Глобализацията направи достъпа до международните пазари значително по-лесен, а процесът на отпадане на преградите пред свободната търговия ще продължи и в бъдеще. Това позволява на страни със сравнително ограничено вътрешно търсене, каквато е и България, да разгърнат по-мащабна бизнес активност в отрасли, където имат съответните природни и социално-икономически конкурентни предимства. Страната ни е част от един от най-големите и платежоспособни пазари - Европейският съюз. В допълнение географското ѝ положение улеснява връзките с бързо развиващите се държави от Югозападна Азия, както и с пазарите на Балканите, Северна Африка, ОНД. До каква степен обаче българското селско стопанство успява да извлече ползи от тези условия и кои направления се справят най-добре?

Все по-голям дял в износа

През 2014 г. от страната са изнесени обработена, необработена земеделска продукция, храни и напитки на стойност над 7 млрд. лв., или близо 17% от целия експорт. За сравнение, за 2006 г. са реализирани доставки зад граница за 2 млрд. лв., или малко под 9% от общия износ. Основна роля за ръста имат зърнените и техническите култури (и продукти от тях), които увеличиха тежестта си в структурата на селското ни стопанство след 2007 г. През всяка една от последните три години към външни клиенти е насочена пшеница за над 1 млрд. лв., а за периода 2011-2014 г. общата стойност е близо 4.4 млрд. лв. Така суровината се затвърди като лидер в структурата на българския износ в сектора (виж таблицата). Макар това да разкрива известна конкурентоспособност на бранша, потенциалът му все още не се реализира напълно. Добивите продължават да изостават от средните за Общността и са над два пъти по-ниски от тези в Ирландия, Холандия и Белгия. Наред с това родното производство отстъпва по хлебни качества и по-голямата част от него в крайна сметка се реализира за фуражи, което води до по-ниски цени спрямо водещите борси, включително в черноморския регион. Царевицата също заема челно място, като от 2011 г. насам отчита експорт за над 300 млн. лв. годишно (връх през 2013 г. от 723 млн. лв.) Маслодайните култури допълват четворката. Приблизително 3.6 млрд. лв. е кумулативната стойност на износа на слънчогледово семе за периода 2011-2014 г. България е сред десетте най-големи производители на суровината и втора в ЕС след Румъния. Докато преди десет години, ако имаше износ на рапица, той не надхвърляше 10 млн. лв., между 2011 и 2014 г. са осъществени външни сделки за общо над 1.2 млрд. лв., което я превърна в четвъртата най-важна експортна култура. Прави впечатление, че въпреки наличието на добра суровинна база изнасяме предимно необработено зърно и семена и значително по-малко вторични техни продукти с по-висока добавена стойност. Положително е, че се наблюдава тенденция към балансиране на това съотношение, особено при маслодайните култури, където износът на обработена продукция нараства с по-бърз темп от този на суровините.