Едно от основните изисквания при трудовите правоотношения е това за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд от страна на работодателя. В тази връзка и законодателят е въвел задължение за работодателите да осигуряват периодично обучение и различни по вид и обем инструктажи (начален, на работното място, периодичен, ежедневен, извънреден) на служителите с оглед запознаването им с начина на работа, с основните правила при работа в съответното помещение, със специфичните опасности и рискове и др. Инструктажите следва да бъдат документирани в специални книги (книги за инструктажи), които се съхраняват от работодателите и се представят при проверка от страна на Инспекция по труда (ИТ), които при установяване на нарушение налагат съответните санкции, предвидени в Кодекса на труда (КТ) и актовете по прилагането му.
Актове за нарушения
Напоследък зачестява практиката за издаване на актове за налагане на административно нарушение и наказателни постановления от страна на ИТ с оглед (не) спазване на изискванията за провеждането на необходимия инструктаж на служителите в предприятието.
Дотук всичко изглежда да е в реда на нещата, но това не е точно така в случаите, в които се касае за предприятия (работодатели), отдаващи обекти/помещения под наем (например логистични центрове, складове и др.) на трети лица.
Какво се има предвид – накратко, ИТ изисква от наемодателя да прави инструктаж на служителите на наемателя, налагайки административни наказания за "неспазване" на изискванията на чл. 11 от Наредба No. РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Наредбата), по-конкретно за непровеждане на инструктаж съгласно изискванията на т. 3 от ал. 1 на чл. 11 (инструктаж на "работещи от други предприятия, които ще работят на територията на предприятието") и липсата на документиране на съответния инструктаж съгласно изискванията ал. 5 на чл. 11 (Инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в книги за инструктажи).
Изключението
Да, ама не – както се казва, всяко правило си има и своето изключение. А изключението е обстоятелството, че даден обект е нает от трето лице – наемател, явяващо се и работодател, което е длъжно да направи съответните обучения и инструктажи съгласно КТ и Наредбата. В този смисъл именно е и последната съдебна практика, където съдът отменя наложените наказателни постановления – отношенията между наемодателя и наемателя са облигационноправни (във връзка с ползването на определен недвижим имот срещу плащането на определена наемна цена), а не трудовоправни (не касаят престирането на работна сила по трудово правоотношение). Съдът в тези случаи правилно е отчел границата на задълженията между наемодател и наемател с оглед техните служители.
Инструктажите съгласно Наредбата са задължение на работодателя (наемател), а не на наемодателя (явяващ се трето лице по отношение на служителите на наемателя) – доколкото наемодателят и наемателят не извършват съвместна работа в общи помещения. Такова е и становището на Министерството на труда и социалната политика в отговор на запитване по подобен казус (Отговор на въпрос от дата 10.07.2013 г.).
Изискването на посочената по-горе т. 3 има и своето логично приложение и следва да визира положенията, при които служител от едно предприятие изпълнява на територията на друго такова в рамките на населеното място (за да не се счита за командировка и да попада под изискванията на т. 2 на същия член) определена работа (например при съвместна работа по определен проект, при определени ремонтни дейности). Различно тълкуване на разпоредбата на Наредбата би означавало, че при абсолютно всички наемни отношения наемодателят следва да провежда обучение и инструктаж на служителите на наемателите (може да си представите какво ще означава това в един мол например).
Гореизложеното важи в определени случаи и в строителния процес, където възложителят е наел изпълнител да построи обекта, като задължение на изпълнителя е да проведе съответните инструктажи на своите служители. Респективно изпълнителят в качеството си на работодател носи риска и ще бъде отговорен за вредите, които могат да настъпят при евентуална трудова злополука.
5 коментара
Няма лошо да се съблюдават безопасни условия на труд, ама има много тъпотии в прилаганато им, освен цитираните.
Както и всеки работодател, е клиниката ни е длъжна да наеме фирма за трудова медицина (?) и да й плаща, да за получи една прегледна папка с ксерокопия на изискуемите по закон документи.
Дотук добре, но абсурдът става пълен, когато фирмата задължава служителите ни да ходят на профилактични прегледи и рутинни кръвни изследвания в някаква друга клиника...
Това ще го разпечатам и ще го дам на работодателя си. Да си има едно наум.
До коментар [#1] от "D-r D":
++++++
Една от любимите ми клаузи е ежедневния инструктаж за който се води тефтер с подписи. БЗРто се беше видяло в чудо да определя теми за инструктиране, защото не може да ги повтаря прекалено често. Само от тях всеки служител може да вземе изпита (след като си плати) за отговорник без особени проблеми.
До коментар [#4] от "aha":
Не може да измисли теми за ежедневния инструктаж, защото сам не осъзнава какво е ежедневния инструктаж и колко много неща всъщност мога да се кажат - и 3 минути да се отделят, пак е достатъчно, не е необходимо да си смуче човек от пръстите.