Кой плаща сметката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой плаща сметката

Преди месеци Гърция се превърна в първата развита държава, която просрочва плащане към Международния валутен фонд

Кой плаща сметката

Поуките от гръцката криза, съотнесени към държавните, фирмените и личните ни финанси

4458 прочитания

Преди месеци Гърция се превърна в първата развита държава, която просрочва плащане към Международния валутен фонд

© Reuters


Ако като гърците харчим 1.7 пъти повече от това, което изкарваме, рано или късно ще стигнем до ситуация на безизходица.

Случващото се с гръцката икономическа криза не е от вчера и ще отнеме много време, усилия и добра воля, за да може страната да стъпи на пътя на стабилността и сигурността. Междувременно фактите са налице и всеки от нас – и като граждани на държава - членка на ЕС, и като съседи на Гърция, и като данъкоплатци – може и трябва да направи своя анализ и да извлече поуки. Самата Гърция засега така и не успява да го стори и след независимостта си прекарва почти половината време в някакъв вид фалит или просрочие. Фалитите са като лавина – 1826, 1843, 1860, 1894, 1932, 2012 и последният – от 2015 г. Преди месеци Гърция се превърна в първата развита държава, която просрочва плащане към Международния валутен фонд, и не само това – МВФ отчита най-голямото просрочено плащане в историята си в размер на 1.55 млрд. евро.

Както при всеки дълг, и в случая отлагането, затварянето на очите пред действителността, вземането на нови и нови кредити и непоемането на отговорност не само не разрешават проблемите, но и ги задълбочават до степен практически фалит на цяла държава. В действителност обаче държавата не може да бъде обявена във фалит – т.е. не може да бъде разпродадено имуществото ѝ, за да се удовлетворят исканията на кредиторите ѝ, и така всички понасят загуби.

Гръцкият външен дълг възлиза на над 320 млрд. евро, което е 177% от брутния вътрешен продукт на страната. В същото време държавата не може да плаща собствените си задължения, което я кара да търси външно финансиране, а то поради високия ѝ дълг ѝ е отказвано. Как се стигна дотук?

Завъртането в порочния кръг

Преди въвеждането на еврото като официална валута на Гърция страната е считана от инвеститорите за сравнително рискова – с не много висок икономически ръст и слабо държавно управление. Като следствие тя се финансира от пазарите при сравнително високи лихви, които от своя страна са вид контрол върху неограниченото разрастване на задълженията на държавата. След като се присъединява към еврозоната обаче (впоследствие се разкрива, че страната манипулира макроданни, за да отговори на маастрихтските критерии, което ѝ отваря вратата към еврото), Гърция вече може да взима кредити при много по-ниски лихви (като тези на икономически силната Германия например). Резултатът е огромно нарастване на изтеглените заеми от правителството: само за четвърт век между 1995 г. и 2011 г. външният дълг на страната нараства над 4 пъти – от 87 млрд. евро до 356 млрд. евро. Това кара инвеститорите да се усъмнят в платежоспособността ѝ и съответно да вдигат цената за финансирането ѝ и в крайна сметка достъпът на Гърция до международните финансови пазари е прекъснат.

Единствената възможност в тази ситуация е отпускането на спасителен план на страната – такива до момента има два – през 2010 и 2012 г. (на обща стойност 350 млрд. евро), като вторият включва и отписване на значителна част от дълга на Гърция. Вече се финализираха формалностите около отпускането на третия спасителен пакет на стойност 86 млрд. евро.

Въпреки спасителните планове обаче от 2010 г. насам ситуацията в страната далеч не се подобрява – гръцката икономика се свива с една четвърт, безработицата надхвърля 25%, младежката безработица е над 50% и голяма част от населението емигрира, т.е. въпреки финансирането наложените мерки за икономии не позволяват на страната да се стабилизира и да изплаща дълговете си, а напротив – налага се тегленето на допълнителни заеми. Какво мислят кредиторите по въпроса? Частните инвеститори, които са държали гръцки облигации, отдавна са ги разпродали и са преживели сътресенията от отписването на значителна част от вземанията си през 2012 г. Основни кредитори вече са публични институции – МВФ, ЕЦБ и държавите от еврозоната. Това е и причината за нарастващото неодобрение сред европейските данъкоплатци – особено на германците, основният кредитор на Гърция. Преобладаващата част от гласоподавателите са твърдо против по-нататъшното финансиране на Гърция, тъй като мнението им е, че ще продължават да плащат сметката от гръцката криза, без да виждат резултат от това.

Поуките за България като страна - членка на ЕС: спазване на правилата

Българите добре знаем цената на популизма, системните бюджетни дефицити, трупането на дългове. Придържането към фискална консолидация, ограничаване разрастването на бюрокрацията, разумното използване на еврофондовете, като не се стимулира развитие на непродуктивни икономически и държавни дейности, и спазване на правилата са трудните стъпки, които трябваше да предприемем и да продължим да следваме, за да сме част от решението, а не от проблема.

Поуките за бизнеса като основен двигател на икономиката и растежа: обезпечаване на паричния поток

Според проучването на ЕОС Груп "Навици за плащане в Европа" основните причини за появата на дългове и забавяне на плащания в България от страна на бизнеса са просрочените вземания от собствени клиенти (т.е. междуфирмената задлъжнялост). По данни на БСК междуфирмената задлъжнялост у нас надхвърля 170 млрд. лв. – близо 117 млрд. от тях са задължения, натрупани между фирми. Последиците от това високо ниво на дълг варират от липса на ликвидност, намаляване на печалбата, невъзможност за инвестиции в бизнеса до несъстоятелност на бизнеса. В ситуация на липса на достатъчно ликвидни средства, като в същото време реалностите принуждават бизнеса да сключва договори с клиенти и партньори, които имат затруднения с плащанията, изключително важно е предварителното проучване на клиентите и съответно на тяхната платежоспособност, както и непрекъснатият мониторинг. От ключово значение е и предприемането на бързи мерки в случай на просрочие от страна на клиентите, тъй като след деветия месец на забавяне на плащането вероятността то да бъде събрано драстично спада. Има значение и как се осъществява събирането, като вариантите тук са много, започвайки от комуникация чрез вътрешни служители, като се мине през специализирани колекторски агенции, които постигат високи резултати в ранните просрочия, и се стигне до намесата на адвокати и съдебни действия.

Поуките за всички нас като частни лица: да не се крием от проблемите си

Тегленето на кредит в България както преди няколко години, така и днес е относително лесно. Но заедно с нарастването на изтеглените кредити необслужваните дългове също се увеличават дори с повече – според данни на Асоциацията на колекторските агенции в България необслужените задължения на домакинствата стоят на едно ниво, дори с лек ръст, при свиване на кредитирането. Специалистите твърдят, че причината се крие в недобрата ни финансова култура – трябва да умеем да преценяваме възможностите си за изплащането на изтегления заем и да знаем, че в крайна сметка отговорността за погасяването му е на всеки един от нас. Истината е, че ако като гърците харчим 1.7 пъти повече от това, което изкарваме, рано или късно ще стигнем до ситуация на безизходица.

В частен план, както и в държавен, отлагането и неглижирането на дълговете ни води единствено до натрупването на допълнителна финансова тежест. Загуби ще има със сигурност, но въпросът е кой ще плати сметката накрая. Дали ще са германците за Гърция, дали ще са редовните ползватели на финансови продукти, които спонсорират неизрядните, безплатен обяд няма и всички трябва да сме наясно с отговорностите си.

Райна Тодорова-Миткова е управител на EOS Matrix и председател на Асоциацията на колекторските агенции в България

Фотограф: Капитал
Ако като гърците харчим 1.7 пъти повече от това, което изкарваме, рано или късно ще стигнем до ситуация на безизходица.

Случващото се с гръцката икономическа криза не е от вчера и ще отнеме много време, усилия и добра воля, за да може страната да стъпи на пътя на стабилността и сигурността. Междувременно фактите са налице и всеки от нас – и като граждани на държава - членка на ЕС, и като съседи на Гърция, и като данъкоплатци – може и трябва да направи своя анализ и да извлече поуки. Самата Гърция засега така и не успява да го стори и след независимостта си прекарва почти половината време в някакъв вид фалит или просрочие. Фалитите са като лавина – 1826, 1843, 1860, 1894, 1932, 2012 и последният – от 2015 г. Преди месеци Гърция се превърна в първата развита държава, която просрочва плащане към Международния валутен фонд, и не само това – МВФ отчита най-голямото просрочено плащане в историята си в размер на 1.55 млрд. евро.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK