Законът за енергетиката - 30 промени за 11 години
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Законът за енергетиката - 30 промени за 11 години

Въпреки че е заявена в мотивите, финансовата независимост ръководения от Светла Тодорова регулатор изглежда пренебрегната в основния текст на поредните промени

Законът за енергетиката - 30 промени за 11 години

Финансовата независимост на регулатора отсъства в предложенията за последните подготвяни изменения

2810 прочитания

Въпреки че е заявена в мотивите, финансовата независимост ръководения от Светла Тодорова регулатор изглежда пренебрегната в основния текст на поредните промени

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Когато юристи се разговорят приятелски (случват се и такива неща), неминуемо се стига до коментар, неподходящ за написване във вестник, относно новото законодателство и за това колко е то по-лошо от старото. Наистина, от една страна, е напълно възможно такова отношение към работата да е нормално за всички професии. Но пък, от друга, темата за качеството на законите не се ограничава само в рамките на правните среди. Тя отдавна е излязла далеч извън техните граници. 

Чести промени

Честите промени в законодателството представляват интерес за наблюдателите, занимаващи се със статистика, политология и други такива научни изследвания. Нерядко и Европейската комисия е изразявала притеснения относно многобройните изменения. Навярно всеки от нас е присъствал на случай някой човек да изрази гласно едно свое недоволство и веднага да хвърли вината върху липсата на острота на закона ни или пък директно да го зачеркне, като заяви, че си нямаме ние закони като хората. И предложение за приемане на закон дава.

Не бих обвинил никого заради подобно отношение. Днес изменението на закони се е превърнало в PR трик, завоалиране на поемане на отговорност, навик, бизнес. Може би не е случайно, че думата "законотворчество", с която са наричали този процес, днес звучи архаично, въпреки че и двете й съставни части – "закон" и "творчество", се използват в съвременния език. Процесът сега е "законодателство". Законите се дават, не се творят. Така например, когато бъде установена липса на контрол по изпълнението на закон, вместо да се осъществи контрол, се променя законът. Изглежда, изменението е много по-достъпно и бързо от това да си свършиш работата.

Намеренията

Да вземем за пример Закона за енергетиката (ЗЕ). В началото на август се заговори за връзка между проблемите в енергетиката и липсата на независимост на регулатора – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Около два месеца по-късно, на 21 октомври, вече беше изготвен и представен проект за изменение на ЗЕ.  До 4 ноември всеки имаше възможност да даде становище по него чрез интернет портала на Министерския съвет за обществени обсъждания. На 7 ноември проектът с малки промени беше внесен в Народното събрание.

Подобно бързане в нормалния случай би означавало, че има спешен проблем за разрешаване и щом се прави със закон – че проблемът е важен. Какъв е конкретният проблем в ЗЕ – според мотивите, трябва да се подобри работата на ДКЕВР, като се осигури "по-голяма самостоятелност по отношение на организацията на работа и определяне на необходимите финансови елементи за ефективно осъществяване на регулаторните цели".  Тоест енергийният регулатор да стане независим. Проблемът е наистина важен, макар и да не е чак толкова спешен. Той не е и толкова проблем на закона, колкото на неговото прилагане. Още през 1999 г. ДКЕВР е създадена именно с цел да има независим от публични и частни интереси енергиен регулатор. Законът не задължава правителствата ни да се месят в работата на ДКЕВР.

Писаната цел на проекта звучи красиво, а механизмът за постигането й – чрез осигуряване на органна и финансова независимост – убедително. Това обаче са мотивите към законопроекта – частта, която се представя гласно на обществеността. Изпълнението на целта в самия законопроект рядко се обсъжда на всеослушание.

Да видим какво е предложено в проекта. Въпреки че е заявена в мотивите, финансовата независимост изглежда пренебрегната в основния текст. Като регулатор на добре обезпечени дейности – енергетиката и ВиК, ДКЕВР има възможност автономно да си осигурява достатъчно средства, които да позволят по-адекватен състав на комисията (в момента газовите компании са оставени с един представител), както и по-голяма и квалифицирана администрация – гаранции за качество и независимост на дейността на регулатора. Това не изглежда да е направено.

Измененията са в друга насока. В проекта виждаме, че за членовете на регулатора (държавен орган!) е записано правило при работата им да "спазват конституцията, законите и подзаконовите нормативни актове".

Звучи странно със закон да караш един държавен орган да спазва законите. Това задължение би трябвало да съществува за абсолютно всеки и без изрично записване. А то освен това е и изрично записано в конституцията. Необяснимо е и защо със закон караш един орган да уважава и зачита права... и то само на гражданите. Юридическите лица явно нямат нужда от зачитане на правата им. Текстът на проекта възлага на комисионерите да "уважават и зачитат правата на гражданите".

За да няма съмнения, проектът набляга на това: "Комисията взема решения по безпристрастен… начин, като гарантира, че тя и администрацията й... проявяват безпристрастност."

Ако това не беше законопроект, внесен в парламента на държава - член на ЕС, може би цитираните текстове нямаше да правят голямо впечатление. Но предвид че често приетите от тази държава закони звучат по същия начин, това вече е притеснително.

Нататък законът гарантира публичност (неясно защо) на назначаването на членовете на регулатора. Автобиографиите им ще стоят на страницата на Народното събрание; всеки кандидат-член ще представя своя собствена "концепция за развитието на регулирането в съответната област" (каквото и да означава това словосъчетание и независимо от факта, че регулаторът е колективен орган и тези индивидуални концепции може би само ще хабят енергията на кандидатите). Кандидатите ще защитават концепциите си пред народните представители, които явно се предполага, че са специалисти по енергетика. За да е напълно прозрачен процесът, защитите ще се излъчват на живо в интернет. Зрителите могат да гледат свободно, но какво се постига с тази публичност не става ясно. Назначаването на членовете на регулатора става от депутатите, не от зрителите. Интересен е обаче въпросът колко искрени ще бъдат кандидатите, когато знаят, че са гледани от всеки - дали няма да се чувстват задължени и те да изразят някоя популярна мярка, като например промени в закона.

Към популярно звучащите в проекта е и основната промяна – регулаторът вече няма да се назначава от правителството (органът, създаващ политиката в страната), а от Народното събрание (органът, прокарващ създадената от правителството политика). Това обаче не изглежда да е истинска промяна.

Възниква въпросът каква всъщност е целта на промените в ЗЕ – да се постигне независимост, да се създаде впечатление за такава или има друга, неизказана цел. Ако трябваше да се постигне независимост, в правото има доста добри примери. Третият енергиен пакет насочва страните членки към създаване на подходящи ротационни схеми, които да допринесат за независимостта. Подобни схеми са добре известни в България. За пример може да дадем ротацията на съдиите в Конституционния съд. Независимост на енергийния регулатор може да се постигне с представителство на всички заинтересовани лица: потребителите и държавните компании – от държавата; разпределителните дружества – от избран от тях представител; същото може да се направи и за производителите, търговците и т.н. Това ще гарантира, че всеки участник ще има представител и решенията ще са балансирани.

Накрая, ако законодателят иска да приложи добри примери от регулирането на същите обществени отношения в други страни, може да вземе такива от своите партньори в Европа. Дори и само през интернет страниците на Съвета на европейските регулатори или тази на Агенцията на регулаторите може да се стигне до добри модели.

Промяната обаче на назначаващия орган от правителството (което прави политиката) към Народното събрание (което гласува политиката на правителството) май не води до някаква разлика. Дали е така или не ще може да видим от това дали крайният текста на закона за изменение на ЗЕ, който ще приеме Народното събрание, ще е различен от проекта, предложен от правителството.

Възможно е по-някаква случайност регулаторът наистина да стане независим. Възможно е обаче и това да е просто един малък, но скъп козметичен подарък на Закона за енергетиката за единадесетия му рожден ден (декември 2014 г.), купен с парите на всички нас – данъкоплатците.

Когато юристи се разговорят приятелски (случват се и такива неща), неминуемо се стига до коментар, неподходящ за написване във вестник, относно новото законодателство и за това колко е то по-лошо от старото. Наистина, от една страна, е напълно възможно такова отношение към работата да е нормално за всички професии. Но пък, от друга, темата за качеството на законите не се ограничава само в рамките на правните среди. Тя отдавна е излязла далеч извън техните граници. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Само обърнете внимание как се бавят примерно газови проекти, които биха ни осигурили поне малко диверсификация - обратните връзки с Гърция и Румъния, и се замислете заради ЮП с каква невероятна скорост разписаха всичко, дори промениха въпросното законо-дателство (поне за там няма никакво съмнение КОЙ даде новия закон), че дори започнаха изпълнения на дейности. И се замислете защо нещата в България все се развиват в неправилната посока. Докато няма воля сред управляващите държавата да си застане на мястото и да започне да си прибира кокала от енергийната мафия, така ще е. Законите ще са все по-калпави и безсмислени.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK