Законът за корпоративното и подоходно облагане регламентира облагането с данък върху разходите три групи документално обосновани разходи, реализирани от данъчно задължените лица. Това са представителни разходи, свързани с дейността; социални разходи, надвишаващи определен праг, предоставени в натура на наетите по трудов договор, както и по договори за управление лица; разходи за експлоатация на превозни средства, с които се осъществява управленска дейност.
Кои лица дължат данък върху разходите
1. Местните юридически лица и едноличните търговци – това са всички юридически лица, учредени съгласно българското законодателство или вписани в български регистър. Неперсонифицираните дружества, регистрирани по Закона за задълженията и договорите, и осигурителните каси, които също се приравняват на юридически лица
2. Чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност чрез място на стопанска дейност в България, извършват разпореждане с имущество на това място на стопанска дейност или получават доходи с източник от България
3. Физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, които не са регистрирани като еднолични търговци
4. Физически лица, които са търговци по смисъла на ТЗ, но не са регистрирани като еднолични търговци
5. Работодателите и възложителите по договори за управление и контрол за данъка върху социалните разходи, надхвърлящи лимит от 60 лв. месечно за застраховки "Живот" и 60 лв. месечно за ваучери за храна.
2 коментара
Разходите се начисляват по закон задължително, но се превеждат с подписа на Шефа;-)
++
Възниква обаче въпросът, ако законодателят не изисква пътен лист, как би се доказало, че този разход е извършен за управленската дейност, а не за лични ползи на управителя
--
Е и какво от това? Разгледайте и двете хипотези и кажете каква вреда възниква за фиска ? Ако е управителя е злоупотребил и няма пътен лист - няма да се признае за разход и ще се обложи с 10% данък върху печалбата.
Ако се признае за разход ще се обложи с 10% данък върху разходите, същата данъчна основа.
Данъчен кредит не се ползва така или иначе в/у тези разходи.
За неданъчни цели, дали одита ще ги признае- е въпрос не касаещ фиска.
Въобще ЗКПО много пристрастно тълкува тези разходи.