ДКЕВР потвърди края на подкрепата за всички ВЕИ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ДКЕВР потвърди края на подкрепата за всички ВЕИ

- Решението на регулатора за намаляване на преференциалните цени за произведена енергия от биомаса вече се обжалва

ДКЕВР потвърди края на подкрепата за всички ВЕИ

Правомерно ли взе това решение регулаторът в края на януари

13710 прочитания

- Решението на регулатора за намаляване на преференциалните цени за произведена енергия от биомаса вече се обжалва

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


С Решение №Ц-1 от 28 януари 2015 г.(1) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) намали преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници - биомаса от дървесина, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци. То е взето на основание на законово предоставената възможност по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и чл. 19, чл. 20 и чл. 21 от Наредба №1 от 18 март 2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия за намаляване на цената на изкупуване в рамките на регулаторния период при "съществено изменение на ценообразуващ елемент".

Костадин Сирлещов
Фотограф: Капитал

Макар и с редица недостатъци, които са предмет на вече започнали процедури по обжалването му, привидно това решение има ограничен предметен обхват. В мотивите му обаче се правят и повтарят изводи относно отпадането с обратна сила на всички съществени стимули за развитието на възобновяемите енергийни източници в страната (2) и затова следва да се разгледа и в този по-широк контекст.

В мотивите на решението на регулатора от края на януари се посочва, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗЕВИ на 27 декември 2013 г. в Европейската комисия е бил изпратен изготвеният от Министерството на икономиката и енергетиката Втори национален доклад за напредъка в насърчаването и използването на енергията от възобновяеми източници (3) ("Втори национален доклад"). Твърди се, че през 2012 г. е постигнат дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в страната от 16.4% и е "налице условието за прилагане разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ЗЕВИ". Предвид изложените по-горе аргументи с Решение №Ц-1 от 28 януари 2015 г. ДКЕВР приема, че "следва да определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници… които да бъдат прилагани единствено от производители, чиито обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници са заявени за присъединяване преди 27 декември 2013 г.".

Наистина според чл. 18, ал. 2 от ЗЕВИ насърченията, свързани с изкупуването на електрическата енергия от ВЕИ за определен в закона срок и определянето на преференциална цена, не се прилагат за енергийните обекти за производство на електрическа енергия от ВЕИ, които се заявяват за присъединяване "след датата на доклада на МИЕ по чл. 13, ал. 1 от ЗЕВИ, в който е отчетено, че задължителната национална цел на България за 16% общ дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, включително 10% задължителен дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта", е постигната.

Постигната ли е задължителната национална цел

Това и към този момент е неясно предвид огромните несъответствия в официалните данни и в методологията, която се прилага. В Бюлетина за състоянието и развитието на енергетиката за 2013 г. (4), подготвен на основание чл. 4, ал. 2, т. 17 от Закона за енергетиката, е посочено, че "делът на електроенергията от ВЕИ в брутното потребление на електроенергия" към 2011 г. е 9.8%. В същия доклад от 2014 г. (5) същият показател за същата година (2011), но като дял от брутното потребление на "енергия", е 14.6%. Тези разлики в процентно отношение са налице въпреки еднаквите стойности на крайното енергийно потребление, които са посочени и в двата доклада. Основен проблем на Втория национален доклад е, че не отчита критериите за устойчивост по чл. 5 и следващите от Директива 2009/28 относно за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници ("Директива 2009/28"), където се предвижда, че ползването на стойностите по отношение на съответните възобновяеми енергийни източници следва да се прилага само ако "води до намаление на емисии на парникови газове с поне 35 %" (6) по подобие на разпоредбата на чл. 37 от ЗЕВИ, която е транспонирана за биогоривата. Вместо това в нарушение на Директива 2009/28 Вторият национален доклад се опитва да ни убеди, че "биомасата за отопление" следва да се отчита при изчисляването на задължителните национални цели (7).

Следва да припомним, че в съответствие с Директива 2009/28 "основното предназначение на задължителните национални цели е да се създаде сигурност за инвеститорите и да се насърчи трайното развитие на технологиите за производство на енергия от всички видове възобновяеми източници". Както се посочва и в мотивите на ЗЕВИ, "облекчаването на административните процедури, добрата координация и ясно дефинираните срокове във всички етапи от инвестиционния процес и съобразяването им със спецификата на възобновяеми източници трябва да бъдат гарантирани от държавите членки". С Решение №Ц-13 от 1 юли 2014 г. и Решение № Ц-1 от 28 януари 2015 г. на ДКЕВР не се създават такива сигурност и координация, защото с обратна сила се твърди, че всички обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които са заявени за присъединяване след 27 декември 2013 г., няма да получат преференциална цена и срок за изкупуване на електрическата енергия, при условие че и след тази дата занапред ДКЕВР продължава да определя преференциални цени за изкупуване на електроенергията.

Какво става със стимулите

Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ЗЕВИ, макар и да не се намира на систематичното място според чл. 9 от Закона за нормативните актове (ЗНА), е с характер на "допълнителна разпоредба" по смисъла на чл. 35 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА и няма значение на самостоятелна норма, а урежда кога нормите на чл. 18, ал. 1, чл. 31 и чл. 32 от ЗЕВИ следва да се прилагат във времето при относително определен прекратителен срок, което е фигура на гражданското право. В случая, макар и "датата на доклада на МИЕ по чл. 13, ал. 1 от ЗЕВИ" формално да е настъпила, предпоставките за постигането на задължителната национална цел на България не са налице, както и не са изпълнени изискванията на ЗНА относно изменението на ЗЕВИ. Нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт и в случая, когато срокът, предвиден в разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ЗЕВИ, дори формално е настъпил, законодателят следваше с изрична норма да ограничи прилагането на разпоредбите на чл. 18, ал. 1, чл. 31 и чл. 32 от ЗЕВИ спрямо бъдещите проекти, които се заявяват за присъединяване.

Законодателят е решил категорично по какъв начин органите на изпълнителната и законодателната власт в този случай следваше да изпълнят правомощията си. ДКЕВР във връзка с правомощията си по чл. 17 от ЗНА следваше да организира периодично проучване на резултатите от прилагането на ЗЕВИ и да направи предложение за усъвършенстването на ЗЕВИ след представянето на Втория национален доклад пред НС както с оглед правилното дефиниране на националните цели, така и с оглед на правната сигурност във връзка със сроковете, в които основните стимули за ЗЕВИ следва да се прилагат. В рамките на правомощията на НС е промяната на ЗЕВИ, с което да се създаде необходимата правна сигурност занапред, при условие че България наистина е изпълнила целите си до 2020 г.

В резултат на неизпълнението на тези правомощия имаме фактическа ситуация, при която основните стимули по ЗЕВИ са отменени с обратна сила на основата на декларирането от страна на ДКЕВР, че относително определеният срок, съдържащ се в несамостоятелна правна норма с характер на "допълнителна разпоредба" с отменително действие, е настъпил, при условие че предпоставките за ограничаването на стимулите по Директива 2009/28 и ЗЕВИ не са налице и при наличието на действащи  нормативни разпоредби, гарантиращи тези стимули.

--------------

(1) Текстът на решението е достъпен на: http://www.dker.bg/docsbg.php?d=3&subD=114 (2) Част от изводите се съдържат и в приетото от предходния състав на ДКЕВР Решение № Ц -13 от 01. 07. 2014 г.

(7 ) Във Втория национален доклад се съдържа констатацията, че: "Основен възобновяем източник, използван за отопление, е биомасата. Нейното потребление всяка година се увеличава и през 2012 г. то съставлява 91% от потреблението в сектора за топлинни и охладителни цели." В същото време в докладите на останалите държави членки се прави разграничение между биомасата, която отговаря на критериите за устойчивост, и тази, която не отговаря.

С Решение №Ц-1 от 28 януари 2015 г.(1) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) намали преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници - биомаса от дървесина, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци. То е взето на основание на законово предоставената възможност по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и чл. 19, чл. 20 и чл. 21 от Наредба №1 от 18 март 2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия за намаляване на цената на изкупуване в рамките на регулаторния период при "съществено изменение на ценообразуващ елемент".

Костадин Сирлещов
Фотограф: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    kamenvasilev avatar :-|
    kamenvasilev

    според общия енергиен баланс от НСИ сме далеч от достигането на националната цел: http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/data/timeseries/Energy4.1.xls

  • 2
    bvsc avatar :-|
    Да, ама не

    До коментар [#1] от "kamenvasilev":

    Целта никога не е била национална, а брюкселска. Смешно е развиващи се страни и малки икономики като българската да поемат тежестта на най-скъпата енергия. Последното си личи и по действията на Германия, която прие по-рестриктивни мерки спрямо ВЕИ и в крайна сметка осъзна, че без глобален консенсус за ограничаването на емисиите, Европа само губи от конкурентоспособността си. ВЕИ са пречка пред либерализирането на пазара и въвеждане на енергийна борса при положение, че 40% от ел.енергията се произвежда, респективно изкупува по дългосромни договори. АЕЦ+енергийна ефективност е единственият гарант за стабилни цени на свободен пазар. Нищо повече

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#2] от "Да, ама не":

    Това с тежкото бреме да сме го мислили, когато сме влезли в ЕС. Впрочем бремето нямаше да е тежко, ако прилагахме именно "брюкселския" в смисъл на белгийския опит, където имаше търгове за най-ниска цена и бяха включени само производителите с най-ниските оферти.

    На тези господа трябва да се отговори в съда с формални доводи и те могат да бъдат следните:

    Какво точно обжалвате? Решението на ДКЕВР или статистиката от 2011 г. ? Ако е второто, спечелете дело, покажете ни решението на съда, че тази статистика е фактологично неверна и тогава ще образуваме ново дело за това, с какво право се позоваваме на нея.

    Между другото, господинът на снимката изобщо няма да се разсърди на такъв отговор. Още едно дело за него ще значи още 200-300 хиляди адвокатски хонорари от възложителя.

    Още повече, че аргументът да не се отчита отоплението на дърва, понеже не водело до 35% икономия на парникови газове, ми се струва доста лековат. По тази логика и водните централи не трябва да влизат в сметката, защото там въглеродният отпечатък е съвсем на нула, бетер няма откъде да извадиш 35% подобрение.

  • 4
    kamenvasilev avatar :-|
    kamenvasilev

    До коментар [#2] от "Да, ама не":

    Колко да се рестриктивни мерките на Германия: през миналата година възобновяемите източници за първи път имат най-голям дял в енергопроизводството им и изпреварват лигнитните въглища (http://www.ft.com/intl/cms/s/0/cc90455a-9654-11e4-a40b-00144feabdc0.html#axzz3SVgcBQ4v). Възобновяемите източници изминаха пътя от най-скъпа до пазарно-конкурентна енергия в рамките на няколко години. Ядрените реактори в Германия постепенно си ги затварят до 2022 година и дотогава смятат понятието "базови мощности" да изчезне в познатия ни сега вид. Е.ОН излиза от конвенционалните генерационни мощности и се фокусира върху възобновяеми източници.

    Виж, за енергийната ефективност съм съгласен.

  • 5
    fyg1414737676380858 avatar :-|
    Ivo Georgiev

    Когато пазара се либерализира и производители/дистрибутори/консуматори на елекгроенергия могат да правят транзакции със по4асова цена помежду си ден предварително няма да е нудно да има фиксирана цена на MWh ами плаваща според пазарната цена разлика която да бъде възтановявана (предимно за производство през нощните 4асове).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK