Значение на пилотните решения за България според практиката на съда в Страсбург
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Значение на пилотните решения за България според практиката на съда в Страсбург

Значение на пилотните решения за България според практиката на съда в Страсбург

Обединяването на няколко жалби в една с приоритет е важна промяна в международната защита на правата на човека

8013 прочитания

© НИКОЛАЙ ДОЙЧИНОВ


Висящите жалби само срещу България за изминалите две години надхвърлят 5000.

Една от мащабните и важни промени в международната защита на правата на човека е насочена към подобряване на функционирането на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ или Съдът) и намаляване на броя на жалбите, които постъпват в регистратурата на Съда. По официални данни висящите жалби само срещу България за изминалите две години надхвърлят 5000. В тази връзка ЕСПЧ в своята практика и последващ правилник е приел процедурата, станала известна като пилотно решение (pilot judgment), променяйки съществуващото разбиране относно Европейската конвенция за защита правата на човека (Конвенцията) и надхвърляйки значително конкретния случай на жалбоподателя, обединявайки няколко жалби в една с приоритет. 

Кога имаме пилотно решение

За пилотно решение се говори, когато има голям брой жалби отправени до Съда, отнасящи се до еднотипни повтарящи се нарушения на правата и свободите, гарантирани от Конвенцията и протоколите към нея и дължащи се на един и същ структурен или системен вътрешноправен проблем в държавата, срещу която е постановено такова решение. По своя преценка Съдът може да избере една или повече жалби за приоритетно разглеждане, като по този начин жалбоподателите ще получат по-бързо обезщетение, отколкото ако техните дела бъдат отделно обработени в Съда.

Изпълнението е най-съществената част от процедурата за пилотно решение, тъй като в случай на неизпълнение целостта на националната или международната правна система би била поставена под въпрос. Именно затова в процедурата по изпълнение на решенията на Съда пилотните решения са с приоритет пред тези на Комитета на министрите на Съвета на Европа. При пилотното решение за разлика от обикновените решения задачата на Съда е не само да реши дали е налице нарушение на Конвенцията и да определи полагащото се обезщетение в конкретния случай, но също така да идентифицира системния проблем, да определи срок за отстраняването му и даде на държавата ответник ясни указания за вида на мерките, които следва да предприеме.

Възможност за отлагане на разглеждането на други свързани дела

Важна характеристика на пилотната процедурата е възможността за отлагане или "замразяване" разглеждането на всички други свързани дела за определен период от време. Това е допълнително средство за насърчаване на държавата ответник да предприеме необходимите стъпки за промяна на законодателството. На практика Съдът спира да разглежда висящите жалби, повдигащи същия правен въпрос, до приемането на съответното ефективно вътрешноправно средство за защита. Така например вследствие на първите две пилотни решения през 2011 г. "Фингър срещу България и "Димитров и Хамънов срещу България", засягащи структурните проблеми в България за бавно правораздаване в наказателния и гражданския процес, се наложиха изменения в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), като беше предвидено държавата да отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок в съответствие с Конвенцията и съответно беше предвидена възможност за подаване на заявление за обезщетение за бавно правосъдие пред Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС). Инспекторатът към ВСС е установил редица нарушения на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок в нарушение на Конвенцията (неспазване на предвидените от процесуалните закони срокове за постановяване на съдебните актове; непознаване от страна на магистратите на Конвенцията, както и съдебната практика на ЕСПЧ; голяма продължителност на наказателното производство на фаза досъдебното производство и др.).

Промените ще важат и за вече регистрирани жалби

Нещо повече, новите законови механизми ще бъдат приложими и по отношение на вече депозирани и регистрирани жалби, тоест Съдът ще обяви всички висящи жалби пред него за недопустими поради неизчерпване на новосъздадените вътрешноправни средства за защита. Имайки предвид, че жалбата, депозирана в Съда, се разглежда средно в срок от 5 до 7 години, българските жалбоподатели ще трябва да използват новите механизми за обезщетение.

В потвърждение на горното първите две решения, които не са пилотни и по които Съдът се произнася през 2013 г., са "Вълчева и Абрашев срещу България" и "Балъкчиев и др. срещу България", в които Съдът е обявил жалбите за недопустими и е приел, че разпоредбите на ЗСВ и ЗОДОВ относно възможностите за търсене на обезщетение могат да се приемат за "ефективни вътрешноправни средства за защита срещу прекомерната продължителност на производствата пред гражданските, наказателните и административните съдилища в България". В своята практика Съдът е приел, че наличието на съмнения за ефективното функциониране на новите средства за защита не освобождава жалбоподателите от задължението да ги използват пред националните правораздавателни органи.

Влияние върху държавите за по-стриктно спазване на правата и свободите

Друг системен структурен проблем в българското правораздаване засяга и съвсем новото пилотно решение от тази година "Нешков и други срещу България". Съдът и Комитетът за предотвратяване на изтезанията многократно са подчертали наличието на тежка пренаселеност в българските затвори (килия с по 1 кв.м площ) и лошите материални и санитарни условия, което е в нарушение на разпоредбите на Конвенцията, касаещи забраната за нечовешко и унизително отношение. В решението си Съдът припомня също така, че при тези нарушения липсва ефективно средство за защита в българската правна система. Интересно в случая е, че противно на практиката, си Съдът е решил да не "замрази" разглеждането на висящите сходни жалби.

В изпълнение на процедурата за пилотно решение, Съдът е дал конкретни указания и срок от 18 месеца от влизането му в сила за промени в българското законодателство, като е посочил, че може да бъде създаден специален орган, който да отговаря за местата за лишаване от свобода, или съд, който наблюдава изпълнението на наказанията. Следва да се въведе едно общо средство за защита срещу нарушения при нечовешко и унизително отношение, или специални разпоредби, съгласно които жалбите на затворници следва да бъдат разглеждани. Под форма на обезщетение може да бъде предвидена парична сума или намаляване на наказанието. Неизпълнението на указанията в пилотното решение може да доведе до политически санкции от страна на Комитета на министрите на съвета на Европа и лавина от присъдени обезщетения в полза на жалбоподателите.

Не е пресилено да се каже, че пилотните решения оказват съответното влияние върху държавите за по-стриктно спазване на правата и свободите, гарантирани от Конвенцията, и за своевременното предприемане на мерки в определена сфера. Въпреки всичко държавата ответник остава свободна, съобразявайки се със заключенията, изложени в пилотното решение на Съда, за да избере средствата, посредством които да изпълни задълженията си. Процедурата за пилотно решение не може да бъде решение на всички трудности, пред които са изправени държавите в техните национални правни системи, но тя има за цел да предложи решение за премахването на някои основни проблеми и създаването на правна защита за нас българските жалбоподатели.

Висящите жалби само срещу България за изминалите две години надхвърлят 5000.

Една от мащабните и важни промени в международната защита на правата на човека е насочена към подобряване на функционирането на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ или Съдът) и намаляване на броя на жалбите, които постъпват в регистратурата на Съда. По официални данни висящите жалби само срещу България за изминалите две години надхвърлят 5000. В тази връзка ЕСПЧ в своята практика и последващ правилник е приел процедурата, станала известна като пилотно решение (pilot judgment), променяйки съществуващото разбиране относно Европейската конвенция за защита правата на човека (Конвенцията) и надхвърляйки значително конкретния случай на жалбоподателя, обединявайки няколко жалби в една с приоритет. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK