С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
19 окт 2015, 15:40, 3496 прочитания

Какво пречи на банките да привличат финансиране, различно от депозити

Поредността на кредиторите на банка в несъстоятелност засега поставя облигационерите в неизгодно положение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Приоритетното удовлетворяване на Фонда за гарантиране на влоговете в банки в производства по ЗБН, открити след 14.08.2015, може да доведе до осребряване на безценица, ако не бъде съчетано с отпадане на господстващата роля на фонда в производствата.


Най-важният източник за банките да набират паричен ресурс е чрез привличане на депозити от вложители. Възможно е да се използват обаче и други правни механизми като получаване на кредити от други банки или издаване на облигации – особено при необходимост да се наберат бързо значителни парични средства. Преди едно лице да предостави паричен ресурс на банка по такива алтернативни механизми за финансиране - като например облигационен заем, един от въпросите, от които е нормално да се интересува, е в каква поредност ще се удовлетвори то в случай на несъстоятелност на банката. Ето защо нормативно уредената поредност за осребряване на вземанията на кредитори на несъстоятелна банка е един от показателите, които се отразяват в рейтинга на издаваните облигации от банки, който рейтинг пък на свой ред има значение при формирането на инвеститорски интерес към облигациите, особено от страна на професионални инвеститори.


1. Поредност на кредиторите на банка в несъстоятелност до 14.08.2015

Това, което е важно да се каже най-напред при анализа на поредността на кредиторите на банка в несъстоятелност, е, че най-съществените нейни кредитори са вложителите, като размерът на задълженията на търговските банки към други лица e незначителeн в сравнение с размера на задълженията й към нейните вложители. Ето защо въпросът дали всички вложители в банка (доколкото те са най-големите й кредитори) имат приоритет пред една или друга група други нейни кредитори е от много важно значение преди потенциалните кредитори – например потенциални облигационери да предоставят финансиране на банката.

Още от 2002 г., когато влезе в сила, Законът за банковата несъстоятелност (ЗБН) урежда предпочтително удовлетворение за вземанията на Фонда за гарантиране на влоговете в банки (Фонда) за изплатените от същия гарантирани депозити заедно с всички вложители на несъстоятелна банка (т.е. Фондът и вложителите са кредитори от един и същ ред), като се удовлетворят веднага след обезпечените вземания; вземанията, за които се упражнява право на задържане; и разноските по несъстоятелността и преди вземанията на всички други кредитори на банката по различни форми за финансиране, като например необезпечени облигации. Смятам, че такъв приоритет е оправдано да имат само вземанията на Фонда и някои непрофесионални вложители, но не и вземанията на всички негарантирани вложители. Не е ясно например защо големи дружества с влогове за стотици милиони левове би следвало да имат приоритет по закон пред други кредитори на банка, като например нейни облигационери.



2. Промяна в поредността на кредиторите на несъстоятелна банка след 14.08.2015

С промяната в ЗБН от 14.08.2015 Фондът и останалите вложители вече не се удовлетворяват съразмерно като кредитори от един и същ ред. Според новата уредба те са разделени в три поредни групи, като (i) Фондът има приоритет за вземанията, които е изплатил на вложители по Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ), (ii) след Фонда се удовлетворяват вземанията на вложители, които са физически лица или микро-, малко и средно предприятие, за частта, която надхвърля размера на гаранцията по ЗГВБ и непосредствено след тях (iii) вземания на всички други вложители, които не са покрити от ЗГВБ (като вложителите по тази т. iii ще бъдат наричани Големи негарантирани вложители).

Тази промяна бе наложена от необходимостта България да транспонира Директива 2014/59/ЕС (Директивата), която обаче изисква да се уреди приоритет само за вземанията по т. (i) и (ii) от предишното изречение (които ще бъдат наричани Вземания с приоритет по Директивата). С други думи, няма изискване към държавите членки, след Вземанията с приоритет по Директивата да уредят приоритет за вземанията на Големи негарантирани вложители, както е направил българският законодател. Затова, ако бъде премахнат приоритетът за Големи негарантирани вложители и те се удовлетворяват на един ред с облигационерите, за последните би имало вероятност да получат нещо при разпределението. В обратния случай обаче (т.е. съгласно поредността в ЗБН както преди, така и след измененията от август 2015) за облигационерите най-вероятно не би останало нищо, защото пред тях са огромните по размер вземания на Големите негарантирани вложители.

В други държави членки, в които наскоро бяха предложени само проекти Големите негарантирани вложители да се удовлетворяват преди облигационерите на банка – например Италия и Германия, веднага бяха изразени опасения, че това би поставило местните банки в неизгодно положение в сравнение с техни конкуренти от други държави членки, доколкото би намалило рейтинга на облигациите, които банки от тези държави издават, и би затруднило достъпа им до финансиране чрез облигационни заеми. Същите опасения следва да важат и по отношения българските банки и затова с цел улесняване достъпа на български банки до финансиране чрез облигационни заеми би следвало да се уреди, че по ЗБН вземанията на Големи негарантирани вложители се удовлетворяват на един ред с облигационерите.

3. Допълнителни проблеми за кредиторите на български банки, които новата поредност по ЗБН поражда

Новата поредност на кредиторите на банка в несъстоятелност, разгледана в т. 2 по-горе, прави неоправдано запазването на господстващото положение на Фонда в производството по ЗБН и намалява още повече доверието не само на потенциални облигационери, но и на големите вложители в български банки. Какво имам предвид? ЗБН урежда (и преди и след промените от август тази година) изключително широки правомощия на Фонда - като например да назначава и освобождава синдика на банката, да дава разрешение на синдика за извършване на сделки с интерес над 3000 лв. и др. Тези правомощия дават основание, за да се обобщи, че за разлика от несъстоятелността на търговци по Търговския закон, където съдът е господар на производството, по ЗБН господар на производството е Фондът. Преди промените от август 2015 г. това можеше да се обоснове донякъде с уредбата на Фонда и всички вложители като кредитори от един ред, доколкото Фондът и вложителите формират най-съществената група вземания, и за кредиторите, след тях може обосновано да се предположи, че при разпределението най-вероятно не би останало нищо. Така еднаквата поредност за удовлетворяване на Фонда и вложителите представляваше стимул за Фонда да действа ефективно, като събере колкото може повече средства в масата на несъстоятелността, защото се удовлетворява съразмерно с огромните по размер вземания на негарантираните вложители.

Според измененията в ЗБН обаче Фондът вече се удовлетворява преди всички негарантирани вложители и отпадат стимулите да действа ефикасно и в техен интерес. Затова запазването на господстващото му положение в производството по несъстоятелност може до доведе до осребряване на безценица - на цени, достатъчни да покрият вземанията само на Фонда. Затова смятам, че би трябвало новата поредност на кредиторите по ЗБН да се съчетае с отпадане на господстващата роля на Фонда, като ръководната роля в производството по ЗБН се поеме от съда.

4. Прилага ли се за КТБ новата поредност на кредиторите по ЗБН?

Новият ред за удовлетворяване на кредиторите по ЗБН, описан в т.2 по-горе, не се прилага за производства по несъстоятелност на банки, открити преди 14.08.2015 г., така че в производството по несъстоятелност на КТБ Фондът и останалите вложители ще се удовлетворяват съразмерно като кредитори от един и същ ред.

Би следвало обаче за бъдещи производства по ЗБН (i) да се уреди вземанията на Големи негарантирани вложители да се удовлетворяват на един ред с облигационерите, аргументи за което бяха изложени в т. 1 и т. 2 по-горе, и (ii) да отпадне господстващата роля на Фонда в производството, аргументи за което бяха изложени в т. 3 по-горе.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Черен петък за директния маркетинг след GDPR Черен петък за директния маркетинг след GDPR

Как регламентът за защита на личните данни промени правилата в дигиталната реклама

19 ное 2018, 5102 прочитания

Търговската тайна - вече защитена в закон Търговската тайна - вече защитена в закон

Европейска директива е причината за новия български проектозакон. Стоки, предмет на нарушение, могат да бъдат изтеглени от пазара, пише в проекта

27 сеп 2018, 5107 прочитания

24 часа 7 дни

20 сеп 2019, 10965 прочитания

20 сеп 2019, 5320 прочитания

20 сеп 2019, 2879 прочитания

20 сеп 2019, 2032 прочитания

20 сеп 2019, 1936 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Външни анализи" Затваряне
Правилата на играта за преноса на лични данни от ЕС в трети страни се променят

Националните регулаторни органи следва да преценяват адекватността на нивото за защита на лични данни в трети страни при подадена жалба независимо от решение на ЕК

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Талантливият мистър Сант

Първа самостоятелна изложба за американския режисьор Гюс ван Сант