В съвременната бизнес среда най-често срещаната форма на търговско сдружаване е дружеството с ограничена отговорност (ООД). Без съмнение всяко ООД има нужда от лице, което да реализира неговото управление, като тази необходимост намира израз в редица разпоредби на българското законодателство, които уреждат както управленската дейност, така и всички останали обстоятелства, които произтичат от нейното упражняване.
Упражняване на дейността по силата на договор за управление и контрол (ДУК)
Договорът за управление и контрол е нормативно обоснован в чл. 141, ал.7 от Търговския закон, като според цитираната разпоредба той се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците (при ООД) или от едноличния собственик (при ЕООД). Законът категорично забранява да бъде управител лице, обявено в несъстоятелност, или лице, което е било управител или член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори.
Според практиката на ВКС, когато управлението на едно дружество се възлага на трето лице, което не е съдружник, единствената правна възможност е това да стане чрез сключването на договор за управление и контрол. В случай обаче, че управлението е възложено на съдружник от дружеството, основанието за извършване на дейността би могло да бъде и трудов договор, сключен между дружеството и управителя съдружник. Важна особеност при договора за управление и контрол, която го отличава от трудовия договор, е, че при него правата и задълженията на страните се уреждат съгласно правилата на гражданското право, поради което евентуална клауза в договора относно пропорционалния осигурителен доход на отработеното време би била без юридическа стойност за осигурителния режим на лицето, изпълнител по договора. С други думи, ако отношенията между страните са уредени не по Кодекса на труда, а по силата на ДУК, осигуряването на изпълнителя следва да бъде върху доход, не по-малък от съответния минимален праг, независимо че договорът може да е сключен за работа по няколко часа дневно или седмично.
Лицата, на които се възлага управлението по силата на ДУК, нямат право на платен годишен отпуск и обезщетения по смисъла на Кодекса на труда, а отработеното време не се счита за трудов стаж. Всички обезщетения и допълнителни възнаграждения следва да бъдат упоменати като клаузи в договора, за да имат юридическа стойност.
До 2008 г. доходите на лицата по договори за управление и контрол, включително членовете на управителни и контролни органи на предприятия, подлежат на данъчно облагане по самостоятелен ред, но от 2008 г. те изрично са посочени в обхвата на доходите от трудови правоотношения. Въпросната промяна се отнася единствено до правилата за данъчното третиране на доходите по ДУК, в частност формирането на облагаемия доход и авансовото облагане, удостоверяването на удържания данък, определянето на дължимия годишен данък и декларирането на изплатените задължения през данъчната година. В нито едно друго отношение договорите за управление и контрол не се приравняват към трудовите договори по Кодекса на труда.
Упражняване на дейността по силата на трудов договор
В крайна сметка - да бъдеш или да не бъдеш управител на търговско дружество?
В съвременната бизнес среда най-често срещаната форма на търговско сдружаване е дружеството с ограничена отговорност (ООД). Без съмнение всяко ООД има нужда от лице, което да реализира неговото управление, като тази необходимост намира израз в редица разпоредби на българското законодателство, които уреждат както управленската дейност, така и всички останали обстоятелства, които произтичат от нейното упражняване.
1 коментар
Неточно и повърностно. Вярно е "по принцип", но материята търпи доста по-задълбочен анализ, особено по отношение на осигуряването, а има и съдебна прктика.