Към момента Законът за обществените поръчки (ЗОП) съдържа много от елементите на електронните поръчки. В същината си обаче те са възможност за възложителите, не задължение. Единствено задължителни са изискванията, свързани с онлайн профила на купувача, в сила от октомври 2014 г. Използваемостта на електронните процедури в България не е висока – за 2013 г. предприятията, представили оферти в система за електронни обществени поръчки в страната, са 9.84%.

Предмет на новите директиви на ЕС е да направи всички обществени поръчки "електронни". Друго ще бъде изключение. "Електронни" накратко означава публикуване на обявленията за поръчки и на цялата документация за участие онлайн, подаване на офертите и осъществяване на цялата комуникация електронно. Според европейските институции това ще направи обществените поръчки по-достъпни. Отчетено е, че 99% от малките и средните предприятия в Европа имат достъп до интернет. Ще се намалят разходите за участие. Процесите могат да се стандартизират. Резултатът ще е прозрачност, обективност, леснота, предвидимост на действията на страните в процедурите. В общ план "електронизирането" на европейските обществени поръчки се изразява в следното:

Изцяло електронна комуникация

Целият обмен на информация в процедурите по обществени поръчки ще трябва да се извършва с електронни средства. Правилата могат да се въведат поетапно. В пълен обхват електронните поръчки трябва да станат задължителни във всяка държава членка не по-късно от 18 октомври 2018 г.

Според директивите средствата за електронна комуникация трябва да са общодостъпни и недискриминационни. Те не трябва да са пречка, а напротив. Най-често това са онлайн платформи. Използването им обикновено не е свързано с особени трудности, специалисти и търговци ги определят като улесняващи както възложителя, така и участниците. Всички електронни устройства и инструменти трябва да осигуряват нужната поверителност и запазване целостта на подадените данни. Възложителят е отговорен за това. Едно от основните изисквания и предимства на електронната комуникация е проследимостта на всяка кореспонденция между възложителя и участниците. Тези изисквания сега са заложени в ЗОП, но трябва да се доразвият.

Използването на електронни подписи за участие в поръчките не е задължително съгласно директивите, тъй като това е допълнително затруднение за участие. Все пак използването им може да се изисква по изключение, когато е необходима по-висока сигурност. В контекста на идеята за общодостъпност въпросът за приложимите езици в процедурите не е детайлно уреден от директивите. Езикът е естествена бариера за участие на чуждестранни търговци. Директивите указват на възложителите, че могат да приемат оферти и други документи на всеки от официалните езици на общността. Задължение обаче засега не може да има, тъй като това би затруднило много от възложителите. Така или иначе за постигане на по-добра конкуренция и по-добри оферти много от българските възложители биха могли да провеждат мултиезични процедури, най-малкото използвайки английски език наред с българския.

e-Certis

Във връзка с езика и общодостъпността директивите на ЕС предвиждат задължителна поддръжка на базата данни в e-Certis. Това е електронна система, поддържана от Европейската комисия, в която се качва информация за всички сертификати и други документи, приложими в дадена държава за участие в обществени поръчки. Възложилите ще трябва да изискват от участниците предимно такива сертификати. Наред с общите правила за "компютризиране" на обичайните процедури съществуват и няколко специфични процедури, които са изцяло "електронни" по своята природа.

Електронни търгове

Електронният търг е повтарящ се електронен процес, в който участниците предлагат нови стойности на позиции от офертите си – цени или други, които се изразяват чрез цифри. Тоест наддаване в реално време. Оценяването става автоматично. Преди началото на наддаването възложителят трябва да е оценил първоначалните оферти. На всеки етап от процеса участниците знаят на кое място в класирането са. По този начин може да завършва и всяка обичайна процедура по ЗОП, отличен метод за постигане на изгодни търговски условия. На участниците се осигурява в максимална степен прозрачност и обективност. Тази процедура съществува и сега. Не се използва обаче особено често.

Електронен каталог

Това е онлайн платформа, в която участниците подават информация и документи от офертите си (изцяло или частично) в стандартизирана форма. Електронен каталог може да се използва във всеки вид процедура. ЗОП ограничава използването му до договори за доставка, докато в новите директиви се прилага за всеки вид договор. Електронният каталог предполага добра стандартизация на форматите за оферти, което пести усилия и време. Намалява се себестойността на продукта. Възможно е автоматично или поне много бързо оценяване на офертите, постига се обективност и прозрачност. Директивите разрешават държавите членки да определят кръг от поръчки, които задължително да се организират чрез електронен каталог.

Динамична система за покупки

Това е изцяло електронен процес за осъществяване на обичайни и повтарящи се покупки, действащ за определен срок (до 4 години съгласно ЗОП). С новите директиви тази система ще е достъпна не само за доставка на стоки, както е по ЗОП, а за всякакъв вид поръчки. Ще се организира като ограничена процедура. До системата се допускат всички търговци, които отговарят на критериите за подбор. При нужда от конкретни покупки всички допуснати участници се поканват да подадат оферти електронно. Нови търговци могат да се включват в системата по всяко време. Динамичната система за покупки може да се осъществява и от централизиран орган, който купува в полза на други възложители. Тази възможност би облекчила бремето за "малки" възложители, които нямат капацитет за провеждане на множество повтарящи се поръчки. Също така практиката на възложителите в страната би се уеднаквила и би била по-предвидима. Пести се време.

Горните специфични електронни процедури могат да се използват и в различни комбинации помежду си. Изискванията на новите директиви относно електронната комуникация в рамките на такива процедури трябва да бъдат въведени в българския закон до април 2016 г. Практика е държавата и възложилите да подготвят въвеждането на подобни нови изисквания в последния момент. Това обикновено води до прибързаност, което от своя страна – до пропуски, а оттам - до лоши резултати. Нищо не би трябвало да пречи държавата да започне въвеждането на директивите предварително. Същевременно възложилите също могат да започнат юридическата и техническата подготовка и дори провеждане на електронни поръчки още отсега, тъй като ЗОП дава достатъчно условия за това. Много често се изтъква, че волята (човешка, политическа, управленска) е ключова и по-ефективна от законовата принуда.