Обезпечаване на кредиторите по синдикирани финансирания в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Обезпечаване на кредиторите по синдикирани финансирания в България

Shutterstock

Обезпечаване на кредиторите по синдикирани финансирания в България

Използването на агент по обезпеченията, действащ за множество кредитори, се смята за проблемно в практиката

6629 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Акцент: Решение на ВКС от 2014 г. потвърди действителността на договорната активна солидарност, която осигурява възможност един агент да държи обезпечение в полза на множество кредитори.

При синдикираните финансирания кредитът се осигурява от няколко банки, при което има възможност за кратко време да се набере ресурс за големи проекти, чието финансиране би било трудно за една банка. За такива финансирания се използва един договор за кредит и един договор за съответното обезпечение, а не множество отделни договори, което поевтинява кредита, тъй като подготвянето на отделни договори е скъпо. Освен това, ако се използва един агент по обезпеченията, действащ в полза на кредиторите в синдиката, се улеснява прехвърлянето на вземанията и задълженията по кредитите, отпуснати от всяка една банка, защото не би се налагало заради прехвърлянето да се изменя договорът за обезпечение и да се правят допълнителни вписвания в съответните регистри.

Във връзка с последното един от сложните проблеми при синдикирани финансирания в България е уговарянето на правен механизъм, даващ възможност на едно лице да държи обезпечение в полза на множество кредитори. В настоящата статия ще бъдат анализирани типичните механизми, които обикновено се обсъждат във връзка с това, след което ще бъде направено предложение за практическо решение на проблема.

Договор за поръчка

Понякога се предлага договор за поръчка (мандат), при който на едно лице, без значение дали е кредитор за част от обезпеченото вземане или не е, се възлага да действа като агент по обезпеченията и въз основа на това то се вписва като обезпечен кредитор за сметка на всички кредитори по обезпечените вземания. Това обаче е трудно съвместимо с акцесорния характер на обезпечителните права, което означава, че в полза на обезпечения кредитор трябва да има обезпечено вземане, защото само при неизпълнение на последното той ще може да се удовлетвори от обезпечението. Сключването на договор за мандат по отношение на обезпеченията (1) не прави агента и кредитор по обезпеченото вземане и затова използването на такъв договор не е достатъчна основа за агента да бъде обезпечен кредитор.

Уговорка за паралелен дълг

Алтернатива, която се предлага в някои правни системи с цел преодоляване липсата на обезпечено задължение, по което агентът да е кредитор, е т.нар. уговорка за "паралелен дълг". Въз основа на нея се поема допълнително задължение от кредитополучателя да плати на агента сума, равна на общите вземания, дължими на всички кредитори. Такова "изкуствено" създадено вземане за връщане на сума, отпусната в заем, също е проблемно от гледна точка на българското право, защото може да се окаже, че то няма основание (2).

Уговорка за активна солидарност

Много практикуващи юристи в континентална Европа предлагат договорно уговаряне на активна солидарност, с което целят поставяне на идеята за "паралелен дълг" в рамките на една добре позната и правно валидна концепция. При нея се уговаря, че агентът по обезпеченията е солидарен кредитор наред с всеки останал кредитор по всяко вземане спрямо кредитополучател. По този начин на агента се осигурява правна основа да бъде обезпечен кредитор на собствено основание. При такива уговорки не възниква ново "паралелно" задължение, чиято действителност да трябва да се обоснове с наличие на основание, и затова проблемите с "паралелния дълг", обсъдени по-горе, не възникват.

Уговарянето на активна солидарност обаче не е изрично уредено в България, така че доскоро имаше съмнения дали то има опора в закона. През 2014 г. Върховният касационен съд (ВКС) прие такива уговорки за действителни в решение, постановено въз основа на специалното основание за обжалване – решаване на въпрос от значение за развитието на правото(3). ВКС прие в това решение, че длъжник може да поеме задължение към няколко кредитора, като отношенията могат да се уредят или чрез упълномощаване на един от кредиторите, или с уговаряне на активна солидарност, при която плащането на един от кредиторите погасява дълга и спрямо останалите.

Има и още едно важно решение на ВКС, което е добре да се спомене(4). То е било постановено през 1981 г. с цел установяване на практика, задължителна за по-долните съдилища по въпроса за т.нар. неделими задължения в България. Това решение е релевантно, защото ако страните уговорят, че определено задължение е "неделимо" и то се поеме спрямо няколко кредитора, "предметът на неделимото задължение трябва да се предаде на всички кредитори общо", като това малко неясно правило се тълкува от съдилищата като даващо право на всеки кредитор да иска изпълнение на цялото задължение, с което на практика се приравнява на активната солидарност. ВКС е постановил в споменатото решение, че при договорната неделимост един от кредиторите може да иска обезпечение за сметка на останалите кредитори, което пък е силен аргумент, че същото следва да се прилага и при сходната концепция за договорна активна солидарност.

Вписване на всички кредитори като обезпечени лица

Най-често у нас всеки кредитор в синдиката от банки се вписва като обезпечено лице. По българското право няма пречка като обезпечено лице да бъдат вписани множество кредитори, а обезпеченото вземане да се опише като обхващащо множество отделни вземания, като с използването на такава техника се учредява първо по ред обезпечение в полза на няколко вземания на различни кредитори едновременно. Именно този подход се е утвърдил като пазарен стандарт при синдикирани финансирания в България. При него обаче могат да възникнат проблеми, ако се наложи прехвърляне или принудително изпълнение на отделни вземания, защото някои регистри за обезпечения в България разглеждат всички кредитори, вписани в съответното поле за "обезпечено лице", като един кредитор и настояват за съгласие от всички кредитори, преди да впишат прехвърляне или пристъпване към изпълнение по едно от обезпечените вземания. Освен това, когато става въпрос за обезпечение върху безналични ценни книжа при Централен депозитар (ЦД), за да впише прехвърляне на обезпечено вземане, ЦД според мен неоправдано изисква и заявление от обезпечителя. Така, ако една банка в синдиката (а при обезпечения, вписани в ЦД, и обезпечителят) откаже да съдейства, се засягат права на други банки от синдиката.

Заключение

С оглед потенциалните проблеми, свързани с пазарния стандарт при синдикирани финансирания в България, едно разумно разрешение може да е наред с утвърдения стандарт, при който всички кредитори от синдиката се вписват като обезпечени кредитори, да се уговори кумулативно активна солидарност в полза на един от тях и той да се впише като обезпечен кредитор не само за своите вземания, но и за всички вземания, по които е солидарен кредитор.

Отношенията между агента и останалите банки се уреждат с договори, в които се уговаря каква част от събраното от агента при принудително изпълнение върху обезпечението трябва да се разпредели на всеки кредитор. Напоследък освен такива договорни задължения на агента все по-често се изисква той да предостави и обезпечение, за да се намалят рисковете при несъстоятелност. Във връзка с това могат да се структурират обезпечения, които не влизат в противоречие с механизма на действие на синдикираните финансирания.

(1) Мандатът може да се използва, ако формално заемът се предостави само от агента, но това означава останалите кредитори, осигурили част от средствата, да нямат директни права спрямо кредитополучателя.

(2) Основанието да възникне вземане за връщане на сума по заем е предоставянето на сумата от съответния кредитор. (3) Решение №131 от 21.3.2014 на ВКС, търговска колегия, 1-ви състав

(4) Тълкувателно решение №30 от 17.6.1981, ОСГК на Върховния съд

Акцент: Решение на ВКС от 2014 г. потвърди действителността на договорната активна солидарност, която осигурява възможност един агент да държи обезпечение в полза на множество кредитори.

При синдикираните финансирания кредитът се осигурява от няколко банки, при което има възможност за кратко време да се набере ресурс за големи проекти, чието финансиране би било трудно за една банка. За такива финансирания се използва един договор за кредит и един договор за съответното обезпечение, а не множество отделни договори, което поевтинява кредита, тъй като подготвянето на отделни договори е скъпо. Освен това, ако се използва един агент по обезпеченията, действащ в полза на кредиторите в синдиката, се улеснява прехвърлянето на вземанията и задълженията по кредитите, отпуснати от всяка една банка, защото не би се налагало заради прехвърлянето да се изменя договорът за обезпечение и да се правят допълнителни вписвания в съответните регистри.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK