Каква селскостопанска продукция изнася България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Каква селскостопанска продукция изнася България

Пшеницата се затвърди като лидер в структурата на българския износ в сектора на селското стопанство

Каква селскостопанска продукция изнася България

Извън доминиращите зърнени и маслодайни култури експортът е разпръснат в множество специфични пазарни ниши, повечето със значителен растеж през последните години

14202 прочитания

Пшеницата се затвърди като лидер в структурата на българския износ в сектора на селското стопанство

© Георги Кожухаров


България се е наложила като източник на продукция от етерично-маслени и медицински растения.

Глобализацията направи достъпа до международните пазари значително по-лесен, а процесът на отпадане на преградите пред свободната търговия ще продължи и в бъдеще. Това позволява на страни със сравнително ограничено вътрешно търсене, каквато е и България, да разгърнат по-мащабна бизнес активност в отрасли, където имат съответните природни и социално-икономически конкурентни предимства. Страната ни е част от един от най-големите и платежоспособни пазари - Европейският съюз. В допълнение географското ѝ положение улеснява връзките с бързо развиващите се държави от Югозападна Азия, както и с пазарите на Балканите, Северна Африка, ОНД. До каква степен обаче българското селско стопанство успява да извлече ползи от тези условия и кои направления се справят най-добре?

Все по-голям дял в износа

През 2014 г. от страната са изнесени обработена, необработена земеделска продукция, храни и напитки на стойност над 7 млрд. лв., или близо 17% от целия експорт. За сравнение, за 2006 г. са реализирани доставки зад граница за 2 млрд. лв., или малко под 9% от общия износ. Основна роля за ръста имат зърнените и техническите култури (и продукти от тях), които увеличиха тежестта си в структурата на селското ни стопанство след 2007 г. През всяка една от последните три години към външни клиенти е насочена пшеница за над 1 млрд. лв., а за периода 2011-2014 г. общата стойност е близо 4.4 млрд. лв. Така суровината се затвърди като лидер в структурата на българския износ в сектора (виж таблицата). Макар това да разкрива известна конкурентоспособност на бранша, потенциалът му все още не се реализира напълно. Добивите продължават да изостават от средните за Общността и са над два пъти по-ниски от тези в Ирландия, Холандия и Белгия. Наред с това родното производство отстъпва по хлебни качества и по-голямата част от него в крайна сметка се реализира за фуражи, което води до по-ниски цени спрямо водещите борси, включително в черноморския регион. Царевицата също заема челно място, като от 2011 г. насам отчита експорт за над 300 млн. лв. годишно (връх през 2013 г. от 723 млн. лв.) Маслодайните култури допълват четворката. Приблизително 3.6 млрд. лв. е кумулативната стойност на износа на слънчогледово семе за периода 2011-2014 г. България е сред десетте най-големи производители на суровината и втора в ЕС след Румъния. Докато преди десет години, ако имаше износ на рапица, той не надхвърляше 10 млн. лв., между 2011 и 2014 г. са осъществени външни сделки за общо над 1.2 млрд. лв., което я превърна в четвъртата най-важна експортна култура. Прави впечатление, че въпреки наличието на добра суровинна база изнасяме предимно необработено зърно и семена и значително по-малко вторични техни продукти с по-висока добавена стойност. Положително е, че се наблюдава тенденция към балансиране на това съотношение, особено при маслодайните култури, където износът на обработена продукция нараства с по-бърз темп от този на суровините.

Стойност на износа на необработена и първично обработена земеделска продукция (2011-2014 г.; най-големи категории; в млн. лв)
Продукция2011 г.2012 г.2013 г.2014 г.2011-14 г.
Общ износ на България39,63440,62343,55943,255167,070
Пшеница8111,0911,4461,0184,367
Слънчоглед9767731,1137313,591
Царевица3753337225692,000
Рапица4182152742991,207
Необработен тютюн3192553262591,159
Слънчогледово масло2152383103611,124
Птиче месо, включително черен дроб и карантии2602742322461,012
Сирена и извара126141157190614
Ечемик127139153166586
Обработено житно зърно46756685272
Пчелен мед37486761214
Яйца36404355174
Етерично-маслени и медицински37454546172
Гъби - пресни, охладени, замразени, сушени30313456152
Ориз30373743148
Дребен рогат добитък1011875131
Череши - пресни, замразени и пулп28263932124
Кориандър26262539116
Пшенично брашно22322825106
Рапично масло11334015100
Мляко и сметана1224422198
Брашна от маслодайни семена или плодове1219184089
Скорбяла от царевица2217252387
Палмово масло1815232176
Месо от ДРД2317141973
Краставици и корнишони, пресни или охладени2019181370
Кисели млека1418191567
Орехи1012251966
Малини - замразени1213182163
Домашни птици1416131456
Растителни мазнини и масла135102755
Едър рогат добитък151614752
Живи растения1213141351
Риби - пресни, охладени и замразени1923231782
Фасул512122351
Мекотели1114131150
Свинско месо15139947
Зеленчукови семена за посев107101139
Ягоди - пресни и замразени8861134
Сушени плодове5591131
Източни: НСИ, изчисления на "Интелиагро"

Забележка: Не включва храни, напитки и други продукти, получени след по-висока степен на преработка като консерви, колбаси, сокове и други

Нишови култури

Извън зърното и техническите култури износът е разпръснат в отделни категории на различни направления, а обемите са значително по-малки. Това говори, че българските фермери все пак успяват да намерят пазарни ниши, където са достатъчно конкурентоспособни и производството по естествен път се насочва натам. Някои тях са развивани от малък на брой или дори единици стопани. В други стопанствата са многобройни и предимно дребни и разпокъсани, което затруднява формирането на висококачествени и достатъчно мащабни партиди, задоволяващи външното търсене и оползотворяващи наличните природни предимства. Тук отново изпъква дългогодишният проблем с ниската степен на сдружаване сред еднородни производители в страната.

Необработените тютюни са сред традиционните компоненти на износа. Те имат петата най-висока стойност в сектора за периода 2011-2014 г. – общо 1.2 млрд. лв. През последните години експортът е относително стабилен, варирайки между 250 и 400 млн. лв. годишно, но на фона на значителните ръстове по други позиции вероятно значението му ще намалява в бъдеще. Контрастът между съществуващото външно търсене и ниския жизнен стандарт на голяма част от производителите говори за проблеми в структурата на стопанствата, веригата на доставките и поставя въпроса доколко адекватна е публичната политика в отрасъла.

Сред интензивните направления се откроява птицевъдството. Птичето месо е единствената категория, която по стойност успява да доближи зърното, и за последните четири години извън България са направени доставки за над 1 млрд. лв. Най-голяма тежест тук имат патешките разфасовки, чийто износ само за 2014 г. надхвърля 122 млн. лв. Над 13 млн. лв. пък са постъпленията от патешки черен дроб. Веднага след птичето месо, но със значително по-ниска стойност, се нареждат сирената. Пчелният мед е друг продукт, за който традиционно има търсене зад граница. Тази ниша успява не само да задържи позиции, но и стойността за 2011-2014 г. нараства двукратно спрямо предходния четиригодишен период, достигайки 214 млн. лв. Само през изминалата година са реализирани количества за над 61 млн. лв.

В статистическата група на зеленчуците най-силни и традиционни позиции има износът на гъби. Друго характерно за България производство – това на краставици, губи пазари с най-бърз темп от всички категории необработена или първично обработена земеделска продукция. Същата тенденция се наблюдава и при доматите.

Възходът на черешите

От овощарството най-добре извън България се приемат черешите. За последните четири години износът варира от 26 до 39 млн. лв. (2013 г.). Паралелно с това се експортират и консервирани череши за над 40 млн. лв. годишно (извън обхвата на горната таблица). Преобладаващата част от количествата са под формата на пулп и значително по-малко на пресен плод (2.4 млн. лв. за 2014 г.), който се продава и по-скъпо. До голяма степен това се обяснява с липсата на достатъчно големи, еднородни и качествени пресни партиди. България е сред световните лидери в производството на коктейлни череши.

Въпреки ниските обеми обнадеждаващ сигнал са съществените ръстове през последните години при прасковите, малините, ягодите и сушените плодове. На фона на руското ембарго приходите от чужди пазари за 2014 г. остават близки до тези от 2013 г. при плодовете и дори ги надминават при зеленчуците.

Любопитно е бързото развитие в износа на ориз и фасул, като вероятно става въпрос за първична обработка и пакетиране на вече внесени количества. При ориза е трудно да задоволим външното търсене с местно производство, особено като се има предвид безвремието, в което е изпаднало поливното земеделие. За фасула обаче страната ни разполага с условия за развитие на производство, което да се възползва от създаващите се позиции зад граница. Допълнителна предпоставка е включването на бобови култури като азотфиксиращи при изпълнението на изискванията за зелени директни плащания от тази година.

България се е наложила като източник на продукция от етерично-маслени и медицински растения. За съжаление темповете на растеж в това направление изостават спрямо повечето категории и от 2000 г. оборотите варират между 25 и 45 млн. лв. Друг подобен пример е кориандърът, чийто износ от 39 млн. лв. през 2014 г. е по-голям от този на всяка категория в направления плодове и зеленчуци.

Интересна ниша са зеленчуковите семена за посев, където въпреки ниската стойност от около 10 млн. лв. годишно износът през 2011-2014 г. е н араснал двукратно спрямо 2007-2010 г. и пет пъти в сравнение с 2003-2006 г.

Макар повечето видове селскостопанска продукция да не впечатляват със стойността на износа си, при голяма част от тях се наблюдават положителни тенденции, изпреварващи темповете на нарастване на общия експорт на България. Тази динамика е един от най-добрите показатели в кои пазарни ниши страната ни има конкурентни предимства и накъде могат да се ориентират стопаните. В същото време считаме, че това далеч не са всички възможности пред тях и добрият бизнес модел може да добави нови цветове в палитрата на интензивно развиващите се направления в сектора.

Необработена или първично обработена секслкостопанска продукция с най-висок ръст в стойността на износа (в категориите с оборот над 20 млн. лв, за 2011-2014; в %)
ПродукцияСтойност на износа (млн. лв.)Изменение (%)
2003-062007-102011-142011-14 към 2007-10
Общ износ на България70,667109,480167,07053
Рапично масло-61001,533
Брашна от маслодайни семена или плодове01689441
Мляко и сметана41998410
Обработено житно зърно160272351
Царевица2274892,000309
Дребен рогат добитък1838131245
Скорбяла от царевица113087185
Фасул21951176
Слънчогледово масло1454101,124174
Праскови - пресни0820145
Свинско месо41947140
Пшеница6431,8214,367140
Палмово масло83482137
Пшенично брашно1245106135
Пушени, осолени и сушени меса11024133
Слънчоглед7581,6023,591124
Едър рогат добитък12455123
Пчелен мед77103214108
Месо от ДРД03876100
Зеленчукови семена за посев5203991
Рапица226491,20786
Риби - пресни, охладени и замразени18285186
Малини - замразени45376681
Растителни мазнини и масла1325674
Сушени плодове17183171
Ориз69414857
Конско и магарешко месо0182754
Птиче месо, включително черен дроб и карантии3236561,01254
Сирена и извара27442661444
Ечемик14242858637
Източни: НСИ, изчисления на "Интелиагро"

Забележка: Не включва храни, напитки и други продукти, получени след по-висока степен на преработка като консеври, колбаси, сокове и други

------

* Авторът е анализатор в "Интелиагро" - консултантска компания с нестопанска цел в сферата на селското стопанство


4 коментара
  • 1
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    Може ли да попитам - от какво вадят палмовото масло , та го изнасяме ?

  • 2
    jordani avatar :-|
    jordani

    До коментар [#1] от "ahasver":
    От контейнери - 40 или 20 футови.


  • 3
    aussie avatar :-|
    aussie

    Анализа е добър но според мен най-стряскащото е огромното намаление при животинските продукти!!!! Един истински мениджър (в случая Правителството) веднага би трябвало да предприеме мерки и да разследва поне защо е това огромно намаление за 4 години и какво може да се направи по въпроса докато не е станало прекалено късно.
    От друга страна пък за други това представлява огромна възможност (ниша) в която да погледнат.

  • 4
    k.chausheva avatar :-|
    Кristinа Сhаushеvа

    До коментар [#1] от "ahasver":

    и аз това се чудех докато гледах таблицата


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK