Регулация на търговията, не само на търговските вериги
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Регулация на търговията, не само на търговските вериги

Регулация на търговията, не само на търговските вериги

Как така наречените промени за търговските вериги в Закона за защита на конкуренцията ще засегнат и други индустрии


Макар предназначени за сектора на търговията с храни, промените в ЗЗК всъщност ще засегнат и доста предприятия в други браншове.

 

Народното събрание окончателно прие промените в Закона за защита на конкуренцията, с които цели урегулиране на отношенията между търговските вериги и техните доставчици. Резултатът е плод на близо четиригодишен законодателен труд и оживен обществен дебат как регулацията на ритейл сектора ще се отрази на българските производители и потребители. Темата безспорно е дискусионна и вероятно ще остане такава и след приемането на въпросните промени. Една от основните причини е, че рядко може да съществува универсално законодателно решение за динамични търговски отношения, каквито са тези в ритейл сектора. Друга причина е доказано слабата ефективност на такъв тип регулация, въведена в други страни (виж карето).

Внимание заслужават обаче и други два аспекта. Първо, макар предназначени за сектора на търговията с храни, тези промени всъщност ще засегнат и доста предприятия в други браншове. Второ, част от въведените правни институти исторически нямат почва в местния правен мир и абстрактните им формулировки рискуват да създават опасни прецеденти.

Какво в крайна сметка прие Народното събрание

Парламентът прие промени в Закона за защита на конкуренцията, с които, най-просто казано, се въведоха две групи правила – забраната за злоупотреба с по-силна позиция на договаряне във всяка сфера на българската икономика и забрана на определени договорки конкретно между производителите и търговците на храни.

Забраната на злоупотребата с по-силна позиция на договаряне

замени лансираната доскоро забрана на злоупотребата със сила на купувача. Последното понятие в голяма степен се припокриваше със злоупотребата с господстващо положение (който институт вече години съществува в българското право) и не добавяше регулаторна стойност. Какво означава обаче въвеждането на забраната за злоупотреба с по-силна позиция на договаряне за бизнеса?  

Първо, на всяко предприятие с по-силна позиция на договаряне се забранява недобросъвестно поведение спрямо икономически по-слаби търговски партньори, с което може да увреди техните интереси и интересите на потребителите. Законовите промени не предвиждат тази забрана да се прилага само към търговските вериги или търговията с храна. Напротив, текстът е максимално абстрактен, което на практика позволява приложението му и спрямо всеки друг отрасъл на икономиката.

Дали едно предприятие има по-силна позиция на договаряне ще се определя във всеки отделен случай с оглед ролята и значимостта му на пазара и конкурентната среда. Няма въведен конкретен (цифров) измерител за това (например пазарен дял или оборот). Оценката ще се прави с оглед особеностите на конкретния пазар (брой участници, техните позиции, конкурентна динамика като цяло), пазарната позиция на предприятието и мащабите на неговата дейност. Водещо обаче ще бъде дали предприятието е ключов партньор на съконтрагента, т.е. безалтернативен канал за реализация на продукцията или източник на стоки/услуги за засегнатия съконтрагент. Такива може да се окажат например предприятия, развили широка мрежа от търговски обекти, притежаващи съществена инфраструктура или произвеждащи продукт без достатъчно адекватни заместители, и др.

За недобросъвестно поведение се приема всяко действие или бездействие, които "нямат обективно икономическо основание". Законът дава като примери за такова поведение необоснования отказ да се доставят или закупят стоки/услуги, дискриминация между съконтрагенти, необосновано прекратяване на търговски взаимоотношения. Но основното понятие разкрива вероятно доста по-широко значение – липса на чисто търговски смисъл или на разменна икономическа стойност в извършваното. Тепърва ще видим как текстът ще се привежда в действие. Ако не се изработят обективни критерии за определянето на дадено поведение за икономически неоснователно, абстрактността на понятието създава предпоставки за необосновани твърдения за нарушение. Всъщност те вероятно няма да са малко. През последните години отказът от доставка, дискриминация и необосновано прекратяване на търговски взаимоотношения са най-често разследваните от Комисията за защита на конкуренцията нарушения на антитръстовите правила.

Важна предпоставка за установяване на злоупотреба с по-силната позиция при договаряне е да се установи, че недобросъвестното поведение има потенциал да увреди както интересите на по-слабата страна при договарянето, така и на потребителите. Съвременните европейски законодателства си поставят за цел защита на конкурентната среда, не защита интересите на отделни участници на пазара (било то доставчици или купувачи). Остава надеждата, че текстът ще се прилага по правилния начин и на практика.         

Следваща значима промяна е въвеждането на специална санкция за нарушение на забраната за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне Тя може да възлиза на до 10% от годишните продажби на продукта, по отношение на който е осъществено недобросъвестното поведение. Въвежда се долен праг на имуществената санкция – 10 хил. лв. Когато няма реализиран оборот, тя може да възлиза на от 10 хил. лв. до 50 хил. лв.

В допълнение към това засегнатото предприятие може да претендира и обезщетение за претърпени от него вреди вследствие недобросъвестното поведение. Тази възможност не следва да се подценявана с оглед предстоящото облекчаване на доказването и процедурата по предявяване на такива искове по линията на европейската Директива 2014/104/ЕС за искове за обезщетение за вреди от нарушения на конкурентното право.

Какво става с такса "Рожден ден"

Чрез промените в Закона за защита на конкуренцията се въвежда в Закона за храните забраната на някои видове уговорки между производители и търговци на хранителни стоки. Сред забранените договорки са:

ограничаване или санкциониране предлагането на трети лица на същите или по-добри търговски условия (т.нар. most favoured nation clause); ограничаване възможността за доставка или продажба на трети лица като цяло; едностранно изменение на договора; въвеждане на плащания без реална насрещна престация (често цитираната в парламентарна зала такса "Рожден ден");

прехвърляне на неоправдан или непропорционален търговски риск към една от страните (напр. чрез изискване за поемане на разхода от изтеглянето и унищожаването на стоки с изтекъл срок на годност); плащане на дължими доставки в срок, по-дълъг от 30 дни от доставката или получаването на фактурата, при продажба на всякакъв вид храни независимо от продължителността на цикъла им на реализация; ограничаване на прехвърлянето на трети лица на вземания по договор за доставка на стоки.

От 2012 г. насам "Кауфланд", "Метро", "Билла", "Пикадили", "Максима" ("Т-Маркет") и "Хит хипермаркет" не прилагат такива договорки в отношенията си с доставчици, след като изрично се задължиха за това пред Комисията за защита на конкуренцията.

Ако договор за доставка все пак съдържа такива клаузи, те не произвеждат действие, защото се считат за нищожни. Договорите, сключени преди влизането на промените в сила, трябва да се приведат в съответствие с горепосочените изисквания в 6-месечен срок от влизането в сила. Законът се очаква да се обнародва в Държавен вестник и да влезе в сила до няколко седмици.

Въвежда се и възможността за доброволно разрешаване на търговски спорове между производители на храни и търговци на едро и дребно посредством секторна медиация. Помирителна комисия към министъра на земеделието ще разглежда споровете и ще предлага на страните споразумение. Спорът се счита разрешен със сключване на споразумението.

(Нормо)творчеството приключи, следва (право)прилагане  

Важността на нововъведената забрана за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне не може да се подчертае достатъчно. Забраната отваря широк нов фронт за регулиране на търговски отношения. Дано не е само повод адвокати и икономисти да упражняват красноречието си, а да доведе до пазарна среда, в която правенето на бизнес, ако не по-лесно, поне не е станало по-трудно.

Какво показва практиката

Практиката доказва като спорни ефектите на законодателни забрани за злоупотреба с различни форми на силата на договаряне/значителна сила на купувача. През последните двадесет години американският "Робинсън-Патман акт" се прилага спорадично, главно по жалби на частни субекти (а не по собствена инициатива на Федералната комисия по търговия на САЩ). Смята се, че законът благоприятства създаването на монополи и накърняването на ценовата конкуренция. Поради тази причина нарочна комисия към Конгреса на САЩ е предложила отмяната на "Робинсън-Патман акт" през 2007 г. В Германия приложението на забраната за злоупотреба с икономическа зависимост е ограничено; мнозинството от разследваните случаи са приключвани без постановено решение. Румънският орган за защита на конкуренция препоръча премахването на някои законови ограничения в отношенията търговци - вериги (като например относно продажба под себестойност и продължителност на промоциите). Анализи на Европейската комисия алармират също за други потенциални за местното производство неблагоприятни ефекти на такъв тип регулация, като например преориентиране на купувача към чуждестранни доставчици и намаляване на покупките от местни.

*Десислава Фесенко има над 12 години опит в консултирането в областта на Европейското и българското конкурентно право, пет от които като част от екипа на водеща международна кантора в Брюксел. "Кинстелар" е водеща независима адвокатска кантора в Централна и Източна Европа и Централна Азия. Можете да изпратите Вашите въпроси и коментари на Д. Фесенко на [email protected]

Макар предназначени за сектора на търговията с храни, промените в ЗЗК всъщност ще засегнат и доста предприятия в други браншове.

 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK