Да бъдеш или да не бъдеш… управител

В съвременната бизнес среда най-често срещаната форма на търговско сдружаване е дружеството с ограничена отговорност (ООД). Без съмнение всяко ООД има нужда от лице, което да реализира неговото управление, като тази необходимост намира израз в редица разпоредби на българското законодателство, които уреждат както управленската дейност, така и всички останали обстоятелства, които произтичат от нейното упражняване.

Упражняване на дейността по силата на договор за управление и контрол (ДУК)

Договорът за управление и контрол е нормативно обоснован в чл. 141, ал.7 от Търговския закон, като според цитираната разпоредба той се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците (при ООД) или от едноличния собственик (при ЕООД). Законът категорично забранява да бъде управител лице, обявено в несъстоятелност, или лице, което е било управител или член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Петър Стоичков, McGregor and Partners

Според практиката на ВКС, когато управлението на едно дружество се възлага на трето лице, което не е съдружник, единствената правна възможност е това да стане чрез сключването на договор за управление и контрол. В случай обаче, че управлението е възложено на съдружник от дружеството, основанието за извършване на дейността би могло да бъде и трудов договор, сключен между дружеството и управителя съдружник. Важна особеност при договора за управление и контрол, която го отличава от трудовия договор, е, че при него правата и задълженията на страните се уреждат съгласно правилата на гражданското право, поради което евентуална клауза в договора относно пропорционалния осигурителен доход на отработеното време би била без юридическа стойност за осигурителния режим на лицето, изпълнител по договора. С други думи, ако отношенията между страните са уредени не по Кодекса на труда, а по силата на ДУК, осигуряването на изпълнителя следва да бъде върху доход, не по-малък от съответния минимален праг, независимо че договорът може да е сключен за работа по няколко часа дневно или седмично.

Лицата, на които се възлага управлението по силата на ДУК, нямат право на платен годишен отпуск и обезщетения по смисъла на Кодекса на труда, а отработеното време не се счита за трудов стаж. Всички обезщетения и допълнителни възнаграждения следва да бъдат упоменати като клаузи в договора, за да имат юридическа стойност.



До 2008 г. доходите на лицата по договори за управление и контрол, включително членовете на управителни и контролни органи на предприятия, подлежат на данъчно облагане по самостоятелен ред, но от 2008 г. те изрично са посочени в обхвата на доходите от трудови правоотношения. Въпросната промяна се отнася единствено до правилата за данъчното третиране на доходите по ДУК, в частност формирането на облагаемия доход и авансовото облагане, удостоверяването на удържания данък, определянето на дължимия годишен данък и декларирането на изплатените задължения през данъчната година. В нито едно друго отношение договорите за управление и контрол не се приравняват към трудовите договори по Кодекса на труда.

Упражняване на дейността по силата на трудов договор

Няма пречка с лице, което е съдружник в дружество с ограничена отговорност, да бъде сключен трудов договор за извършваната от него дейност като управител. В този случай за него ще се прилагат всички правила на трудовото законодателство, включително правото на платен годишен отпуск и дължимите обезщетения.
От особено значение за осигурителния режим на управителя по трудов договор е, че той би могъл да се осигурява като самоосигуряващо се лице съдружник, което означава, че за него няма да важи съответният минимален осигурителен праг за управителите по ДУК.

Важно е да се отбележи, че едноличният собственик на капитала на едно дружество няма как да го управлява по силата на трудов договор, тъй като не е възможно едно лице да се намира в трудово правоотношение със самия себе си, което означава, че управителят - едноличен собственик на ЕООД, може да упражнява дейността или по силата на договор за управление и контрол, или като самоосигуряващо се лице.

Според КСО и Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, собственици и съдружници в дружества, които упражняват трудова дейност, подлежат на задължително осигуряване. Управленският труд също влиза в тази категория, затова управителите, дори и да не извършват друга дейност в дружеството освен управленската, също подлежат на задължително осигуряване.

Самоосигуряващите се лица задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (ОБЗ), като за времето, в което са получавали обезщетения за временна нетрудоспособност, бременност или майчинство, не дължат осигурителни вноски. Самоосигуряващите се лица могат да се осигуряват на осигурителен доход между минималния и максималния, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Полагане на личен труд

Вписаният за управител на дружеството може да извършва и друг вид трудова дейност в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции като управител, а именно да полага личен труд, за който може да получава или да не получава възнаграждение.

В Кодекса за социално осигуряване е определено, че лице, което упражнява дейност на различни основания, подлежи на държавно обществено осигуряване за всяка една от тях, като осигурителните вноски се внасят върху осигурителния доход по всяка една от тях в поредността, определена с кодекса, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година. Нормативно определената поредност започва с доходите на лицето по трудово и служебно правоотношение, както и тези по договор за управление и контрол. На второ място следват доходите, произтичащи от дейност на едноличен търговец или собственик, респективно съдружник в ТД или друга свободна професия, а трети по поредност остават доходите за работа без трудово правоотношение.

В крайна сметка - да бъдеш или да не бъдеш управител на търговско дружество?