Мобилни приложения – част от ежедневието и интелектуалната собственост
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мобилни приложения – част от ежедневието и интелектуалната собственост

Авторското право не преминава автоматично в полза на собственика на мобилното приложение, въпреки че той е платил за създаването на софтуера

Мобилни приложения – част от ежедневието и интелектуалната собственост

Какво трябва да знаят създателите на такива програми

10514 прочитания

Авторското право не преминава автоматично в полза на собственика на мобилното приложение, въпреки че той е платил за създаването на софтуера

© Reuters


Ася Владимирова McGregor

Петър Куленски McGregor
Авторското право дава защита върху кода на мобилния софтуер, но не и върху идеите, вложени в него, както и върху процеса на функциониране и комуникация между приложението и мобилното устройство.

Искате да поръчате такси, да проверите прогнозата за времето, да платите вноска по потребителския си кредит или да размените няколко реда с приятел. Всичко това днес е възможно само с няколко клика на смартфона или таблета. Добре дошли в света на мобилните приложения. Все по-мащабното навлизане на мобилните технологии в ежедневието ни превърна създаването на мобилни приложения в доходоносна бизнес ниша. За разлика от повечето търговски инициативи, при които активите имат своя материален израз било то под формата на движима или недвижима собственост, в случай че решите да създадете мобилно приложение, ще се сдобиете със съвкупност от нематериални активи, или т.нар. права върху интелектуална собственост. Всичко това поставя на дневен ред въпроса за характера на тези права и в каква степен същите са защитени от закона.

Авторско право

Авторското право върху мобилно приложение възниква със създаването на самото приложение – със закрепването върху електронен носител така, че да може да бъде възпроизведено и възприето от потребителите. Според българското законодателство не е нужна регистрация, за да възникнат авторски права в полза на създателя на мобилното приложение.

От една страна, обект на защита на авторското право е софтуерът на мобилното приложение. Интересно е да се отбележи, че авторското право дава защита върху техническия израз, кода на мобилния софтуер, но не и върху идеите, вложени в софтуера, както и върху процеса на функциониране и комуникация между приложението и мобилното устройство.

От друга страна, самото съдържание на приложението, което бива възпроизвеждано от мобилното устройство, също подлежи на защита от авторското право. В това число се включват всички изображения, снимки, мелодии, база данни и др., доколкото същите са авторски и представляват самостоятелни произведения. Често се случва създателят да използва в мобилното си приложение вече съществуващи софтуерни продукти (ако му е необходима карта, би използвал Google Maps например) или изображения и мелодии, създадени от други автори. В тези случаи е важно да се проверят условията за лицензиране на софтуерния продукт за търговска цел, съответно да се получи разрешение от авторите на произведенията.

Практика в този бизнес също е софтуерът на мобилното приложение да се "напише" от екип от програмисти, специално наети за това. В подобни случаи е добре да знаем, че авторското право не преминава автоматично в полза на собственика на мобилното приложение, въпреки че същият е платил за създаването на софтуера. Необходим е договор за възлагане с програмиста - автор на софтуера, в който изрично да е уговорено, че със създаването му авторските права се прехвърлят в ползва на възложителя.

Според българския закон авторското право се закриля през целия живот на автора, както и 70 години след това. Авторските права са наследими и могат да бъдат прехвърляни (с изключение на някои неимуществени права).

Търговска марка

Търговката марка е онзи елемент от мобилното приложение, който идентифицира произхода му и го отличава от останалите. На практика мобилното приложение се разпознава чрез името и логото си, като последното представлява иконата, която виждаме след инсталирането му. Именно затова е еднакво важно името и логото да бъдат защитени като търговски марки, като обикновено същите се регистрират поотделно.

Изборът на търговските марки обаче ще трябва се съобрази не само с предпочитанията на неговия създател, но и с правни особености. Така някои търговски марки са "по-силни" от други, когато трябва да преодолеят пречките за регистрация – такива са абстрактните марки, обикновено измислени думи без смислово значение (като Skype). Собственикът на мобилно приложение често би избрал описателно име, което да насочи потребителите към употребата на приложението (например "Интернет разговори"), но такова име много трудно би могло да се регистрира като търговска марка, тъй като не отговаря на едно от основните изисквания - марката да има отличителен характер. Други важни аспекти, които следва да се преценят, са за кои класове стоки и услуги да се регистрира марката и в кои държави да се иска защита. За отговора на тези въпроси следва да се потърси баланс между предвидения бюджет и необходимостта от правна защита според конкретния бизнес модел.

За да получи защита на територията на България, марката се регистрира в нарочен регистър към Патентното ведомство. В същото време може да бъде придобита "марка на Общността" за територията на всички страни - членки на Европейския съюз, като заявлението се подава или директно до Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар на ЕС, или пък чрез българското Патентно ведомство.

Това, което прави търговската марка изключително ценен актив на интелектуална собственост, е, че веднъж регистрирана, тя може да бъде подновявана неограничено. Освен това на практика притежателят й се сдобива с монополно право и може да ограничи всяко друго лице да я използва в търговската си дейност без неговото съгласие. Ако обаче притежателят на регистрирана марка реално не я използва в продължение на 5 години, същата може да бъде заличена.

Дизайн

Иконата на мобилното приложение (или неговото лого) може да бъде защитена и като дизайн. В случая един и същи "обект" може да бъде защитен като търговска марка и като дизайн, като те не се конкурират, а могат да съществуват заедно. Притежателят и на двете ще получи различен вид защита – докато функция на марката е да покаже произхода на стоката, дизайнът защитава нейният външен вид и функционалност.

Потребителски интерфейси, графични обекти, визуални оформления, както и всички други оригинални визуални компоненти на мобилното приложение също могат да бъдат регистрирани като дизайни.

Българският закон използва термина "промишлен дизайн" и го определя като видимия външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. Основните изисквания, за да бъде регистриран дизайн, са той да бъде нов и оригинален. Регистрацията за територията на България се извършва от Патентното ведомство, а за Общността - във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар. Европейското законодателство предвижда защита и за нерегистриран дизайн в рамките на 3 години от датата, на която дизайнът е станал общодостъпен.

Патент

Актуален е въпросът доколко мобилните приложения могат да бъдат разглеждани като патентоспособни изобретения. Съгласно българското и европейското законодателство компютърните програми са изрично изключени от кръга на изобретенията, подлежащи на патент. На практика обаче се оказва, че не само компютърни програми се патентоват, а това е една от най-бързо развиващите се области на патент в Европейското патентно ведомство (ЕПВ). Това е така, защото посочената забрана се прилага за компютърни програми, доколкото се иска правна закрила за самите тях като такива. Според практиката на ЕПВ въпросът "Налице ли е изобретение" задължително предхожда всички други преценки за патентоспособност (новост, изобретателска стъпка и промишлена приложимост) и по подразбиране съдържа друг съществен въпрос: "Дали заявеният обект има технически характер?" Следователно в случая на мобилно приложение софтуерът трябва да е част или инкорпориран в изобретение (техническо устройство, метод или система), като разрешава технически проблем по нов и неочевиден начин.

Ася Владимирова McGregor

Петър Куленски McGregor
Авторското право дава защита върху кода на мобилния софтуер, но не и върху идеите, вложени в него, както и върху процеса на функциониране и комуникация между приложението и мобилното устройство.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK