С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 14 май 2015, 18:28, 5499 прочитания

Цифровизацията: Хроника на една предизвестена смърт

Осъдената ни държава и санкциите, които може да се наложи да платим, не са изненада, а последица от напълно съзнателни действия на институциите.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Осъдената ни държава и санкциите, които може да се наложи да платим, не са изненада, а последица от напълно съзнателни действия на институциите.

Осъдената ни държава и санкциите, които може да се наложи да платим, не са изненада, а последица от напълно съзнателни действия на институциите.

Автор: SHUTTERSTOCK
България е осъдена за неизпълнение на европейското законодателство при провеждане на конкурсите за предоставяне на мултиплекси и осъществяване на цифровото радиоразпръскване у нас. Това стана ясно от излязлото преди няколко дни решение на Европейския съд (Съда) по дело C-376/13 срещу България.

Конкурсите бяха проведени от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) през 2009 г. Tе бяха атакувани oще с тяхното обявяване. Конституционният съд (КС) беше сезиран за наличието на противоконституционни текстове в Закона за радиото и телевизията и Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Изискано бe от президента да наложи вето върху съществуващия тогава Закон за публичното радиоразпръскване. По-късно решенията на КРС за избор на предприятия, които да осъществят цифровизацията, бяха обжалвани пред Върховния административен съд, но не бяха отменени. 
През 2011 г. Европейската комисия (ЕК) поиска становище от България във връзка със съмнение за незаконосъобразното провеждане на процедурите. България бе посъветвана да проведе нови процедури, но вместо това ЕК получи отговор, че всички действия на българската държава са насочени към гарантиране "успешния преход от аналогова към цифрова телевизия"(1). Макар България да отмени впоследствие оспорваните законови разпоредби, ЕК все пак намери, че това не санира по никакъв начин вече проведените на тяхна основа конкурси, и в крайна сметка започна дело срещу България.

Това е кратката ретроспекция на довелите до решението на Съда факти


Коментарите по тази тема в последните дни са много, а последиците от решението са ясни - държавата трябва да отнеме дадените лицензии и да проведе отново и законно конкурсите за цифрово радиоразпръскване. Санкциите за неизпълнение могат да достигнат хиляди евро на ден, докато нарушенията не бъдат отстранени. Държавата ще поеме и разноските по делото в Съда, както и (евентуално) обезщетенията на фирмите, спечелили конкурсите, на които ще се отнемат лицензите.

Без изобщо да се навлиза в темата, че мултиплексите бяха раздадени на хора от кръга на Цветан Василев, което звучи банално в наши дни, съвсем друг момент от "историята на българската цифровизация" заслужава своя навременен анализ. За изтеклите 6 години от провеждането на конкурсите на КРС всички институции, правителствата, действащи по време на провеждането им, и съдилищата бяха съвсем наясно, че конкурсите са проведени извън закона и в абсолютно нарушение на правилата за защита на конкуренцията и че по този начин се прогонват опитни чужди инвеститори от българския пазар. 
 
Вече е късно за дръзки заглавия за осъдената ни държава и санкциите, които може да се наложи да платим. Добре е обаче публично и гласно да се коментира, че това по никакъв начин не е изненада за законодателната и изпълнителната власт, а е последица от добре синхронизирани и напълно съзнателни действия на българските институции. Добре е също така да стане ясно, че начинът, по който се проведе цифровизацията у нас, не е пример за типичното неглижиране на проблема и мълчание от страна на българската общественост. Напротив, бяха предприети всички мерки процедурите да бъдат спрени или отменени още в зародиш, заинтересованите лица се възползваха от всички легални начини да въздействат на КРС и обжалваха нейните решения в срок, сезирани бяха компетентните органи.

Съвсем осъзнати действия 

Още когато въпросът за противоконституционността на текстове от ЗЕС бе повдигнат пред КС, ясно бе подчертано, че изборът на предприятие от КРС ще се базира на ограничителни разпоредби, които позволяват в рамките на една процедура КРС да определи едно предприятие, което да изгради и двете национални мрежи за цифрово радиоразпръскване (както гласеше текстът на §5a, aл.1 от ЗЕС). Оспорени бяха и други дискриминационни текстове от ЗЕС (чл.47а, ал.1 и 2 и чл.48, ал.3 и 5, във връзка със Закона за радиото и телевизията), които създават ограничението радио- и/или телевизионните оператори, които излъчват свои програми, както и свързаните с тях лица да не могат да участват в конкурсите за избор на мултиплекс. 
 
Реално става дума за оператори, които не подлежат на лицензионен или регистрационен режим в България, не попадат под българска юрисдикция и не излъчват програми у нас, т.е. по никакъв начин не нарушават конкуренцията, ако притежават цифрова платформа в страната, защото на нея няма да излъчват преимуществено свои програми. КС обяви част от горните разпоредби за противоконституционни, като правилно се мотивира, че се създават "условия за злоупотреба с монополно положение" и е недопустимо "да бъдат създавани специални привилегировани условия за осъществяване на търговска дейност" (2). 
 
В деня на обнародването на решението на КС, но преди влизането му в сила, КРС удобно обяви своите решения за избор на кандидати, като използва законовата вратичка, че не е длъжна да се съобрази с решение на КС, което все още няма сила. Така, въпреки признатите за противоречащи на основния закон норми, мултиплексите бяха безпроблемно разпределени на единствените неотстранени от конкурсите кандидати.



Отново по същата схема Законът за публичното радиоразпръскване бе атакуван, след като стана ясно, че той дава необосновано предимство на предприятията, които ще осъществяват обществено цифрово радиоразпръскване (т.е. ще излъчват задължително БНТ и БНР), като те се финансират от държавата (с 50% от капитала). Законът бе отменен, но късно.

Съответно от 2011 г. насам държавата обещава на ЕК да проведе нови процедури, като едва през 2012 г. призна, че оспорваните текстове от ЗЕС са незаконосъобразни, отмени ги и уведоми ЕК, че е отстранила последиците от неизпълнението.

В решението си от 23 април т.г. Съдът всъщност преповтаря абсолютно всички мотиви от внасяните през годините жалби до българските административни и съдебни институции, обвързва ги с нарушения на Европейските директиви (Директива 202/77/ЕО относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги, Директива 202/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги и др.) и очаква държавата ни най-накрая да проведе процедурите по правилата.

Изводите са противоречиви

Излиза, че българските институции работят правилно, но услужливо ненавременно, че законодателят разбира грешките си, но ги поправя едва след като Брюксел започне да задава въпроси, че обществото не се отказва да обжалва незаконосъобразни действия, но въпреки това "правилните" кандидати се избират необезпокоявано. Затова този казус не бива и не може да остане отново в рамките на частното, на отделния случай. Той поставя много по-сериозните въпроси за спешна нужда от съдебна реформа, контрол над регулаторите, ограничаване на корупцията в тези сфери и усилията на правителствата трябва да се съсредоточат именно в тази посока.

А по време на телевизионната кампания за преминаването от аналогова към цифрова телевизия у нас се създаде пародия на рекламата, която обясняваше, че единият край на кабела на телевизора се връзва към напречната греда на тавана, а другият - към шията. Кой да знае, че това ще се окаже поантата на цифровизацията у нас …

(1) Из Решение C-376/13 на Европейския съд от 23.04.2015
(2) Из Решение No 3 на Конституционния съд на Република България от 4.06.2009, обнародвано на 16.06.2009 и в сила от 19.06.2009 г.

 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Черен петък за директния маркетинг след GDPR Черен петък за директния маркетинг след GDPR

Как регламентът за защита на личните данни промени правилата в дигиталната реклама

19 ное 2018, 4999 прочитания

Търговската тайна - вече защитена в закон Търговската тайна - вече защитена в закон

Европейска директива е причината за новия български проектозакон. Стоки, предмет на нарушение, могат да бъдат изтеглени от пазара, пише в проекта

27 сеп 2018, 4836 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Външни анализи" Затваряне
Стратегията за единен цифров пазар в Европа – срокове и сфери на регулация

Предстои да се изготвят защити на конкуренцията при електронната търговия

Обезлесяването в Бразилия: "Капитан Моторна резачка" срещу Амазонската гора

Бразилският президент Болсонаро отхвърля наложения му прякор, но при неговото управление загубата на дървесна покривка опасно се ускорява

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" идва на мястото на затворилото врати Percolate

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда