С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 мар 2015, 17:41, 7013 прочитания

Значение на пилотните решения за България според практиката на съда в Страсбург

Обединяването на няколко жалби в една с приоритет е важна промяна в международната защита на правата на човека

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Висящите жалби само срещу България за изминалите две години надхвърлят 5000.
Една от мащабните и важни промени в международната защита на правата на човека е насочена към подобряване на функционирането на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ или Съдът) и намаляване на броя на жалбите, които постъпват в регистратурата на Съда. По официални данни висящите жалби само срещу България за изминалите две години надхвърлят 5000. В тази връзка ЕСПЧ в своята практика и последващ правилник е приел процедурата, станала известна като пилотно решение (pilot judgment), променяйки съществуващото разбиране относно Европейската конвенция за защита правата на човека (Конвенцията) и надхвърляйки значително конкретния случай на жалбоподателя, обединявайки няколко жалби в една с приоритет. 

Кога имаме пилотно решение


За пилотно решение се говори, когато има голям брой жалби отправени до Съда, отнасящи се до еднотипни повтарящи се нарушения на правата и свободите, гарантирани от Конвенцията и протоколите към нея и дължащи се на един и същ структурен или системен вътрешноправен проблем в държавата, срещу която е постановено такова решение. По своя преценка Съдът може да избере една или повече жалби за приоритетно разглеждане, като по този начин жалбоподателите ще получат по-бързо обезщетение, отколкото ако техните дела бъдат отделно обработени в Съда.

Изпълнението е най-съществената част от процедурата за пилотно решение, тъй като в случай на неизпълнение целостта на националната или международната правна система би била поставена под въпрос. Именно затова в процедурата по изпълнение на решенията на Съда пилотните решения са с приоритет пред тези на Комитета на министрите на Съвета на Европа. При пилотното решение за разлика от обикновените решения задачата на Съда е не само да реши дали е налице нарушение на Конвенцията и да определи полагащото се обезщетение в конкретния случай, но също така да идентифицира системния проблем, да определи срок за отстраняването му и даде на държавата ответник ясни указания за вида на мерките, които следва да предприеме.

Възможност за отлагане на разглеждането на други свързани дела



Важна характеристика на пилотната процедурата е възможността за отлагане или "замразяване" разглеждането на всички други свързани дела за определен период от време. Това е допълнително средство за насърчаване на държавата ответник да предприеме необходимите стъпки за промяна на законодателството. На практика Съдът спира да разглежда висящите жалби, повдигащи същия правен въпрос, до приемането на съответното ефективно вътрешноправно средство за защита. Така например вследствие на първите две пилотни решения през 2011 г. "Фингър срещу България и "Димитров и Хамънов срещу България", засягащи структурните проблеми в България за бавно правораздаване в наказателния и гражданския процес, се наложиха изменения в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), като беше предвидено държавата да отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок в съответствие с Конвенцията и съответно беше предвидена възможност за подаване на заявление за обезщетение за бавно правосъдие пред Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС). Инспекторатът към ВСС е установил редица нарушения на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок в нарушение на Конвенцията (неспазване на предвидените от процесуалните закони срокове за постановяване на съдебните актове; непознаване от страна на магистратите на Конвенцията, както и съдебната практика на ЕСПЧ; голяма продължителност на наказателното производство на фаза досъдебното производство и др.).

Промените ще важат и за вече регистрирани жалби

Нещо повече, новите законови механизми ще бъдат приложими и по отношение на вече депозирани и регистрирани жалби, тоест Съдът ще обяви всички висящи жалби пред него за недопустими поради неизчерпване на новосъздадените вътрешноправни средства за защита. Имайки предвид, че жалбата, депозирана в Съда, се разглежда средно в срок от 5 до 7 години, българските жалбоподатели ще трябва да използват новите механизми за обезщетение.

В потвърждение на горното първите две решения, които не са пилотни и по които Съдът се произнася през 2013 г., са "Вълчева и Абрашев срещу България" и "Балъкчиев и др. срещу България", в които Съдът е обявил жалбите за недопустими и е приел, че разпоредбите на ЗСВ и ЗОДОВ относно възможностите за търсене на обезщетение могат да се приемат за "ефективни вътрешноправни средства за защита срещу прекомерната продължителност на производствата пред гражданските, наказателните и административните съдилища в България". В своята практика Съдът е приел, че наличието на съмнения за ефективното функциониране на новите средства за защита не освобождава жалбоподателите от задължението да ги използват пред националните правораздавателни органи.

Влияние върху държавите за по-стриктно спазване на правата и свободите

Друг системен структурен проблем в българското правораздаване засяга и съвсем новото пилотно решение от тази година "Нешков и други срещу България". Съдът и Комитетът за предотвратяване на изтезанията многократно са подчертали наличието на тежка пренаселеност в българските затвори (килия с по 1 кв.м площ) и лошите материални и санитарни условия, което е в нарушение на разпоредбите на Конвенцията, касаещи забраната за нечовешко и унизително отношение. В решението си Съдът припомня също така, че при тези нарушения липсва ефективно средство за защита в българската правна система. Интересно в случая е, че противно на практиката, си Съдът е решил да не "замрази" разглеждането на висящите сходни жалби.

В изпълнение на процедурата за пилотно решение, Съдът е дал конкретни указания и срок от 18 месеца от влизането му в сила за промени в българското законодателство, като е посочил, че може да бъде създаден специален орган, който да отговаря за местата за лишаване от свобода, или съд, който наблюдава изпълнението на наказанията. Следва да се въведе едно общо средство за защита срещу нарушения при нечовешко и унизително отношение, или специални разпоредби, съгласно които жалбите на затворници следва да бъдат разглеждани. Под форма на обезщетение може да бъде предвидена парична сума или намаляване на наказанието. Неизпълнението на указанията в пилотното решение може да доведе до политически санкции от страна на Комитета на министрите на съвета на Европа и лавина от присъдени обезщетения в полза на жалбоподателите.

Не е пресилено да се каже, че пилотните решения оказват съответното влияние върху държавите за по-стриктно спазване на правата и свободите, гарантирани от Конвенцията, и за своевременното предприемане на мерки в определена сфера. Въпреки всичко държавата ответник остава свободна, съобразявайки се със заключенията, изложени в пилотното решение на Съда, за да избере средствата, посредством които да изпълни задълженията си. Процедурата за пилотно решение не може да бъде решение на всички трудности, пред които са изправени държавите в техните национални правни системи, но тя има за цел да предложи решение за премахването на някои основни проблеми и създаването на правна защита за нас българските жалбоподатели.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Черен петък за директния маркетинг след GDPR Черен петък за директния маркетинг след GDPR

Как регламентът за защита на личните данни промени правилата в дигиталната реклама

19 ное 2018, 5360 прочитания

Търговската тайна - вече защитена в закон Търговската тайна - вече защитена в закон

Европейска директива е причината за новия български проектозакон. Стоки, предмет на нарушение, могат да бъдат изтеглени от пазара, пише в проекта

27 сеп 2018, 5459 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Външни анализи" Затваряне
Започва прием на проекти за инвестиции в земеделски стопанства

Документи по първата подмярка от програмата за селските райони могат да се подават от 14 април

Още от Капитал
Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10