Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" е нова за България и е единствената за следващия програмен период, която е с мултифондово финансиране от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРЗ) и Европейския социален фонд (ЕСФ). Програмата ще се управлява от Министерството на образованието и науката (МОН), а общият й бюджет възлиза на 1.37 млрд. лв. (европейско и национално финансиране). Подобен ресурс за българското образование и научни изследвания не е предоставян в последните 25 години. Програмата е насочена към подпомагане научни изследвания и технологично развитие, образование и учене през целия живот и създаване на образователна среда за активно социално приобщаване.
Основни цели
Основните на програмата са следните:
- увеличаване на процента на завършилите висше образование до 36% от хората между 30- и 34-годишна възраст.
Бенефициенти на програмата са МОН и второстепенните му разпоредители с бюджетни кредити; БАН; образователни, обучителни и научни организации и институции, социално-икономически партньори, училища, университети, работодатели, браншови организации, центрове за професионално обучение, общини, неправителствени организации, младежки организации, спортни клубове и др.
Финансиране на научни изследвания и нова апаратура
Първата от трите основни приоритетни оси на програмата - "Научни изследвания и технологично развитие", има бюджет от близо 545.8 млн. лв. За пръв път от европейските фондове се заделя подобен сериозен ресурс за развитие на наука и технологии. Сред приоритетите, които са заложени, е повишаването на качеството на научните изследвания и развитието на иновациите. Националната цел е да се постигне устойчив растеж на България, а той изисква целенасочени инвестиции в приоритетни за страната научни направления, квалифицирани изследователи и изобретатели и атрактивна научна среда. За тази година са предвидени 4 процедури за финансиране, които е планирано да започнат през есента - след месец септември.
Първите две са насочени към развитие на центрове за върхови постижения, като целта е да се осигурят стратегически партньорства в областта на научните изследвания. Кандидати могат да бъдат центрове за върхови постижения и центрове за компетентност, публични и частни научни организации, институти, лаборатории, предприятия за научна и развойна дейност (включително БАН и ССА), висши училища и/или техни основни звена, консорциуми от научни организации и/или висши училища, а по втората процедура и клъстери. Ще се отпуска финансиране за осигуряване на стратегически партньорства от водещи научни организации; разработване на бизнес планове и финансови обосновки на разходите; разработване на планове за научно развитие; разработване на стратегия за развитие на научния състав. Помощта може да бъде за центрове за върхови постижения в размер от 300 до 500 хил. лв., а за центрове за компетентност - от 50 до 200 хил. лв., като може да покрива изцяло проектните разходи.
През ноември се планира да започне прием на проекти и по дългоочакваната в научните среди процедура за модернизация на научна инфраструктура. Тя ще подпомага за закупуване на научна апаратура; оборудване на научни лаборатории в приоритетните области; модернизация на учебно-изследователските лаборатории в размер между 0.5 и 1.5 млн. лв. През 2015 г. се планира и подпомагане на български научни организации за участие в програмата "Хоризонт 2020".
По-образовани
Втората основна приоритетна ос - "Образование и учене през целия живот", е с бюджет от близо 504.6 млн. лв. Тя е свързана с другата водеща цел на новата оперативна програма - да се подобри достъпът до висше образование и да се увеличи делът на завършилите висше образование между 30- и 34-годишните до 36%. Предвиждат се стимули за мотивиране на младите хора да завършат висше образование (стипендии, студентско кредитиране), като особено внимание ще бъде отделено на студентите със специални постижения в науката, инженерно-техническите дейности, иновациите и предприемачеството, изкуството, културата и спорта.
През тази година са планирани 9 процедури за финансиране по тази ос, 8 от които са предвидени за директно предоставяне с бенефициент МОН. През юли се очаква вече наложилата се от оперативна програма "Човешки ресурси" 2007 - 2013 г. процедура за подкрепа за развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени, по която ще се финансират висши училища и научни организации.
Третата основна приоритетна ос - "Образователна среда за активно социално приобщаване", ще инвестира чрез Европейския социален фонд общо 266.2 млн. лв. за активно приобщаване и за социално-икономическа интеграция. По тази приоритетна ос се цели изграждане на образователна среда, насърчаваща разгръщането на потенциала на всяко дете и ученик за личностно развитие, както и успешна реализация и социализация. Тя залага и на ефективната интеграция в образователната система на деца, ученици и младежи от етническите малцинства и от други уязвими групи. Със средствата от тази ос се цели по-високо качество и по-добър достъп до образование чрез създаване на подкрепяща среда за образование на деца и ученици със специални образователни потребности. По този приоритет са планирани 4 процедури за финансиране, 3 от които за директно предоставяне с бенефициент МОН.
През април се очаква да започне процедура на образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства и на децата и учениците, търсещи или получили международна закрила. Ще се подпомагат проекти на общини; детски градини, училища, неправителствени организации за допълнително обучение по български език за децата и учениците.
- За пръв път МОН ще бъде управляващ орган на оперативна програма и ще оперира с такава значителна сума. Наложително е спешно повишаване на капацитета за управление на средствата в МОН, включително оптимизиране на структурата на звеното, отговорно за управление на програмата, и по-добра подготовка на експертите.
- Практиката, натрупана по ОПРЧР 2007 - 2013 г. посредством междинното звено на МОН, налага намаляване на административната тежест върху бенефициентите, чрез опростяванe на правилата по кандидатстване, управление и отчитане на проектите.
- Като единствената програма с мултифондово финансиране от ЕФРР и ЕСФ се налага много стриктно и внимателно планиране и контрол на критериите по различните операции и разходването на средствата с оглед избягване на затруднения при отчитане, забавяния и налагане на финансови корекции.
- Бенефициенти на програмата могат да бъдат НПО и училища с често нисък капацитет за управление на проектите и ограничени финансови възможности и липса или ограничен достъп до кредитно финансиране за предфинансиране. За успешното реализиране на програмата е наложително да се намери механизъм за облекчаване на условията за изплащане на помощта.
- Подпомагането на проекти за развитие на научни изследвания и подобряване на инфраструктурата следва да се извършва в добра координация с финансирането, предоставяно по ОП "Иновации и конкурентоспособност" в областта на иновации за целите на бизнеса.
- Значителният финансов ресурс на програмата и спецификата на бенефициентите налагат стриктен текущ мониторинг върху разходването на средствата и въвеждане на правила и вътрешни процедури за навременно прекратяване на договори, които не са стартирали навреме и нямат шанс да бъдат успешно реализирани с цел да се избегне загубата на средства.
Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми.
Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" е нова за България и е единствената за следващия програмен период, която е с мултифондово финансиране от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРЗ) и Европейския социален фонд (ЕСФ). Програмата ще се управлява от Министерството на образованието и науката (МОН), а общият й бюджет възлиза на 1.37 млрд. лв. (европейско и национално финансиране). Подобен ресурс за българското образование и научни изследвания не е предоставян в последните 25 години. Програмата е насочена към подпомагане научни изследвания и технологично развитие, образование и учене през целия живот и създаване на образователна среда за активно социално приобщаване.
1 коментар
Това лош превод ли е или постановка "да се увеличи делът на завършилите висше образование между 30- и 34-годишните до 36%."
Под лош превод имампредви9д терминът "трето образователно ниво", което включва институциите на следсредното образование: техникуми, (полувисши) колежи и традиционните институции от университетски тип.
Според мен на България далеч повече са нужни квалифицирани техници и кадри с практически-насочена подготовка за поддръжка и ремонт, отколкото бакалаври по история на изкуствата, журналистика, комуникации и т.н. По принцип не са лоши специалности, но имат ограничено търсене и не би било разумно в това да се влагат средствата с перспектива тези млади хора да не намират работа или работят каквото падне.