С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 4 окт 2015, 17:13, 10725 прочитания

Има ли картел на горивата в България

Автомобилните горива са краен продукт и динамиката в цените им не може да следва тази на суровината

CMS
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Компаниите не коригират бързо цените си на едро и дребно, тъй като спадът може да е временен.
В медиите се появиха множество изявления за съществуването на картел, който е причината цените на горивата в България да остават високи, докато в световен мащаб се наблюдава рекорден спад на цените на суровия петрол. На 30 юни 2015 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) стартира секторен анализ на пазара на горива, чиято цел е да даде детайлна представа за настоящите пазарни процеси във връзка с производството и реализацията на автомобилни горива.

Картел се доказва трудно


Доказването на картелни споразумения е изключително трудна задача. За да е налице картел, не е необходимо споразумението да бъде облечено в определена форма, нито страните да са достигнали до определен окончателен план. Според практиката на КЗК картелно споразумение е налице, когато предприятията съгласуват действията си за постигане на определен антиконкурентен резултат на пазара, например в конкретния случай пряко или косвено да определят цените на пазара на горива.

През 2011 г. КЗК извърши секторен анализ на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Производството беше образувано по повод значително повишаване на цените на автомобилните горива, поради което бяха възникнали съмнения за антиконкурентно и нелоялно поведение от страна на някои от участниците на този пазар. В своето решение от 27 юли 2011 г. КЗК приема, че не съществува механизъм за определяне на стойността на отделните продукти, включително и на себестойността на вложения суров петрол, в производството на автомобилни горива.


Автомобилните горива са краен продукт и динамиката в цените им не може да следва тази на суровината. Повечето производители разполагат със суровини, закупени месеци преди поевтиняването на суровия петрол на световната сцена. От значение е и каква суровина се ползва. "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, който е основният производител на петролни продукти в страната, работи с руския петрол "Урал". Процесът по рафиниране на суровия петрол обхваща няколко етапа, вследствие на които се получават различни продукти, сред които и автомобилните горива. Руският петрол "Урал" съдържа високо съдържание на сяра, което води до по-високи разходи за преработка в сравнение с други видове суров петрол. "Урал" се търгува в по-ограничени количества на спотовите пазари в сравнение с петрола с марка "Брент", чиито котировки паднаха забележително през последните месеци. Между движенията на котировките на "Урал" и "Брент" няма 100% паралел, което е една от причините пониженията на международните котировки да се забавят в България. Друга причина цените на горивата да остават високи е, че компаниите не коригират особено бързо цените си на едро и дребно, тъй като спадът може да е временен и ценовата стабилност на пазара би се нарушила излишно.

Въпреки че "Лукойл" е основен производител в страната, всеки търговец е в състояние да организира внос на горива. През изминалата година вносът на бензин покрива около 45% от потреблението, а вносът на дизел – около 35%. Основни фактори в определяне цените на автомобилните горива освен цената на петрола са ставката на ДДС и акцизите.

Досегашните проверки на КЗК във връзка с наличието на картелни споразумения между четири от големите вериги бензиностанции – "Лукойл", "Ромпетрол", "Нафтекс" и ОМВ, относно сходно движение на цените на едро, както и за злоупотреба с господстващо положение от страна на "Лукойл", не установиха нарушения.



След като приключи със секторния анализ на пазара на горивата, КЗК, като единствен оторизиран орган да даде отговор на спорния въпрос ще излезе с ново решение има или не картел на горивата в България.

Какво се случва на световната сцена

В световен мащаб пазарът на горива е доста хаотичен. Съществуват три индустрии, които винаги са били ръководени от картели – пазарите на диаманти, зехтин и горива.

През 1870 г. известният индустриалист Джон Рокфелер основава "Стандард ойл", която се превръща в най-голямата компания за производство, рафиниране и дистрибуция на нефт в света. През 1911 г. "Стандард ойл" e обвинена в злоупотреба с господстващо положение, но дъщерните й дружества "Шеврон" и "Амоко" продължават да доминират на петролните пазари. От 1940 г. до около 1970 г. на световната сцена доминират седем петролни компании, наричани Seven Sisters ("Седемте сестри"). Това са англо-персийската петролна компания (сега BP), "Гълф ойл", "Стандард ойл Калифорния" ("Со Кал"), "Тексако" (сега "Шеврон"), "Роял Дъч шел", "Стандард ойл Ню Джърси" ("Есо/Ексон") и "Стандард ойл къмпъни Ню Йорк" ("Сокони"). До 1970 г. Седемте сестри контролират около 85% от световните петролни резерви и оказват силно влияние върху производителите на петрол от третия свят.

Влиянието на Седемте сестри отслабва след създаването на ОПЕК – Организация на страните - производителки на петрол, чиято цел е да отстоява законните права на държавите – членки на световния пазар на петрол. По дефиниция ОПЕК е картел – група от 12 държави (Алжир, Ангола, Индонезия, Ирак, Иран, Кувейт, Либия, Нигерия, Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ и Венецуела). Цената на суровия петрол се установява на три световни борси – Нюйоркската търговска борса, Международната петролна борса в Лондон и Сингапурската международна валутна борса. Цените на тези борси се определят на база търсене и предлагане и всяко решение на ОПЕК, която контролира около 30% от производството на петрол в света, за ограничаване на производството ще има ефект върху цените на петрола.

Друга мощна организация на петролните пазари е ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) с 30 държави членки, сред които САЩ, Великобритания, Канада и Мексико. ОИСР контролира около 23% от производството на петрол в света, а други 15% се владеят от Русия и някои бивши съветски държави.

През последните години хегемонията на ОПЕК е нарушена от нова конкуренция. "Файненшъл таймс" използва наименованието "Новите Седем сестри" за група петролни компании – "Сауди арамко" (Саудитска Арабия), "Чайна нешънъл петролиум корпорейшън" (Китай), "Газпром" (Русия), "Нешънъл ираниън оъл кампъни" (Иран), "Петробрас" (Бразилия), Пи Ди Ви Ес Ей (Венецуела), "Петронас" (Малайзия), които консолидират своята сила като производители на петрол и се очертават като най-влиятелните енергийни дружества на петролните пазари извън ОПЕК. Те контролират почти 1/3 от световната продукция на нефт и газ и повече от 1/3 от световните резерви.

Напоследък се говори за създаване на северноамерикански картел на горивата (NAOCNorth American Oil Cartel). Традиционно в САЩ се защитава доктрината за "перфектна конкуренция", който термин от икономическа гледна точна означава система от множество малки фирми, конкуриращи се една с друга. За ОПЕК има специално изключение – американският Конгрес е предоставил на организацията дипломатически имунитет и по същество САЩ се отнасят към ОПЕК като към суверенна държава. Едно от значителните предимства на NAOC обаче ще бъде конкуренцията на ОПЕК и Русия като доминиращи на петролните пазари, или "да преборим петрола с петрол", което ще спомогне за стабилни цени на горивата в полза на бизнеса и потребителите.

Пазарът на горива винаги е бил податлив към създаването на картели и монополи въпреки световните идеали за свободна конкуренция. Това е така, защото ако не се осигури сравнителна стабилност на тези пазари, конкуренцията, макар и перфектна на теория, може да има негативни ефекти. В световен план големи петролни компании се организират заедно, за да си помагат взаимно да развиват своите ресурси, както и в опитите си да осигурят един стабилен петролен пазар.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Черен петък за директния маркетинг след GDPR Черен петък за директния маркетинг след GDPR

Как регламентът за защита на личните данни промени правилата в дигиталната реклама

19 ное 2018, 5289 прочитания

Търговската тайна - вече защитена в закон Търговската тайна - вече защитена в закон

Европейска директива е причината за новия български проектозакон. Стоки, предмет на нарушение, могат да бъдат изтеглени от пазара, пише в проекта

27 сеп 2018, 5354 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Външни анализи" Затваряне
Преструктурирай това

Как отделянето на част от бизнеса може да е успешно за компанията

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10