Ползите от членството в Европейския съюз

Текстът е част от представително изследване на Институт "Отворено общество" за оценка на членството в ЕС, ползите от него, Шенген и Еврозоната през 2015г. Публикуван е със съкращения.

Това изследване на обществените нагласи на българските граждани към ЕС съвпада по време с десетата годишнината от подписването на Договора за присъединяване на 25 април 2005 г.. На 1 май 2015 се навършват и единадесет години от петата вълна на разширяване на ЕС с другите страни от Централна и Източна Европа.
България сега е в деветата година на членство. Влизането в ЕС бе наистина исторически момент, който отбеляза "завръщането в Европа" с всички символични и материални предимства.

Но страната остава най-бедната в ЕС с 45 БВП на глава от населението (ППС) на база ЕС28=100. От момента на влизането си България е под наблюдение в рамките на т.нар. Механизъм на сътрудничество и проверка поради недостатъци в областа на правосъдието, борбата с корупцията и организираната престъпност.

"Индексът на настигане" на Институт "Отворено общество" показва, че България не настига успешно желаните нива на развитие на по-старите страни членки в областта на икономическо развитие, качество на живот, демокрация и управление – за разлика от доста от други страни със сходна историческа съдба. 

Една линия на разсъждение би предположила, че провалът на България да настигне показателите на по-развитата част от Европа може да предизвика недоволство от самото членство в ЕС. Така неудовлетворението на българите от тяхното правителство или собствено положение би се проектирало върху членството на ЕС и нагласите към "Брюксел". Но обратен аргумент би гласял, че българските граждани може би гледат към ЕС и Брюксел като външен център на контрол, който ще подобри положението на страната или като модел на развитие, който е единствено подходящ за страната.

Последствията на глобалната икономическа криза, които все още влияят негативно върху страната, неспособността на ЕС да овладее кризата в Гърция, промененият геополитически контекст с конфликта в Украйна са допълнителни фактори, които влияят директно или индиректно върху въприятата относно ЕС. Геополитичекото съревнование подхранва алтернативни наративи, които отричат консенсуса за "европейски път на развитие" в рамките на ЕС и активно се прокламират от партии и групи в обществото.



64% позитивни и 22% негативни оценки
 
През 2015 година по-голямата част от българските граждани - 64,4%, продължават да оценяват позитивно члеството на страната в ЕС. Около една пета (21,8%) оценяват членството негативно. Тези нагласи са останали почти непроменени през последните три години с известно подобрение през 2015 г. спрямо предишната 2014 г. Но затова пък има значително подобрение спрямо нагласите през 2008 г. – втората година на членство в ЕС, когато разликата между одобрение и неодобрение е била само 3% с 42,60% позитивни и 39% негативни оценки. Изглежда, че през годините българските граждани са започнали да оценяват ползите от ЕС. 

Подръжниците на десните партии – на Реформаторския блок и ГЕРБ, остават най-положително настроените към членството в ЕС, с дял от 93% и 82% съответно. Данните за националистическите партии донякъде оборват конвенционалната логика, тъй като техните избиратели имат доста положителна оценка за членството в ЕС. 67% от подръжниците на Патриотичния фронт, съставен от ВМРО и НФСБ, изразяват положителна оценка за членството на фона на 64% за страната като цяло. Делът на оценяващите позитивно ЕС сред подръжниците на Атака е 64%, което е и средното за страната. 

Въпрос на доверие

Българските граждани имат по-голямо доверие в европейските институции, отколкото в националните институции и това не се е променило в последните години. През 2015 г. делът на хората, които вярват в институциите на ЕС е 41,7% сравнено със само 12,4%, които вярват повече на националните институции. Има увеличение на доверието в ЕС с 5% спрямо 2014 г., но резултатът е идентичен с този за 2011 г. и 2013 г.. Доверието към българските институции достига нови ниски нива, като пада от 16% през 2012 г. до 12,4% през 2015 г. Делът на хората, които вярват едновременно и на европейските и на българските институции не варира много през годините.

Това, което е по-притеснително, е че почти една пета от участвалите в изследването не вярват нито на европейските, нито на българските институции.