Нова "поправка КТБ" в опит за възстановяване имуществото на банката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нова "поправка КТБ" в опит за възстановяване имуществото на банката

На временните синдици с извънреден закон се предоставят почти всички правомощия, които би имал синдикът при открито производство по несъстоятелност

Нова "поправка КТБ" в опит за възстановяване имуществото на банката

Съответстват ли на конституцията и европейските директиви последните изменения на Закона за банковата несъстоятелност

На временните синдици с извънреден закон се предоставят почти всички правомощия, които би имал синдикът при открито производство по несъстоятелност

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Законодателни промени при извънредни обстоятелства невинаги водят до най-прецизната възможна уредба, но в случая промените запълват много по-опасна законова празнина.

Специалният надзор над Корпоративна търговска банка (КТБ), проточил се повече от девет месеца, се изразяваше от правна гледна точка предимно в консервиране на банката - спиране изпълнението на нейните задължения и забрана за извършване на дейностите съгласно лиценза й. Тъй като БНБ установи необходимост от много сериозни обезценки на имуществото на КТБ, беше преценено, че спасяването на банката ще бъде твърде скъпо, и поради това не бяха предприети мерки за нейното оздравяване, като лицензът й беше отнет.

Обжалванията на решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ обаче се проточиха близо пет месеца, в който период банката продължи да бъде под специалния надзор. В същото време законовата уредба, явно изхождаща от предположението, че специалният надзор е мярка, която би следвало да продължи кратко време, не съдържаше достатъчно ефективни механизми за запазване активите на банката. Това доведе до извършване на множество действия, които още повече намалиха активите на банката – например цесии на необезпечени вземания срещу банката и прихващания с такива вземания, извършени от нейни длъжници, както и "преструктуриране" на инвестиции, направени с имущество с произход от банката.

Именно в тези извънредни условия в края на март 2015 г. парламентът прие промени в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) (1), чиято цел е да възстанови активи на КТБ чрез въвеждане на фигурата на временния синдик с много широки правомощия, както и чрез уредбата на нови искове за попълване имуществото на банката. Това е всъщност втората "поправка КТБ" – след тази от ноември 2014 г., когато с изменение на ЗБН бяха обявени за недействителни всички прихващания с вземания срещу банката, направени след поставянето й под специален надзор (с някои изключения).

Законодателни промени при извънредни обстоятелства невинаги водят до най-прецизната възможна уредба, но в случая промените запълват много по-опасна законова празнина.

Временни синдици на КТБ

Основната цел на законовите промени е, че в момент, когато срещу КТБ все още не е открито производство по несъстоятелност, а банката е формално под специален надзор, на временните синдици с извънреден закон се предоставят почти всички правомощия, които би имал синдикът при открито производство по несъстоятелност, в това число възможност да предявява всички отменителни искове за попълване имуществото на КТБ.

От гледна точка на европейското право вече е имало подобен случай, при който спрямо исландска банка, която е била в производство, което може да се определи като "оздравително производство" (т.е. сходно на специалния надзор у нас), с извънреден закон се приложиха всички последици на несъстоятелността, въпреки че не е било открито производство по несъстоятелност. В този случай е възникнал спор дали това производство може да се признае като оздравително или производство по несъстоятелност в други държави - членки на ЕС/ЕИО, въпреки че последиците на несъстоятелността са били наложени чрез специален закон (а не с акт на съдебен или административен орган, доколкото такъв акт е необходим за признаването на производството в друга държава членка). По този спор Съдът на ЕС реши, че такова производство подлежи на автоматично признаване в други държави членки, приемайки, че е допустимо в рамките на оздравително производство по отношение на банка да бъдат наложени със специален закон последици, характерни за производството по несъстоятелност (2). Имайки предвид тези изводи на Съда на ЕС, би следвало да се приеме, че промените, уредени с "поправката КТБ", също би следвало да се признаят автоматично в други държави - членки на ЕС и ЕИО.

Нов иск за възстановяване на имущество с произход от КТБ

Друга основна промяна е уредбата в новия член 60а от ЗБН, според който синдикът и временният синдик могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице в случаите, когато (1) третото лице не е изпълнило насрещно задължение или същото е на значително по-ниска стойност от полученото или (2) полученото от третото лице е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му. В същото време промените уреждат изключително широко определение на понятието "произход от банката", което обхваща всяко първоначално предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени права на неин длъжник, включително и предоставените обезпечения, които в същия или в променен вид са станали част от имуществото на всяко трето лице, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма.

Въз основа на тази промяна, ако например банката е предоставила кредит без изрична уговорка как ще се връщат парите, което автоматично означава, че те трябва да бъдат върнати в срок до 5 години, а това трето лице ги е предоставило при същите условия на четвърто лице, което на свой ред е придобило с предоставените средства акции, временният синдик, а впоследствие и редовният синдик ще може да поиска връщане на кредита и ако това не бъде направено - да иска директно четвъртото лице да върне акциите, закупени със средствата, първоначално предоставени от банката.

Обратното действие на "поправката КТБ"

Първият спор, който предизвика "поправката КТБ", е дали измененията на ЗБН имат обратно действие и така засягат неблагоприятно вече придобити права. Доколкото временният синдик, а впоследствие и редовният такъв ще могат да предявяват всички искове, в т.ч. и новия иск за връщане на имущество с произход от банката, в процедурата с КТБ, започнала преди приемането на новата уредба, има аргументи за това, че е налице обратно действие, макар въпросът да не е напълно ясен.

Българското законодателство допуска гражданскоправните норми да имат обратно действие, но само по изключение и само ако това е постановено изрично в съответния закон. Конституцията съдържа единствено забрана наказателните закони да имат обратно действие.

Конституционният съд (КС) няколко пъти е имал възможността да се произнесе относно обратното действие на гражданскоправни норми. Въпреки това КС не е посочил ясни критерии, които да определят кога е допустимо такова обратното действие. Нещо повече, дори последното решение на КС по въпроса е доста противоречиво и подписано с две особени мнения (3). Проблемът с обратното действие на гражданските закони е много сериозен и изграждането на ясни критерии е много трудно дори за правни системи с много по-големи традиции от българската. Така например Върховният съд на САЩ още през 1798 г. допуска, че гражданските закони могат да имат обратно действие (4) с доста противоречиви мотиви, които са в основата на всички бъдещи тълкувания на американската конституция в насока, че същата допуска обратно действие, дори когато са били налагани със задна дата нови данъци.

Заключение

Без КС да се е произнесъл по "поправките КТБ", те би следвало да се прилагат. Доколкото не всеки може да сезира КС, най-реалистичната хипотеза на такова сезиране би била от съд при висящ пред него конкретен спор. Така начинът на прилагане на "поправките КТБ" по всеки конкретен случай от временните синдици и редовните синдици на банката може да е от ключово значение.

(1) ДВ бр. 22 от 24.03.2015 г., в сила от 24.03.2015 г.

(2) Решение на Съда на ЕС от 24.10.2013 (Case C-85/12)

(3) Решение на КС №4 от 11.03.2014 г. по к. д. №12/2013

(4) Делото "Калдър срещу Бул" [Calder v. Bull]

Законодателни промени при извънредни обстоятелства невинаги водят до най-прецизната възможна уредба, но в случая промените запълват много по-опасна законова празнина.

Специалният надзор над Корпоративна търговска банка (КТБ), проточил се повече от девет месеца, се изразяваше от правна гледна точка предимно в консервиране на банката - спиране изпълнението на нейните задължения и забрана за извършване на дейностите съгласно лиценза й. Тъй като БНБ установи необходимост от много сериозни обезценки на имуществото на КТБ, беше преценено, че спасяването на банката ще бъде твърде скъпо, и поради това не бяха предприети мерки за нейното оздравяване, като лицензът й беше отнет.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK