Какво ще се финансира по новата програма за наука и образование
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво ще се финансира по новата програма за наука и образование

През ноември се планира да започне прием на проекти и по дългоочакваната в научните среди процедура за модернизация на научна инфраструктура

Какво ще се финансира по новата програма за наука и образование

За пръв път от 25 години в сектора има възможност да бъдат направени толкова сериозни инвестиции

През ноември се планира да започне прием на проекти и по дългоочакваната в научните среди процедура за модернизация на научна инфраструктура

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" е нова за България и е единствената за следващия програмен период, която е с мултифондово финансиране от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРЗ) и Европейския социален фонд (ЕСФ). Програмата ще се управлява от Министерството на образованието и науката (МОН), а общият й бюджет възлиза на 1.37 млрд. лв. (европейско и национално финансиране). Подобен ресурс за българското образование и научни изследвания не е предоставян в последните 25 години. Програмата е насочена към подпомагане научни изследвания и технологично развитие, образование и учене през целия живот и създаване на образователна среда за активно социално приобщаване.

Основни цели

Основните на програмата са следните:

- повишаване на инвестициите за наука и научни изследвания до 1.5% от БВП - намаляване на процента на преждевременно напусналите училище до под 11%

- увеличаване на процента на завършилите висше образование до 36% от хората между 30- и 34-годишна възраст.

Бенефициенти на програмата са МОН и второстепенните му разпоредители с бюджетни кредити; БАН; образователни, обучителни и научни организации и институции, социално-икономически партньори, училища, университети, работодатели, браншови организации, центрове за професионално обучение, общини, неправителствени организации, младежки организации, спортни клубове и др.

Финансиране на научни изследвания и нова апаратура

Първата от трите основни приоритетни оси на програмата - "Научни изследвания и технологично развитие", има бюджет от близо 545.8 млн. лв. За пръв път от европейските фондове се заделя подобен сериозен ресурс за развитие на наука и технологии. Сред приоритетите, които са заложени, е повишаването на качеството на научните изследвания и развитието на иновациите. Националната цел е да се постигне устойчив растеж на България, а той изисква целенасочени инвестиции в приоритетни за страната научни направления, квалифицирани изследователи и изобретатели и атрактивна научна среда. За тази година са предвидени 4 процедури за финансиране, които е планирано да започнат през есента - след месец септември.

Първите две са насочени към развитие на центрове за върхови постижения, като целта е да се осигурят стратегически партньорства в областта на научните изследвания. Кандидати могат да бъдат центрове за върхови постижения и центрове за компетентност, публични и частни научни организации, институти, лаборатории, предприятия за научна и развойна дейност (включително БАН и ССА), висши училища и/или техни основни звена, консорциуми от научни организации и/или висши училища, а по втората процедура и клъстери. Ще се отпуска финансиране за осигуряване на стратегически партньорства от водещи научни организации; разработване на бизнес планове и финансови обосновки на разходите; разработване на планове за научно развитие; разработване на стратегия за развитие на научния състав. Помощта може да бъде за центрове за върхови постижения в размер от 300 до 500 хил. лв., а за центрове за компетентност - от 50 до 200 хил. лв., като може да покрива изцяло проектните разходи.

През ноември се планира да започне прием на проекти и по дългоочакваната в научните среди процедура за модернизация на научна инфраструктура. Тя ще подпомага за закупуване на научна апаратура; оборудване на научни лаборатории в приоритетните области; модернизация на учебно-изследователските лаборатории в размер между 0.5 и 1.5 млн. лв. През 2015 г. се планира и подпомагане на български научни организации за участие в програмата "Хоризонт 2020".

По-образовани

Втората основна приоритетна ос - "Образование и учене през целия живот", е с бюджет от близо 504.6 млн. лв. Тя е свързана с другата водеща цел на новата оперативна програма - да се подобри достъпът до висше образование и да се увеличи делът на завършилите висше образование между 30- и 34-годишните до 36%. Предвиждат се стимули за мотивиране на младите хора да завършат висше образование (стипендии, студентско кредитиране), като особено внимание ще бъде отделено на студентите със специални постижения в науката, инженерно-техническите дейности, иновациите и предприемачеството, изкуството, културата и спорта.

През тази година са планирани 9 процедури за финансиране по тази ос, 8 от които са предвидени за директно предоставяне с бенефициент МОН. През юли се очаква вече наложилата се от оперативна програма "Човешки ресурси" 2007 - 2013 г. процедура за подкрепа за развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени, по която ще се финансират висши училища и научни организации.

Третата основна приоритетна ос - "Образователна среда за активно социално приобщаване", ще инвестира чрез Европейския социален фонд общо 266.2 млн. лв. за активно приобщаване и за социално-икономическа интеграция. По тази приоритетна ос се цели изграждане на образователна среда, насърчаваща разгръщането на потенциала на всяко дете и ученик за личностно развитие, както и успешна реализация и социализация. Тя залага и на ефективната интеграция в образователната система на деца, ученици и младежи от етническите малцинства и от други уязвими групи. Със средствата от тази ос се цели по-високо качество и по-добър достъп до образование чрез създаване на подкрепяща среда за  образование на деца и ученици със специални образователни потребности. По този приоритет са планирани 4 процедури за финансиране, 3 от които за директно предоставяне с бенефициент МОН.

През април се очаква да започне процедура на образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства и на децата и учениците, търсещи или получили международна закрила. Ще се подпомагат проекти на общини; детски градини, училища, неправителствени организации за допълнително обучение по български език за децата и учениците.

Ключови фактори за успешната реализация на програмата:

- За пръв път МОН ще бъде управляващ орган на оперативна програма и ще оперира с такава значителна сума. Наложително е спешно повишаване на капацитета за управление на средствата в МОН, включително оптимизиране на структурата на звеното, отговорно за управление на програмата, и по-добра подготовка на експертите.

- Практиката, натрупана по ОПРЧР 2007 - 2013 г. посредством междинното звено на МОН, налага намаляване на административната тежест върху бенефициентите, чрез опростяванe на правилата по кандидатстване, управление и отчитане на проектите.

- Като единствената програма с мултифондово финансиране от ЕФРР и ЕСФ се налага много стриктно и внимателно планиране и контрол на критериите по различните операции и разходването на средствата с оглед избягване на затруднения при отчитане, забавяния и налагане на финансови корекции.

- Бенефициенти на програмата могат да бъдат НПО и училища с често нисък капацитет за управление на проектите и ограничени финансови възможности и липса или ограничен достъп до кредитно финансиране за предфинансиране. За успешното реализиране на програмата е наложително да се намери механизъм за облекчаване на условията за изплащане на помощта.

- Подпомагането на проекти за развитие на научни изследвания и подобряване на инфраструктурата следва да се извършва в добра координация с финансирането, предоставяно по ОП "Иновации и конкурентоспособност" в областта на иновации за целите на бизнеса.

- Значителният финансов ресурс на програмата и спецификата на бенефициентите налагат стриктен текущ мониторинг върху разходването на средствата и въвеждане на правила и вътрешни процедури за навременно прекратяване на договори, които не са стартирали навреме и нямат шанс да бъдат успешно реализирани с цел да се избегне загубата на средства.

Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми.

Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" е нова за България и е единствената за следващия програмен период, която е с мултифондово финансиране от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРЗ) и Европейския социален фонд (ЕСФ). Програмата ще се управлява от Министерството на образованието и науката (МОН), а общият й бюджет възлиза на 1.37 млрд. лв. (европейско и национално финансиране). Подобен ресурс за българското образование и научни изследвания не е предоставян в последните 25 години. Програмата е насочена към подпомагане научни изследвания и технологично развитие, образование и учене през целия живот и създаване на образователна среда за активно социално приобщаване.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Това лош превод ли е или постановка "да се увеличи делът на завършилите висше образование между 30- и 34-годишните до 36%."
    Под лош превод имампредви9д терминът "трето образователно ниво", което включва институциите на следсредното образование: техникуми, (полувисши) колежи и традиционните институции от университетски тип.
    Според мен на България далеч повече са нужни квалифицирани техници и кадри с практически-насочена подготовка за поддръжка и ремонт, отколкото бакалаври по история на изкуствата, журналистика, комуникации и т.н. По принцип не са лоши специалности, но имат ограничено търсене и не би било разумно в това да се влагат средствата с перспектива тези млади хора да не намират работа или работят каквото падне.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.