Кога се прилага данък върху разходите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кога се прилага данък върху разходите

Кога се прилага данък върху разходите

Законът регламентира облагането на три групи разходи

21323 прочитания

Много съществено изискване при признаването на даден разход като такъв е той да бъде свързан с дейността на дружеството.

Законът за корпоративното и подоходно облагане регламентира облагането с данък върху разходите три групи документално обосновани разходи, реализирани от данъчно задължените лица. Това са представителни разходи, свързани с дейността; социални разходи, надвишаващи определен праг, предоставени в натура на наетите по трудов договор, както и по договори за управление лица; разходи за експлоатация на превозни средства, с които се осъществява управленска дейност.

Кои лица дължат данък върху разходите

1. Местните юридически лица и едноличните търговци – това са всички юридически лица, учредени съгласно българското законодателство или вписани в български регистър. Неперсонифицираните дружества, регистрирани по Закона за задълженията и договорите, и осигурителните каси, които също се приравняват на юридически лица

2. Чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност чрез място на стопанска дейност в България, извършват разпореждане с имущество на това място на стопанска дейност или получават доходи с източник от България

3. Физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, които не са регистрирани като еднолични търговци

4. Физически лица, които са търговци по смисъла на ТЗ, но не са регистрирани като еднолични търговци

5. Работодателите и възложителите по договори за управление и контрол за данъка върху социалните разходи, надхвърлящи лимит от 60 лв. месечно за застраховки "Живот" и 60 лв. месечно за ваучери за храна.

Облагане с данък върху разходите

- Представителни разходи, свързани с дейността - според дефиницията за "представителни разходи", дадена в Правилника за прилагане на ЗДДС, това са разходи, извършени за представителни и развлекателни цели като:

• разходи за посрещане, престой и изпращане на гости и делегации • разходи за нощувки • консумация на храна и напитки
• организиране на делови срещи

• тържества, развлекателни мероприятия, екскурзии.

Много съществено изискване при признаването на даден разход като такъв е той да бъде свързан с дейността на дружеството, а именно от извършването на този разход да се реализират сегашни или бъдещи ползи за предприятието. Например разходи за организиране на конференция и поемане на разходите на делегатите във връзка с разработване на нов продукт и представянето му пред потенциални партньори.

Друго основно изискване е документалната обоснованост на представителните разходи и това, че трябва да бъдат отчетени за счетоводни цели като разход. Тук законът прави изключение и допуска представителните разходи да се смятат за документално обосновани при наличие само на фискален бон, като няма изискване за задължително наличие на фактура.

- Социални разходи, предоставени в натура – същността на тези разходи е дадена като дефиниция в допълнителните разпоредби на ЗКПО. Изискването е тези разходи да са отчетени като социални придобивки съгласно Кодекса на труда при спазени няколко съществени изисквания:

• да са достъпни за всички работници и служители, включително за лицата, наети по ДУК

• да са предоставени в натура - недопустимо е наличието на парични взаимоотношения по повод тези разходи между двете страни • да са предоставени на всички наети лица поравно
• да са извършени по повод осигуряване на социални придобивки – това са разходи, извършени с цел повишаване ефективността на трудовия процес и удовлетвореността на служителите - например разходи за вода, храна, облекло, транспорт и други подобни

• да са предоставени от ръководството или от общото събрание на работниците и служителите съгласно изискванията на Кодекса на труда.

В ЗКПО изрично е посочено, че към социалните разходи се включват и извършените разходи за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот", както и разходи за ваучери за храна.

За да могат разходите, които отговарят на гореописаните изисквания, да бъдат третирани като социални, е необходимо да са документално обосновани и да са отчетени като разходи в счетоводните книги на дружеството.

- Разходи за експлоатация на превозни средства, с които се осъществява управленска дейност - в законодателството няма дефиниция за "управленска дейност", затова е малко по-сложно да бъдат дефинирани тези разходи, но в практиката се е наложило правилото, че това са разходите по експлотация на превозни средства, направени от управители, членове на управителен съвет и контролен орган и други по повод изпълнение на управленските им функции. Тук се включват следните видове разходи, извършени за поддръжката на тези автомобили:

• разходи за горива, гориво-смазочни материали и други консумативи

• разходи за резервни части • разходи за труд за ремонт, включително за бояджийски и тенекеджийски услуги
• разходи за технически прегледи и паркинг

• разходи за козметика и аксесоари.

Както и при останалите два вида разходи, облагани с този данък, тук също има изискване разходите да са документално обосновани и да са отчетени като счетоводен разход. Законодателят и тук е дал възможност разходът да се документира само с фискален касов бон, без да се изисква фактура, като е допустимо за тези разходи да не се издава пътен лист. Възниква обаче въпросът, ако законодателят не изисква пътен лист, как би се доказало, че този разход е извършен за управленската дейност, а не за лични ползи на управителя.

Документалната обоснованост за всички видове разходи, както вече многократно подчертахме, е основно изискване. Когато такава е налице, всички разходи, които сме обложили с данък върху разходите, както и самият данък са признати за данъчни цели. В противен случай тези суми ще се третират като данъчно непризнати, независимо че за тях е платен данък върху разходите.

Деклариране и плащане на данък върху разходите

Данъкът върху разходите се декларира и внася в срок до 31 март на следващата година с годишната данъчна декларация, подавана от юридическото лице или ЕТ. Санкцията за недеклариране или невярно деклариране на данък върху разходите, довело до определяне на по-малко данъчно задължение, е в размер от 500 до 3000 лв. и от 1000 до 6 000 лв. при повторно нарушение.

Когато сме декларирали дължим данък върху разходите, но не сме го платили в срок, ще се начисли законова лихва за забава до окончателното му плащане по сметката на НАП. Данъчната ставка е 10%, а данъчната основа са реално начислените разходи.

Освобождаване от данъчнооблагане

• не се облагат социалните разходи за транспорт на работници и служители и лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно, когато транспортът се извършва от труднодостъпни и отдалечени райони, без значение дали се извършва с лек автомобил и ако без извършването на този разход не може да се осигури дейността на лицето.

Много съществено изискване при признаването на даден разход като такъв е той да бъде свързан с дейността на дружеството.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Разходите се начисляват по закон задължително, но се превеждат с подписа на Шефа;-)

  • 2
    jordani avatar :-|
    jordani

    ++
    Възниква обаче въпросът, ако законодателят не изисква пътен лист, как би се доказало, че този разход е извършен за управленската дейност, а не за лични ползи на управителя
    --
    Е и какво от това? Разгледайте и двете хипотези и кажете каква вреда възниква за фиска ? Ако е управителя е злоупотребил и няма пътен лист - няма да се признае за разход и ще се обложи с 10% данък върху печалбата.
    Ако се признае за разход ще се обложи с 10% данък върху разходите, същата данъчна основа.
    Данъчен кредит не се ползва така или иначе в/у тези разходи.

    За неданъчни цели, дали одита ще ги признае- е въпрос не касаещ фиска.

    Въобще ЗКПО много пристрастно тълкува тези разходи.



Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK