Отговорност на магистрата при непознаване на закона

Или каква отговорност носят българските магистрати при недостатъчна квалификация и неспазване на професионалната етика

ВСС в практиката си приема, че магистратите при изявите и контактите си следва да се въздържат от действия, които могат да ги компрометират
ВСС в практиката си приема, че магистратите при изявите и контактите си следва да се въздържат от действия, които могат да ги компрометират    ©  Анелия Николова
ВСС в практиката си приема, че магистратите при изявите и контактите си следва да се въздържат от действия, които могат да ги компрометират
ВСС в практиката си приема, че магистратите при изявите и контактите си следва да се въздържат от действия, които могат да ги компрометират    ©  Анелия Николова

Българските магистратите поемат като свой ангажимент към българското общество изискването да изпълняват и внедряват в професионалната си дейност и в личния си живот правилата за етично поведение, предвидени в Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Въведен е стандарт за поведение на магистратите за професионалния им статус и обществените очаквания за справедливост. Спазването на правилата за етично поведение от магистратите е задължение при упражняване на професионалната им дейност и в личния живот. ВСС в практиката си приема, че магистратите при изявите и контактите си следва да се въздържат от действия, които могат да ги компрометират и да формират негативно отношение към съдебната власт и накърнят авторитета й. Поведение на магистратите, което е в противоречие с изложените стандарти, сочи на нарушение на закона и етичните правила и е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.

Законът за съдебната власт 

определя дисциплинарните нарушения, при извършването на които се ангажира отговорността на българския магистрат. В кодекса пък са разписани основните принципи, които очертават рамката за регулиране на поведението им във и извън службата, която изпълняват, а именно: независимост, безпристрастност, справедливост и прозрачност, вежливост и толерантност, почтеност и благоприличие, компетентност и квалифицираност, конфиденциалност. Компетентен и квалифициран е добре подготвеният магистрат, който познава нормативната уредба на Република България и правото на Европейския съюз. Компетентността и квалифицираността са предпоставка за надлежното изпълнение на задълженията на магистрата и за неговото професионално израстване и по тази причина следва непрекъснато да се усъвършенстват.

На първо място, самостоятелно дисциплинарно нарушение е системното неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони. Преценката относно спазването на сроковете и наличието на елемента системност включва оценка на натовареността на магистрата и възможността му обективно да се справи в съответните срокове с възложения обем работа. В практиката се приема, че за да се обоснове такова дисциплинарно нарушение, е необходимо да се установи дали конкретното неспазване на срока е обусловено от посочените обективни фактори, или е резултат единствено на виновното поведение на магистрата.

Като друго нарушение законодателят е определил действие или бездействие, което неоправдано забавя производството. На практика почти няма предложения за налагане на дисциплинарни наказания на магистрат само за действия или бездействия, които неоправдано забавят производството. Нарушаването на кодекса, както и действието или бездействието на магистрат, което накърнява престижа на съдебната власт, също са дисциплинарни нарушения, които са сходни и често поведението на магистрата се квалифицира едновременно като нарушение на етичните правила и като уронващо престижа на съдебната власт. 

Категории нарушения

Прегледът на дисциплинарната дейност на ВСС при налагане на дисциплинарни наказания на магистратите за извършени нарушения на кодекса показва формиране на няколко категории: лобизъм, използване на служебно положение за лична изгода, действия/бездействия, които съдържат елементи на престъпно деяние и същевременно нарушават етичните правила и накърняват авторитета на съдебната власт, поведение и/или контакти в личния живот, което рефлектира негативно върху професионалния, публичния образ на магистрата и уврежда имиджа на институцията и почтеността на професията, нарушения на етичните правила на работното място и при упражняване на служебните, функционални правомощия. Като примери за лобизъм* са посочени случаи на контакти на магистрати с лица, за които има данни за осъществяване на влияние върху членовете на ВСС при назначаване на административни ръководители в органите на съдебната власт. Такова поведение ВСС и съдът квалифицират като неприемливо от гледна точка на етичните правила, с което е накърнена външната убедителност на независимостта на съдебната власт. Освен това поведение, което създава подозрение за корупционни практики и поставя под съмнение независимостта на съдебната власт, магистратът накърнява престижа на съдебната власт (*източник ВСС - преглед).

Пример за привличане към дисциплинарна отговорност на магистрати поради данни за евентуално използване на служебно положение за лична изгода са разгледани случаи по образувани дисциплинарни производства срещу съдии по повод информация в медиите за придобити имоти от техни роднини в една и съща община.

Съобразно практиката на ВСС и неспазването и нарушаването на закона също следва да се тълкува като дисциплинарно нарушение. В този смисъл са решение по дисциплинарно дело № 22/2010 г. и дисциплинарно дело № 24/2008 г., в които се приема, че спазването на правилата за родовата и местната подсъдност е свързано с движението на делото и за тяхното нарушаване съдията следва да носи дисциплинарна отговорност. Върховният административен съд обаче е на различно мнение и смята по принцип, че неправилното прилагане на закона от магистратите не е причина за налагане на дисциплинарни наказания, а актовете им подлежат на обжалване пред горна инстанция. 

Наказанията

В този смисъл остава отворен въпросът дали пропуските в познаването на закона, съдебната практика и развитието на доктрината или, иначе казано, недостатъчната начална и/или последваща квалификация на магистрата следва да се третира като нарушение на етичния кодекс и оттам като дисциплинарно нарушение. Този въпрос възниква закономерно не само предвид практиката на ВСС, но и с оглед общото очакване, че безупречността на магистрата се дължи освен на посоченото по-горе и на неговата подготвеност да реши конкретния казус справедливо, като приложи закона в развитие. Отговорът е наложителен, тъй като неправилно прилагане на закона от магистрат, при което се нарушават права и законни интереси на страните, може да се дължи както на обикновено непознаване на закона, така и на други причини.

В заключение прегледът на практиката на ВСС, обхващащ дисциплинарни производства през периода 2009-2013 г., показва, че най-често предмет на дисциплинарни дела са нарушенията по повод неизпълнение на служебните задължения на магистрати, свързани с прилагането на процесуалните срокове. Не са малко случаите и на дисциплинарни санкции за извършени от магистратите нарушения на етичните правила и норми и уронване престижа на съдебната власт. За извършените нарушения в повечето случаи на магистратите се налага дисциплинарно наказание - намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от 6 месеца до две години в различен размер и за различен период от време, като не може да се отчете някаква системност при определяне на дисциплинарното наказание в сходни параметри при сходни случаи.

Още от Капитал