Забрави ме, ако можеш
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Забрави ме, ако можеш

Shutterstock

Забрави ме, ако можеш

Или за правото да бъдеш информиран vs. правото да бъдеш забравен

Shutterstock

© Shutterstock


Днес високотехнологичната среда, в която "интернет на нещата" напълно разчупва традиционните методи за добиване на познание, ни предоставя безпрецедентния шанс да разполагаме с огромни информационни масиви чрез устройства, побиращи се в дланите ни. Това се явява и предпоставка ежедневно да наблюдаваме интересен "двубой" между две основни лични и човешки права, признати в Европейския съюз (ЕС) - правото да бъдеш информиран vs. правото да бъдеш забравен.

Двубоят

Правото да бъдеш информиран съчетава правото на достъп до информация със свободата на изразяване и медийната свобода, необременени от цензура. Известността и силата на този претендент, които той набира с развитието на технологиите, са толкова големи, че са го превърнали в своеобразен кръстник на епохата, в която живеем, а именно – постинформационното общество.

vs.

Правото да бъдеш забравен от своя страна ни дава възможност да защитим неприкосновеността на личния си живот във време, в което "присъствието" на околните в него е въпрос на няколко кликвания. Това е значително по-младият участник в "двубоя" между двете права. Но въпреки че е официално признато от Съда на ЕС едва през май миналата година, популярността му расте със завидни темпове, както впрочем и технологиите, които наложиха признаването му.

Дори един бегъл поглед върху тези две права спокойно би могъл да ги постави в двата ъгъла на боксовия ринг. Двата претендента в този двубой са толкова еднакви, колкото са двете страни на една монета. Затова и реализирането на едното почти винаги означава ограничаване на другото. Или иначе казано – сблъсъкът е неминуем.

Новият претендент

Макар и признато наскоро, при това само в ЕС, правото да бъдеш забравен всъщност далеч не е модерна концепция. Осъзнаването на нуждата от него започва още през XIV век, когато английският законодател се опитва да защити правото на лична сфера, нареждайки да бъдат арестувани подслушвачите и воайорите. В края на XIX век пък двама американски юристи формулират идеята за правото "да бъдеш оставен на мира".

Към момента според Съда на ЕС "правото да бъдеш забравен" дава възможност на всяка личност да поиска от оператора на дадена интернет търсачка да деактивира част или всички връзки към онлайн материали, които биха се появили в списъка с резултати от търсенето, ако някой въведе като критерий за търсене имената на конкретния човек. По този начин всеки има възможността да "поправи" дигиталната си самоличност.

Да поискаш да бъдеш забравен обаче не е абсолютно право. Подобно искане ще бъде уважено от дадената търсачка само ако е налице причина за това. Фактори, които благоприятстват "забравянето", са например, когато дадена връзка насочва към "невярна, ирелевантна или неактуална" информация.

От друга страна обаче, "забравени" или "изтрити" по този начин могат да бъдат само резултатите в търсачката, но не и самите сайтове, съдържащи съответните имена. И тъй като тези сайтове продължават да съществуват, те все още могат да бъдат показвани в съответната търсачка, но на базата на друг критерий за търсене, различен от имената на лицето. Или иначе казано, съответната информация не остава "забравена" в истинския смисъл на думата, а просто става по-трудна за намиране.

Съдията

Виден е сблъсъкът между двете разглеждани права. Затова единственият начин те да съществуват едновременно, без да бъде допуснато обличането на този сблъсък в клишето "поредна боксова драма", е компетентните органи да търсят баланса в нуждите за прилагането им.

Независимо дали решим да останем на ринга на метафорите, или да надникнем в реална заседателна зала, изискванията ни към арбитъра на един спор ще са едни и същи. Той трябва да знае правилата, да има необходимия опит и да бъде безпристрастен.

Именно затова компаниите, поддържащи интернет търсачки, осъществяват дейността си по търсенето и прилагането на баланса под надзора на независими национални институции по защита на личните данни. В България това е Комисията за защита на личните данни. Последната дума е на националните съдилища, които също са независими. При по-сложни казуси съдилищата могат да отправят и преюдициални запитвания към Съда на ЕС.

С течение на времето практиката на тези институции, а вероятно и новият регламент на ЕС за защита на личните данни ще дадат още по-ясно очертана и предвидима рамка на правото да бъдеш забравен. Друг въпрос е дали не е прекалено да се вменява подобна реферска роля на едно дружество, което довчера просто е предоставяло връзки между информация, а днес трябва да отсъжда кое основно човешко право е по-значимо.

Резултатът

Тъй като двете права търпят ограничения – едното за сметка на другото, резултатът от техния сблъсък няма как да бъде константа. Той винаги ще варира за всеки отделен случай спрямо спецификите на конкретната житейска ситуация. Защото правото е призвано да търси справедливостта, а тя няма как да не държи сметка за детайлите. На чий интерес трябва да се даде превес – на личния или на обществения, "съдията" следва да решава за всеки конкретен случай.

Така например Google е уважило искането на лице, което е било арестувано и първоначално осъдено за сериозно престъпление, но впоследствие обявено за невинно. В резултат дружеството e отстранило линкове към статии, разискващи ареста и първоначалната присъда на лицето. От Google правилно са решили, че в този случай общественият интерес от публична информация, коментираща виновността на лицето, е отпаднал, след като компетентният съд е отсъдил неговата невиновност. Така след отпадането на значимостта на правото на информираност двубоят е спечелен от правото на лицето да бъде забравено и дигитално реабилитирано.

В същото време обаче операторът на търсачката е отказал да премахне линковете към статии, разкриващи информация за свещеник, осъден за сексуален тормоз над деца. Тук Google е дало превес на обществения интерес за публичност на подобна информация пред личната необходимост на дадено лице да получи дигитална анонимност за действията си в недигитална среда. Същото решение е взето и за линкове към статии, коментиращи ареста на едно лице за финансови престъпления, извършени в неговото служебно качество.

Статистиката на резултатите от подадените заявки към Google показва, че към 01.12.2015 г. отхвърлените заявки за упражняване правото да бъдеш забравен са 57.9% срещу 42.1% на уважените.

Финалът

Остава отворен.

----------------------------------------------------------------------------------------------------

* Адв. Весела Кабатлийска и адв. Гергана Антонова са специалисти по трудово право и защита на личните данни в адвокатско дружество "Динова, Русев и съдружници"

Адв. Весела Кабатлийска ще бъде и преподавател в модул "Правен наръчник на мениджъра", част от ускорения курс за мениджъри Business Essentials / Семестър 1, който организират "Капитал" и МDV Professional Education. Обученията стартират през февруари 2016 г., като крайният срок за записвания изтича на 20 декември.

Модул "Правен наръчник на мениджъра" ще се проведе на 11 и 12 март. Останалите модули са: "Финансов мениджмънт" (19-20 февруари), "Техники за финансов анализ" (26-27 февруари), "Стратегия и маркетинг" (18-19 март). Може да се запише цял семестър или само един от модулите. Повече за програмата, лекторите, както и за записвания – capital.bg/BЕssentials.

Можете да разберете повече за програмата и лекторите и на демо ден Business Essentials, който ще се проведе на 15 декември. За записвания - sales@mdvtraining.bg.

Днес високотехнологичната среда, в която "интернет на нещата" напълно разчупва традиционните методи за добиване на познание, ни предоставя безпрецедентния шанс да разполагаме с огромни информационни масиви чрез устройства, побиращи се в дланите ни. Това се явява и предпоставка ежедневно да наблюдаваме интересен "двубой" между две основни лични и човешки права, признати в Европейския съюз (ЕС) - правото да бъдеш информиран vs. правото да бъдеш забравен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    rhapsody avatar :-|
    Rhapsody of Fire

    Обичайно въртейки се в ежедневната тиня, забравяме да вдигнем поглед и да се огледаме и да осмислим модерните тенденции.
    Не само интересно и полезно, но и добре написано.
    Браво на двете адвокатки.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK