Каква селскостопанска продукция изнася България

България се е наложила като източник на продукция от етерично-маслени и медицински растения.

Глобализацията направи достъпа до международните пазари значително по-лесен, а процесът на отпадане на преградите пред свободната търговия ще продължи и в бъдеще. Това позволява на страни със сравнително ограничено вътрешно търсене, каквато е и България, да разгърнат по-мащабна бизнес активност в отрасли, където имат съответните природни и социално-икономически конкурентни предимства. Страната ни е част от един от най-големите и платежоспособни пазари - Европейският съюз. В допълнение географското ѝ положение улеснява връзките с бързо развиващите се държави от Югозападна Азия, както и с пазарите на Балканите, Северна Африка, ОНД. До каква степен обаче българското селско стопанство успява да извлече ползи от тези условия и кои направления се справят най-добре?

Все по-голям дял в износа

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

През 2014 г. от страната са изнесени обработена, необработена земеделска продукция, храни и напитки на стойност над 7 млрд. лв., или близо 17% от целия експорт. За сравнение, за 2006 г. са реализирани доставки зад граница за 2 млрд. лв., или малко под 9% от общия износ. Основна роля за ръста имат зърнените и техническите култури (и продукти от тях), които увеличиха тежестта си в структурата на селското ни стопанство след 2007 г. През всяка една от последните три години към външни клиенти е насочена пшеница за над 1 млрд. лв., а за периода 2011-2014 г. общата стойност е близо 4.4 млрд. лв. Така суровината се затвърди като лидер в структурата на българския износ в сектора (виж таблицата). Макар това да разкрива известна конкурентоспособност на бранша, потенциалът му все още не се реализира напълно. Добивите продължават да изостават от средните за Общността и са над два пъти по-ниски от тези в Ирландия, Холандия и Белгия. Наред с това родното производство отстъпва по хлебни качества и по-голямата част от него в крайна сметка се реализира за фуражи, което води до по-ниски цени спрямо водещите борси, включително в черноморския регион. Царевицата също заема челно място, като от 2011 г. насам отчита експорт за над 300 млн. лв. годишно (връх през 2013 г. от 723 млн. лв.) Маслодайните култури допълват четворката. Приблизително 3.6 млрд. лв. е кумулативната стойност на износа на слънчогледово семе за периода 2011-2014 г. България е сред десетте най-големи производители на суровината и втора в ЕС след Румъния. Докато преди десет години, ако имаше износ на рапица, той не надхвърляше 10 млн. лв., между 2011 и 2014 г. са осъществени външни сделки за общо над 1.2 млрд. лв., което я превърна в четвъртата най-важна експортна култура. Прави впечатление, че въпреки наличието на добра суровинна база изнасяме предимно необработено зърно и семена и значително по-малко вторични техни продукти с по-висока добавена стойност. Положително е, че се наблюдава тенденция към балансиране на това съотношение, особено при маслодайните култури, където износът на обработена продукция нараства с по-бърз темп от този на суровините.

Стойност на износа на необработена и първично обработена земеделска продукция (2011-2014 г.; най-големи категории; в млн. лв)

Продукция	2011 г.	2012 г.	2013 г.	2014 г.	2011-14 г.
Общ износ на България	39,634	40,623	43,559	43,255	167,070
Пшеница	811	1,091	1,446	1,018	4,367
Слънчоглед	976	773	1,113	731	3,591
Царевица	375	333	722	569	2,000
Рапица	418	215	274	299	1,207
Необработен тютюн	319	255	326	259	1,159
Слънчогледово масло	215	238	310	361	1,124
Птиче месо, включително черен дроб и карантии	260	274	232	246	1,012
Сирена и извара	126	141	157	190	614
Ечемик	127	139	153	166	586
Обработено житно зърно	46	75	66	85	272
Пчелен мед	37	48	67	61	214
Яйца	36	40	43	55	174
Етерично-маслени и медицински	37	45	45	46	172
Гъби - пресни, охладени, замразени, сушени	30	31	34	56	152
Ориз	30	37	37	43	148
Дребен рогат добитък	101	18	7	5	131
Череши - пресни, замразени и пулп	28	26	39	32	124
Кориандър	26	26	25	39	116
Пшенично брашно	22	32	28	25	106
Рапично масло	11	33	40	15	100
Мляко и сметана	12	24	42	21	98
Брашна от маслодайни семена или плодове	12	19	18	40	89
Скорбяла от царевица	22	17	25	23	87
Палмово масло	18	15	23	21	76
Месо от ДРД	23	17	14	19	73
Краставици и корнишони, пресни или охладени	20	19	18	13	70
Кисели млека	14	18	19	15	67
Орехи	10	12	25	19	66
Малини - замразени	12	13	18	21	63
Домашни птици	14	16	13	14	56
Растителни мазнини и масла	13	5	10	27	55
Едър рогат добитък	15	16	14	7	52
Живи растения	12	13	14	13	51
Риби - пресни, охладени и замразени	19	23	23	17	82
Фасул	5	12	12	23	51
Мекотели	11	14	13	11	50
Свинско месо	15	13	9	9	47
Зеленчукови семена за посев	10	7	10	11	39
Ягоди - пресни и замразени	8	8	6	11	34
Сушени плодове	5	5	9	11	31

Източни: НСИ, изчисления на "Интелиагро"
Забележка: Не включва храни, напитки и други продукти, получени след по-висока степен на преработка като консерви, колбаси, сокове и други

Нишови култури

Извън зърното и техническите култури износът е разпръснат в отделни категории на различни направления, а обемите са значително по-малки. Това говори, че българските фермери все пак успяват да намерят пазарни ниши, където са достатъчно конкурентоспособни и производството по естествен път се насочва натам. Някои тях са развивани от малък на брой или дори единици стопани. В други стопанствата са многобройни и предимно дребни и разпокъсани, което затруднява формирането на висококачествени и достатъчно мащабни партиди, задоволяващи външното търсене и оползотворяващи наличните природни предимства. Тук отново изпъква дългогодишният проблем с ниската степен на сдружаване сред еднородни производители в страната.



Необработените тютюни са сред традиционните компоненти на износа. Те имат петата най-висока стойност в сектора за периода 2011-2014 г. – общо 1.2 млрд. лв. През последните години експортът е относително стабилен, варирайки между 250 и 400 млн. лв. годишно, но на фона на значителните ръстове по други позиции вероятно значението му ще намалява в бъдеще. Контрастът между съществуващото външно търсене и ниския жизнен стандарт на голяма част от производителите говори за проблеми в структурата на стопанствата, веригата на доставките и поставя въпроса доколко адекватна е публичната политика в отрасъла.

Сред интензивните направления се откроява птицевъдството. Птичето месо е единствената категория, която по стойност успява да доближи зърното, и за последните четири години извън България са направени доставки за над 1 млрд. лв. Най-голяма тежест тук имат патешките разфасовки, чийто износ само за 2014 г. надхвърля 122 млн. лв. Над 13 млн. лв. пък са постъпленията от патешки черен дроб. Веднага след птичето месо, но със значително по-ниска стойност, се нареждат сирената. Пчелният мед е друг продукт, за който традиционно има търсене зад граница. Тази ниша успява не само да задържи позиции, но и стойността за 2011-2014 г. нараства двукратно спрямо предходния четиригодишен период, достигайки 214 млн. лв. Само през изминалата година са реализирани количества за над 61 млн. лв.

В статистическата група на зеленчуците най-силни и традиционни позиции има износът на гъби. Друго характерно за България производство – това на краставици, губи пазари с най-бърз темп от всички категории необработена или първично обработена земеделска продукция. Същата тенденция се наблюдава и при доматите.

Възходът на черешите

От овощарството най-добре извън България се приемат черешите. За последните четири години износът варира от 26 до 39 млн. лв. (2013 г.). Паралелно с това се експортират и консервирани череши за над 40 млн. лв. годишно (извън обхвата на горната таблица). Преобладаващата част от количествата са под формата на пулп и значително по-малко на пресен плод (2.4 млн. лв. за 2014 г.), който се продава и по-скъпо. До голяма степен това се обяснява с липсата на достатъчно големи, еднородни и качествени пресни партиди. България е сред световните лидери в производството на коктейлни череши.

Въпреки ниските обеми обнадеждаващ сигнал са съществените ръстове през последните години при прасковите, малините, ягодите и сушените плодове. На фона на руското ембарго приходите от чужди пазари за 2014 г. остават близки до тези от 2013 г. при плодовете и дори ги надминават при зеленчуците.

Любопитно е бързото развитие в износа на ориз и фасул, като вероятно става въпрос за първична обработка и пакетиране на вече внесени количества. При ориза е трудно да задоволим външното търсене с местно производство, особено като се има предвид безвремието, в което е изпаднало поливното земеделие. За фасула обаче страната ни разполага с условия за развитие на производство, което да се възползва от създаващите се позиции зад граница. Допълнителна предпоставка е включването на бобови култури като азотфиксиращи при изпълнението на изискванията за зелени директни плащания от тази година.

България се е наложила като източник на продукция от етерично-маслени и медицински растения. За съжаление темповете на растеж в това направление изостават спрямо повечето категории и от 2000 г. оборотите варират между 25 и 45 млн. лв. Друг подобен пример е кориандърът, чийто износ от 39 млн. лв. през 2014 г. е по-голям от този на всяка категория в направления плодове и зеленчуци.

Интересна ниша са зеленчуковите семена за посев, където въпреки ниската стойност от около 10 млн. лв. годишно износът през 2011-2014 г. е н араснал двукратно спрямо 2007-2010 г. и пет пъти в сравнение с 2003-2006 г.

Макар повечето видове селскостопанска продукция да не впечатляват със стойността на износа си, при голяма част от тях се наблюдават положителни тенденции, изпреварващи темповете на нарастване на общия експорт на България. Тази динамика е един от най-добрите показатели в кои пазарни ниши страната ни има конкурентни предимства и накъде могат да се ориентират стопаните. В същото време считаме, че това далеч не са всички възможности пред тях и добрият бизнес модел може да добави нови цветове в палитрата на интензивно развиващите се направления в сектора.

Необработена или първично обработена секслкостопанска продукция с най-висок ръст в стойността на износа (в категориите с оборот над 20 млн. лв, за 2011-2014; в %)

Продукция	Стойност на износа (млн. лв.)			Изменение (%)
	2003-06	2007-10	2011-14	2011-14 към 2007-10
Общ износ на България	70,667	109,480	167,070	53
Рапично масло	-	6	100	1,533
Брашна от маслодайни семена или плодове	0	16	89	441
Мляко и сметана	4	19	98	410
Обработено житно зърно	1	60	272	351
Царевица	227	489	2,000	309
Дребен рогат добитък	18	38	131	245
Скорбяла от царевица	11	30	87	185
Фасул	2	19	51	176
Слънчогледово масло	145	410	1,124	174
Праскови - пресни	0	8	20	145
Свинско месо	4	19	47	140
Пшеница	643	1,821	4,367	140
Палмово масло	8	34	82	137
Пшенично брашно	12	45	106	135
Пушени, осолени и сушени меса	1	10	24	133
Слънчоглед	758	1,602	3,591	124
Едър рогат добитък	1	24	55	123
Пчелен мед	77	103	214	108
Месо от ДРД	0	38	76	100
Зеленчукови семена за посев	5	20	39	91
Рапица	22	649	1,207	86
Риби - пресни, охладени и замразени	18	28	51	86
Малини - замразени	45	37	66	81
Растителни мазнини и масла	1	32	56	74
Сушени плодове	17	18	31	71
Ориз	6	94	148	57
Конско и магарешко месо	0	18	27	54
Птиче месо, включително черен дроб и карантии	323	656	1,012	54
Сирена и извара	274	426	614	44
Ечемик	142	428	586	37

Източни: НСИ, изчисления на "Интелиагро"
Забележка: Не включва храни, напитки и други продукти, получени след по-висока степен на преработка като консеври, колбаси, сокове и други
------

* Авторът е анализатор в "Интелиагро" - консултантска компания с нестопанска цел в сферата на селското стопанство