На пазар за дългове
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На пазар за дългове

С промени в Закона за банковата несъстоятелност управляващите направиха невалидни цесиите и прихващанията в КТБ

На пазар за дългове

Или една разходка по "подводните камъни" на договора за цесия

12117 прочитания

С промени в Закона за банковата несъстоятелност управляващите направиха невалидни цесиите и прихващанията в КТБ

© Капитал


Ако в римското право облигационните отношения са имали строго личен характер, то при съвременния икономически оборот, когато стоково-паричните отношения са достигнали високо равнище, неизпълнението от страна на длъжника дава право на кредитора на изпълнение върху имуществото му с цел удовлетворяване на вземането. С оглед оценката на тази цел съвременният законодател е възприел и отразил юридически механизми, позволяващи прехвърляне на вземания от едно лице на друго.

Прехвърлянето на вземане или цесията е договор, с който носителят на едно вземане (стар кредитор или цедент) го отстъпва на трето лице (нов кредитор или цесионер).

Условия за действителност

Според практиката на ВКС (Решение № 32 от 9.09.2010 г.), за да бъде действителен договорът за цесия, предмет на цесионна сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, които имат имуществен характер, като този извод следва и от каузалния характер на договора, т.е. наличието на конкретно правно основание. Най-често цесията е възмездна и основанието е или acquirendi causa (продажба), или donandi causa (заем), но не съществува забрана договорът за прехвърляне на вземане да бъде с безвъзмезден характер, като в този случай ще е налице основание donandi causa (дарение) или solvendi causa (вместо изпълнението на дълг).

Липсва изискване за форма за действителност на цесията, но безспорно е прието, че прехвърлянето на вземания, инкорпорирани в ценни книжа, става с предаването на книгата, а цедирането на обезпечени с ипотека вземания подлежи на вписване в книгите за вписвания, за да има действие по отношение на ипотеката.

Относно право, което не е изискуемо, както и на погасено по давност право не съществува забрана то да бъде прехвърляно, но в последния случай цесионерът не може да търси принудително вземане от длъжника. Поради специфичното си естество някои видове права се считат за непрехвърлими, като в този обхват попадат личните неимуществени права като правото на име, семейните права и неимуществените авторски права по чл. 15 от Закона за авторското право и сродните му права.

Не могат да се прехвърлят и онези имуществени права, чието възникване е свързано с личността на цедента - вземане за трудово възнаграждение, вземане за пенсия, вземане за издръжка, вземане за обезщетение за неимуществени вреди и т.н. Непрехвърлимостта може да съществува и по силата на закона, като например вещното право на ползване, което изрично е обявено за непрехвърлимо.

По отношение на акцесорните права като отговорността на поръчител, заложното и ипотечното право, правото на задържане, вземането за лихва и неустойката законът предвижда тяхното цедиране само заедно с главното вземане.

Действие на цесията между стария и новия кредитор

Цесионерът придобива вземането такова, каквото е било в момента на сключване на договора, а ако то е "снабдено" с изпълнителен лист, активно легитимиран взискател е цесионерът, като легитимацията се доказва с документа за цесията. Новият кредитор придобива и всички изискуеми след прехвърлянето лихви, а ако не е уговорено друго, става титуляр и на вземанията за изтеклите вече лихви.

В случаите, когато вземането е обезпечено със залог, цесията прехвърля върху цесионера заложното право на цедента, което предполага предаването на вещта на новия кредитор, освен ако страните не са уговорили старият кредитор да задържи веща като залогодържател по чуждо вземане.

Цесията прехвърля върху цесионера и общите, и особените привилегии на вземането, както и поръчителствата, които го обезпечават. Що се отнася до солидарните длъжници, цесията ще породи прехвърлителен ефект за тях само ако това е уговорено между стария и новия кредитор.

Действие на цесията за третите лица

С оглед на факта, че с цесията се засягат интересите на длъжника, законът налага извършването на едно допълнително действие по съобщаване за извършеното прехвърляне на вземането. Старият кредитор трябва да информира ясно и недвусмислено длъжника за цесията, като значението на съобщението е с цел прехвърлянето на вземането да породи ефект по отношение на третите лица - длъжника, правоприемниците и кредиторите на цедента и цесионера. Когато кредиторът на едно вземане го прехвърли последователно на няколко лица, за титуляр на вземането (новият кредитор) се счита онзи от тях, за когото цедентът е съобщил на длъжника най-напред. Останалите могат да търсят отговорност от цедента.

В случай че върху вземането е наложен запор от кредитори на цедента и запорното съобщение е получено от длъжника преди съобщението за цесията, прехвърлянето на вземането не може да бъде противопоставено на тези кредитори. В този случай извършеното от длъжника плащане на новия кредитор е относително недействително спрямо кредиторите на цедента, наложили запора, и те могат да искат от длъжника повторно плащане.

Възражения на длъжника

Законът дава възможност на длъжника да предяви пред новия кредитор известни възражения за извършената цесия, стига те да имат връзка с отношенията му със стария кредитор. Подходът е различен в зависимост от това дали възражението произтича от същия юридически факт, от който и прехвърленото вземане.

В случай че възражението произтича от същия юридически факт, то следва да може да се противопостави на цесионера независимо дали е възникнало преди или след прехвърлянето или съобщението за него. Подходящ пример е нищожна продажба, по която кредиторът е прехвърлил вземането си, а купувачът длъжник отказва да извърши плащане на цесионера.

Що се отнася до хипотезите, при които възражението произтича от други правоотношения между стария кредитор и длъжника, тези възражения трябва да са възникнали преди съобщаването на цесията. Тук от особено практическо значение са възраженията за прихващане, като законът казва, че ако насрещното вземане на длъжника не е възникнало или не е станало изискуемо преди получаването на съобщението за цесията, липсва насрещност и прихващане не е допустимо срещу цесионера. Тази ситуация би могла да бъде изяснена със следния пример: X и Y сa сключили две отделни сделки. По едната от тях X прехвърля своето вземане на нов кредитор (цесионер), но по другата той продължава да бъде реален длъжник на Y. За Y съществува възможността да направи възражение за прихващане срещу новия кредитор по цедираното вземане до размера на своето вземане по втората сделка, но при кумулативното изискване това вземане по втората сделка да е възникнало и станало изискуемо преди получаване на съобщението за цесията.

Недействителност на цесията

По своята правна природа цесията е облигационна сделка и като такава за нея важат общите правила за недействителност, описани в чл. 26 – 35 от Закона за задълженията и договорите. За да бъде обявена една цесия за недействителна, тя трябва да страда от порок, регламентиран от закона като такъв. Единственият компетентен орган, който може да обяви една сделка (цесия) за недействителна, е съдът, при положение че е надлежно сезиран.

Ако в римското право облигационните отношения са имали строго личен характер, то при съвременния икономически оборот, когато стоково-паричните отношения са достигнали високо равнище, неизпълнението от страна на длъжника дава право на кредитора на изпълнение върху имуществото му с цел удовлетворяване на вземането. С оглед оценката на тази цел съвременният законодател е възприел и отразил юридически механизми, позволяващи прехвърляне на вземания от едно лице на друго.

Прехвърлянето на вземане или цесията е договор, с който носителят на едно вземане (стар кредитор или цедент) го отстъпва на трето лице (нов кредитор или цесионер).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    itoskov avatar :-|
    Woland

    Поредната студентска статия от McGregor and Partners, в която авторът просто е преписал някой онлайн реферат, без да посмее да се ангажира с мнение, да заяви позиция, да анализира истински важен проблем, свързан с прехвърлянето на вземания, било в гражданския, или в търговския оборот, камо ли да бъде поне изчерпателен по темата.

    Абсолютно безсмислено упражнение.

  • 2
    ujc33369406 avatar :-|
    UJC4040

    До коментар [#1] от "itoskov":

    Сигурно за юрист статията не дава нищо ново. Но Капитал не е специализирано юридическо издание.
    На мен като човек, занимаващ се с бизнес статията ми харесва. Разбира се, ако трябва да правя цесия, ще питам професионалисти.

  • 3
    afterforever avatar :-|
    afterforever

    Има грешки.

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK