С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 сеп 2015, 17:10, 4326 прочитания

Кой плаща сметката

Поуките от гръцката криза, съотнесени към държавните, фирмените и личните ни финанси

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако като гърците харчим 1.7 пъти повече от това, което изкарваме, рано или късно ще стигнем до ситуация на безизходица.
Случващото се с гръцката икономическа криза не е от вчера и ще отнеме много време, усилия и добра воля, за да може страната да стъпи на пътя на стабилността и сигурността. Междувременно фактите са налице и всеки от нас – и като граждани на държава - членка на ЕС, и като съседи на Гърция, и като данъкоплатци – може и трябва да направи своя анализ и да извлече поуки. Самата Гърция засега така и не успява да го стори и след независимостта си прекарва почти половината време в някакъв вид фалит или просрочие. Фалитите са като лавина – 1826, 1843, 1860, 1894, 1932, 2012 и последният – от 2015 г. Преди месеци Гърция се превърна в първата развита държава, която просрочва плащане към Международния валутен фонд, и не само това – МВФ отчита най-голямото просрочено плащане в историята си в размер на 1.55 млрд. евро.

Както при всеки дълг, и в случая отлагането, затварянето на очите пред действителността, вземането на нови и нови кредити и непоемането на отговорност не само не разрешават проблемите, но и ги задълбочават до степен практически фалит на цяла държава. В действителност обаче държавата не може да бъде обявена във фалит – т.е. не може да бъде разпродадено имуществото ѝ, за да се удовлетворят исканията на кредиторите ѝ, и така всички понасят загуби.
Гръцкият външен дълг възлиза на над 320 млрд. евро, което е 177% от брутния вътрешен продукт на страната. В същото време държавата не може да плаща собствените си задължения, което я кара да търси външно финансиране, а то поради високия ѝ дълг ѝ е отказвано. Как се стигна дотук?


Завъртането в порочния кръг

Преди въвеждането на еврото като официална валута на Гърция страната е считана от инвеститорите за сравнително рискова – с не много висок икономически ръст и слабо държавно управление. Като следствие тя се финансира от пазарите при сравнително високи лихви, които от своя страна са вид контрол върху неограниченото разрастване на задълженията на държавата. След като се присъединява към еврозоната обаче (впоследствие се разкрива, че страната манипулира макроданни, за да отговори на маастрихтските критерии, което ѝ отваря вратата към еврото), Гърция вече може да взима кредити при много по-ниски лихви (като тези на икономически силната Германия например). Резултатът е огромно нарастване на изтеглените заеми от правителството: само за четвърт век между 1995 г. и 2011 г. външният дълг на страната нараства над 4 пъти – от 87 млрд. евро до 356 млрд. евро. Това кара инвеститорите да се усъмнят в платежоспособността ѝ и съответно да вдигат цената за финансирането ѝ и в крайна сметка достъпът на Гърция до международните финансови пазари е прекъснат.

Единствената възможност в тази ситуация е отпускането на спасителен план на страната – такива до момента има два – през 2010 и 2012 г. (на обща стойност 350 млрд. евро), като вторият включва и отписване на значителна част от дълга на Гърция. Вече се финализираха формалностите около отпускането на третия спасителен пакет на стойност 86 млрд. евро.
Въпреки спасителните планове обаче от 2010 г. насам ситуацията в страната далеч не се подобрява – гръцката икономика се свива с една четвърт, безработицата надхвърля 25%, младежката безработица е над 50% и голяма част от населението емигрира, т.е. въпреки финансирането наложените мерки за икономии не позволяват на страната да се стабилизира и да изплаща дълговете си, а напротив – налага се тегленето на допълнителни заеми. Какво мислят кредиторите по въпроса? Частните инвеститори, които са държали гръцки облигации, отдавна са ги разпродали и са преживели сътресенията от отписването на значителна част от вземанията си през 2012 г. Основни кредитори вече са публични институции – МВФ, ЕЦБ и държавите от еврозоната. Това е и причината за нарастващото неодобрение сред европейските данъкоплатци – особено на германците, основният кредитор на Гърция. Преобладаващата част от гласоподавателите са твърдо против по-нататъшното финансиране на Гърция, тъй като мнението им е, че ще продължават да плащат сметката от гръцката криза, без да виждат резултат от това.

Поуките за България като страна - членка на ЕС: спазване на правилата

Българите добре знаем цената на популизма, системните бюджетни дефицити, трупането на дългове. Придържането към фискална консолидация, ограничаване разрастването на бюрокрацията, разумното използване на еврофондовете, като не се стимулира развитие на непродуктивни икономически и държавни дейности, и спазване на правилата са трудните стъпки, които трябваше да предприемем и да продължим да следваме, за да сме част от решението, а не от проблема.



Поуките за бизнеса като основен двигател на икономиката и растежа: обезпечаване на паричния поток
Според проучването на ЕОС Груп "Навици за плащане в Европа" основните причини за появата на дългове и забавяне на плащания в България от страна на бизнеса са просрочените вземания от собствени клиенти (т.е. междуфирмената задлъжнялост). По данни на БСК междуфирмената задлъжнялост у нас надхвърля 170 млрд. лв. – близо 117 млрд. от тях са задължения, натрупани между фирми. Последиците от това високо ниво на дълг варират от липса на ликвидност, намаляване на печалбата, невъзможност за инвестиции в бизнеса до несъстоятелност на бизнеса. В ситуация на липса на достатъчно ликвидни средства, като в същото време реалностите принуждават бизнеса да сключва договори с клиенти и партньори, които имат затруднения с плащанията, изключително важно е предварителното проучване на клиентите и съответно на тяхната платежоспособност, както и непрекъснатият мониторинг. От ключово значение е и предприемането на бързи мерки в случай на просрочие от страна на клиентите, тъй като след деветия месец на забавяне на плащането вероятността то да бъде събрано драстично спада. Има значение и как се осъществява събирането, като вариантите тук са много, започвайки от комуникация чрез вътрешни служители, като се мине през специализирани колекторски агенции, които постигат високи резултати в ранните просрочия, и се стигне до намесата на адвокати и съдебни действия.

Поуките за всички нас като частни лица: да не се крием от проблемите си

Тегленето на кредит в България както преди няколко години, така и днес е относително лесно. Но заедно с нарастването на изтеглените кредити необслужваните дългове също се увеличават дори с повече – според данни на Асоциацията на колекторските агенции в България необслужените задължения на домакинствата стоят на едно ниво, дори с лек ръст, при свиване на кредитирането. Специалистите твърдят, че причината се крие в недобрата ни финансова култура – трябва да умеем да преценяваме възможностите си за изплащането на изтегления заем и да знаем, че в крайна сметка отговорността за погасяването му е на всеки един от нас. Истината е, че ако като гърците харчим 1.7 пъти повече от това, което изкарваме, рано или късно ще стигнем до ситуация на безизходица.
В частен план, както и в държавен, отлагането и неглижирането на дълговете ни води единствено до натрупването на допълнителна финансова тежест. Загуби ще има със сигурност, но въпросът е кой ще плати сметката накрая. Дали ще са германците за Гърция, дали ще са редовните ползватели на финансови продукти, които спонсорират неизрядните, безплатен обяд няма и всички трябва да сме наясно с отговорностите си.

Райна Тодорова-Миткова е управител на EOS Matrix и председател на Асоциацията на колекторските агенции в България
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Черен петък за директния маркетинг след GDPR Черен петък за директния маркетинг след GDPR

Как регламентът за защита на личните данни промени правилата в дигиталната реклама

19 ное 2018, 5099 прочитания

Търговската тайна - вече защитена в закон Търговската тайна - вече защитена в закон

Европейска директива е причината за новия български проектозакон. Стоки, предмет на нарушение, могат да бъдат изтеглени от пазара, пише в проекта

27 сеп 2018, 5102 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Външни анализи" Затваряне
Трудовият договор за един ден

Той може да се сключва между работник и работодател, който е регистриран земеделски стопанин

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"