С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 май 2015, 13:42, 3754 прочитания

Бюрократичните проблеми при ОП "Конкурентоспособност"

Въвеждането на финансовия бизнес план като критерий за оценка и мониторинга на изпълнението прави първата грантова схема по програмата най-рисковата за бенефициентите от всички досега

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Модернизацията увеличава експортния потенциал на предприятието, но не води автоматично и в кратки срокове до увеличаването на износа.
Безспорно правилно е решението на Министерството на икономиката да започне изпълнението на оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност" с най-интересната за бизнеса грантова схема – за техническа и технологична модернизация на предприятията, и то с голям бюджет от 150 млн. евро – многократно надхвърлящ бюджетите на предишните подобни процедури. Това ще доведе до по-висока успеваемост на кандидатите, а също и до преместване на усвояването на средствата не към края, а към началото на програмния период.

Друга положителна практика е въвеждане на онлайн подаване на проектите, което е крачка напред в административното обслужване на малките и средните предприятия (МСП). Част от бенефициентите обаче разглеждат електронното кандидатстване или като рисково заради липсата на опит, или като безсмислено поради дублирането му с подаване на ръка или по пощата на част от документите.

Как доказваш ръст на износа



Процедурата обаче съдържа някои недобре обмислени и неподходящи решения. На първо място, това се отнася до критериите за оценка и мониторинг на проектите. Като пример един водещ критерий е "увеличаването на износа" в резултат от технологичната модернизация на предприятието. Министерството трябва да е наясно, че модернизацията увеличава експортния потенциал на предприятието, но не води автоматично, в кратки срокове и във всички случаи до увеличаването на износа на готова продукция, който зависи и от много други външни за предприятието фактори.

Наред с това значителна част от износа на МСП става чрез доставки на регистрирани в страната фирми, собственост на чуждестранни лица, които впоследствие изнасят продукцията на своите поддоставчици (евентуалните бенефициенти на програмата). Основната част от износа е свързана и с вътрешнообщностни доставки, които твърде често не са отразени коректно или въобще в съответната графа на счетоводния отчет, изпращан в НСИ (за съжаление повечето МСП разчитат на счетоводно обслужване като външна услуга и отчетите им не се проверяват и заверяват от експерт–счетоводители). По тези причини редица реални износители не са в състояние да докажат чрез отчетите си в НСИ своя износ като обем и съответно остават ощетени. Всичко това прави избрания критерий за оценка и мониторинг неефективен и подвеждащ. В краткост такъв критерий за оценка на изпълнението на проекта поставя на риск смисъла на инвестицията и субсидията на бенефициента!

Мониторинг на изпълнението


Другата новост - "финансов бизнес план с конкретни показатели за оценка и последващ мониторинг на проектите", има известна логика от гледна точка на по–високата обективност и прозрачност при оценката и класирането на кандидатите, както и доближаването на оценката до практиката на банките при отпускането на финансиране за изпълнението на проектите. В конкретния случай обаче цената за постигането на този резултат е твърде висока. На практика въвеждането на финансовия бизнес план като критерий за оценка и най–вече мониторинг на изпълнението прави първата грантова схема на ОПИК най–бюрократизираната и рискова за бенефициентите от всички досега. Аргументите са следните:
- До момента икономическото министерство проверяваше бенефициентите от схемите за технологична модернизация за: предварителни и фактически тръжни процедури за доставка на машините, предмет на проекта; извършваше физически мониторинг на доставките и монтирането на закупеното оборудване; упражняваше предварителен и последващ финансов контрол и т.н. При тази грантова схема вече наред с всичко това министерството започва да контролира и цялостното развитие на бизнеса на предприятието бенефициент за определен брой години. Това вече е своеобразен "триумф на бюрокрацията" и най–вероятно ще намали интереса към програмата поради значителното завишаване на инвестиционния риск за бенефициентите.



- Министерството на икономиката не отчита елементарното обстоятелство, че проектите на МСП по схемите за технологична модернизация имат характер на частични, а не на комплексни инвестиционни проекти. Тоест закупуването на една или няколко нови машини едва ли дава основание за цялостен финансов мониторинг на предприятието; едва ли няколкото нови машини са в състояние да променят в значителна степен финансовия му статус.

- По конкретната процедура за качественото изработване на проект за кандидатстване с добри шансове за класиране бенефициентът ще бъде принуден да възложи проекта на външен консултант, и то не от "случайните" и тези, които могат единствено да попълват формулярите. Това значително ще оскъпи участието на фирмите в програмата.

Има ли лобизъм


Освен всичко, казано дотук, основният проблем на първата грантова схема по програмата е силно лобистката й ориентация. Лобизмът се реализира в голяма степен чрез т.нар. Иновационна стратегия за интелигентна специализация – документ със спорна изследователска и научна стойност, но със значителен политически ефект и последици. Тъй като все пак е приет с правителствено решение, бихме могли да го приемем за валиден и обоснован, но това не задължава комитета за наблюдение на програмата и управляващия орган безусловно да се съобразяват с него.
Разделянето на бенефициентите в 3 групи (на практика в три различни грантови схеми) е изключително лобистко – Министерството на икономиката едва ли е в състояние да обоснове начина на определяне на бюджета на трите групи. Очаква се в определени групи по–висок процент от кандидатстващите да бъдат класирани, но това ще бъде за сметка на елиминирането на добри проекти от останалите групи. Министерството би следвало да обясни на българския бизнес има ли актуален анализ на състоянието по сектори след изработването на въпросната стратегия. Това, че даден сектор се е развивал динамично преди няколко години, не означава, че има съществена роля и перспектива и днес.

Наред с това настоящата грантова схема е насочена единствено към МСП. Възниква въпросът дали експертите в министерството разполагат с анализ на потенциалните бенефициенти в трите групи по "специализация" за броя и статута на предприятията? Става въпрос за следното: В групата  "Високотехнологични и средно високотехнологични промишлени производства" преобладаващата част от предприятията са големи – или поради показателите си, или поради капиталовата си структура и участието им в холдинги. В този смисъл броят на предприятията като цяло, които отговарят на критериите за допустимост, може да се окаже такъв, че повечето от тях да бъдат безпроблемно класирани, без конкуренция от останалите "неинтелигентни" сектори. Наред с това бюджетът за тази група бенефициенти е най–голям.

Важен въпрос е дали въобще секторът на услугите би следвало да бъде подпомаган чрез безвъзмездна финансова помощ – традиционно предмет на подпомагане чрез програмите тип "Конкурентоспособност" са производствените дейности, а не услугите. Това, че даден сектор се е развивал динамично преди няколко години при изработването на стратегията, не означава, че би следвало да бъде подпомаган днес, тъй като бизнесът би могъл в резултат на развитието си сам да посрещне необходимите бъдещи инвестиции, например за разлика от производствените предприятия. За всичко това отсъстват анализи и обосновки, което прави този компонент на схемата силно лобистки. Наред с това, без да правим внушения, прави определено впечатление съвпадението, че до момента този сектор е обект на подпомагане от "Конкурентоспособност" два пъти – с крайни срокове за подаване на проектите, съвпадащи с провеждането на предишните, както и на предстоящите местни избори (в сектора попадат радио–телевизионната дейност, издателската дейност, информационни услуги и т.н.).

Сроковете за кандидатстване на отделните групи предприятия също съдържат дискриминационен потенциал – най–голямата група МСП (определени като такива с "нискоинтелигентна специализация") има най–краткия срок за изработване на проекти и кандидатстване. Това е съществено от гледна точка на инвестиционното проучване от страна на бенефициентите: алтернативи за доставки на машини и оборудване, възможности за финансиране на проекта и т.н.

Преференцията за Северозападния регион, която се изразява единствено в няколко допълнителни точки при оценката на проектните предложения, е изключително формална и недостатъчна. Международният опит в тези политики е значителен, но никой не си е направил труда да го ползва.

------------
* Станимир Бързашки е бил. заместник–министър на търговията в периода 1993 - 1995 г. От 2004 до 2009 г. е бил изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. В момента е консултант в областта на инвестициите и проекти по ОП "Конкурентоспособност" и Програмата за развитие на селските райони. Управител е на производителя на сглобяеми къщи "Поли-Аттива" ООД.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Черен петък за директния маркетинг след GDPR Черен петък за директния маркетинг след GDPR

Как регламентът за защита на личните данни промени правилата в дигиталната реклама

19 ное 2018, 5388 прочитания

Търговската тайна - вече защитена в закон Търговската тайна - вече защитена в закон

Европейска директива е причината за новия български проектозакон. Стоки, предмет на нарушение, могат да бъдат изтеглени от пазара, пише в проекта

27 сеп 2018, 5518 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Външни анализи" Затваряне
Поглед към новия Закон за обществените поръчки

Задължението на България е да транспонира директивите до 18 април 2016 г.

Още от Капитал
Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10