С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 8 мар 2015, 16:31, 9841 прочитания

Как да се борим с троловете в интернет

Физическите и юридическите лица имат различен арсенал в борбата с коментаторите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Каква е ползата да се убие трол? Какво получаваш, ако убиеш един трол?
Мъртъв трол. Там е цялата работа. Така или иначе не е необходимо чак да го  убивам. Само да го победя. Един срещу друг. Човек срещу… трол." (1)


В наши дни борбата на човека срещу троловете е придобила различно измерение. Съвременният човек е изправен пред предизвикателството да се бори с т.нар. интернет тролове - онази специфична група интернет потребители, чието основно занимание е да бълват провокативни, агресивни и често клеветнически коментари във виртуалното пространството. "Бойно поле" на троловете вече не са тъмните скандинавски лесове, а интернет форумите, социалните мрежи и блоговете.


Какво причиняват троловете

На пръв поглед действията на интернет троловете могат да бъдат възприети като безобидни опити да провокират дискусия по дадена тема чрез публикуване на хапливи коментари, като един вид "изпускане на парата" и освобождаване от натрупаната негативна енергия. Успешна стратегия за неутрализиране на тяхното негативно влияние е игнорирането им. Това обаче се оказва невъзможно, тъй като все по-често жлъчните коментари на интернет троловете провокират ефекта на доминото. Публикациите им в интернет оказват неминуемо влияние върху мнението на добросъвестните читатели, а наред с това и върху репутацията на адресата, към който са насочени. Нерядко интернет троловете с агресивните си нападки провокират мащабни дискусии, които се пренасят в печатните медии, телевизии или дори на политическата сцена. В центъра на подобни дискусии често са компании, чиято репутация бива засегната от публикациите на интернет троловете. Не липсват и примери за това.

През 2013 г.  германска телевизия ARD излъчва документален филм за тежките условия на работа на работниците на временен договор в логистичните центрове на онлайн търговеца на дребно Amazon. Следват хиляди коментари във Facebook страницата на Amazon, по-голямата част от които критични и дори нецензурни. В рамките на няколко дни темата се появява и по другите медии. Amazon се превръща в обект на политически дискусии, като германското министерство на труда инициира проверка по случая. Клеветническите коментари и обидни квалификации, разпространявани в интернет, са ежедневие и в българската действителност. Засегнатите лица все повече започват да се интересуват от начините и средствата за защита срещу интернет троловете. През 2014 г. в България работодател успява да осъди на първа инстанция своя бивша служителка да заплати обезщетение за клевета във Facebook в размер на почти 20 хил. лв.



Как да победим интернет троловете

Макар и невинаги толкова бързи и ефективни, колкото ни се иска, правните средства са интелигентното оръжие срещу тази съвременна заплаха. Чрез посегателствата върху честта, достойнството и доброто име на личността е възможно осъществяването на престъпленията обида и клевета.

Обидата е съзнателно, целенасочено унижаване честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Чрез обидата се засягат личностните представи на пострадалия за неговото достойнство и чест, неговата самооценка за самия себе си. Обидата най-често е под формата на оценка, обръщение, мнение, като тя винаги отразява негативната оценка на дееца за адресата на обидата. Присъствието на пострадалия като обективен признак на обидата се тълкува разширително, а не само в смисъл, че той трябва да се намира на същото място, където е и деецът. За да се приеме, че е налице обида, е достатъчно обидното обръщение да е адресирано към пострадалия и той да го е възприел.

Клеветата е съзнателно разгласяване на позорни обстоятелства за другиго, които са неистински,  или приписване на престъпление, което не е извършено от адресата на клеветата. И в двата случая целта на дееца е да бъде злепоставена личността на оклеветения пред обществото чрез засягане на неговата чест, достойнство и добро име. За разлика от обидата клеветата не е оценка, а факт, който се довежда до знанието на трети лица. Фактът е позорен, защото разгласяването му води до засягане на обективна чест и достойнство на пострадалия – неговия авторитет, обществената му оценка.

Всяко физическо лице, засегнато от публикации в интернет, може да заведе иск за обида или клевета, ако са налице всички елементи от фактическите състави на тези престъпления. Доказването на авторството на волеизявление чрез интернет обаче е сравнително трудно, тъй като трябва да се докажат редица факти, като например IP адреса, от който е изпратено съобщението, кой стои за този IP адрес, безжичен ли е интернетът, със свободен достъп ли е и ако не, кой разполага с достъп до него. Доказването на всички тези компютърни данни не води до категорично заключение относно авторството на престъплението, тъй като винаги съществува възможност за злоупотреба от страна на хакери, сдобили се с неправомерен достъп до чужд профил. Необходими са други доказателства, сред които могат да бъдат показания на свидетели, спецификата на написаното, в случай че то съдържа факти, известни само на определено лице или на малка група хора.

Троловете и фирмите

По друг начин стои въпросът с юридическите лица, станали жертва на интернет тролове. Засягането на техните интереси чрез негативни публикации в интернет най-често се изразява в увреждане на търговската им репутация, сриване на доверието на клиентите и бизнес партньорите им. В световната правна доктрина търговската репутация и маркетинговият имидж на дадена компания се смятат за нейни неимуществени активи и следователно при увреждането им компаниите имат основание да търсят обезщетение за неимуществени вреди. Преобладаващата съдебната практика в България обаче е на мнение, че доброто име и авторитет на една компания са права с паричен еквивалент, тъй като те влияят върху представянето и на пазара и в частност върху търговските и продажби. У нас е утвърдено разбирането, че неимуществените вреди по своето естество представляват болки, страдания, негативни  психически преживявания и емоции, от каквито юридическите лица са лишени и следователно нямат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди. Няма пречка юридическите лица да претендират обезщетение за вреди в резултат на увреждане на доброто им име, но при условие че това увреждане е довело до конкретни материални загуби.

Всеки е свободен да избере дали и с какви средства да се бори срещу интернет троловете. Добре е обаче техните "поразии" да бъдат извадени "на светло", защото подобно на митологичните същества от скандинавския фолклор светлината е най-опасният им враг. Веднъж показали се на светло, троловете се превръщат в камък.

(1) Цитат от "Мостът на трола" от Тери Пратчет

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 31 август

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Черен петък за директния маркетинг след GDPR Черен петък за директния маркетинг след GDPR

Как регламентът за защита на личните данни промени правилата в дигиталната реклама

19 ное 2018, 5019 прочитания

Търговската тайна - вече защитена в закон Търговската тайна - вече защитена в закон

Европейска директива е причината за новия български проектозакон. Стоки, предмет на нарушение, могат да бъдат изтеглени от пазара, пише в проекта

27 сеп 2018, 4938 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Външни анализи" Затваряне
Консултант: Деклариране на взаимоотношения със свързани лица

Новият образец замени приложение 4 към годишната декларация

Надвиснала ли е световна рецесия

Глобалните инвеститори са в състояние на паника и готови да инвестират в дългове с отрицателна доходност

Пробуждането на къмпингите

Четири нови къмпинга се изграждат в Южна България

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но...", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица