За какво да помислим преди сделка с портфейл от лоши кредити
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За какво да помислим преди сделка с портфейл от лоши кредити

Едно от първите предизвикателства, с които се сблъскват купувачите на портфейли от лоши кредити, е уведомяването на длъжниците

За какво да помислим преди сделка с портфейл от лоши кредити

Някои правни аспекти при прехвърлянето на портфейли от необслужвани кредити

Едно от първите предизвикателства, с които се сблъскват купувачите на портфейли от лоши кредити, е уведомяването на длъжниците

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Обикновено се сключва договор за цесия, възможно е също портфейлът да бъде продаден и като част от търговско предприятие или да бъде отделен в специално създадено за целта дружество.

Според данни на БНБ в последните няколко години делът на необслужваните кредити[1] се движи около 20% от всички кредити в банковата система. Въпреки този немалък дял в България сделките с портфейли от лоши кредити са далеч по-малко от тези в други развити пазари или дори в съседна Румъния. За тази разлика, разбира се, има специфични за местните пазари фактори като национална регулаторна рамка, ликвидност на банковия сектор, политическа, правна и икономическа стабилност и други. От друга страна, тенденции като засилващата се европейска регулация и случващото се в съседна Гърция могат да дадат тласък на повече сделки в региона на Централна и Източна Европа, включително и България.  Ето някои правни аспекти, които е добре да се вземат предвид при сделки с портфейли от лоши кредити:

Регулаторни предпоставки

За чуждестранни инвестиционни фондове и управляващи дружества, неустановени на територията на България, които се интересуват от закупуването на необслужвани кредити, е добре да знаят, че придобиването на вземания по кредити може да попадне в предмета на регулираната от БНБ дейност. Съгласно Закона за кредитните институции и Наредбата на БНБ за финансовите институции, ако за едно дружество дейността по придобиване на вземания от кредити формира над 30% от общите му приходи или ако свързаните с тази дейност активи представляват над 30% от всички негови активи (и предполагайки, че няма да се извършва публично набиране на влогове и отпускане на кредити), това дружество следва да се регистрира като небанкова финансова институция. Регистрацията трябва да се извърши преди започването на тази съществена дейност, а след това е необходимо и последващото спазване на специалните изисквания към дейността на финансовите институции, включително за прилагане на мерки против изпирането на пари, периодична отчетност и прилагане на съответни вътрешни правила и процедури за управление и вътрешен контрол.

За сделки с портфейли от лоши кредити, при които оборотът на участниците надхвърля праговете по Закона за защита на конкуренцията, ще е необходимо да се подаде и уведомяване за концентрация до Комисията за защита на конкуренцията. Обичайният начин за прехвърляне на портфейлиот лоши кредити е чрез договор за цесия. Възможно е също портфейлът да бъде продаден и като част от търговско предприятие или да бъде отделен в специално създадено за целта дружество, дяловете или акциите от което да бъдат прехвърлени на купувача.

Придобиването на портфейли от кредити към физически лица е свързано и с обработката на лични данни на съответните длъжници. Това предполага дружеството, придобиващо портфейла, да се регистрира като администратор на лични данни към Комисията за защита на лични данни и да поддържа съответните регистри. Интересен е и въпросът дали обичайните предварителни и често твърде общи съгласия за обработката и прехвърлянето на лични данни, давани от длъжниците при отпускане на кредитите, всъщност са валидно основание, за да може купувачът на портфейла да ползва законно данните за управлението и събирането на кредитите. При промяна в целите на обработката на тези данни може да се наложи допълнително изрично съгласие от физическите лица длъжници.

Структуриране на сделката

Обичайният начин за прехвърляне на портфейли от лоши кредити е чрез договор за цесия. Възможно е също портфейлът да бъде продаден и като част от търговско предприятие или да бъде отделен в специално създадено за целта дружество, дяловете или акциите от което да бъдат прехвърлени на купувача. Такъв вариант е подходящ, ако наред с вземанията купувачът би искал да придобие екипа от служители и помощните активи (например софтуер), свързани с обслужването на лошите кредити.

Структурирането на сделката изисква и добра преценка на момента на прехвърляне на собствеността върху вземанията. Тъй като портфейлите по правило включват множество вземания по кредити, чието състояние се мени с времето (плащане на вноски, начисляване на лихви и разноски и т.н.), страните трябва да отчетат тези промени и да предвидят в договора механизми за регулиране на цената, в случай че при приключване на сделката стойността на портфейла се е променила спрямо начално определената.

Ключов е и въпросът, свързан с разходите и действията, които трябва да се правят за обслужване на вземанията като съдебни и извънсъдебни такси, разноски за уведомления и покани и други подобни. Особеното тук е, че при цесията прехвърлянето произвежда действие спрямо длъжника и всички други трети лица едва след уведомяването му. Докато настъпи този момент (а понякога и след това), може да е необходимо продавачът да продължи извършването на определени действия и разходи за запазване на вземанията. Съответно е добре да се договори какво съдействие ще е нужно от стария кредитор и как да бъде компенсиран той.

С времето може да се установи, че дадено вземане от портфейла е било нищожно, погасено по давност или несъбираемо поради други обстоятелства. Съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите при възмездно цедиране прехвърлящият отговаря за съществуването на вземането. За подобни случаи страните могат да уговорят продавача да върне част от получената цена, съответстваща на несъществуващите вземания, или да се споразумеят за друга форма на обезщетение на купувача.

Допълнително е добре страните да уредят кой ще носи риска от други пороци, които са останали скрити при първоначалния правен анализ, като например непълна документация по кредитните досиета или нарушени обезпечения.

Какво следва след прехвърлянето

Едно от първите предизвикателства, с които се сблъскват купувачите на портфейли от лоши кредити, е уведомяването на длъжниците. При цесия уведомяването е необходимо, за да може купувачът да се легитимира пред длъжника и да извършва всички последващи действия като нов кредитор. За разлика от други държави, като например Чехия, Румъния, където новият кредитор може да уведоми длъжника с прилагане на съответни доказателства за извършването на цесията, българският закон изисква уведомяването да става от стария кредитор, който често губи интерес да извършва каквито и да е действия след продажбата. В много случаи продавачът на портфейла упълномощава купувача да извърши уведомлението от негово име. Това крие известни рискове, тъй като длъжникът може да оспори валидността на пълномощното или най-малкото да изиска неговото представяне, ако то не е приложено към уведомлението. Така при портфейли от стотици кредити надлежното уведомяване на длъжниците може да се окаже предизвикателство.

Освен уведомяването инвеститорът в портфейли от лоши кредити трябва да съобрази, че за някои кредити събирането на вземането може да е в извънсъдебна фаза, за други може да текат съдебни дела, изпълнителни производства или производства по несъстоятелност. Гражданският процесуален кодекс не позволява в хода на исковия процес старият кредитор да бъде заместен от новия без съгласието на длъжника. И тъй като е малко вероятно длъжникът по кредита да се съгласи с такова заместване, купувачът на портфейла ще се нуждае от съдействието на продавача за активното продължаване на делото. Допълнително между тях трябва да бъде уреден и въпросът за присъдените разноски в случай на успешно или неуспешно приключване на процеса. Не така е решен въпросът в страни като Унгария или Чехия, където ищецът може да прехвърли своето вземане в хода на делото и новият кредитор ще го замести и ще продължи процеса от свое име.

Прехвърлянето на обезпечени кредити, при които обезпеченията са вписани (например особени залози или ипотеки), трябва допълнително да се отрази във всеки от специалните регистри и по отношение на всяко от прехвърлените вземания. Разбира се, наличието на обезпечения и тяхното прехвърляне, запазване и реализиране крие и редица други предизвикателства пред новия кредитор, които може да са предмет на отделен анализ.

Българската правна уредба, касаеща сделките с лоши кредити, все още отчита някои недостатъци спрямо други държави в региона. Въвеждането на известни законодателни промени и по-прагматичен поглед на съдебната практика върху проблеми като уведомяването на длъжниците, прехвърлянето на обезпеченията и продължаването на започнали производства от новите кредитори би спомогнало за развитието на пазара с кредитни портфейли и повишаването на интереса от чужди инвеститори.

[1] Класифицирани като необслужвани (над 90 дни), загуба (над 180 дни) и преструктурирани експозиции по смисъла на отменената Наредба №9 на БНБ

Обикновено се сключва договор за цесия, възможно е също портфейлът да бъде продаден и като част от търговско предприятие или да бъде отделен в специално създадено за целта дружество.

Според данни на БНБ в последните няколко години делът на необслужваните кредити[1] се движи около 20% от всички кредити в банковата система. Въпреки този немалък дял в България сделките с портфейли от лоши кредити са далеч по-малко от тези в други развити пазари или дори в съседна Румъния. За тази разлика, разбира се, има специфични за местните пазари фактори като национална регулаторна рамка, ликвидност на банковия сектор, политическа, правна и икономическа стабилност и други. От друга страна, тенденции като засилващата се европейска регулация и случващото се в съседна Гърция могат да дадат тласък на повече сделки в региона на Централна и Източна Европа, включително и България.  Ето някои правни аспекти, които е добре да се вземат предвид при сделки с портфейли от лоши кредити:


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK