ, не е сделка или действие, извършено от КТБ, и затова не попада в категорията на т.нар. отменителни искове.