Защитени ли сме в случай на злоупотреба при онлайн пазаруване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защитени ли сме в случай на злоупотреба при онлайн пазаруване

Страхът често е породен от незнание и непознаване на правата ни на потребители.

Защитени ли сме в случай на злоупотреба при онлайн пазаруване

В България за много хора все още интернет е несигурно и дори опасно пространство за плащане.

6623 прочитания

Страхът често е породен от незнание и непознаване на правата ни на потребители.

© Reuters


Из дневника на "offline (1)" човека - "Събуждам се, отивам в банята, обличам се, закусвам…".

Из блога на "online (2)" човека - "Събуждам се, "чеквам" си телефона, отивам в банята, "логвам се", обличам се, "браузвам", докато закусвам…".

Дали да пишем в дневници или в блогове си остава наш избор. Да бъдем offline в online ера се случва все по-рядко, било защото се стремим към постоянна комуникация, търсим публичност или просто се опитваме да спечелим време. Времето като ценност на съвременното общество е основен фактор интернет да се превърне в неизменна част от бита. Доказателство за това е постоянно нарастващият брой хора, които работят, забавляват се, пазаруват по интернет. В България сред немалка част от хората все още продължава да битува разбирането, че интернет е несигурно и дори опасно пространство, що се касае до пазаруване и плащане. Отказваме да пазаруваме онлайн от страх да не бъдем измамени. Страхът обаче често е породен не от съществуването на реална опасност, а от незнание и непознаване на правата ни на потребители.

В България все още парите в брой са основното разплащателно средство

Въпреки това през последните няколко години делът на електронните разплащания нарасна значително. За това способства премахването на различни бариери пред потребителите, като например намаляване или освобождаване от такси за обслужване на карти, предлагане на програми за лоялност и други. Основна пречка, възпираща потребителите да пазаруват онлайн, е страхът от неправомерно използване на банковите им карти. Законът за платежните услуги и платежните системи (ДВ, бр. 23 от 27.03.2009  г., в сила от 01.11.2009 г., наричан по-нататък ЗПУПС) е нормативният акт, който регулира отговорността при неправомерно използване на платежен инструмент и осъществяването на неразрешена платежна операция. ЗПУПС въвежда разпоредбите на Директива 2007/64/ЕО относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 95/7/ЕО. Непознаването на нормативната уредба създава недоверие сред потребителите по отношение на електронните разплащателни системи. Важно е потребителите да осъзнаят, че далеч не са толкова уязвими, а дори напротив, ЗПУПС осигурява висока степен на закрила на добросъвестните и прилежни потребители.

Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗПУПС в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги (при използване на банкова карта това е банката издател) възстановява незабавно на платеца (т.е. на картодържателя) стойността на неразрешената платежна операция. Неразрешена платежна операция е тази, която е извършена без съгласието на платеца. Действащата нормативна уредба поставя доставчика на платежни услуги в по-неблагоприятно положение, отчитайки факта, че той е икономически по-силната страна и следователно трябва да поеме по-големия риск. Това не означава обаче, че платецът може във всички случаи безусловно да се ползва от защитата, която законът му предоставя. Платецът може да иска възстановяване на неправомерно платена сума само ако е изпълнил вменените му със ЗПУПС задължения по отношение на платежните инструменти, които използва. Съгласно чл. 53 от ЗПУПС платецът е длъжен да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, да уведомява банката при загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването, да предприеме всички разумни действия за запазване на персонализираните защитни характеристики, включително да не записва каквато и да било информация за тези характеристики върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент.

Законът предвижда намалена отговорност за доставчика на платежни услуги в случаите на небрежност, проявена от страна на платеца. Платецът понася загубите, свързани с всички неразрешени платежни операции, произтичащи от използването на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент, когато платецът не е успял да запази персонализираните защитни характеристики на инструмента. Платецът е отговорен за загуби в максимален размер, договорен между него и доставчика на платежни услуги, но не повече от 300 лв. Отговорността на доставчика на платежни услуги е изцяло изключена, т.е. платецът понася всички загуби в резултат на неразрешени платежни операции независимо от размера им, ако ги е причинил чрез измама или ако умишлено или поради груба небрежност не е изпълнил едно или повече от задълженията си по чл. 53 от ЗПУПС. В правната доктрина е прието, че "грубата небрежност" е грижата на най-небрежния стопанин, т.е. с груба небрежност действа онзи, който не е положил грижа, която и най-небрежният обикновено полага.

Неправомерно платена сума може да бъде възстановена

само след извършване на определена процедура по установяване автентичността на операцията. Установяването на автентичността е проверка, която доставчикът на платежна услуга извършва, относно правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани защитни характеристики. Доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция. Той има задължение да провери дали операцията е регистрирана и осчетоводена точно, дали операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък. Когато платецът твърди, че не е разрешил дадена платежна операция, фактът, че доставчикът на платежни услуги е регистрирал извършването й, не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 53 ЗПУПС. За да бъде ангажирана отговорността на доставчика на платежни услуги или на платеца, е необходимо да се извърши детайлна проверка на фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай на неправомерно използване на платежен инструмент.

Налице е и съдебна практика в защита правата на ползвателите на платежни инструменти. В по-голямата си част съдебните решения засягат неправомерно извършени плащания вследствие използването на услугата електронно банкиране. Няколко са случаите, в които банка в качеството си на доставчик на платежна услуга е осъдена да възстанови сумите по неправомерно извършени нареждания за плащане.

----

(1) Несвързан с интернет

(2) Свързан с интернет

Из дневника на "offline (1)" човека - "Събуждам се, отивам в банята, обличам се, закусвам…".

Из блога на "online (2)" човека - "Събуждам се, "чеквам" си телефона, отивам в банята, "логвам се", обличам се, "браузвам", докато закусвам…".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK